РЕШЕНИЕ
№ 1248
Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
Членове: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА
и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ кнахд № 20237050701603 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба от Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител – ст. ю.к.
Б.Н., против Решение № 803/26.05.2023г. по АНД № 907/2023г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-2200832/07.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „В.Х.“ ***, е
наложена имуществена санкция в размер на 1900 лв.
В
жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди, че нормата на чл.413, ал.2 от КТ е
приложима и по отношение на възложителя, като в случая е изпълнен фактическият
състав, посочен в нея. Сочи, че е налице неизпълнение на задължение по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на субект,
който договаря с други лица изпълнението на обекта. Отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП, като претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Ответната
страна – „В.Х.“ ***, в депозиран отговор на касационната жалба, оспорва същата
и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира направените по
делото разноски за адвокатски хонорар, съобразно приложени списък и разписка.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като
правилно.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, намира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211,
ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред
настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред РС – Варна е образувано по жалба на „В.Х.“ *** против Наказателно
постановление /НП/ № 03-2200832/07.09.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413,
ал.2 от КТ, на „В.Х.“ ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лв.
От
фактическа страна въззивният съд е установил, че на 19.05.2022 г. инспектори
при Дирекция „ИТ“ – Варна извършили проверка на обект – „жилищна сграда с
подземен гараж“, находящ се в гр. Варна, ****, кв. 1, по плана на „жилищна
група западно от болничен комплекс на *** – Варна“, при планиран обем на работа
на този строеж от 18 месеца, брой работещи 18 души, и обем на работа по-голям
от 500 човекодни. В хода на проверката е установено, че главен изпълнител на
обекта е „Хоум Инвестгруп“ ЕООД, а възложител „В.Х.“ ***. В момента на
проверката се извършвали строителномонтажни работи в обекта от строителни
работници на дружеството – главен изпълнител. След извършена справка,
служителите на ДИТ-Варна установили, че дружеството – жалбоподател, в
качеството на възложител, не е изпълнило задължението си преди започване на СМР
да уведоми за откриване на строителната площадка като изпрати копие от
съдържанието на информационната табела за този обект в съответното поделение на
ИА“ГИТ“. Съдържанието на информационна табела за обекта не постъпила и не била
регистрирана в ДИТ – Варна и до приключване на документалната проверка в
случая. Прието било, че нарушението е извършено на 19.02.2022 г. При така
установените факти на дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл. 12,
ал.2 вр. с чл. 12 ал.1 т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП
От
правна страна въззивният съд е приел, че в хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а
дружеството-жалбоподател безспорно притежавало качеството възложител по смисъла
на цитираните подзаконови разпоредби. Именно възложителят е посочен като субект
на нарушението, съгласно нормата на чл. 12 ал.2 вр. с ал.1 т. 1 от Наредбата.
Съдът, обаче, е отчел, че санкционната норма на чл. 413 ал.2 от КТ предвижда
различен субект на нарушението, а именно – работодател. Относно дефиницията на
понятието "работодател", ВРС е съобразил различните по обхват,
действащи едновременно в правния мир, легални определения, едното от които в
ЗБУТ, а другото в КТ и след като констатирал, че Наредба № 2 за минимални
изисквания за здравословни и безопасни изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е издадена,
съгласно § 3 от ПЗР на същата, на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда,
съдът е намерил, че относимо към спора е легалното определение на понятието
"работодател" в ДР на КТ. При съобразяването на цитираното
определение се констатира, че в НП не са изложени конкретни факти, от които да
бъде изведен извод за качеството "работодател" прието от АНО по
отношение на дружеството, като не са представени и доказателства обосноваващи
този извод на АНО. Поради изложеното, съдът намира, че НП се явява необосновано
и незаконосъобразно доколкото не е осъществена хипотезата предвидена в
санкционната норма на чл. 413 ал.2 от НК, поради липсата в случая на особеното
качество, което се изисква да е характерно за нарушителя, съгласно цитираната
норма. Съдът намира, че НП се явява необосновано и по отношение на датата на
извършване на нарушението. По преписката не са налични и в хода на съдебното
производство не са представени доказателства относно датата, на която е открита
строителната площадка, съответно – са започнали строително-монтажните дейности,
която е определяща за преклудиране на възможността своевременно да се изпълни
задължението по чл. 12, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 от Наредбата, и
индивидуализираща датата на извършеното нарушение. По делото не са представени
и доказателства, от които да се установи какъв е планирания обем работа или
каква е планираната продължителност на работите което обуславя невъзможността
да се направи преценката за това изпълнени ли са условията на чл. 12, ал. 1, т.
1 или т. 2 от Наредба № 2/2004 г., при наличието на които се поражда
задължението по чл. 12, ал. 2 от същата наредба. Посочената неяснота относно
релевантните факти съдът намира за пречка да се установи налице ли е
противоправно поведение от страна на санкционираното лице, вследствие
неизпълнението на предписанието на цитираната като нарушена разпоредба.
Настоящият
съдебен състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка, и частично – направените въз основа на нея правни изводи.
На
първо място, следва да бъдат споделени крайните изводите на съда за липса на
доказателства, обосноваващи качеството „работодател“ на санкционираното
дружество, респективно – възможността същото да бъде субект на нарушението по
чл. 413, ал.2 от КТ. Следва да се отбележи, обаче, че в приложимата Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, е налице съответно определение на понятието - съгласно §1,
т.10 от ДР на наредбата, "работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по
трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др.). Независимо от тълкуваната от първостепенният съд различна
легална дефиниция /по КТ/, изводите му запазват своята правилност и
обоснованост и при горепосочената приложима легална дефиниция.
Не
могат да бъдат споделени изводите на съда за липса на доказателства относно
датата, на която е открита строителната площадка, както и за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на АНП. По делото е приложен Протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж от 02.12.2012г., който установява това релевантното обстоятелство. Наред
с това, в хода на АНП безспорно са били допуснати съществени процесуални
нарушения, като част от тях са посочени от самата въззивна инстанция –
необоснованост на НП по отношение на датата на извършване на нарушението
/независимо от наличието на горецитирания протокол/ и липса на доказателства,
от които да се установи какъв е планираният обем и продължителност на работата,
обосноваващи съставомерност на нарушението. Към посочените следва да се добави
и друго съществено процесуално нарушение, което пряко засяга правото на защита
на санкционираното лице, и което не би могло да бъде санирано, а именно –
разминаване между посочената дата на извършване на нарушението в АУАН, и в
издаденото НП. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява, че
наказателното постановление трябва да съдържа описаниe на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и
разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 42, ал.1 от ЗАНН, в който са изброени
задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на
административно нарушение.
В
процесния АУАН № 03-2200832/18.08.2022г. е посочена дата на извършеното
нарушение 19.05.2022г., а в издаденото въз основа на него НП №
03-2200832/07.09.2022г.за дата на извършване на нарушението е посочена
19.02.2022г. Безспорно, липсата на съответствие между датите на извършване на
нарушението, вписани в АУАН и НП, води до неяснота относно този задължителен
фактически елемент на административнонаказателното обвинение, а оттам - до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. По делото не са налице данни, нито твърдения, че различието
между датата, приета от административнонаказващия орган, и датата, посочена в
акта, поставящ началото на административнонаказателното производство, се дължи
на проведена процедура по допълнително разследване по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От съдържанието на оспорения пред РС - Варна санкционен акт не става ясно
вписаната в него дата на извършване на административното нарушение по какъв
начин е установена и защо именно тя, а не посочената в АУАН, е възприета като
дата на извършване на нарушението. В тази насока не са изложени никакви
съображения от административнонаказващия орган.
Датата
на извършване на нарушението, освен че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респективно - фактическите обстоятелства,
срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното
производство и се осъществява преценката на наказващия орган относно това
налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. С оглед на това, следва да е налице пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура, и
крайния такъв, което е гаранция за осъществяване правото на защита на
наказаното лице. Посочвайки в НП дата на извършване на нарушението, различна от
визираната в акта, наказващият орган е ограничил възможността на
санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да
организира адекватно защитата си.
Предвид
всичко изложеното, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на
процесното НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да
бъде оставен в сила.
При
този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на
сторените разноски се явява основателна. От страна на касатора е направено
искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на
чл. 63д, ал. 2 вр. ал.1 от ЗАНН, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба.
Съгласно т. 2 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото
производство в размер на 1900 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 490 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответната страна е
представила доказателства за сторени разноски в размер на 500 лева – разписка
от 10.07.2023г., които са към минималния размер, поради което следва да бъдат
присъдени.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН,
Първи тричленен състав на Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 803/26.05.2023г. по АНД № 907/2023г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „В.Х.“ ***, ЕИК ***сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението
е окончателно.
Председател: |
||
Членове: |