Определение по дело №229/2019 на Районен съд - Гълъбово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Г., 21.08.2019г.

 

Гълъбовският районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 21.08.2019г. в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

сложи за разглеждане Гр.дело №229 по описа за 2019г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от И.А.К. *** срещу „И.К.С.“ ООД гр., с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №356/2014г. по описа на РС-Г. в общ размер от 6087,00лв., като искът е предявен като частичен за сумата от 1000,00лв. Ищецът твърди, че е сключил Договор за заем/потребителски кредит на 10.02.2014г. с „Б.к.“ ООД, правоприемник на което е ответника, за сумата от 1500,00лв. Твърди, че наред с документите по кредита, ответникът го е подвел да подпише и запис на заповед за много по-голяма сума от тази, която трябва да върне според договора. Твърди, че е заплащал част от погасителните вноски, като след това е изпаднал в забава. Ответникът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като вместо да посочи договора за кредит и клаузите в него, договорени между страните, той е използвал записа на заповед. Така ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 6360,00лв. главница, която далеч надхвърляла задължението на ищеца по договора за кредит. Ищецът твърди, че не дължи сумата по изпълнителния лист, и моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1000,00лв., представляваща част от общата сума от 6087,00лв., за която е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №356/2014г. по описа на РС-Г.. Освен това моли да бъде признат за нищожен сключения от него Договор за заем/потребителски кредит на 10.02.2014г., тъй като клаузите му били неясни и го поставяли в неравнопоставено положение. Не ставало ясно как е формирана лихвата по кредита и годишния процент на разходите.

Съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника за подаване на писмен отговор по реда на чл.131 ГПК. В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който от една страна прави възражение за местна неподсъдност на делото на РС-Г., а от друга страна твърди недопустимост на предявените искове. Твърид, че с изтичането на срока за възражение по чл.414 ГПК за ищеца е преклудирана възможността за оспорване на вземането извън предпоставките на чл.424 и чл.439 ГПК, които не са налице. Моли съдът да прекрати делото и да му присъди направените разноски.

 

Съдът намира възражението за подсъдност за неоснователно. Касае се за иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, който може да бъде предявен и по настоящия или постоянния адрес на ищеца. Поради тази причина съдът следва да остави без уважение възражението за местна неподсъдност на делото на РС-Г..

 

Съдът намира предявените искове за недопустими, поради следните съображения:

Съдът е изискал ч.гр.дело №356/2014г. по описа на РС-Г., от което се установява, че срещу ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно въз основа на Запис на заповед от 10.02.2014г. Сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение е 6360,00лв. и съдебни разноски. Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство. Ищецът сам твърди в исковата си молба, че не е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.

Съгласно чл.414, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу нея. Ако такова възражение не бъде подадено, на основание чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. В този случай на разположение на длъжника са възможностите по чл.423 ГПК – възражение пред въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането; чл.424 ГПК – оспорване на вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства;  чл.439 ГПК – оспорване на вземането при новонастъпили /настъпили след изтичането на срока за възражение/ обстоятелства. Ищецът в законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същевременно от изложените в исковата молба факти е видно, че не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които да дават основание за предявяване на иск по чл.424 или по чл.439 ГПК. Ищецът с исковата си молба е посочил само, че договорът за заем, за обезпечаването на който е бил издаден записът на заповед, е нищожен поради неравноправни клаузи – факт, който му е бил известен при получаване на заповедта за изпълнение и факт, който е могъл да наведе във възражението си в указания в заповедта двуседмичен срок.

Съдът намира, че към момента на получаване на заповедта за изпълнение ищецът е могъл да направи възражението, което излага в настоящата си искова молба. Всички изложени в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения ищецът е могъл и е бил длъжен да заяви с възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед. Това е така, защото се сочат от ищеца факти, настъпили преди издаването на заповедта, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист.

Пропускането да се подаде възражение преклудира възможността да се води отрицателния установителен иск, основан на факти, даващи право да се възрази срещу заповедта за изпълнение.

Следва да се отбележи, че с исковата молба са предявени два иск – за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение и за прогласяване нищожността на договора за заем, за обезпечаването на който е издаден записът на заповед. Действително заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на записа на заповед, без да се третирал въпроса за договора за заем. Същевременно обаче трайната съдебна практика постановява преклудиране на възможността да се оспорва и каузалното правоотношение в случаите на неподадено възражение. „При липса на възражение в срок, заповедта влиза в сила, с което се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 и чл.439 от ГПК - новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК, а на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК.“ /Определение №362/03.07.2015г. по ч.т.дело №1376/2015г., ІІ т.о. на ВКС/

В разглеждания казус ищецът в депозираната искова молба не твърди нито новонастъпили, нито новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на нормата на чл.424 ГПК и на чл.439 ГПК. Предвид гореизложеното настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.4 ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 350,00лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноски и договор за правна помощ.

Воден от горните мотиви, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна неподсъдност на делото на РС-Г..

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.дело №229 по описа за 2019г. поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН ********** *** да заплати на „И.К.С.“ ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление ***************, представлявано от Д.В.Д., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. /триста и петдесет лева/.

 

Определението може да се обжалва пред ОС – Стара Загора в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните.

                                                 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: