Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,03.07.2020 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на девети юни през двехиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА В.
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело №2541 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от Н.Г.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против Т.В.В., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** и постоянен адрес:***, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди,
че тя и ответникът са сключили граждански брак на 06.10.2007г., за което е бил
съставен Акт за граждански брак №0413 от 06.10.2007г. Сочи, че от брака си имат
две малолетни деца - Г.Т.В., родена на ***г., с ЕГН ********** и В.Т.В., родена
на ***г., с ЕГН **********.
Твърди, че по време на брака
съпрузите са закупили недвижим имот в гр.С., с адрес: гр.С., общ.С., район С.,
ул.„***” №*, представляващ апартамент, състоящ се от кухненски бокс, дневна,
две спални, склад, две тераси и сервизни помещения. Това именно е и семейното
жилище на страните, в което същите живеели съвместно и със своите деца до
настъпването на фактическата раздяла между тях. Сочи, че от сключването на
брака и до края на 2018г. отношенията между страните са били хармонични, не са били
налице съществени противоречия между тях, живеели в сговор и разбирателство.
Полагали съвместни усилия за отглеждането на децата си и за правилното им
възпитание.
Ищцата работила по силата на
сключен договор с Обединено детско заведение №* „********” на длъжност „учител“,
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 820 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 32.80
лева. Ответникът от своя страна работел като IT-специалист в „********” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1527, район Оборище, ул.„******”
№*-*, ет.* и месторабота в гр.С.. Ищцата не била запозната с точния размер на
месечното му възнаграждение, но предполага, че месечният му доход е около 4000
лева.
Твърди, че влошаването на
отношенията между страните води началото си от месец септември 2018г.
Ответникът заявил на съпругата си, че желае да се разведат, тъй като вече бил изстинал
спрямо нея и отношенията между тях вече не били такива, каквито били през
годините на съвместния им живот. Ищцата била силно изненадана от думите на
съпруга си, понеже липсвала видима причина за това му поведение и тези му
намерения. Тя полагала всички необходими усилия за запазване на брака, като
провеждала многократни разговори в тази насока. Тези разговори не водили до
положителен резултат, напротив започнали да възникват конфликти между съпрузите
по незначителни поводи. Независимо от това и най-вече в името на децата ищцата
продължила да полага усилия за запазване на брака.
Твърди, че по време на коледните
празници, които и двамата прекарвали в гр.П. /и двамата са родом от гр.П./,
ответникът заявил категорично на ищцата, че след новогодишните празници ще напусне
семейното жилище и ще живее самостоятелно. Категорично заявил освен това, че
нямал никакво намерение и желание да запази брака, както и че нямал да промени
това си становище и съпругата му “да не храни никакви илюзии", че ще се
запази бракът между страните.
След новогодишните празници
ответникът напуснал семейното жилище и към настоящия момент живеел в гр.С. на
неизвестен за ищцата адрес. Така и не изложил сериозни доводи какво го
мотивирало да напусне семейството си, с което и да доведе до разрив на
отношенията между страните.
Твърди, че след настъпването на
фактическата раздяла отношенията между страните са по-скоро спорадични и
обикновено при срещите им възниквали конфликтни ситуации. Липсвало взаимно
разбирателство, дори по основни, касаещи родените от брака деца въпроси и
тяхната издръжка. Не били налице чувства на привързаност, доверие и взаимна
обич, като очевидно сключеният между страните брак бил изчерпан от своето
съдържание.
Твърди, че след напускането на
семейното жилище и настъпването на фактическата раздяла, ответникът не е
заплащал месечна издръжка за родените от брака деца.
Ищцата и двете родени от брака
деца продължавали да живеят в семейното жилище, находящо се гр.С., общ.С., кв.В.,
ул.„***“ №*, вх.*. ет.*, ап.*.
Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между страните поради дълбокото и непоправимо разстройство
на същия. Моли да постанови, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът Т.В.В.. Моли упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца Г.Т.В., родена на ***г., с ЕГН **********
и В.Т.В., родена на ***г., с ЕГН ********** да бъде предоставено на тяхната
майка Н.Г.В.. Моли да бъде определен режим на лични отношения между бащата Т.В.В.
и децата Г.Т.В. и В.Т.В., както следва: бащата да има право да вижда и взема
със себе си двете деца заедно всяка първа и трета събота от месеца от 10:00
часа до 17:00 часа, както и двадесет дни през летния сезон, когато майката не е
в платен годишен отпуск. Моли да бъде осъден ответника Т.В.В. да заплаща
месечна издръжка за роденото от брака дете Г.Т.В., чрез нейната майка и законен
представител Н.Г.В., в размер на 600 лева, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й. Моли да бъде осъден ответника Т.В.В. да заплаща месечна издръжка
за роденото от брака дете В.Т.В., чрез нейната майка и законен представител Н.Г.В.,
в размер на 400 лева, считано от датата
на завеждане на настоящата искова молба до настъпване на основания за
изменението или прекратяването й.
Моли да бъде осъден ответника Т.В.В.
да заплати издръжка за минало време за роденото от брака дете Г.Т.В., чрез
нейната майка и законен представител Н.Г.В., в размер на 600 лева месечно, за
периода от 01.01.2019г. до датата на завеждане на настоящата искова молба. Моли
да бъде осъден ответника Т.В.В. да заплати издръжка за минало време за роденото
от брака дете В.Т.В., чрез нейната майка и законен представител Н.Г.В. в размер
на 400 лева месечно, за периода от 01.01.2019г. до датата на завеждане на
настоящата искова молба. Моли ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.,
с адрес: гр.С., общ.С., район С., ул.„***" №*, представляващо апартамент,
състоящ се от кухненски бокс, дневна, две спални, склад, две тераси и сервизни
помещения да бъде предоставено на ищцата Н.Г.В.. Моли да бъде постановено след
прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Б. . Моли
да бъде осъден ответникът да заплати сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, с оглед прекратяването на брака по негова вина.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло
предявения иск за развод, както и акцесорните обективно съединените с него
искове за местожителство на децата и упражняване на родителските права върху
тях, за издръжка и ползване на семейното жилище. Оспорва иска относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Оспорва твърдението на
ищцата, че е била „силно изненадана от желанието ми за развод", тъй като
според нея липсвала „видима причина за това ми поведение".
Ответникът
твърди, че година след раждането на малката им дъщеря съпругата му някак
охладняла към него. Престанала да изпълнява съпружеските си задължения. Отказвала
му интимни контакти. Държала се студено, отчуждено, интересувал я само
доколкото погасявал задълженията им по няколкото им кредити и донасял пари в
къщи. Често инициирала скандали по най-различни поводи в къщи, свидетели на
които ставали децата им. Така изминали две години, в които бракът им постепенно
се лишавал от законовото си съдържание.
Твърди,
че много пъти пред роднини си е позволявала да го обижда, да му говори
назидателно, с висок тон, да се държи с него като с измет, макар че не я бил
лишил нея, както и децата от нищо. Отношението й към децата не било
по-различно. Крещяла им, викала по тях, обиждала ги и ги биела. Децата били стресирани
от непрекъснатия емоционален и физически тормоз, който майка им упражнявала
върху тях.
Ответникът
твърди, че водил разговори, полагал усилия заради децата да заздравят брака си,
дори й казвал, че ако не се променят, по-добре да се разведат, но все се надявал,
че съпругата му щяла да се опомни.
Твърди,
че през 2018г. решили временно да се разделят, за да видят как ще им се отрази
раздялата. През целия месец август 2018г. съпругата му и децата живели в гр.П..
В началото на месец септември направили усилие да подобрят отношенията си в
името на малолетните си деца, но само след две седмици се озовали в предишното
положение. След като й казал, че ще се разведат, съпругата му се озлобила. Освен
към него злобата й се проявила по отношение на неговата майка, която от малки се
грижела за децата им, посрещала ги, хранела ги, приготвяла им храна за по 2-3
дни за С..
Твърди,
че Н. лишила децата от контакти с баба им. Когато били в П. се противопоставяла
и не разрешавала децата да я посещават и да спят при нея в дома й. Децата не
разбирали защо не могат да видят баба си, да общуват с нея, както преди и
страдали от раздялата им с нея. Те били много привързани емоционално към нея,
тя им липсвала, липсвали им нейното внимание, грижи и любов. По този повод
често между тях възниквало напрежение и се нагнетявала семейната обстановка. Твърди,
че постепенно топлината и разбирателството напълно напуснали семейния им живот.
Съпругата му изявила претенция той да напусне жилището им. Била упорита в това
си желание, пъдела го от спалнята им, пъдела го от семейното им жилище. Ответникът
бил объркан. Не знаел как да постъпи. Не можел да си представи, че ще бъде
далеч от децата им, които толкова много обичал. Те също били силно привързани
към него, разчитали на него.
Твърди,
че това положение продължило няколко месеца. Последно били заедно като
семейство на Коледа в родния им град. Вече бил се убедил, че повече така е
невъзможно да живеят в конфликти и скандали и децата им да стават невинни
свидетели на разстроените им съпружески отношения и да страдат.
Ответникът
твърди, че ищцата започнала да го изнудва за пари, правила му намеци, че ще си
прибере някой 25-годишен студент, а той щял само да плаща и да ги издържа.
Започнала да му търси квартира, за да се изнесе по-бързо, защото не можела
повече да търпи това положение. Настоявала още преди Коледа да я освободи от
присъствието си. Това станало на 05.01.2019г., когато успял да намери квартира
под наем.
Сочи,
че няколко дни след като се бил преместил, отишъл в апартамента да види децата.
Голямата дъщеря искала да й покаже нещо на компютъра й. Пуснал го и видял, че
фейсбук акаунтът на съпругата му бил отворен. А това, което видял и прочел го
втрещило. В деня, в който напуснал апартамента им, съпругата му си била писала
с друг мъж като му съобщавала, че той вечерта ще спи на друго място, на което
мъжът бил отговорил „значи, ще имаме терен". Имали уговорка как децата
щели да заспят и нямало да има проблем. Към чатовете била изпратила и нейни
еротични снимки. Ответникът поискал обяснение от Н. за видяното, тя казала, че
не било сериозно това между тях и било временно.
Твърди,
че до този момент подозирал съпругата си в брачна изневяра, но сега имал
възможност да се убеди, че подозренията му били съвсем основателни. Сега вече
си обяснил нейното държане към него. Всъщност вече му било все едно с кого се
срещала, но й заявил, че не желае докато неговите деца спят, тя да води чужди
мъже в семейното им жилище.
Ответникът
заявява, че много обича децата. Те също били силно привързани към него,
разчитали на него. Между тях имало силна емоционална връзка. Опитвал дори заради тях да й прости и да запазят
брака си, за да не тревожат децата и да продължат заедно да се грижат за тях.
Твърди,
че в името на спокойствието на децата се видял принуден да напуснал семейното им
жилище и да се изнесе на квартира под наем.
Сочи,
че преди да подаде исковата молба до съда, ищцата му предложила споразумение,
което той отказал да подпише, тъй като е непосилно в настоящата ситуация. В
него ищцата му предлагала да продължи да плаща сам абсолютно всички разходи и
сметки.
Твърди,
че да - бракът им е изчерпан от съдържание, но той продължавал да полага
ежедневни грижи за децата им - сутрин ги карал на училище, забирал ги, карал
голямата им дъщеря на тренировки по бойни спортове и я връщал, оставал
определено време в семейното им жилище, за да обърне внимание и на малката им
дъщеря. Продължавал да заплаща всички необходими разходи по децата - за
облекло, дрехи, обувки, училищни пособия, лагери, такси за уроци, курсове,
както и заплащал консумативи за семейното им жилище. Освен това обслужвал
ипотечен кредит за семейното им жилище, един потребителски кредит и един лизинг
за автомобил. Сочи, че с кредитите са закупили движими вещи, с които обзавели
семейното им жилище. Двамата със съпругата му са ипотекарни длъжници. Лизингът е
за лек автомобил, който ползва той, а за съпругата му имало друг автомобил.
Оспорва
исканата издръжка по основание и по размер, както следва: за детето Г. -
600лв., за детето В. - 400 лева. Като основание има предвид ежемесечните нужди
на децата, чийто размер е далеч под претендирания за тяхната възраст. Твърди,
че от друга страна - от значение са и възможностите на родителя да дава
исканата издръжка. Счита, че тази предпоставка не е налице, предвид безспорните
и значителни по размер ежемесечни плащания, които извършва в полза на общото им
семейно благо - жилище и в полза на децата им. Отделно от това сега бил
принуден да плаща и още един наем, за да има къде да живее. Оспорва и искането
за издръжка за минало време, тъй като такава е плащана. Счита също така, че при определяне
размера на частта от издръжката следва да се вземат предвид и ежедневните
грижи, които полага за децата.
Оспорва
искането за предоставяне на родителските права върху децата от брака им,
определяне на местожителството на децата при майка им, както и предоставяне
ползването на семейното им жилище на нея, по следните причини: макар да е майка
на децата, Н. не притежавала и не проявява майчински чувства към децата.
Нагрубявала ги, стресирала ги. Не им приготвяла домашна, витаминозна и
разнообразна храна. Хранела ги с т.н. „фаст фууд“ и храна от обществени кухни.
Обиждала ги, мачкала самочувствието им не само пред него, но и пред външни
хора. Поставяла своите лични интимни нужди пред добрия интерес на децата.
Представял си какво ли е изпитала дъщеря им Г., виждайки еротичните снимки на
майка си в своя компютър. Тя е в началото на пубертета и видяното и прочетеното
би смутило сериозно крехката й психика.
Твърди,
че освен това съпругата му, за разлика от него, нямала близък кръг в гр.С., на
когото да разчита за помощ и подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата
им. Повече от ясно било, че оставени на нейните грижи, децата щели да бъдат
изложени на сериозен риск.
Моли
съда да приеме за съвместно разглеждане на предявения от него иск за развод с
този, предявен от съпругата му срещу него. Да ги разгледа заедно и да постанови
решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен
по изключителната вина на съпругата му Н.Г.В..
Моли да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетните им деца
Г. и В. на него, както и да му се предостави ползването на семейното им жилище,
в което ще живеят децата. Да бъде осъдена майката Н.В. да заплаща месечна
издръжка на детето Г. в размер от 200 лева, а на детето В. - в размер от *0 лв.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и до възникване на условия за изменението или прекратяването й. Моли да
бъде определен разширен режим на лични контакти на майката с децата, както
следва: всяка събота и неделя от месеца майката да има право да вижда и взема
при себе си децата сутрин от 9 часа с преспиване до 18 часа в неделя, както и
по всяко друго време след уговорка между родителите, както и един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Моли да бъде осъдена ищцата
Н.Г.В. да заплати сторените от него съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Към
писмения отговор са приложени писмени доказателства, подробно
описани и е направено искане за събиране на гласни доказателства.
С
писмения отговор, ответникът е подал и насрещна искова молба срещу ищцата – за
развод по исков ред, по изключителна нейна вина. Изложил е обстоятелствата,
посочени и в писмения отговор. Допълнил е, че той имал близки в гр.С., които и
досега са му помагали за децата. Имал сестра С.В.Н.и зет Г.Н.. Те живеели в
същия жилищен блок, на техния етаж, в апартамент, съседен на техния. Двамата
имат син Д., на 3г., на възрастта на малката им дъщеря В.. Децата били много
привързани към братовчед си и към леля си, която се грижела за тях, готвела им,
водела ги на разходка, понякога забирала от детската градина В.. Сочи, че малката
дъщеря В. му се оплакала наскоро, че майка й не я пускала да си играе с
братовчед си Д.. Сочи, че в гр.П. разчитал на помощта на майка си, която
обожавала децата, грижела се за тях от раждането им и сега страдала от липсата
им.
Моли съда
да приеме за съвместно разглеждане предявения от него иск за развод с този,
предявен от съпругата му срещу него. Да ги разгледа заедно и да постанови
решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителната вина на съпругата му Н.В.. Моли да се предостави упражняването
на родителските права върху малолетните им деца Г. и В. на него, както и да му
се предостави ползването на семейното им жилище, в което ще живеят децата. Да бъде
осъдена майката Н.В. да заплаща месечна издръжка на детето Г. в размер от 200
лева, а на детето В. - в размер от *0 лв., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане и до възникване на условия за
изменението или прекратяването й. Моли да бъде определен разширен режим на
лични контакти на майката с децата, както следва: всяка събота и неделя от
месеца майката да има право да вижда и взема при себе си децата сутрин от 9
часа с преспиване до 18 часа в неделя, както и по всяко друго време след
уговорка между родителите, както и един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск. Моли да бъде осъдена ищцата Н.Г.В. да заплати сторените от
него съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Направено
е искане за събиране на гласни доказателства.
Заявена
е готовност за постигане на споразумение, с изложени параметри на същото.
Направено
е доказателствено искане при непостигане на споразумение.
От
ищцата по първоначалния иск и ответник по насрещния иск е постъпил в дадения й
срок отговор на насрещната искова молба, с който е взела становище, че счита
предявените насрещни искове за изцяло неоснователни и моли същите да бъдат
оставени без уважение.
Възразява,
че описаната в насрещната искова молба фактическа обстановка в голямата си част
не отговаря на действителното фактическо положение, а малкото обективни факти,
изложени в същата са описани изключително тенденциозно със стремеж да бъде
изкривена фактологията.
Вярно
било, че между Т.В. и Н.В. са били водени продължителни преговори във връзка с
прекратяването на брака им, както и за уреждане на финансовите им отношения,
които са доста комплицирани. Тези преговори били водени преди инициирането на
бракоразводния процес като частично продължили и след образуването на делото.
Предмет на преговорите били основно имуществените отношения между страните,
като според Т.В. и заплащането на издръжка за непълнолетните му деца била част
от тези имуществени отношения. Твърди, че в нито един момент от преговорите не
е било коментирано упражняването на родителските права върху децата да бъде
предоставено на бащата. Напротив, същият ясно и категорично заявявал, че „Н. е
добра майка", „добре се грижи за децата”, като въобще не е изразявал
претенции в тази насока. Не е имало спорове и по отношение на режима на лични
отношения с децата, както и по отношение ползването на семейното жилище и за
фамилното име.
В този
смисъл и след завеждането на исковата молба, Н.В. очаквала, че с разумен диалог
между страните можело да се изгладят противоречията между тях, които както казала
са основно от имуществен характер, както и евентуално да се премине към развод
по взаимно съгласие с одобряване на споразумение от съда. От друга страна Н.В.
искала да запази добрия тон най-вече с оглед интересите на родените от брака
деца. Поради което с подадената искова молба не били изложени подробни факти от
личния живот на страните.
С оглед
фактите, изложени в предявената насрещна искова молба, заявява следното:
Не
отговаряло на действителността твърдението, че след раждането на малката дъщеря
на страните съпругата е охладняла към съпруга си, както и че му е отказвала
интимни контакти. Напротив, съпругата била положила всички усилия за запазване
на брака, включително в интимен план.
Абсолютно
невярно било твърдението, че Н.В. си е позволявала да обижда съпруга си, да се
държи с него „като с измет", да му говори назидателно на висок тон. Точно
обратното - съпругът се е държал нееднократно грубо към нея, псувал я е пред
свидетели и я наричал „курва”. Твърди, че нееднократно Т.В. е вдигал семейни
скандали, нагрубявал съпругата си, което тя е „преглъщала"', защото винаги
е искала да запази семейството си. Т.В. също така злоупотребявал системно с
алкохол, като след употреба на алкохол винаги е ставал изключително агресивен и
е имал арогантно поведение.
Не
отговаряло на действителността и е абсолютно невярно и твърдението, че Н.В. имала
грубо отношение към децата, „крещи им, вика по тях, обижда ги и ги бие",
от което децата били стресирани. На първо място Н.В. винаги е била грижовна
майка, правела е всичко в интерес на децата си, които не са били лишени от
родителска грижа и любов, дори и след раздялата на техните родители. На второ
място децата не били стресирани, а напротив - те са усмихнати и слънчеви деца,
което може да бъде потвърдено от учителите и педагозите, които ежедневно имат
контакт с тях.
В тази
насока следва да се отбележи, че бащата Т.В. в действителност имал добро
отношение към децата, но никога пряко не се е занимавал с ежедневните грижи за
децата. Същият сам нееднократно заявявал, че не би могъл да „се оправи“ с
ежедневните грижи към двете момичета, като разчитал за това изцяло на майката. Т.В.
дори не знаел към какви лекарства имат алергии неговите деца, защото всички
въпроси, включително и свързани със здравето на децата са решавани от Н.В..
Дори сега в края на месец септември 2019г. Н.В. постъпила заедно с дъщеря си Г.
в болница в гр.С. за лечение на детето. Бащата, провеждайки разговор с
лекуващия лекар, изрично заявил, че Н. трябвало да поясни към какви лекарства е
алергична дъщеря му, което потвърждавало казаното по-горе и не било еднократен
случай.
Заявява,
че с горното не би искала да каже, че Т.В. не обича своите деца. Истината обаче
била, че същият никога не е полагал преките и непосредствени грижи за тях и не бил
в състояние да ги полага, както предвид обстоятелството, че досега не го е правил
и няма необходимите познания и опит за това, така и с оглед възрастта на децата
и техния пол.
Твърди,
че изложената в насрещната искова молба фактическа обстановка, касаеща
причините и начина на настъпване на отчуждаване и раздяла между страните не отговаряла
на действителността.
Сочи,
че през месец август 2018г. в действителност Н.В. е прекарала известно време с
децата си в гр.П. в дома на нейните родители по време на лятната ваканция на
децата и годишната отпуска на Н.В.. Причините за това били следните: В края на
месец юли 2018г. Н.В. била повалена от вирус, придружен с висока температура,
повръщане и разстройство. Наложило се дори посещение в дома й от екип на спешна
медицинска помощ като били предприети необходимите мерки за стабилизиране на
състоянието й и проведено на място необходимото лечение. Същият ден вечерта
съпругът й се прибрал от работа и й вдигнал скандал, затова че тя не му била
сготвила, както и че не била разходила кучето. Разстроена от агресивното му
поведение и повлияна от тежкото си здравословно състояние Н. се обадила на
майка си - р.б., като я помолила да я забере и да я заведе в П., за да може да
се излекува, естествено заедно с децата. Майка й й отговорила, че ще я забере
на другия ден около обяд. По-късно вечерта Т.В. се успокоил и на другия ден
самият той закарал децата и Н. в дома на нейните родители.
Твърди,
че уговорки за временна раздяла и други подобни въобще не е имало налице.
Напротив, всеки уикенд Т.В. *** и го прекарвал заедно със съпругата си и децата
си. Нещо повече, по повод кръгла годишнина на бащата на Т.В. цялото семейство,
заедно с близки и роднини на Т.В. били на Цигов чарк, където семейството
останало с три нощувки. По-късно на 6, 7 и 8 септември 2018г. Н. и Т. отново
били на семейна почивка на Цигов чарк, заедно със свои приятели и съседи - А.и
а. я.. Към този момент отношенията в семейството били все още нормални.
Твърди,
че разривът в отношенията им и то основно по вина на Т.В. настъпил в края на
месец септември 2018г. Същият бил на спортен лагер около 22-23 септември и след
като се върнал заявил на Н., че не можел да живее повече с нея и че иска да се
разведат. Независимо от това Н.В. се стремяла да положи всички грижи за
запазване на семейството. Началото на месец ноември 2018г. Н. и Т. В. заедно с
децата си се прибрали в гр.П.. Предвид влошените вече отношения в семейството Т.В.
живял при своите родители, а Н.В. и децата - в дома на нейните родители. На
практика това би могло да се приеме за начало на действителната фактическа
раздяла между страните. Независимо от това Н.В. провела разговор с Т.и М. К.,
които били кумове на семейството. Споделила, че имат семейни проблеми и че
съпругът й не желаел да се запази брака. Споделила също така, че тя държи на семейството, нямала
никаква вина за създалата се ситуация и искала да запази брака си. В началото
на ноември 2018г., след проведения по-горе разговор, докато Н. заедно с децата
си гостувала на Т.и М. К. дошъл и Т.В.. След като Н. с децата си тръгнали, Т.и
М. К. провели разговор с Т.В. във връзка със семейните му отношения. Т.В. категорично
заявил пред тях, че не желае да запази брака си и че нямало да се съберат
отново с Н..
От този
момент насетне при посещенията си в гр.П. семейството живеело разделено. В С.
формално живеели в едно домакинство, но това се дължало на обстоятелството, че
нямали друга обективна възможност. Реално спяли в отделни стаи и не поддържали
никакви съпружески отношения. Въпреки това не отговаряло на действителността изложеното,
че Н.В. изявила желание Т.В. да напусне жилището и го била пъдила от него. Още
по-малко отговаряло на действителността обстоятелството, че е осуетявала по
някакъв начин, какъвто и да е той контакт между Т.В. и децата.
Твърди,
че Т.В. по свой почин и инициатива намерил жилище под наем, сключил договор за
наем и напуснал семейното жилище. Подчертава, че след напускането на семейното
жилище, включително и до настоящия момент, Т.В. имал свободен достъп до това
жилище. Същият разполагал с ключ за жилището и винаги, когато намерел за добре,
го посещавал. Този обективен факт категорично противоречал с твърденията на Т.В.,
че е бил изгонен от жилището. Не отговаряло на действителността и
обстоятелството, че децата били лишени от контакт и възможност за комуникация с
роднините им по бащина линия.
Що се
отнасяло до изложените твърдения за брачна изневяра - същите не отговаряли на
действителността. Наистина след настъпването на фактическата раздяла между
съпрузите разговор в тази насока бил проведен. Т.В. заявил на Н.В., че вече имал
друга връзка, като в отговор на това Н. се е запознала с „един човек” по фейсбук.
Към този момент разговорът останал без последствия като едва по-късно, когато
страните не успели да постигнат споразумение във връзка с имуществените си
отношения, Т.В. решил да използва това обстоятелство, за да изнудва Н.В.. Не било
вярно, че въпросният фейсбук акаунт е бил отворен, достъпът до същия се
осъществявал посредством парола. Т.В. вероятно, използвайки специалните си
знания, с оглед неговата професия, е успял да „влезне” във фейсбука на Н.В. и
неправомерно да използва информацията, намираща се в него. Сочи, че по време на
водените преговори преди началото на съдебния процес този въпрос не бил
повдиган от страна на ищеца по насрещния иск. От друга страна ставало дума за
комуникация по интернет, която независимо от нейното съдържание, не
представлява брачна изневяра. Следвало да се съобрази и тежкото психическо
състояние на Н. именно в този период.
По
отношение на водените преговори за постигане на споразумение, както и за
имуществените отношения между страните, следвало да се отбележи, че в
действителност страните обслужвали ипотечен кредит, потребителски кредит и
лизингов договор. След окончателния разрив в отношенията между страните, който
както е изложено по-горе настъпил в началото на месец ноември 2018г. Т. и Н. В.
провеждали консултация в кантората на адв.М.М. /в края на месец декември
2018г./, в присъствието на свидетели, по отношение на последиците от развода.
Разяснено им било, че с оглед съществуващите кредитни отношения, при
непостигане на съгласие и разбирателство между тях, биха могли да възникнат
финансови проблеми и за двамата, тъй като по отношение на кредиторите същите били
солидарни длъжници, независимо от вътрешните им отношения. Разяснено било освен
това, че при евентуална предсрочна изискуемост на кредитните задължения, би се
наложило да заплащат такси и разноски в доста висок размер, както и че при
евентуално изнасяне на публична продан на ипотекирания недвижим имот,
представляващ тяхно семейно жилище, същите биха понесли сериозни финансови
загуби. Задълбочен коментар относно упражняването на родителските права, режим
на лични отношения и родителски капацитет не бил правен, тъй като липсвал спор
между страните по отношение на обстоятелството, че Н.В. ще упражнява
родителските права след развода, а така също и по отношение на обстоятелството,
че следва да се постанови един разширен режим на лични отношения между Т.В. и
децата.
Сочи,
че след няколко проведени разговора бил изготвен и проект на споразумение,
който проект бил приложен от ищеца по насрещния иск. Със същия е направен опит
да се предложат такива условия на страните, че никой от тях да не бъде ощетен
от финансова гледна точка. Тъй като Т.В. изрично заявил, че ще плаща текущите разходи за
апартамента, както и допълнителните разходи за извънучебни занятия на децата,
но желаел да се определи издръжка за двете деца близка до минималния размер,
към споразумението бил налице и допълнителен коментар за изясняване на
действителните отношения между страните.
Впоследствие
до споразумение не се стигнало, основно предвид финансовите претенции на Т.В.,
а и поради липсата на адекватна комуникация между страните.
Твърди,
че едва след завеждане на исковата молба в съда били проведени разговори в
разменена електронна кореспонденция с настоящия представител на Т.В.. Отново не
било постигнато съгласие. Предложеното от страна на Т.В. споразумение, което се
предлагало и с настоящата насрещна искова молба, от една страна не уреждало
отношенията между родителите и децата и не е в унисон, а в противоречие с
Тълкувателно решение №1 от 20*г. на ОСГК на ВКС, а от друга - по никакъв начин
не урежда имуществените отношения между страните. Едва тогава Т.В. заплашил Н.В.
/за това по-горе е използван глагола „изнудва”/, че ще използва незаконно
сваления от нейния фейсбук снимков материал в съда, а така също и че ще отрече,
че майката и бащата на Н.В. са дарили на дъщеря си 25 000 лева, които са
послужили за закупуване на семейното им жилище в гр.С. /налице били записи на
проведените в тази насока разговори/. За съжаление финансовият интерес на Т.В.
взел превес пред интересите па децата му и бил водещият в неговото поведение.
Взема
становище по доказателствените искания на ответника по първоначалния иск и ищец
по насрещната искова молба.
Прави
искания по доказателствата.
Предявеният иск за развод се
поддържа изцяло в проведените по делото съдебни заседания от ищцата лично и от
пълномощниците й. Молят съда да уважи исковите претенции. Претендират
разноските по делото. Молят да бъдат отхвърлени като неоснователни насрещните
искови претенции на ответника. Подробни доводи по същество са изложени в
представената по делото писмена защита.
Ответникът лично и с процесуалния
си представител поддържа в съдебните заседания изразеното в приложения по
делото писмен отговор, както и насрещните си искови претенции. Претендира разноските
по делото. Съображения по същество са изложени в приложените писмени бележки.
Съдът като
взе предвид твърденията на страните, съответно в исковата молба и в насрещната
искова молба, както и възраженията им в писмените отговори на същите и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Безспорно е, че страните по делото –
ищцата и ответникът - са съпрузи и че са сключили граждански брак на 06.10.2007
год. в гр.П., за което е съставен Акт за граждански брак №0413 от 06.10.2007г.
на Община-П.. От брака си, съпрузите имат родени две малолетни деца - Г.Т.В.,
родена на ***г., с ЕГН ********** и В.Т.В., родена на ***г., с ЕГН **********.
Не е
спорно по делото, че по време на брака си, съпрузите са закупили недвижим имот
в гр.С., находящ се на адрес: гр.С., общ.С., район С., ул.„***” №* и
представляващ апартамент, състоящ се от кухненски бокс, дневна, две спални,
склад, две тераси и сервизни помещения. Не е спорно, че именно това е и
семейното им жилище, в което страните са живели съвместно и заедно със своите
деца до настъпването на фактическата раздяла на съпрузите.
Установено
е и това, че фактическата раздяла между съпрузите е от месец януари 2019 год.,
когато ответникът-съпругът е напуснал семейното жилище и е отишъл да живее в
квартира под наем в друг квартал на гр.С.. Съпругата-ищцата е останала да живее,
заедно с децата, в семейното им жилище в гр.С..
Не е спорно между съпрузите, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорен е въпросът чия е вината за
това.
Спорни са и въпросите относно
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни
деца, относно местоживеенето на децата, личните отношения с родителите и
издръжката им, както и въпроса относно ползването на семейното жилище след
развода.
Не са спорни въпросите относно фамилното
име на съпругата след развода, както и относно издръжката между съпрузите.
От приетия по делото и неоспорен
от страните Социален доклад на Дирекция ”Социално подпомагане”-Красно село се
установява, че на база на събраната информация се правят следните изводи: към
момента основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от
майката; основните потребности на децата са задоволени; децата поддържат
контакти с баща си; между децата има изградена емоционална връзка; децата са
привързани и към двамата родители; в интерес на децата е родителите да сключат
споразумение и да договорят помежду си всички въпроси, касаещи отглеждането им
/последното не бе постигнато в хода на производството по настоящето дело въпреки
сериозно положените усилия в тази посока/.
В този смисъл са и двата доклада
на Дирекция „Социално подпомагане“ – П..
При изслушването й от съда по
реда и в изпълнение на разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, малолетната, но
навършила 10 години, дъщеря на страните
по делото Г.Т.В., бе категорична, че иска да живее с майка си и че при нея се
чувства добре. Има си стая, заедно със сестричката си, с която много се
разбират и си играят.
Като взе
предвид горното и след задълбочен прочит и анализ на събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите и на двете страни, без да преповтаря
същите и в опит да ги обобщи, съдът приема за безспорно установено, че между страните по делото – ищцата и ответника е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между
съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие
и разбирателство. Преустановени са изцяло общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и
непоправимо, окончателно и без възможност за
преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен
и доказан.
В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и
въз основа на заявените искания и от двете страни, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния
резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично установено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Както ищцата, така и ответникът
не са положили необходимите усилия за скрепяване, заздравяване и запазване на
брака си. Допуснали са дребните ежедневни проблеми и неудобства, често
съпътстващи живота на семействата, особено с две малки деца и породени както от
настъпващата умора по ангажиментите за децата, така и от липсата на лично
време, не само да застанат, но и трайно да се установят и да завладеят
отношенията между съпрузите. Така постепенно с времето те са се отдалечили и
отчуждили един от друг и като резултат от това е и фактическата им раздяла,
настъпила през месец януари 2019г.
Предвид горното ще следа да се
отхвърлят претенциите и на двамата съпрузи за изключителна вина на другия
съпруг.
В настоящия казус, съдът следва да се произнесе и относно
упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и децата, както и за издръжката
на децата. Безспорно е по делото, че от брака си страните имат родени две малолетни деца - Г.Т.В.,
родена на ***г. и В.Т.В., родена на ***г.
Настоящият
съдебен състав счита за нужно изрично да отбележи, че въз основа на събраните
по делото доказателства прави извод, че както ищцата, така и ответникът са
добри родители – привързани към децата си, внимателни, загрижени и отзивчиви. И
двамата разполагат с нужния родителски капацитет, с необходимите условия и
финансови средства, за да отглеждат малолетните си дъщери, да ги възпитават и да
се грижат за тях адекватно на техните нужди.
При преценката на това, на кого от родителите следва да се предостави
упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца Г.Т.В. и В.Т.В., съдът следва да прецени всички
обстоятелства,
най-вече съобразно интереса на
децата. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния случай упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката Н.Г.В.. За този си извод, съдът взема предвид обстоятелствата, че
децата са момичета, както и ниската им житейска възраст и необходимостта точно
в този момент именно от майчините грижи и внимание. От тях, както и от съветите
на майка си, те ще се нуждаят и през периода на съзряването и израстването си. Майката
е тази личност, която ще формира и женското в тях – ще научи дъщерите си как да
бъдат момичета, а впоследствие и жени. Тя ще им покаже как да се държат като такива,
как да се обличат и поддържат, как да общуват с противоположния пол. Съдът
отчита също така и изразеното желание от малолетната, навършила 10 години, Г. В.,
че иска да живее с майка си. Счита за абсолютно задължително двете сестри да
живеят заедно и по никакъв начин да не бъдат разделяни. Установи се по делото,
че между двете деца има силна емоционална връзка и привързаност. Те си общуват,
играят си и са щастливи заедно.
При тези
данни, следва да се определи режим на лични контакти на бащата с децата Г.Т.В. и
В.Т.В.. Съдът счита за подходящ такъв, бащата да вижда и взема при
себе си децата Г. и В.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Данните по
делото са, че майката не препятства контактите на децата с баща им, което е най-правилното
и разумно поведение, имащо съществено значение за формирането и израстването на
децата като пълноценни личности.
Следва бащата - ответникът да бъде осъден да заплаща на децата си Г. и В. месечна издръжка.
Предвид данните по делото относно възрастта на децата и техните нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението им, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Г.
са необходими минимум 450 лева, а за детето В. – минимум 360 лева. Не се
установи по делото двете деца да имат по-големи нужди от тези на децата на
тяхната възраст. Съдът счита, че от месечната издръжка на децата, бащата следва да поеме и съответно да заплаща сумата в размер на 300 лева за детето Г. и 240 лева – за
детето В., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.03.2019г. /в каквато насока е и искането на ищцата в исковата
молба/ и до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването на същите. При определяне на тези размери на издръжките, съдът взе предвид обстоятелствата,
че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата ще се
осъществяват от майката, която получава по-ниски месечни доходи в сравнение с
бащата. Установи се по делото, че месечният доход на майката от полагания от
нея труд е около 850 лева. Получаваното възнаграждение от бащата е в размер на
около 4600 лева месечно. Съдът, обаче, отчита и обстоятелствата, че бащата има
доста големи месечни разходи – плаща наем за квартира в размер на 480,00 лева
месечно, както и изплаща месечните погасителни вноски по два договора за кредит
и по един договор за лизинг и трите сключени по време на брака им с ищцата, по
които и тя е длъжник. Така месечните разходи на бащата възлизат на сумата от
около 2300 лева. Не е спорно между страните по делото, че именно ответникът
изплаща вноските по кредитите и по лизинга.
Над
посочените размери от 300 лева и от 240 лева и до претендираните с исковата
молба суми за издръжка, съответно от 600 лева и от 400 лева, претенциите на
ищцата ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
претенциите на ищцата за издръжка за минало време на двете деца, съдът приема
следното:
Претенциите
са за издръжка за периода от месец януари 2019г. до датата на завеждане на
исковата молба. От приетите и неоспорени писмени доказателства – вносни бележки
се установява, че за времето от фактическата раздяла на съпрузите – месец
януари 2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2019г.,
ответникът е заплатил издръжка на двете си малолетни деца за месеците януари,
февруари и март на 2019г. в размер на по 150 лева месечно за всяко едно от
децата. Като взе предвид по-ниската житейска възраст тогава на децата, както и
осъществяваните от бащата почти ежедневни грижи за децата /за което са събрани
безспорни гласни доказателства/ и като съобрази минималният размер на
издръжката за 2019г. /съотнесен към минималната работна заплата за страната
през този период/, съдът намира, че издръжката за минало време, която бащата
следва да поеме за децата си е в размер съответно на 200 лева месечно за детето
Г. и на *0 лева месечно – за детето В.. При тези данни и предвид, че бащата е
заплатил месечна издръжка на всяко едно от децата си в размер на по 150 лева,
то претенциите ще следва да се уважат в размери, както следва: за детето Г. – в размер на по 50 лева месечно
за месеците януари, февруари и март на 2019г. /разликата между определената
издръжка от 200 лева и заплатената от бащата в размер на 150 лева/; за детето В.
– в размер на по 10 лева месечно за месеците януари, февруари и март на 2019г.
/разликата между определената издръжка от *0 лева и заплатената от бащата в
размер на 150 лева/.
Над
посочените размери и до претендираните с исковата молба такива съответно от 600
лева за детето Г. и от 400 лева за детето В., исковите претенции ще следва да
се отхвърлят.
По
отношение на семейното жилище, се установи по делото, че
съпрузите, преди фактическата си раздяла, са живели в семейното им жилище, закупено
по време на брака и находящо
се в гр.С., общ.С., район
С., ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*. Сега там живеят ищцата и двете малолетни
деца. Предвид това, че ищцата ще упражнява родителските права по отношение на
децата, то и ползването на семейното жилище ще следва да се предостави на нея и
съответно там да се определи местоживеенето на малолетните деца.
Предвид гореизложеното,
ще следва да се отхвърлят насрещните искови претенции на ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещната искова молба за упражняване на
родителските права по отношение на малолетните деца, родени от брака, за
местоживеене на децата при него, за определяне на режим на лични отношения на
децата с майката и за издръжка на децата от майката, както и за ползването на
семейното жилище, като неоснователни.
След прекратяването на брака, ищцата желае
и следва да носи предбрачното си фамилно име Б. . Това е нейният избор, а и нейно право. Спор
между страните по този въпрос няма.
Страните не претендират издръжка
помежду си, след допускането на развода им, поради което такава не следва да се
обсъжда и присъжда.
Следва страните, предвид приетата взаимна вина, да бъдат
осъдени да заплатят в полза на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на по 25 лева.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Пазарджишкия районен
съд държавна такса върху
присъдените издръжки занапред в размер общо на 777,60 лева, както и ДТ върху
присъдените издръжки за минало време - в размер общо на 100 лева.
С оглед изхода на делото, предвид
взаимната вина на съпрузите и на основание чл.329 ал.1 от ГПК, разноските по
делото остават в тежест на страните, така както са ги направили.
По изложените съображения и на
основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.В., с
ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, офис 11, сключили граждански брак на 06.10.2007
год. в гр.П., за което е съставен Акт за граждански брак №0413/06.10.2007 год.
на Община-П., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА, след прекратяването на брака, съпругата Н.Г.В., с ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име Б. .
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на родените
от брака малолетни деца - Г.Т.В., родена
на *** г., с ЕГН ********** и В.Т.В., родена на *** г., с ЕГН ********** на майката Н.Г.В., с ЕГН **********, като бащата Т.В.В., с ЕГН ********** ще има право да вижда и взема при себе си децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. в събота
до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на малолетните деца Г.Т.В., с ЕГН ********** и В.Т.В., с ЕГН **********
– при майката Н.Г.В., с ЕГН **********, на адрес: ***.
ОСЪЖДА бащата Т.В.В., с ЕГН **********,*** да заплаща на малолетните си деца Г.Т.В.,
родена на *** г., с ЕГН ********** и В.Т.В., родена на *** г., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Н.Г.В., с ЕГН **********, месечна издръжка, както следва: на детето Г.Т.В. - в размер на 300 лева и на детето В.Т.В. – в размер на 240 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.03.2019г. и до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменянето или прекратяването на същите, като ОТХВЪРЛЯ претенците на
ищцата за издръжка на малолетните деца над посочените размер от 300 лева и от 240
лева и съответно до претендираните с исковата молба размери от 600 лева и от
400 лева, като неоснователни. ОСЪЖДА бащата Т.В.В., с ЕГН **********,*** да заплати на малолетните си деца Г.Т.В., с ЕГН
********** и В.Т.В., с ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител Н.Г.В., с ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от месец януари 2019г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2019г., както следва: на
детето Г.Т.В. – в размер на по 50 лева месечно за месеците
януари, февруари и март на 2019г. и на детето В.Т.В. – в размер на по 10 лева
месечно за месеците януари, февруари и март на 2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенците
на ищцата за издръжка на малолетните деца за минало време над посочените размери
и съответно до претендираните с исковата молба размери от по 600 лева месечно и
от по 400 лева месечно, като неоснователни.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо
се в гр.С., общ.С., район
С., ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.* на съпругата Н.Г.В., с ЕГН **********.
След прекратяването на брака,
съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.
ОТХВЪРЛЯ претенциите и на двамата
съпрузи за изключителна вина на другия съпруг.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искови претенции
на Т.В.В., с ЕГН ********** против Н.Г.В., с ЕГН ********** за упражняване на
родителските права по отношение на малолетните деца, родени от брака, за
местоживеене на децата при него, за определяне на режим на лични отношения на
децата с майката и за издръжка на децата от майката, както и за ползването на
семейното жилище, като неоснователни. ОСЪЖДА Н.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.В., с ЕГН **********,***
да заплатят по сметка
на Пазарджишкия районен съд допълнителна
ДТ по делото в размер на по 25 лева всеки.
ОСЪЖДА Т.В.В., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пазарджишкия районен съд ДТ върху присъдените издръжки занапред
в размер общо на 777,60 лева, както и ДТ върху
присъдените издръжки за минало време - в размер общо на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: