Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260088
Гр. Русе, 26 юли 2021 г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 30 март 2021г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Мариета Цонева като разгледа търговско дело № 72 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спорове
– глава ХХХІІ от ГПК.
„Изкуство-ДВ“ ЕООД в
несъстоятелност ЕИК *********, представлявано от синдика И.Г., предявява иск
срещу „Едисон“ ЕООД ЕИК ********* гр. Русе, представлявано от управител П.М.Й.,
да заплати сумата 169185,40 лв.обезщетение за лишаване от ползване на
притежавани от „Изкуство-ДВ“ ЕООД 70,8934% идеални части от сгради и части от
сгради с обща площ 2963 кв. м. и открити площи от 120 кв. м., находящи се в
бившата производствена база на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност, за
времето от 2.05.2017г. до 18.03.2019г., заедно със законната лихва върху това
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и да заплати разноските по делото.
Ищецът посочва, че с
постановление за възлагане № 6/9.05.2016г. по т. д. № 145/2013г. всички движими
вещи от масата на несъстоятелността, обособени в група № 1, находящи се в
складове 03, 04, 05, 06, 08, 90 и 1001, съгласно инвентаризационните описи, са
продадени по реда на чл. 717ж от ТЗ чрез търг с явно наддаване на купувача
„Едисон“ ЕООД. След влизане в сила на постановлението за възлагане с протокол
за предаване на имуществени права № 2/2.06.2016г. движимите вещи са предадени
на „Едисон“ ЕООД със задължение в срок от един месец от предаването същите да
бъдат вдигнати от купувача и да бъдат освободени заетите от тях сгради и части
от сгради. Тъй като купувачът не вдигнал движимите вещи, бил сключен договор за
наем от 1.11.2016г. за срок от 6 месеца, по силата на който на „Едисон“ ЕООД
били предоставени за временно и възмездно ползване склад № 23, склад № 25,
склад № 26, склад № 28, склад – гаражи №
10, производствено помещение № 14, производствено помещение № 13, магазин № 21,
кабинет – счетоводство в административна сграда, част от сграда № 6 с обща
площ 1990 кв. м., находящи се в
производствената база на наемодателя. В
гр. Русе, ул. „Адмирал Рожественски“ № 2. Поради неизпълнение от страна на
наемателя на задължението за плащане на наем, както и поради констатацията, че
са заети повече площи от наетите, договорът за наем не бил подновен след изтичане
на крайния му срок и считано от 2.05.2017г. наемното правоотношение било
прекратено. Наемателят бил уведомен за прекратяване на договора за наем с
писмено уведомление, получено на 16.05.2017г., като му бил даден тридневен срок
за освобождаване на заетите имоти. След
изтичане на дадения срок, през който ответникът не изнесъл закупените от него
движими вещи и не освободи заетите сгради и части от сгради, синдикът извършил
подробен оглед на недвижимите имоти и съставил протокол от 20.05.2017г.
Действително заетата площ от ответника била в размер 2963 кв. м. Без съгласието
на синдика върху открити площи на производствената база са разположение 120 бр.
палети с бели чували, пълни с пластмасови детайли на „Едисон“ ЕООД. Заетите с
движими вещи на ответника сгради, части от сгради и открити площи са ползвани
от „Едисон“ ЕООД без основание за времето от 2.05.2017г. до 18.03.2019г.,
когато с постановление за възлагане № 5/18.03.2019г. по т. д. № 145/2013г.
цялата производствена база на длъжника била продадена на трето лице. Купувачът
на имотите е бил въведен във владение с протокол № 1/16.04.2019г. Ищецът счита,
че ответникът му дължи обезщетение за лишаване от ползване за времето от
2.05.2017г. до 19.03-2019г. 22 месеца и 17 дни на база среден наем, който за
покритите площи е 3,5 лв. на кв. м. и 1,75 лв. на кв. м. за откритите площи.
Ответникът
„Едисон“ ЕООД ЕИК ********* чрез пълномощник адвокат Я.П. подава отговор, в
който заявява, че искът е неоснователен. Със заповед № 5 от 19.12.2017г. само
на четири юридически лица е бил даден достъп до територията и сградите на несъстоятелното
дружество. От тази дата и момента законният представител на „Едисон“ ЕООД не е
получавал достъп до там и е било забранено внасянето и изнасянето на всякакви
движими вещи от „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност. Понастоящем достъпът на ответника е забранен
и от третото лице – купувач на недвижимия имот. Ищецът не сочи кои движими вещи
в кои сгради са разположени. Чувалите с пластмасови детайли са били разположени
на асфалтов път, собственост на ответника. Ответникът оспорва връчването на уведомление
от 16.05.2017г. на Л.К., която никога не е била служител на „Едисон“ ЕООД
„Изкуство-ДВ“ ЕООД в допълнителна
искова молба твърди, че асфалтов път и други елементи от инфраструктурата не са
станали собственост на „Едисон“ ЕООД по силата на постановление № № 6 от
9.05.2016г., което се отнася само за движими вещи.
„Едисон“
ЕООД в допълнителен отговор поддържа възраженията си, включително и това, че не
е бил въведен във владение на движимите вещи, описани в инвентаризационните
описи.
Окръжният съд прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и прие следното:
„Изкуство-ДВ“ ЕООД ЕИК *********
е обявено в несъстоятелност с решение № 243/3.12.2013г. по т.д. н. № 145/2013г.
Постоянен синдик на дружеството в
несъстоятелност е И.Х.Г..
С
постановление за възлагане № 6/9.05.2016г. всички движими вещи от масата на
несъстоятелността , обособени в група № 1, били продадени по реда на чл. 717ж ТЗ на ответника „Едисон“ ЕООД ЕИК 117608916г. След влизане в сила на постановлението
за възлагане бил съставен и протокол за предаване на имуществото №
2/2.06.2016г. със задължение за купувача в срок от един месец да вдигне
движимите вещи и да освободи имотите от масата на несъстоятелността.
На
1.11.2016г. между „Изкуств-ДВ“ ЕООД в несъстоятелност, представлявано от
синдика, и „Едисон“ ЕООД, пердставлявано от управителя П.М.Й., бил сключен
договор за наем на складове №№ 23, 25, 26,28, склад – гаражи № 10,
производствени помещения № № 13 и 14,
магазин № 21, кабинет – счетоводство и административна сграда – част от сграда
№ 6, с обща площ 1990 кв. м. Наемната цена е 2000 лв. месечно. Срокът на
договора е 6 месеца – от 1.11.2016г. до 1.05.2017г. Наемателят е длъжен да
върне имотите в 5-дневен срок от прекратяването на договора.
Синдикът
изпратил уведомление, получено от служител на „Едисон“ ЕООД на 13.05.2017г., че
договорът за наем е прекратен считано от 2.05.2017г. поради изтичане на срока и
поради неплащане на наема, и наемателят трябва да предаде имотите в 3-дневен
срок.
Синдикът
съставил на 20.05.2017г. протокол за опис на сградите, заети от „Едисон“ ЕООД с
негови машини, съоръжения, материали, стоки и др. Синдикът е констатирал обща
заета площ 2993 кв. м. сгради и 120 кв. м .открита площ, заета с бели чували с
пластмасови детайли. Посочени са и други юридически и физически лица, които
ползват част от конкретни сгради по уговорка с управителя на „Едисон“ ЕООД.
С постановление за възлагане №
5/18.03.2019г. по т. д. н. № 145/2013г. синдикът е възложил на купувача „Дион
Трейд“ АД ЕИК ********* недвижимите имоти от масата на несъстоятелността.
Постановлението е било вписано в имотния регистър на 15.04.2019г. С протокол №
1 от 16.04.2019г. синдикът е предал имотите на купувача. В протокола е
отбелязано кои сгради с обща площ 2963 кв. м. са заети от „Едисон“ ЕООД, както
и откритата площ от 120 кв. м.
Синдикът на „Изкуство-ДВ“ И.Х.Г.
със заповед № 5/19.12.2017г. забранява достъпа и престояването на цялата
територия на производствената база на други лица и автомобили, извън посочените
4 дружества, като ответникът „Едисон“
ЕООД не е сред тях. Забранено е внасянето и изнасянето на всякакви движими вещи
без предварително писмено съгласие на синдика.
Първото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещо лице Н.А.Б., определя 3,5
лв. на кв. м. среден пазарен наем за покритите площи и 1,75 лв. за откритите.
За периода 2.05.2017г. – 18.03.2019г. средният пазарен наем за покритите площи
е 165910,12 лв., а за откритите – 3275,28 лв. , общо 169185,40 лв.
Свидетелят В.И.Ж.е назначен от
купувача на недвижимите имоти „Дион“ АД за управител на обекта в завод
„Изкуство“ от 1.04.2019г. Свидетелят установява, че в сградите имало много
движими вещи, собственост на П.М.Й. – управител на „Едисон“ ЕООД. Вещите били
изнесени през втората половина на месец април до средата на месец октомври
2019г. Абсолютно всички сгради били заети от имущество на ответника.
Свидетелят
Л.М.Д.като управител на „Булмодел“ ООД имал договор за наем със синдика. Из
завода го развел П.Й., за да му покаже свободни помещения, които свидетелят да
наеме. От това съди, че е имало и празни помещения. Свидетелят е видял чували с
пластмасови отпадъци 10-15 палета, наредени до стената на отсрещната сграда,
вероятно отсреща на наетата от свидетеля. Свидетелят разбрал, че чувалите били
на П.Й..
По искане на ответника е
назначена повторна съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Б.К.Г. дава
заключение за среден пазарен наем за покритите площи 3,50 лв./кв.м. и за
откритите 1,50 лв./кв.м. За периода 2.05.217г.-18.03.2019г. обезщетението е
168790 лв.
Правната
квалификация
на главния иск е за обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
Договорът за наем между страните
е действал за основния договорен срок 6 месеца от 1.11.2016г. до 1.05.2017г.
Страните не са използвали възможността действието на договора да бъде
продължено. В чл. 5 е уговорено задължение за наемателя да предаде обратно на
наемодателя имотите в 5-дневен срок след изтичане на срока на договора, ако
действието му не е продължено. Ответникът не е изпълнил това задължение.
Реалното освобождаване на заетите помещения е приключило през месец октомври
2019г., според свидетеля В.И.Ж..
Синдикът на „Изкуство-ДВ“ ЕООД
писмено е уведомил наемателя „Едисон“ ЕООД, че действието на договора не се
продължава и наемателят трябва да освободи заетите помещения в тридневен срок.
Уведомлението е получено от Любомира Коцева на 16.05.2017г., която се е обявила
за служител на „Едисон“. Тя не лице на трудов договор, но само от това
обстоятелство не може да се заключи, че уведомлението не е достигнало до
наемателя. Той сам има интерес да следи развитието на наемното правоотношение
след изтичане на договорения срок – дали се прекратява договора за наем или
продължава като договор за наем за неопределен срок.
Съгласно
чл. 236, ал.2 от ЗЗД ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения договор. Съдът приема, че тази
хипотеза е налице. В чл. 19, ал.2 от договора страните са уговорили обезщетение
за продължаване на ползването след срока, което са нарекли неустойка – ако след
прекратяване на договора наемателят не върне имота в петдневния срок, дължи за
периода на забавата неустойка, която е равна на наемната цена за този период,
увеличена с 50%. Доколкото договорът е
закон за страните, когато настъпи хипотеза, предвидена в договора, отношенията
трябва да се уреждат според уговореното. Съдът приема, че при задържане на
имота след срока на договора за наем, дължимото обезщетение, независимо дали ще
се нарече неустойка или по друг начин, е 3000 лв. на месец. Исковият период е
22 месеца и 17 дни. Обезщетението за този период е 22 месеца х 3000 лв. = 66000
лв. + 17/31 х 3000 лв. = 1645 лв. = 67645 лв. В този размер искът за
обезщетение за лишаване от ползване е основателен.
Съдът приема за недоказано
твърдението, че наемателят е заемал площ по-голяма от посочената в договора
1990 кв. м. Синдикът в устните състезания твърди, че още при сключването на
договора ответникът не е изпълнил тяхна уговорка да събере своите движими вещи
в рамките на помещенията по договора за наем и да освободи останалите помещения
в завода. Това твърдение е без опора в доказателствата по делото. Протоколът,
съставен от синдика на 20.05.2017г., в който се описват кои помещения са заети
от ответника, не е официален свидетелстващ документ. Синдикът е длъжностно
лице, но законът не му предоставя подобна официална удостоверителна власт. Съдът
не приема за доказателство и обстоятелството, че в протокола за предаване на
недвижимите имоти на третото лице констатациите на синдика са възпроизведени.
Третото лице, на което е възложен недвижимият имот от масата на
несъстоятелността, също е частноправен субект, който може да съставя само
частни свидетелстващи документи. По делото няма данни в кои помещения кои
конкретни движими вещи са останали и че тези вещи са собственост или ползвани
от „Едисон“ ЕООД. Няма писмено признание на тези неизгодни обстоятелства от
ответника, нито констативен протокол от нотариус, който може да удостоверява официално
подобни обстоятелства.
Заповедта на синдика за
ограничаване на достъпа до територията на дружеството в несъстоятелност не може
да се разглежда като оправдание за бездействието на ответника да изнесе своите
движими вещи. Заповедта съдържа забрана за изнасяне на вещи от територията на
предприятието без съгласието на синдика. Няма данни такова искане да е
отправяно от ответника към синдика и последният да е отказал, например, поради
това, че упражнява право на задържане до изплащане на наеми.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Едисон“ ЕООД ЕИК
********* гр. Русе, ул. „Мадарски конник“ № 4, вх. 4, ет.5, представлявано от
управителя П.М.Й., да ЗАПЛАТИ на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност ЕИК
*********, представлявано от синдика И.Х.Г. служебен адрес ***, сумата 67645 лв. (шестдесет и седем хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева) обезщетение за лишаване от ползване на складове
№№ 23, 25, 26,28, склад – гаражи № 10, производствени помещения № № 13 и 14, магазин № 21, кабинет – счетоводство
и административна сграда – част от сграда № 6, с обща площ 1990 кв. м., за
времето от 2.05.2017г. до 18.03.2019г. заедно със законната лихва върху това обезщетение,
считано от датата на подаване на исковата молба 26.02.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както и да заплати съразмерни разноски по делото в размер на
120 лв..
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 67645
лв. до предявения размер 169185,40 лв. обезщетение за лишаване от ползване за
същия период и на други сгради с площ над 1990 кв. м. до 2963 кв.м. и 120 кв.м.
открита площ.
ОСЪЖДА „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност
ЕИК *********, представлявано от синдика И.Х.Г. служебен адрес ***, да ЗАПЛАТИ
ДЪРЖАВНА ТАКСА по сметка на Русенски окръжен съд върху отхвърлената част от
иска в размер на 4061,60 лв.
ОСЪЖДА „Едисон“ ЕООД ЕИК
********* гр. Русе, ул. „Мадарски конник“ № 4, вх. 4, ет.5, представлявано от управителя
П.М.Й., да ЗАПЛАТИ ДЪРЖАВНА ТАКСА по сметка на Русенски окръжен съд върху уважената
част от иска в размер на 2705,80 лв.
ОСЪЖДА „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност
ЕИК *********, представлявано от синдика И.Х.Г. служебен адрес ***, да ЗАПЛАТИ
на „Едисон“ ЕООД ЕИК ********* гр. Русе, ул. „Мадарски конник“ № 4, вх. 4, ет.5,
представлявано от управителя П.М.Й., сумата 480 лв. съразмерни разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: