Р Е Ш Е Н И Е
№ 114 / 21.03.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на
шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 45 по описа за 2021 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.Д.М. ***, против заповед № 22 - 0370 - 000002/25.01.2022 г. на впд началник РУ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/МВР/ Монтана, РУ Вършец, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „БМВ 5 EP Pеихе“, с рег. № М 6668 ВТ, за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. В с.з. пълномощникът адв.Станков поддържа жалбата, излага доводи, че административният акт не съдържа конкретни фактически и правни основания за налагане на административната принуда, поради което остава неясно и на коя от хипотезите по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са основава волята на контролния административен орган. Сочи се, че не е ясно лицето, което е управлявало процесното МПС, какво чуждестранно национално свидетелство е притежавало, за да може да се установи дали са нарушени изискванията на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Макар в АУАН да е посочено, че е СУМПС е издадено във Великобритания и е със срок на валидност до 08.08.2023 г., този АУАН е издаден по отношение на Найден Д. Марков, а в оспорваната заповед не са посочени и не се съдържат поради което за оспорващия Г.Д.М. същата се явява немотивирана.
Ответникът, не се явява, в съпроводително писмо моли съда да потвърди процесната заповед № 22 - 0370 - 000002/25.01.2022 г.
Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
От фактическа страна се установява, че на 25.01.22 г. е съставен е АУАН № 056977, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 05.01.2022 г. в 09.05 часа в гр.Вършец, на кръстовището на ул.Серафим Георгиев и ул.България, Найден Д. Марков, български гражданин, управлява лек автомобил БМВ 5 EP Pеихе“, с рег. № М 6668 ВТ, собственост на Г.Д.М., с чуждестранно национално свидетелство , без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца на територията на Р.България. След извършена справка в АИС-граничен контрол е установено, че водачът е влязъл в стланата на 26.08.2020 г. през ГКПП аерогара София, Английското СУМПС е издадено на 01.04.2020 г. и е валидно до 08.08.2023 г., същото е с № MARKO 886069ND9MG 38.
Въз основа на така установеното бил издадена заповед № 22 - 0370 - 000002/25.01.2022 г., с която административният орган на основание чл. 171, т. 2а, б.“ а“ от ЗДвП приложил спрямо собственика на ППС М. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № М 6668 ВТ, за срок от 6 месеца.
В производството не се представени доказателства за удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт от ответника, но този факт не се оспорва.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Описаните в АУАН № 056977/25.01.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р. България.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия /ПТП/, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено, че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www. mvr. bg), в рамките на преходния период/до 31.12.2020 г./ свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС без полагане на изпит.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.
В случая от съдържанието на заповедта не става ясно в коя именно хипотеза е приложена мярката – управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач; от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; или свидетелството му за управление е временно отнето по реда.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда временна валидност със срок до 3 месеца от датата на влизането в страната за чуждестранните национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Това правило, отнесено към заявения от МВР режим в преходния период на Брекзит, намира изключение за издадените от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия свидетелства за управление, които са запазили валидността си за територията на България до 31.12.2021 г. или до датата им на валидност, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по - рано.
Видно от доказателствата по делото процесното свидетелство за управление е със срок на валидност до 08.08.2023 г., т.е. за притежателя му не се установява тримесечното ограничение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, считано от датата на влязло му в страната, така както е възприел контролният орган. Това ограничение би следвало да намери приложение, но в тази насока ответникът не е извършил фактически установявания.
Липсата на мотиви и ясни фактически основания за налагането на административната мярка в случая водят до съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Допуснатите от административния орган пропуски не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, а налагането на принудителни административни мерки въз основа на предположения е недопустимо.
Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски, но т.к. същите не са заявени до края на съдебното заседание, не е представен и списък с разноските, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22 - 0370 - 000002/25.01.2022 г. на впд началник РУ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/МВР/ Монтана, РУ Вършец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: