РЕШЕНИЕ
№ 2919
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110159572 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Г. Т. срещу ****, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.09.2015 г. по гр.
д. № 48699/2015 г. по описа на СРС, 138 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно: 5 951.05 лв. – главница по
Договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до
изплащане на вземането; 120 лв. – такса; 57.02 лв. – мораторна лихва за периода от
07.01.2014 г. до 14.08.2015 г.; 110.54 лв. – наказателна лихва за периода от 06.06.2015 г. до
14.08.2015 г.; 573.12 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед да
изпълнение по чл. 417 ГПК и че въз основа на него по молба на кредитора от 02.10.2023 г. е
образувано изпълнителното дело. Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна
давност за вземанията още преди завеждане на изпълнителното дело.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
постановено Решение № 2588/10.04.2019 г. на СГС, ІІ-Д състав, по в. гр. д. № 9179/2018 г.,
влязло в законна сила на 10.04.2019 г., с което установителните искове по реда на чл. 422
ГПК за вземанията по изпълнителния лист са уважени, като изтъква, че исковете се считат
предявени от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до
приключване на исковото производство по чл. 422 ГПК погасителната давност е била
прекъсната, а от влизане в сила на решението е започнала да тече нова давност, която не е
изтекла. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист на 09.03.2016 г. е образувано изп. д. №
146/2016 г. по описа на ЧСИ ****, с рег. № ****, с район на действие СГС, в хода на което
са извършвани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Изтъква, че давността
е била спряна по силата на закона по време на извънредното положение. Моли за
1
отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист и е водено изпълнително производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 44729/13.12.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно, че срещу ищеца се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, с рег. № **** на
КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2015
г., издаден по гр. д. № 48699/2015 г. по описа на СРС, 138 състав, за процесните вземания.
Поради наличието на изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми,
издаден въз основа на влязла в законна сила /предвид уважаване на исковете, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК/ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и с оглед релевираното с
исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439
ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното
следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист е издаден
на 16.09.2015 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, във връзка с която е
проведено исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, приключило с влязло в
законна сила на 10.04.2019 г. Решение № 2588/10.04.2019 г. по гр. д. № 9179/2018 г. по
описа на СГС, ІІ-д въззивен състав. Следователно заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е
влязла в законна сила на 10.04.2019 г. и от този момент, а не от датата на издаване на
изпълнителния лист, е започнала да тече новата давност, която всякога е пет години
съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл – Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. №
1030/2022 г. на ВКС, IV ГО/. Предвид изложеното съдът намира, че за основателността на
предявените искове следва да се установи, че след 10.04.2019 г. е изтекъл 5-годишният
давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото
спиране и/или прекъсване.
В случая е очевидно, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл дори като
календарен период, поради което и без да се отчитат доказаните по делото прекъсвания на
давността по отношение на И. Г. Т. и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
2
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците/, се налага извод, че предявените искове са неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу **** АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.09.2015 г. по гр.
д. № 48699/2015 г. по описа на СРС, 138 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно: 5 951.05 лв. – главница по
Договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до
изплащане на вземането; 120 лв. – такса; 57.02 лв. – мораторна лихва за периода от
07.01.2014 г. до 14.08.2015 г.; 110.54 лв. – наказателна лихва за периода от 06.06.2015 г. до
14.08.2015 г.; 573.12 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на основание чл. 78, ал.
8 вр. ал. 3 ГПК на ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3