Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15311/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от А.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Т.И., ЕГН ********** с адрес ***
искове, както следва:
1./ иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане
ответника да преустанови неоснователните си действия по паркиране на управляван
от него л.а в прохода на ПИ с идентификатор 10135.1506.267 находящ се в *** и
върху собственото на ищеца паркомясто № 5, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост;
2. / иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 32, ал. 2 КРБ за осъждане ответника да премахне монтираната видеокамера
на терасата на жилището, което ответникът обитавал в сградата построена в ПИ с
идентификатор 10135.1506.267, находящ се в *** насочена към паркомястото на
ищеца, с което се нарушавало правото на личен живот на ответника.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Въз
основа на договори за покупко- продажба по НА № 117/09.04.2012г. и НА №
178/12.11.2012г. се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор
№ 10135.1506.267.3.6 представляващ ателие № 6 на пети етаж, както и на обособено
паркомясто № 5 с площ от 25,58кв.м.ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 10135.1506.267 при съседи на паркомястото- платформа за
автомобили, паркомясто № 6 и дворно място. Извършено е било трасиране,
означаване и координиране на границите на паркомястото му от правоспособно
лице. Ответникът е син на собствениците на 21,23ид.ч. от ПИ и живеел в сградата
с родителите си. Твърди се, че неоснователно ответникът паркирал управляван от
него автомобил с рег. № В 1483 НН върху собственото на ищеца паркомясто № 5, както
и непосредствено пред него в прохода на сградата, с което му пречел да
маневрира и паркира автомобила си на паркомястото си. На 11.08.2018г. се
наложило ищецът да извика полиция, за да бъде наредено на ответника да премести
автомобила си, след като ищецът чакал три часа, за да изкара собствения си
автомобил. На 05.04.2019г. за пореден път помолил ответника да премахне
автомобила си и да престане да паркира в прохода на сграда, явяващ се обща част
и служещ за достъп до собственото на ищеца паркомясто и входове на сградата. В
отговор бил уведомен от ответника, че ще продължи да паркира там и ако иска
ищецът да го съди. Посочва, че въпреки че ответникът не е собственик на имот в
сградата, нито в дворното място, с неоснователните си действия по паркиране в прохода
на сградата, препятствал възможността на ищеца да ползва общите части на
сградата според предназначението им, както и собствеността си. Ответникът нямал
право да паркира в прохода на сграда, тъй като не бил собственик, нито пък
имало решение на ОС на ЕС за паркиране, от който и да е било върху общи части
на сградата извън тези обособени като паркоместа. С тези си действия ответникът
нарушавал задълженията си по чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС за
ползване общите части съобразно тяхното предназначение и задължение да не се
завземат общите части, респ. да не се пречи на останалите етажни собственици,
ползвате и обитатели да ги ползват. На следващо място се твърди, че ответникът
е монтирал видеокамера на терасата на сградата, която била насочена към
паркомястото на ответника, което ищецът предполага, че е направено с цел да
бъде видеозаснеман и следен с кого и кога се прибира,
респ. излиза, която информация не знаел за какви цели би могла да се ползва.
Посочва, че липсвало обозначение, че се извършва видеонаблюдение, нито пък
ищецът е давал съгласие да бъде заснеман. За тези действия на ответника подал
сигнал до ВРП, която през м. 06.2019г. с постановление отказала образуване на
досъдебно производство. В нарушение на чл. 32, ал. 2 КРБ ищецът твърди, че без
негово съгласие и въпреки изричното му противопоставяне е бил фоготрафиран от монтираната от ответника камера, с което се
нарушавали неговите конституционно гарантирани права. Посочва, че въпросната
видеокамера е монтирана на терасата на жилището обитавано от ответника и била
насочена единствено към паркомястото на ищеца. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни.
Възраженията срещу допустимостта се
свеждат до такива срещу редовност на исковата молба, заявяване за защита
на чужди права в нарушение на чл. 26 ГПК, че въпросното паркомясто не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и
защитата на ищеца следва да е по ЗУТ. По отношение на втория иск, същият се
оспорва като недопустим поради липса на правен интерес, доколкото не било ясно
с какво поставянето на камера в обект в ЕС, който не е собствен на ищеца, се
накърнява претендирано от него право на собственост
на ид.части от дворното място. В тази връзка твърди,
че липсва решение на ОС на ЕС по чл. 43 ЗУТ за разпределяне ползването на
дворното място за места за паркиране, което би следвало да предхожда
сключването на договора, от който ищецът черпел собственически права. Освен
това се сочи, че преди образуване на настоящото производство, по жалба на ищеца
до КЗЛД е било образувано адм. производство за същите
обстоятелства твърдяни и в настоящата искова молба,
поради което и на основание чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД предявеният иск се явявал
недопустим. По отношение на тяхната неоснователност се сочат следните
възражения: Оспорва ищецът да се легитимира като собственик на ателие № 6,
ведно с принадлежащите към него изба № 9, 10,5891ид.ч. от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж, както и на 25,29кв.м.ид.ч.
от дворното място. Твърди, че нотариалното удостоверяване е нищожно, доколкото
е извършено от лице без нотариална компетентност- помощник нотариус Жулиета
Калчева- Урумова по заместване на нотариус Кангалова,
рег. № 513 в НК, вкл. доколкото не е вписана въз основа на действителен адм. акт- заповед на министъра на правосъдието. Като
нищожен се оспорва и самият договор описан в НА, доколкото към 09.04.2012г.
ателие № 6 не е съществувало като самостоятелен обект на правото на
собственост. Сочи и НА да е с невярно съдържание, защото към дата 09.04.2012г.
на името на наследодателя на прехвърлителите е имало
издадено разрешение за строеж № 160/26.05.2010г. за преустройство на ателие № 5
и 6 въз основа на проект за преустройство от 19.05.2010г., с който се предвижда
промяна на границите и площта на двете ателиета, които документи при извършване
на НА не са били представени. Оспорва се ищецът да е придобил права с НА №
178/12.11.2012г., поради нищожност на договора поради противоречие със закона,
доколкото след като ищецът не е собственик на самостоятелен обект в сградата в
режим на собственост, няма как да е придобил права и върху дворното място,
явяващо се със статут на обща част по см. на чл. 38 ЗС. Посочва и че
предвиждане на паркоместа в незастроената част на ПИ по надлежно установения
ред не е имало. Оспорва и твърди, че представеното удостоверение №
0-202/18.12.2008г. на гл.архитект на район Одесос, община Варна е документ с
невярно съдържание, като издадено в отклонение на издаденото разрешение за
строеж № 0-147/29.06.2006г., в което липсва предвиждане на обособяване на
паркоместа, като наред с това към 18.12.2008г. липсва съответно решение на ОС
на ЕС. Оспорва верността на представения документ за разпределение на първи
етаж на сградата, като твърди, че в оригинала на документа е отразено „11-
паркинг”. Твърди, че липсва законова възможност паркомястото да бъде обект на прехвърлителна сделка, защото дворното място има характер
на обща част и липсват доказателства да са изпълнени изискванията на чл. 43,
ал.3 ЗУТ. Като пречка ищецът да е придобил собственост върху паркомясто се
позовава на разпоредбата на чл. 19 ЗУТ и забраната установена с чл. 200 ЗУТ.
Оспорва протокола за трасиране, означаване и координиране на паркомясто № 5,
като твърди, че е съставен от лице без нужната компетентност, въз основа на
нищожен НА и независимо, че паркомясто №5 не съществува като обект подлежащ на
трасиране. Оспорва като неистински документи и представения трасировъчен карнет
№ 1506/04.12.2016г., доколкото координатите на точки били взети произволно, без
предвиждане по съответния законов ред на обособени места за паркиране в
незастроената част от дворното място. Твърди, че въз основа на договор по НА №
175/28.05.2014г. Надка и Тодор Игнатови се легитимират като собственици на
самостоятелен обект в сградата и на 21,23кв.м.ид.ч.
от ПИ, и с тяхно съгласие ответникът ползва имота. На това основание същият
разполагал и с правото да ползва ид.ч. от дворното
място, в което е паркирал автомобила на майка си с рег. № В 1483 НН. Освен на
това основание, твърди, че ползва имота и на основание договор от 06.03.2018г.
Оспорва да е осъществявал неправомерни действия, с които да пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху ид.ч. от
общите части на дворното място. Оспорва и твърденията самоуправно
да ползва имота на ищеца. Твърди, че ищецът е ставал причина за напрежение в
ЕС. Оспорва твърденията за монтирана от него в жилището собственост на
родителите му камера за видеонаблюдение. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът
се поддържат.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателствата и след съобразяване становището на страните
и приложимия закон, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 32 КРБ вр. чл. 45 ЗЗД. По допустимостта на заявените искове, съдът
е изложил съображения в определението по чл. 140 ГПК, към които препраща, без
да ги преповтаря.
По иска в правно
основание чл. 109 ЗС.
Негаторният иск предоставя защита на собственика или носителя на
ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
Дава защита срещу посегателства, които пречат на собственика да осъществява
спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.
За успешното провеждане
на търсената защита, в тежест на ищеца, пълно и главно е да докаже следните
факти: че е собственик на ателие № 6 на пети етаж от сграда и на обособено
паркомясто № 5 в ПИ, в който е построена сградата с идентификатор №
10135.1506.267; че въпросното паркомясто е обособено като годен обект на
правото на собственост, в т.ч. че в полза на праводателите
му е извършено разпределяне ползването върху процесното паркомясто; че
ответникът е осъществил твърдяните неоснователни действия, а именно че паркира
автомобила си на собственото на ищеца паркомясто № 5 и в прохода на дворното
място, които му действия са противоправни и с които се нарушава и пречи
на ищеца да ползва паркомястото си и общите части на сградата по
предназначение, че последиците от тези неоснователни действия продължават и към
настоящия момент; че ответникът е монтирал видеокамера в имота си насочена и
заснемаща паркомястото на ищеца, с които си действия същият противоправно
нарушава личния и семеен живот на ищеца следейки и записвайки го без негово
знание и съгласие. Търсената защита следва да е адекватна на нарушението. В
тежест на ответната страна е да докаже възраженията си препястващи
осъществяване фактическия състав на правото претендирано
от ищеца и в частност, че има правно основание, въз основа на което ползва ид.части от дворното място; че извършеното нотариално
удостоверяване по НА № 117/2012г. и НА № 178/2012г. е нищожно, като извършено
от лице без нужната компетентност; нищожност на договора по НА № 178/2012г.
поради противоречие със закона; че удостоверение № 0-202/18.12.2008г. на гл.
архитект на район Одесос, община Варна е с невярно съдържание като издадено в
отклонение с издаденото разрешение за строеж № 0-147/29.06.2006г.
От ангажираните по делото и относими към предмета на спора писмени
доказателства се установява следното: С договор за покупко- продажба по НА №
117/09.04.2012г. на помощник нотариус по заместване Жулиета Калчева- Урумова
при нотариус Красимира Кангалова рег. № 513, ищецът е
придобил недвижим имот, представляващ ателие № 6 с площ от 90,32кв.м., находящ
се на адрес гр. Варна, ***, ет. 5. С договор за покупко- продажба по НА №
178/12.11.2012г. на нотариус Красимира Кангалова,
рег. № 513 на НК, ищецът е придобил 25,58кв.м.ид.ч.
от поземлен имот на адрес гр. Варна, ***, целият с площ от 244кв.м. с
разпределено право на ползване върху обособено паркомясто № 5, находящо се в
имота с площ от 17кв.м. при граници платформа за автомобили, паркомясто № 6 и
дворно място. С договор за покупко- продажба обективиран
в НА № 46/28.05.2014г. Надка и Тодор Игнатови, които са родители на ответника,
са придобили собствеността върху имот- ателие № 4 находящ се на адрес гр.
Варна, ***, ет. 4. С договор за заем за послужване от 06.03.2018г., „Планги ауто“ ЕООД е предоставило
на Надка Игнатова ползването на паркомясто № 6 с площ от 17кв.м. при граници
паркомясто № 5, платформа за автомобили и дворно място. В чл. 3 е уговорен
начин на ползване на вещта- за паркиране на личния и/или ползвания от заемателя автомобил, както и за паркиране на автомобил,
ползван от сина на заемателя- И.И..
С договор за дарение от 17.07.2016г. с нот.заверка на
подписите, ответникът е придобил собствеността върху л.а Шевролет спарк. От представената по делото документация по строежа
на сградата се установява, че за същата е било издадено разрешение за строеж №
О-147/19.06.2006г. на гл.архитект на община Варна и касае строеж на сграда с
ателиета, офиси и гаражи, пета категория на строежа. Сградата е била въведена в
експлоатация с удостоверение № -202/18.12.2008г., поправено с решение №
1/09.01.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което от
удостоверението е заличен текстът „жилищна“ в наименованието на строежа.
Съгласно инвестиционния проект част архитектурна за разпределение на първи
етаж, представен от ищеца, първият етаж на сградата включва следните 11 на брой
помещения-, обозначени със съответната номерация на проект- 1- проход, 2-
платформа за автомобили, 3 и 4- стълбище, 5- асансьор, 6- офис, 7- преддверие,
8- WC, 9 и 10- офис и 11- паркинг. С ръкописни цифри 5 и 6, върху проекта за
отбелязани две паркоместа, обозначени с № 11 по легендата, които отбелязвания
липсват върху преписа от проекта представен от ответника. Съгласно писмо от
17.06.2020г. от Община Варна, в архива воден от район Одесос, проектите са
сградата не съдържат площообразуване или
ценообразуване. Същевременно, ищецът е представил ценообразуване /102/ са
сградата, в което обаче на кота 0, ет.1 се включва
единствено офис партер. По повод оспорването на ответника за нищожност на
нотариалното удостоверяване по НА № 117/2012г., по делото е приет препис
извадка от протокол № 14/19.11.2011г. на Съвета на нотариусите, с които е взето
решение за вписване на помощник нотариуси по заместване, в т.ч. на Жулиета
Любомирова Калчева- Урумова при нотариус Красимира Кангалова
с рег. № 513 на НК за срок от 2години, считано от 19.11.2011г., както и Заповед
№ ЛС-И-599/01.11.2011г. на министъра на правосъдието за вписване в регистъра на
НК на помощник нотариус по заместване на Жулиета Любомирова Калчева- Урумова
при нотариус Красимира Кангалова с рег. № 513 на НК
за срок от 2години, считано от вписването в регистъра. Тази информация се
потвърждава и от писмо от НК от 14.07.2020г.
За установяване твърденията на ищеца, че ответникът паркира автомобила си в
прохода на сградата и собственото на ищеца паркомясто, са били ангажираните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Цанко Х. и Явор И.. Св.
Х. разказва, че са приятели с ищеца от 2013г. А. имал имот в кооперацията и
паркирал колата си в двора. В момента нямал кола, а за да стигне до
паркомястото си, преминавал през проход. През 2013- 2014г., паркоместата в дъното
на двора били обозначени с номера, а понастоящем не. Споделя, че когато е ходил
при А., предимно петък, събота, неделя е виждал, че в безистена- в ляво, в
дясно, на различни место, имало паркирана черна кола, по спомен шевролет. По
този начин друга кола можела да мине, но можело и да не може да мине, в
зависимост от шофьора. Не може да каже колко е широк проходът, но видимо сочи
да е около 3-4 метра. Споделя за конкретен случай от 14.02.2020г., когато е
носил багаж на А. и когато са влезли в прохода на сградата, там е била
паркирана черната кола, в близост до рампата и по начин правещ невъзможно А. да
стигне до паркомястото си. Колата на свидетеля била хечбег
и за да се отвори багажникът й, трябвало да спрат на паркомястото му, тъй като в прохода било
ниско. А. се ядосал и викал полиция. Собственикът на колата се появил, след
като дошли полицаите да го търсят. След
този случай, пак е носил багаж на А., но не били вкарвали колата. Посочва, че
на третия етаж на сградата имало монтирана камера, която е видял миналото лято.
Монтирана била на задната част на кооперацията и гледала към паркоместата. Не е
виждал да има обозначение за видеозаснемане.
Св. И. разказва, че от 2011г. притежава имоти в сградата, в т.ч. е
собственик на съседното на ползваното от ответника ателие. През лятото на
2014г. при него дошли Надка и Тодор Игнатови и му казали, че имат облигационно
право на ползване и пожелали да направи всичко възможно, за да могат да си
паркират някъде автомобила, който бил малък. Казали му, че ако това не се
случи, ще се видят някъде другаде. От лятото на 2015г. И.И.
започнал да живее в имота на родителите си. Разказва за случай от лятото на
2018г., когато е бил помолен от ищеца да придружи негови гости и да им покаже
паркомястото му, за да паркират на него. След като паркирали, се появил
ответника с автомобила си и спрял в безистена, запушвайки достъпа до
паркомястото на ищеца. Изглеждал изнервено и в целта
си да паркира плътно до автомобила на гостите на ищеца, блъснал три саксии. От
него момент и понастоящем ответникът продължавал да спира и паркира в
безистена. Посочва, че е запознат с паркоместата в имота от 2011г., тъй като
инвеститорът му предлагал такова за продажба. Паркоместата
били обозначени в екзекутив на етажа. Не знае
квадратурата на безистена, но видимо сочи да е около 3метра. Две коли не можело
да се разминат. По повод случилото се, ищецът сигнализирал на полицията, от
където след проверка на място посочили, че това не е в тяхната компетентност. През
м.02.20г. при пренасяне багаж на ищеца, видял, че ответникът е ограничил
достъпа до паркомястото на Н. и той не може да си паркира автомобила. Обадили
се отново на полицията. Служителите посетили адреса отговорили, че въпросът не
е в тяхната компетентност. Последно видял И. да е паркирал на мястото на ищеца
през пролетта, когато не целият автомобил бил застъпил паркомястото му, може би
около 1/3, което било достатъчно, че да не може да си ползва мястото. Посочва,
че паркомястото на ищеца от около 3години е обозначено с трасировъчни черти,
които показвали границите му. За последно видял преди две седмици паркиран
автомобила на И.. В двора имало възможност да паркират два или три автомобила,
според класа им. През пролетта на 2019г., свидетелят забелязал, че на терасата
на И. е монтирана камера за видеонаблюдение, а на следващия ден входът на
сградата бил облепен със стикери на две фирми, гласящи че сградата е поставена
под видеонаблюдение. В тази връзка бил подавал жалби до МВР, ВРП, КЗЛД. Получил
отговор само от МВР, че преписката е предадена на ВРП. През м. май или юни тази
година бил извикан на разговор в ОД на МВР Варна по повод негова жалба до Първо
РУ, като от вътрешна сигурност му съобщили, че се извършва проверка, тъй като
бащата на И. бил бивш служител на МВР. Камерата била монтирана на горен външен
ъгъл на терасата и представлява типична камера за видеонаблюдение, вързана със
съответния кабел и нощно време светела в червен цвят. В края на 2019г.
устройството било променено, като вече липсвал кабелът към него и нощно време
не светело така. В разговор с И., последният му споделил, че сам е сложил
лепенките, тъй като имал посегателство върху движима собственост. Не е чувал за
инцидент с автомобила на И.. Не е виждал А. или друг от ползвателите да
паркират в прохода. Самият той е паркирал автомобили на паркомястото на А., за
което той го бил упълномощавал устно или писмено. Подавал е жалби срещу И.. Откакто
имал собственост в сградата, не били провеждани събрания на ЕС и нямало
домоуправител. През 2011-2012г. по изискване на общината, съсед се съгласил да
е домоуправител по документи, но иначе той живеел в чужбина.
За установяване твърденията на ищеца, че ответникът е извършвал противоправни действия, са били ангажираните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.Д.и
Д.А..
Св. Д. разказва, че с И. са приятели от 15г. и от 3години живеел в
съседната кооперация. От около 5- 6години И. ползвал имота, но в момента и от
м. 03 тази година не живеел там. Знае, че И. имал проблеми със съседите си А. и
Явор по повод паркирането в двора. От 2015г. е влизал в двора, към който се
подхождало през гаражна врата, след което имало проход от 4-5метра с рампа за
подземен гараж, а след рампата тротоарни плочки. В ляво била вратата на
жилищната сграда, а напред имало нещо като градинка. В двора нямало разчертани
места за паркиране. Присъствал е на спорове по повод паркирането. Единият път,
докато говори по телефона с него чул, че става скандал и И. му затворил. Отишъл
на място и видял, че в момента имало паркирани в двора джип, кола с разградска
регистрация и тази на И.. По негово мнение всяка от колите е имала възможност
да маневрира спокойно, за да мине. Дошла полиция, при което скандалите
продължили. Спорът бил кой, как и къде ще спира. Чул, че А. казал „аз ще казвам
кой къде ще паркира“. Когато е ходил при И. /два пъти месечно, някои месеци и
повече/ е виждал, колата на И. „шевролет“, че е спряна в лявата страна на
двора, на тротоарните плочки, а колата на А. в дясната част на двора. В двора е
виждал паркирани и други коли- джип Рав 4 и през
последната година л.а Смарт, който спирал по средата
между двете места. Като минавал по улицата се виждала задната част на Смарт-а, който автомобил, доколкото знаел се управлява от А..
Виждал е и А. да спира кола на прохода. Преди две години с И. имали уговорка
сутринта да вършат работа, след като И. си остави детето на детска градина.
Тогава колата на И. била запушена от джипа. И. се опитал да намери А., но след
като не успял си хванали такси. Не е виждал И. да спира на прохода. Имало е
случай да спира в неговия гараж, в дясно на двора или да си плаща синя зона.
През прохода било невъзможно да се разминат две коли. Присъствал е на скандала
от 2018г., когато И. е бил спрял колата си плътно в дясно след металната рамка
в двора. Тогава е имало паркирани още две коли и едната е искала да излезе, при
което е възникнал спор, като според свидетеля, този автомобил е можело спокойно
да излезе. Присъствал е и на маневрата, когато И. закачил саксията. В този
момент гаражната врата била заключена, а би трябвало да се управлява с
дистанционно. И. нямал ключ. А. я отключил и когато И. дал на заден ход закачил
въпросната саксия. Посочва, че споровете между двамата били за това кой къде ще
паркира. Знае, че в имота на И. има камера, която той поставил, след като му
изчезнал регистрационния номер на колата, докато е паркирана в двора. Камерата
била монтирана на тавана в ъгъла на терасата, без кабели, залепена с двойно
залепваща лента. Даже нямала и батерии, защото според обясненото му от И.
падала от тежестта. Била насочена надолу към двора, без възможност да променя
насочването. След като я поставил набезите спрямо колата му спрели. Последно
бил в дома на И. през февруари месец и устройството си било същото. Не знае
дали има информационна табела, че има камера и нямал спомен да е виждал такива.
Св. А. разказва, че се познава със семейството на И. от 20години. Около
5години И. живял със семейството си във въпросната сграда, но отпреди
пандемията се изнесли. Посочва, че е ходила в имота на ***. В дворното място
имало незастроена част, където спирали автомобили, но без да има обособени
паркоместа, а с настилка от плочки на дупки с трева. Влизало се откъм улицата.
Имало проход, рампа, малко уширение и двора. И.
спирал колата си в ляво след рампата, където имало прозорче на офис. Според
свидетелката имало достатъчно място, за да мине друга кола. На друго място не
го е виждала да спира. Знае за споровете на А. с И. по повод паркирането в
двора. А. спирал в дясната част на двора. Към вътрешната част на прохода нямало
проблем да се разминат две коли. Там имало рампа за коли, която не работела.
Преди около две години присъствала на спор на И. с А.. В двора били паркирани
два автомобила, единият тойота, а другият седан. А. и жена му се карали с И. кой къде ще паркира. Не
помни в прохода да е имало паркиран автомобил в този момент. Не знае какво се е
случило впоследствие, тъй като тя стояла навън на улицата. Не е видял къде е
бил спрял И. тогава. Обичайно, когато е била с И., той е спирал в ляво и е
имало достатъчно място, за да се разминат коли. А. постоянно пускал жалби срещу
И., съседът му също. Предвид постоянния тормоз, И. и семейството му се изнесли
от имота. Виждала е на входната врата на И. да има знаци за видеонаблюдение. На
терасата имали монтирана камера, която не работела. Казали й че е фалшива и
като й сложат батерии, тя натежавала и падала. Не е светела. Била залепена на
тавана, без крепежни елементи. Знае, че са сложили
камерата, след като И. имал проблем с колата. Свалили му рег.номера и била
надраскана, докато е бил паркиран в двора. След поставяне на камерата е нямал
проблеми.
По делото е изслушано заключение на в.л.инж. Д. по допусната съдебно-
техническа експертиза. Същото бива кредитирано от съда, като неоспорено от
страните, дадено от лица с нужната компетентност и след направата оглед на
място. Съобразно заключението на вещото
лице, в т.ч. с разясненията дадени при изслушването му, става ясно, че в имота
ползван от ответника е налично монтирано устройство на професионална
разклонителна кутия под балкона на горния апартамент, което представлява
фалшива куполна камера. Показател за това е фактът, че въпросната камера няма
антена, а за да бъде действаща камерата следва да е захранена с батерии или в
мрежата и да има връзка със записващо устройство. Професионалната кутия се
поставяла за по- лесен монтаж на камерата. Устройството е насочено навътре към
прозорците. Липсва възможност за извършване запис чрез нея. Няма данни за
наличие на функционираща или функционирала камера на балкона на ответника, а
наличната такава няма възможност да се завърта. На място в.лице е отворило
въпросната камера и не установило наличие на кабели. Ако камерата е била
действаща, би следвало да има два кабела, единият захранващ, а другият за извеждане
сигнала към записващо устройство. В камерата имало батерии, защото вечерно
време светела в червено имитирайки сигнал на истинска камера. Не може да каже
със сигурност дали е имало друга камера, но ако и да е имало такава, то тя е
следвало да бъде от тези с антенка, т.е безжични.
На първо място, ответникът оспорва ищецът да се
легитимира като собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда.
Възраженията в тази връзка са, че към датата на сключване на договора
09.04.2012г. ателие № 6 не е съществувало като самостоятелен обект на правото
на собственост и че нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено от
лице, което не е разполагало с нужната компетентност. От ангажираните по делото
писмени доказателства безспорно е видно, че към датата на сделката по НА №
117/09.04.2012г., Жулиета Калчева-
Урумова е била вписана като помощник нотариус по заместване на нотариус рег. №
513 на НК. В чл. 46 ЗЗНД е разписано, че когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява
функциите си, той може да бъде заместван от помощник- нотариус, който
самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като
прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". В случая,
Жулиета Калчева- Урумова е била вписана като помощник нотариус по заместване,
съгласно заповед на министъра на правосъдието от 01.11.2011г. за вписване в
регистъра за срок от 2години и съгласно решение на НК от 19.11.2011г. Неоснователни
са и възраженията, че НА е с невярно съдържание предвид издадено разрешение за
строеж на праводателите на ищеца касаещо
преустройства на ателие № 5 и № 6. Факт е, че е имало намерение за промяна в
параметрите на строителството предвид представената екзекутивна документация,
но няма данни да е извършена промяна в строежа, т.е екзекутивът
да е одобрен и приложен. Извън това, непредставянето на тези документи при
изповядване на сделката не би могло да я опорочи, предвид че безспорно се
установява, че сградата, в която се намира обектът е въведена в експлоатация с
удостоверение на гл. архитект на район Одесос от 18.12.2008г., т.е сградата е
изградена и отговаря на одобрените проекти и строителните правила и нормативи
за годността на един строеж от съответната, в случая пета категория. В
заключение, следва да се приеме, че ищецът се легитимира като собственик на
ателие № 6 и 25,29кв.м.ид.ч. от правото на
собственост върху дворното място. Неоснователно се явява и възражението за нищожност на договора по НА №
178/12.11.2012г. поради противоречие със закона. В противовес на представените
по делото доказателства са и възраженията на ответника, че в проектната
документация е нямало предвиждане на паркоместа в незастроената част на
дворното място. Удостоверението за въвеждане сградата в експлоатация от 2008г.
касае сграда с офиси, ателиета, тавански помещения, 2 паркоместа в двора и 4 в
подземен гараж. Както от представения от ищеца, така и от този представен от
ответника, инвестиционен проект е видно, че е имало предвиждане на паркинг в
двора обозначен под № 11 в две места. Факт, отбелязан вече от съда е, че в
проекта на ответника липсва отбелязване на паркоместа под № 5 и № 6, така както
са обозначени в проекта на ищеца, дописани с ръкописни букви. В случая, с
договора от 12.11.2012г. ищецът е придобил 25,58кв.м.ид.ч.
от дворното място с разпределено право на ползване върху обособено паркомясто №
5 с площ от 17кв.м. с посочени граници. Трайната съдебна практика, приема
категорично, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост
и обект по смисъла на пар.5, т. 39 ДР на ЗУТ, а
представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект и поради
това не може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка. Възможността за наличие на места за паркиране като принадлежност към
самостоятелните обекти в сградата е предвидена в чл. 37, ал.4, т.3 след
измененията в ЗУТ
/ДВ бр. 101/2015г./, т.е процесният случай не попада
в тази хипотеза. В казуса обаче, при сключване на сделката от 12.11.2012г., волята
на страните недвусмислено е била да бъде продадена идеална част от урегулирания
поземлен имот с разпределено вече право на ползване върху реално обособена част
от него, която е със самостоятелно предназначение и не може да се използва за
друго, освен за паркиране. Т.е формирана е воля за приемство
във вече извършено разпределение на ползването на дворното място. По делото
липсват ангажирани доказателства относно начина и момента, в които е извършено
това разпределение на ползването на дворно място. Още повече, че в
инвестиционния проект издаден от район „Одесос“ със заверка от 03.02.2020г.
реално липсва обозначение с номерация 5 и 6 на двете обособени паркоместа в
рамките на предвидената за паркинг част от дворното място, съгласно одобрения и
съгласуван инвестиционен проект за сградата. Факт е обаче, че в обяснителната
записка към част "Архитектурна" на проекта на сградата, възложителят,
явяващ се и собственик на дворното място, в което е извършено строителството е
предвидил в имота да бъде обособен паркинг в дворното място с две паркоместа. Етажната
собственост е възникнала с отчуждаването на един от самостоятелните обекти в
многоетажната сграда, при която части от етажи са станали собственост на повече
от едно лице. И едва към този момент дворното място може да се разглежда като
принадлежност към сградата, защото е загубило самостоятелното си предназначение
и остава единствено като обслужваща сградата част. В същия момент ползването на
дворното място е разпределено, защото собственикът и първото лице, придобило
част от етаж, са се съгласили с предложеното от инвеститора с работния проект
състояние: използването на част от мястото за паркиране, както и с броя на
местата за паркиране и тяхното местоположение. Без значение дали първият
купувач е придобил идеална част от дворното място и дали е получил право да
ползва някое от местата за паркиране. Разпределението на ползването на дворното
място е извършено от всички към онзи момент етажни собственици и всеки следващ приобретател е длъжен да се съобразява с него. Идеалната
част от дворното място с вече разпределеното му ползване може да бъде
прехвърлена от собственика свободно и без да е необходимо съгласието на
останалите етажни собственици. Затова и възраженията, че липсва законова
възможност паркомястото да бъде обект на прехвърлителна
сделка, защото дворното място има характер на обща част и липсват доказателства
да са изпълнени изискванията на чл. 43, ал.3 ЗУТ, настоящият състав приема за
неоснователни.
На следващо място, ответникът
е оспорил да е извършвал противоправни действия при
ползване прохода, респ. паркомястото на ищеца, пречейки по този начин ищецът да
ползва собствеността си. Основателността на иска предполага неоснователност на
действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. Съобразно ангажираните
доказателства, родителите на ответника се явяват собственици на самостоятелен
обект в сградата в режим на етажна собственост, респ. на общи части от нея. От
ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът и
семейството му са ползвали имота в продължение на около 5години и до м.
февруари- март тази година, когато семейството е напуснало кооперацията. С
договор за заем за послужване от 06.3.2018г. на ответника и родителите му е
било предоставено правото на ползване на паркомясто № 6 в дворното място, т.е
съседно на това на ищеца. Притежавайки право на ползване върху обект в сградата
и двора, предоставено на договорно основание, ответникът има право да ползва
общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС съобразно предназначението им
- чл. 5, ал.1, т.1 ЗУЕС, като чл. 6 ЗУЕС създава задължение за собственика,
респ. ползвателя и обитателя в сграда в режим на ЕС да не пречи на
другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата,
да не завзема общи части
на сградата и др.
Анализът на
ангажираните в тази връзка гласни доказателства, налагат извод, че не е
проведено доказване наличие на неправомерни действия от страна на ответника. Съдът сезиран с негаторен иск е
задължен да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните
действия на ответника създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновените. Както
ищецът, така и ответникът имат равни права в ползването на общите части на
сградата, а действия на ответника,
лишаващи ищеца от достъп през безистена на сградата до неговия индивидуален
обект на собственост или затрудняващи този достъп и създават пречки за
упражняване правото му на собственост, в случая не се установяват. От
показанията на свидетелите се установява, че понастоящем разчертаване на
конкретни паркоместа в двора на кооперацията няма. Показанията на св. И. в
обратния смисъл не биват кредитирани, доколкото остават изолирани от
останалите, вкл. от тези на св. Х.. Според показанията на свидетелите на ищеца,
същите са виждали ответника да спира автомобила си в безистена, по който начин
св. Х. сочи да се затруднява преминаването на друга кола, в зависимост от уменията
на шофьора, а св. И. изключва изобщо тази възможност. Св. Х., говори за
множество случаи, без всякаква конкретика в тях /кога
точно, колко пъти, пречил ли е на някой/, в които е виждал автомобила на
автомобила на ответника паркиран в различни части на безистена, а св. И. сочи
това поведение на ответника да е постоянно. Съдът преценява, че в тази им част не
следва да кредитира показанията на св. И., доколкото ги преценява за
предубедени и пристрастни, предвид признанието му, че е пускал множество жалби
срещу ответника и констатираните значителни противоречия между тях и
показанията на останалите свидетели, в т.ч. тези на другия свидетел воден от
ищеца. Свидетелите на ответника изобщо не са виждали ответника да е спирал в
прохода, но сочат и принципната възможност две коли да се разминат там. Факт е
обаче, че техните впечатления са по- откъслечни. Установените факти, налагат
извод, че се касае за инцидентни случаи, за които свидетелите говорят, с голяма
давност назад във времето, при липса на данни за тяхната системност и продължаване
извършването им и понастоящем. Липсва конкретика и данни
относно това при всеки случай, ако и да се приеме, че ответникът е спирал в
прохода постоянно, което твърдение принципно се явява недоказано, той да е
пречил и препятствал възможността на ищеца да се ползва от правото си на
собственост. Хронологията на отношенията между страните явства
за наличие на конфликти помежду им свързани с упражняване на равнопоставени права на ползване общите части на сградата. Според показанията на свидетелите /св. Х., св. Д. и св. А./,
възможно е според способностите на шофьора разминаването на два автомобила в
безистена. Преценката за създаване на пречки не следва да бъде поставяна на база
индивидуалните възможности на собственика на вещта, поради което и съдът
приема, че по- важен в случая е фактът, че се касае за единични и поради това
инцидентни случаи. И ако и да се приеме, че преди предявяване на иска ответникът е имал
неправомерни действие /което според настоящия състав не е категорично доказано/,
искът не може да бъде уважен, тъй като целеният с него резултат по
преустановяване на твърдяните нарушения, с които се препятства или смущава
нормалното упражняване на правото на собственост, вече е постигнат, доколкото ответникът е напуснал сградата. Решението
на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова,
каквото е то в момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за
спорното право. На още по- голямо основание, недоказано се явява
твърдението ответникът да е паркирал върху паркомястото на ищеца. Информация за
това се съдържа единствено в показанията на св. И., който както се посочи съдът
не кредитира като изолирани. Извън това, той сочи единичен случай, в който
според свидетелят, ответникът е бил паркирал заемайки 1/3 част от паркомястото
на ищеца, което е неясно как го определя, при положение, че липсват отразени
граници на паркоместата, съобразно показанията на останалите свидетели. Целта на производството е да бъде преустановено
неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се
уврежда правната сфера на ищеца. В този смисъл недоказано остана ответникът да е
извършил действия, с които реално да пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху притежаваното от него паркомясто. В заключение, искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 32 КРБ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. и ал. 2 КРБ, личният живот
на гражданите е неприкосновен и никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други
подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие
освен в предвидените от закона случаи.
Защитата на накърнено в резултат на непозволено увреждане субективно
материално право /имуществено или неимуществено/, която разпоредбите на чл. 45 и
сл. ЗЗД предвиждат, е чрез уреждане на възможността за предявяване на иск за
поправяне на вредите чрез пълно обезщетяване- в пари или в натура на увредения.
Не е уредена възможност за защита чрез осъдителен иск за задължаване на дееца
да преустанови извършването в бъдеще на определени действия или да извърши
определени действия, несвързани с обезщетяване на увредения. В този смисъл,
липсва законово основание за уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на
ответникът да премахне камерата, монтирана на тавана на балкона на апартамента
ползван от ответника /така решение по гр. д. № 4857/2017г. на ВКС, Първо ГО/. Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ответника следва да се
понесат от ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират
разноски от 900лева платено адв. възнаграждение и 150лева депозит за вещо лице.
Искането за присъждането им следва да се уважи.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Т.И., ЕГН ********** с адрес ***
за осъждане ответника да преустанови неоснователните си действия по паркиране
на управляван от него л.а в прохода на ПИ с идентификатор 10135.1506.267
находящ се в *** и върху собственото на ищеца паркомясто № 5, с които пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост, на осн.
чл. 109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Т.И., ЕГН ********** с адрес ***
за осъждане ответника да премахне монтираната видеокамера на терасата на
жилището, което ответникът обитавал в сградата построена в ПИ с идентификатор
10135.1506.267, находящ се в *** насочена към паркомястото на ищеца, с което се
нарушавало правото на личен живот на ответника, на осн.
чл. 45 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ.
ОСЪЖДА А.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 1050лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: