Решение по дело №187/2022 на Административен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 104

гр. Габрово, 14.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

 

при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 187 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на Б.Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0341-000209 от 01.08.2022 година, издадена от Полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, РУ Севлиево.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорващият сочи, че в посочената законова разпоредба на ЗДвП било посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Именно такъв бил и процесния случай, като след съставяне на Акт №288125/29.07.2022г. с който било иззето свидетелството за правоуправление на МПС от жалбоподателя, той дал биологична проба- кръв и урина за химически анализ, при което от резултатното изследване не било констатирано наличие на наркотични вещества.

Въпреки, че резултата от химическото изследване с отрицателен резултат било станало известно на административния орган, на 12.08.2022г.  била връчена на жалбоподателя Б.Б. обжалваната заповед за налагане на ПАМ. По този начин, след узнаване на резултата от изследването на кръвната проба, за Б. била отпаднала отговорността и спрямо същия не следвало да се налага със Заповед посочената ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадената жалба и изложените доводи за отмяна на обжалваната Заповед.

Ответната страна Полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, РУ Севлиево не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0341-000209 от 01.08.2022 година, издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, РУ Севлиево, на жалбоподателя Б.Б. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 29.07.2022 година около 20:00 часа в гр. Севлиево на кръстовището на ул. Воденичарска и ул. Крушевска като водач на МПС- БМВ 745I с рег. №******, Държава Германия, собственост на А.Х.Б.от гр. Севлиево, като след спирането му за проверка от полицейски служители е установено, че Б.Б. управлява процесното МПС, констатирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7510/0236, дисплея на който е отчел 0, 00 промила. В сградата на РУ е изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Druger Drug Test 5000 с номер ARMD 0131, като техн. Средство е реагирало положително към Амфетамин. Съставен е талон за изследване с номер 070079 и издадени 8бр. холограмни стикери към него А053826.

Биологичните проби взети от Б. били изпратени за анализ в лаборатория ВМА София. Видно от заключението на извършената в хода на разследавнето  проби- кръв и урина не са установени наличие на наркотични вещества.

С Постановление от 16.08.2022г. на РП Габрово, ТО Севлиево е прекратено наказателното производство по ДП№242/2022г. по описа на РУ на МВР Севлиево, преписка вх. №2087/2022г. на РП Габрово, водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано наличие на употреба на наркотични вещества.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейски инспектор при ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0341-000209 от 01.08.2022 година, издадена от полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, РУ Севлиево е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, в разрез с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебна химикотоксилогична експертиза в иззетите от Б.Г.Б. биологични проби- кръв и урина не е било установено наличие на наркотични вещества. Резултатът от това изследване, който в случая е определящ като стойности и изключва наказуемостта е бил известен на административния орган, но въпреки това той е връчил на Б.Б. Заповедта за налагане на ПАМ на 12.08.2022г. При положение че не са били налице предпоставките, с оглед резултата от заключението на експертизата, за налагане на процесната ПАМ, административния орган издател на процесната Заповед не е предприел необходимите действия в кръга на правомощията си и е връчил на Б.Б. обжалваната Заповед за налагане на ПАМ, като по този начин същата е произвела своя правен резултат спрямо него. Към момента на връчване на процесната Заповед за налагане на ПАМ, същата се явява неправилна и незаконосъобразна, предвид известните резултати от химикотоксикологичната експертиза на Б.. Макар и вече съставена процесната Заповед за налагане на ПАМ, то с оглед резултатите от експертизата, които имат решаващо значение административният орган не е следвало да предприема последващото връчване на Заповедта на нейния адресат. Изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ налагат нейната отмяна. Към момента на връчването й на адресата не са били налице предпоставките за ограничаване на правата му като водач на МПС, предвид факта че не се установява извършено от него нарушение, което е предпоставка за налагане на мерки за принуда по ЗДвП.     

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста / лева и ДТ в размер на 10 лева за настоящата инстанция, общо 1210 лева представляващи разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0341-000209 от 01.08.2022 година, издадена от полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, РУ Севлиево.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на Б.Г.Б. *** сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

 

 

    

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: