№ 3343
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100507824 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Б. Г. срещу Решение №
6917/21.06.2022 г., постановено по гр. дело № 294/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 158-ми състав, с което е уважена подадената срещу
него от М. Ц. Д. молба за защита по реда на Закон за защита от домашно
насилие (ЗЗДН). В жалбата са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебното решение. Отправено е искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на М. Ц.
Д. за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН М. Ц. Д. е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от
ответника в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес
от обжалването и е насочен срещу подлежащ на въззивно обжалване, по
1
силата на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от М. Ц. Д. срещу Б. Б. Г. с
правно основание чл.8, т.1, вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДН за защита от домашно
насилие, осъществено съответно на 10.12.2021 г., на 21.12.2021 г. и на
23.12.2021 г. и подробно описано в молбата.
С решение № 6917/21.06.2022 г., постановено по гр. дело № 294/2022 г.
Софийският районен съд, ГО, 158-ми състав е уважил молбата за защита,
като е издал заповед за защита, с която е задължил Б. Б. Г. да се въздържа от
домашно насилие спрямо М. Ц. Д., забранил е на Б. Б. Г. да доближава М. Ц.
Д., както и жилището, което последната обитава, находящо се в гр.София,
ж.к.“*******, на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 9 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита, задължил е Б. Б. Г. да посещава
специализирана програма във Фондация "Център отворена врата", на адрес :
гр.София, ж.к."Хиподрума", ул."*******, тел. *******, за срок от 9 месеца,
считано от издаване на заповедта, наложил му е глоба в размер на 200 лева,
предупредил Б. Б. Г. за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, и го е осъдил да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи в жалбата на Б. Б. Г., че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на извършено от него домашно насилие
не се подкрепят от събраните по делото доказателства, са несъстоятелни.
Несъстоятелни са и доводите на последния, че изпратените от него
съобщения до М. Ц. Д., чрез мобилно приложение „Вайбър“ са извадени от
контекста на водените между страните разговори. Правилно, въз основа на
доказателствената съвкупност, районният съд е приел за доказано, че на
процесните дати Б. Б. Г. е проявил вербална агресия към бившата си
фактическа съжителка и майка на децата му, изпращайки й съобщения с
обидно и заплашително съдържание. Описаното поведение на Б. Б. Г. се
установява от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на М. Ц. Д., която е допустимо
доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от
2
ЗЗДН), не само защото съдържа всички индивидуализиращи белези на
насилническите актове, а защото не са събрани никакви доказателства, които
да противоречат, да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения
изложени в нея обстоятелства. Точно обратното, декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН на Д. кореспондира и се допълва от останалите събрани по делото
доказателства – показанията на св.Л. – възприела непосредствено при
получаването съдържанието на съобщенията от 23.12.2021 г. и изричното
признание на въззивника, че описаните в молбата за защита съобщения са
изпратени от него. При така установеното от фактическа страна, правилно
районният съд е приел, че неправомерното поведение на Г. срещу Д. на
процесните дати представлява домашно психическо насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Употребените в съобщенията изрази от рода на
"Компромиси!?Заплахи, абе я си пий хапчетата и се лекувай"; "Абе ти си
ненормална бе, как не те е срам да не ми отговаряш часове наред?!; "Ти много
ще си патиш!"; "Ти не си добре бе идиот !“; "Какво си видяла би ..."; " Това
ще те вкара в затвора", "Наред е да ти съборят къщата"; "Ще ходиш по дела,
докато не почнеш да ровиш по кофите"; "Ще те преследвам през целия ти
мизерен живот, а законите не са в твоя полза! Луда си и това е факт",
съпроводени с изрази от рода на „Абе ти нормална ли си?“; "Ей
ненормалната?“; „Ехоо идиот“; "Ти не четеш ли какво ти пиша бе куку“;
"Започнат ли делата срещу теб от другата година няма да имаш миг покой и
ще продължи безкрайно", дори и съпоставени с установените по делото факти
и обстоятелства за образувано срещу въззиваемата наказателно от общ
характер дело за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК и за
консултации на последната с психиатър през 2019 г., както и за наличен
конфликт между страните досежно тяхната родителска отговорност спрямо
децата Б., А. и М., противно на изложеното във въззвината жалба, не могат да
бъдат преценени като израз на загриженост и тревога от страна на
въззивника за бъдещето на децата си, „чиято майка може да бъде осъдена
ефективно“, нито биха могли да се определят като мотивиращи към правилно
лечение и добро здраве. Точно обратното, с употребените изрази в
изпратените на Д. съобщения, чрез мобилно приложение "Вайбър" Г. дава
своя личностна оценка, с която преследва да въздейства негативно, да унизи,
словесно да нарани адресата на съобщенията, а не да го мотивира към
правилно лечение и добро здраве. От друга страна изрази от рода на "Ще те
3
преследвам през целия ти мизерен живот, а законите не са в твоя полза!, както
и "Започнат ли делата срещу теб от другата година няма да имаш миг покой и
ще продължи безкрайно","Ще ходиш по дела, докато не почнеш да ровиш по
кофите", дори и в контекста на родителския конфликт и наличието на други
съдебни и изпълнителни производства между страни са могли да възбудят
страх и безпокойство у Д., а установеното поведение на въззивника е
проявявано преднамерено и продължително и не може да се приеме, че е
инцидентна или спонтанна проява.
Ето защо, въззивният съд приема, че въззивната жалба на Б. Б.
Гаврилом е неоснователна.
Настоящата инстанция, обаче, намира, че наложените от
първоинстанционния съд мерки за защита спрямо Б. Г. не са съответни на
характера, интензитета и тежестта на установеното психическо насилие над
М. Д.. Въззивният съд счита, че в конкретния случай единствената подходяща
мярка е мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН - задължение на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Или, първоинстанционното
решение, следва да бъде изменено в частта, в която на извършителя на
домашното насилие са належи мерки за защита, предвид изложеното по-горе
за адекватността на мерките съобразно характера, интензитета и тежестта на
установеното психическо насилие, а в останалата част решението следва да
бъде оставено в сила. За яснота следва да се отбележи, че при налагането на
мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните, а следва
да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН), които намира за адекватни при съответната конкретика.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при основателност на молбата, съдът е
задължен да наложи глоба на извършителя в размер от 200 лв. до 1 000 лв. В
случая правилно първоинстанционният съд е определил размера на
наложената на извършителя Б. Б. Г. глоба. При отчитане на обстоятелствата,
при които е извършено домашното насилие, неговата тежест и последиците
от него за пострадалите, въззивният съд намира, че размерът от 200 лева е
адекватен и пропорционален на извършеното домашно насилие.
При този изход на делото и доколкото при установено домашно
насилие конкретните мерки, които съдът налага на извършителя не завият от
искането на страните, въззиваемата страна има право на разноски за
4
въззивното производство. Тя е претендирала заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В откритото съдебно
заседание пред въззивния съд въззивникът е направил възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че с оглед извършените
процесуални действия в настоящата инстанция, разглеждането на делото в
едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, както и
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 22 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (към момента на уговаряне и заплащане на
възнаграждението) в размер на 400 лева, претендираният от въззиваемата
страна адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до
размера от 400 лв. – справедлив и подходящ с оглед особеностите на делото.
С оглед изхода на делото по въззивната жалба, въззивникът няма право
на разноски.
Съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН Б. Г.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 12.50 лева.
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН, вр. т. 8 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 6917/21.06.2022 г., постановено по гр.д. №
294/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 158 състав, в частта относно
наложените на Б. Б. Г. мерки за защита от домашно насилие, КАКТО
СЛЕДВА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. Ц. Д., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Б. Г., ЕГН **********, че при констатиране от
страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед ще
бъде задържан и предаден на прокуратурата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6917/21.06.2022 г., постановено по гр.д.
5
№ 294/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 158 състав, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Б. Б. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в общ размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Б. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на М. Ц. Д., ЕГН
**********, сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Б. Г., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН
в полза на М. Ц. Д. срещу Б. Б. Г., съобразно определената с настоящото
решение мярка, която заедно с преписите от решението да се връчи на
основание чл.16, ал.3 ЗЗДН на страните и на РУ на МВР по адреса на
страните (адрес по НБДН и адрес по делото).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6