№ 3514
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100514194 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Е. С. срещу Решение № 4523/23.03.2023 г.,
постановено по гр.дело № 20221110135592 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 84-
ти състав, с което е изменена издръжката, определена със спогодба по гр. д. 51243/2015г. на
СРС, 80 състав, одобрена от съда с определение, влязло в сила от 24.11.2015 г., като е осъден
П. Е. С., да заплаща за сина си - непълнолетния К. П. С., действащ лично и със съгласието
на своята майка М.Е.К., месечна издръжка в увеличен размер на 300,00 (триста) лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2022 г., до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлен предявеният иск за
разликата над 300,00 (триста) лева до пълния предявен размер от 400,00 (четиристотин)
лева, като неоснователен; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К. П. С. издръжка; осъден е, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. Е. С., да заплати по сметка на Софийския районен съд,
сумата в размер на 244,80 (двеста четиридесет и четири и 80 ст.) лева, представляваща
държавна такса върху увеличението на издръжката, а с определение от 22.08.2023 г.
постановено в производство по чл. 248 и 247 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на К. К. П. С. сумата в размер на 375,00 лева, представляваща разноски за един
1
адвокат в производството, а К. П. С., действащ лично и със съгласието на своята майка
М.Е.К., е осъден да заплати на адв. А.В. от САК, сумата от 125,00лв., представляваща
разноски за един адвокат в производството.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се моли да бъде отменено и да се отхвърлят така предявените
искове по размер, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
С оглед изложеното в жалбата, съдът намира, че с въззивната жалба се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е уважена претенцията на ищеца, на
основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, тъй като в останалата част предявеният иск
е отхвърлен за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400лв.
Въззиваемата страна К. П. С., оспорва въззивната жалба и моли същата да се
отхвърли. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 4523/23.03.2023 г., постановено по гр.дело № 20221110135592 по
описа за 2022г. на СРС, 84-ти състав, е изменена издръжката, определена със спогодба по гр.
д. 51243/2015г. на СРС, 80 състав, одобрена от съда с определение, влязло в сила от
24.11.2015 г., като е осъден П. Е. С., да заплаща за сина си - непълнолетния К. П. С.,
действащ лично и със съгласието на своята майка М.Е.К., месечна издръжка в увеличен
размер на 300,00 (триста) лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.07.2022 г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като е
отхвърлен предявеният иск за разликата над 300,00 (триста) лева до пълния предявен размер
от 400,00 (четиристотин) лева, като неоснователен; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К. П. С.
издръжка; осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. Е. С., да заплати по сметка на
Софийския районен съд, сумата в размер на 244,80 (двеста четиридесет и четири и 80 ст.)
лева, представляваща държавна такса върху увеличението на издръжката, а с определение от
22.08.2023 г. постановено в производство по чл. 248 и 247 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на К. К. П. С. сумата в размер на 375,00 лева, представляваща разноски за
един адвокат в производството, а К. П. С., действащ лично и със съгласието на своята майка
М.Е.К., е осъден да заплати на адв. А.В. от САК, сумата от 125,00лв., представляваща
разноски за един адвокат в производството.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
2
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на одобряване на спогодбата с определение, влязло в сила на 24.11.2015
г. по гр. д. №51243/2015г. на СРС, 80 състав, с която е определена месечната издръжка от
130 лева, детето К. П. С. е било на около девет години, към датата на постановяване на
обжалваното решение е бил на 17 години, а понастоящем вече е пълнолетен – навършил е
пълнолетие на 06.01.2024г. От определянето на месечната издръжка от 130 лева до датата на
постановяване на първоинстанционното решение, е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около осем
години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. В случая,
видно от доказателствата по делото, събрани от първата инстанция – справка от НАП, ТД
София, въззивникът за периода от м.12.2021г. до м.11.2022 г. е имал осигурителен доход от
около 2800 (л. 61 от делото на СРС), а майката на ищеца за периода от м.11.2021 г. до
м.10.2022 г. е имала осигурителене доход от около 2500 лв. (лист 59 от делото на СРС).
От представените по делото епикризи, протокол ма ЛКК и протоколи от Медицински
център за СМП-НКБ ЕООД, е установено, че ищецът страда от синдром на Клипел –
Треноне, дискретен митрален клапен пролапс, ангиография на десен долен крайник,
хепирплазия
екстремитас инфериорис. Установено е, че няколкократно са му правили кардиологични и
ортопедични интервенции, последната от които на 21.07.2020г.
Посочените по-горе данни и обстоятелства определят от една страна увеличените
нужди на детето, а от друга - и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди
и да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък
размер. Трябва да се отбележи и че дори след изплащане на увеличената издръжка на сина
си въззивникът да среща материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си
деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат както за удовлетворяването на
собствените му екзистенциални нужди (включващи заплащането на месечен наем за нает
жилищен имот), така и за задоволяване на увеличените потребности на детето му К., още
повече, че издръжка в този размер ще се заплаща за сравнително кратък период от време –
около една година и половина – от 01.07.2022 г. до 06.01.2024 г., тъй като на 06.01.2024г.
въззиваемият е навършил пълнолетие, което е основание за прекратяване на издръжката.
3
Неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба, че издръжката следва да бъде
поета по равно от двамата родители, а именно по 200 лв. за всеки от родителите, с оглед
установените материални възможности на майката, тъй като ищецът живее с майка си и
преките грижи по отглеждането и възпитанието му са поети от нея, поради което правилно
Софийският районен съд е посочил, че макар и необходимата месечна издръжка на ищеца да
е в общ размер на 400 лв., по-голямата частта следва да се поеме от бащата, като този извод
на първостепенния съд изцяло е съобразен с т. 7 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г.,
Пленум на ВС, съгласно която двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат пред
вид и грижите на родителя, при когото се отглежда се детето.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът П. Е. С. няма право на разноски, като
неоснователна се явява и претенцията на пълномощника му за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съдът оставя тези искания без уважение.
Въззиваемата страна К. П. С. има право на разноски, като съдът, на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, при съобразяване направеното възражение за прекомерност от страна на
пълномощника на въззивника и действителната правна и фактическа сложност на делото,
както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, осъжда въззивника П. Е. С. да заплати на въззиваемия К. П.
С. разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в производството по въззивно гражданско дело № 20231100514194 по описа за
2023 год. на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4523/23.03.2023 г., поправено и изменено с
Определение № 29282/22.08.2023г., постановени по гр.дело № 20221110135592 по описа за
-ти
2022г. на Софийски районен съд, 84 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. Е. С., ЕГН **********, да заплати на К. П. С., ЕГН **********,
сторените разноски в производството по в. гр. дело № 20231100514194/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, в размер на 500 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Е. С., ЕГН **********, за присъждане
на разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.В. за присъждане на адвокатско
4
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5