РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501327 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. К. В. /ищец в
първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв.
Георги Янев срещу Решение №1075 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д.
№534/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която е:
1. ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между *** П. К. В. и двете
му *** *** деца – М.П. В., ЕГН **********, и Д.П. В., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 12.00 ч. 18.00 ч. и в
неделя от 10.00 ч. до 16.00 ч., както и една седмица през лятната ученическа
ваканция на децата, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на седмия ден, през
който период *** не ползва платения си годишен отпуск; всяка четна година,
на 01.01. и на Деня Великден, от 12.00 ч. до 18.00 ч., и в нечетна година, на
25.12., от 12.00 ч. до 18.00 ч.; всяка година на рождения ден на всяко от децата,
от 10.00 ч. до 12.00 ч. – ако денят е неучебен, или от 18.00 ч. до 19.00 ч. – ако
денят е учебен.
2. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 СК да заплаща на *** си ***
М.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г. Б., месечна
издръжка в размер от 400 лева от датата на подаване на молбата– 20.02.2024 г.
1
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски
3. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 СК да заплаща на *** си ***
Д.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г. Б. месечна
издръжка в размер от 400 лева от датата на подаване на молбата – 20.02.2024
год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните
вноски
4. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 във вр. с чл. 149 СК, да
заплати на *** си *** М.П. В., ЕГН **********, чрез *** законен
представител Ж. Г. Б. сума в размер от 1871 лева, представляваща месечна
издръжка за минало време – 01.10.2023-19.02.2024 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
5. П. В. е ОСЪДЕН на основание чл. 143 във вр. чл. 149 СК да заплати
на *** си *** Д.П. В., ЕГН **********, чрез ***-законен представител Ж. Г.
Б. сума в размер от 1871 лева, представляваща месечна издръжка за минало
време – 01.10.2023-19.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба е изразено недоволство от определения режим на
лични контакти, като се претендира същият да бъде изменен, така щото ***
*** М. В. и Д. В. да могат да се виждат с жалбоподателя всяка първа и трета
събота и неделя с преспиване в неговия дом. Въззивникът твърди, че към
настоящия момент обитава къща на три етажа, която предоставя нужните
условия за пребиваване и нощуване на децата. Желае срокът на лични
контакти през лятната ваканция да се удължи от една седмица на един месец,
през който период ще ползва годишния си отпуск. Смята, че тези промени ще
удовлетворят интереса както на децата, така и на двамата родители.
По отношение на присъдената издръжка за минало време счита, че не
дължи същата, тъй като за този период Ж. Б. /*** на *** ***/ е получавала
пари по банков път и на ръка както от него, така и от неговия ***- *** на ***
*** К. В. от началото на месец октомври 2023 г. до месец февруари 2024 г.
Изразява несъгласие и с определения размер на издръжката от по 400 лв.
месечно за всяко дете. Въззивникът твърди, че получава трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, има здравословни
проблеми, които налагат извършването на постоянни разходи за медицински
консумативи. При тези обстоятелства намира, че размерът на издръжката се
явява завишен и несъответстващ на неговото имуществено състояние, поради
което претендира същата да бъде намалена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. Б. чрез
процесуален представител адв. Петя Колева. В същия се изразява позиция за
правилност на решението и се моли да бъде потвърдено. Въззиваемата
2
поддържа, че определеният режим на лични контакти е съобразен дори с
желанието на въззивника, обективирано в подадената от него искова молба.
Солидаризира се с мотивите, изведени от първоинстанционния съд за липса на
подходящи битови условия при ***, като сочи, че визираната във въззивната
жалба къща на три етажа е необитаема и се нуждае от основен ремонт.
Твърди, че *** все още живее в апартамента на своя интимен партньор, където
няма необходимите условия за пренощуване на *** ***. Отделно от това
излага, че след раздялата макар тя да не ограничава по никакъв начин
контактите между децата и *** им, В. предприема инициатива да взема децата
изключително рядко и без приспиване, което е аргумент в посока да подкрепи
правилността на така постановеното решение в тази част. По отношение на
присъдените размери за издръжка намира, че същите са съобразени с нуждите
на децата, здравословните им проблеми и икономическата обстановка в
страната.
В хода на въззивното производство с оглед твърденията на въззивника за
алтернативно място, където децата биха могли да остават с преспиване, бе
възложено на ДСП- Бургас и ДСП- Созопол изготвянето на социални доклади,
които след посещение на терен да обследват хигиенно-битовите условия в
къща, находяща се във вилно селище „***" и къща, находяща се в с.***. Пред
въззивната инстанция бяха изслушани *** и *** по въпросите, предмет на
производството. Бе допуснат и разпит на един свидетел на по въпросите
относно жилищните условия, с които разполага ***, както и касателно
твърденията му за изпълнение на задължението за издръжка за минало време.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова
молба от П. К. В. срещу Ж. Г. Б. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Молителят иска съдът да предостави упражняването на родителските права по
отношение на *** *** М.П. В. и Д.П. В. на ***, да определи местоживеенето
им по адреса на последната. Претендира определянето на режим на лични
отношения между него като родител, неупражняващ родителските права, и
децата, както следва: всяка първа и трета събота от 17:30 ч. до неделя в 18:00
ч. с преспиване, като в случай на възражение от страна на ***- всяка първа и
трета неделя от 10:00 ч. до 20:00 на същия ден, един месец през лятната
ученическа ваканция, на новогодишните, коледните и великденските
празници- да се редуват един ден при него, един ден при ***, за рождените
дни на децата- също да се редуват с ***, като една година празнуват с него, а
на следващата с нея. Желае на рождения му ден децата да са при него, за да
3
празнуват заедно. Твърди, че може да изплаща издръжка в размер от по 250
лв. за всяко дете.
Образуваното по молбата на П. В. дело е съединено по реда на чл. 213
ГПК с гр. д. №1077/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, висящо между
същите страни и на същото основание с молител- Ж. Б..
В своята претенция молителят Б. излага, че с П. В. са имали връзка,
продължила 23 години, 12 г. от които- на семейни начала. Твърди, че по-
голямото дете М. В. е родено в гр. ***, а по-малкото Д. В.- във ***. Твърди, че
през 2013 г. В. е заминал за Великобритания с цел осигуряване на постоянна
работа и доходи, а тя се е преместила при него заедно с детето им М. през
2015 г., като семейството останало там до лятото на 2021 г. Прибрали се в
България по инициатива на В., който искал да започне собствен бизнес. След
завръщането си обаче отношенията им се обтегнали и до раздялата им се е
стигнало поради липса на комуникация и незаинтересованост на В. към нея и
децата им. Навежда, че В. е злоупотребява с наркотични вещества- марихуана
и алкохол, не спазва обещанията си и не изпълнява с отговорност
ангажиментите си спрямо нея и децата. Излага, че не живеят заедно от юли
2023 г., като след този период *** е взима децата в неделните дни за по
няколко часа. Изтъква, че *** не се съобразява с режима на хранене на М., не
подхожда отговорно и към по-слабия имунитет на Д., а в най-студените дни
прекарвали дълго време навън, на двора в с.***, където *** и *** по бащина
линия имат къща. Твърди, че след раздялата В. започнал интимна връзка с нов
партньор. Към настоящия момент живее в апартамента на приятелката си,
която има малко дете. Сочи, че в процесното жилище се отглежда и домашен
любимец- куче, поради което постановяване на режим на лични контакти с
преспиване на това място би бил вреден за децата, тъй като последните
страдат от *** *** ***. По отношение на нуждите на децата излага, че М. е
ученик в ОУ „Любен Каравелов“, посещава извънкласни занятия- футбол,
месечната такса за който се заплащала от *** по бащина линия. За по-малкото
дете Д. твърди, че е в трета група в детска градина „Раковина“, филиал ДГ
„Морско конче“. Посещава ***, спортува футбол, занимава се с рисуване, като
заплащането на тези активности възлизали на около 380 лв. месечно. За своето
финансово състояние и трудова заетост излага, че работи на минимална
работна заплата като сътрудник в нотариална кантора.
Претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено
на нея, като режимът на лични отношения с *** да бъде определен без
преспиване, тъй като последният не разполага с необходимите жилищно-
битови условия. Иска В. да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка,
считано от датата на предявяване на претенцията от по 500 лв. на всяко едно
от децата. Претендира издръжка за минало време за периода от м. октомври
2023 г. до датата на подаване на молбата (20.02.2023 г.).
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че с оглед
битовата осигуреност, родителската пригодност на ***, както и до***а и
4
спокойна семейна среда, с която разполага тя, в най-добър интерес на децата е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. Приел е,
че по делото не се установява *** да влияе неблагоприятно на децата или да
ги поставя в опасност и честото общуване помежду им ще съдейства за
пълноценното развитие на М. и Д.. Счел е, че режимът следва да бъде
определен без преспиване на децата в дома на *** с изключение на
едноседмичния период през лятото. Приел е, че от социалния доклад не
установяват по безспорен начин добрите битови условия при ***. Районният
съд е зачел и изразеното при изслушването на М. В. нежелание да остава с
преспиване при *** си поради негативното му отношение към интимната
приятелка на последния. По отношение на претенциите за издръжка е приел,
че няма данни *** да е заплащал такава за минало време, поради което
исковете се явяват основателни. Определил е дължима месечна издръжка за
всяко от децата в размер на 400 лв., като е отчел възрастта им и техните
нужди.
Настоящата съдебна инстанция на база извършен съвкупен анализ
на приетите по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение
намира, че решението е частично неправилно при следните фактически и
правни изводи.
Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за
раждане се установява, че са родители на двете *** ***- М. В.- на **-годишна
възраст и Д. В.- на * г. Не се спори, че *** и *** са живели съвместно за
период от 23 г., както и относно обстоятелството, че от 2015 г. до 2021 г. са
били установени във ***. Безспорен и фактът, че към юли 2023 г. са
прекратили съвместното си съжителство, като след този момент децата са
останали да живеят при *** си, която и към настоящия момент полага
основните грижи за тяхното отглеждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че децата са
привързани и към двамата си родители. Показанията на разпитаната пред
районния съд свидетелка И.Е. /леля на Ж. Б./, които при съобразяване
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът намира за достоверно дадени, установяват
добрите родителски качества на ***, както и обстоятелството, че след
завръщането си в България П. В. се променил. Установява се, че след
раздялата между родителите, *** е започнал по-рядко да търси децата си. От
показанията на свидетеля Х.Б., които съдът кредитира, се установява, че В. е
със спокоен нрав, не употребява алкохол и упойващи вещества, няма
поведение, което да е вредно или опасно за нормалното развитие на децата.
Изготвеният социален доклад от ДСП- Бургас установява, че между децата и
*** има изградена силна емоционална връзка. Добрите взаимоотношения
помежду им се установяват и от заявеното от М. В. при изслушването му пред
районния съд. Същият заявява, че няма оплаквания от *** си, че тя не се кара
на него и на *** му освен в инцидентен случай за получена ниска оценка в
училище. При изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 СК през въззивната
инстанция Ж. Б. изразява своята привързаност към децата си. Заявява, че не
5
желае да ограничава или прекъсва контактите им с ***, но счита, че той не
разполага с добри хигиенно-битови условия, съобразени с тяхното
здравословно състояние, така щото да остават при него с преспиване.
Съдът при анализ на представения от ДСП- Бургас социален доклад,
събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски
показания, заявеното от *** дете М. при изслушването му, както и изразеното
от Ж. Б. намира, че правилно районният съд е предоставил упражняването на
родителските права на ***, тъй като именно тя е човекът, който полага
ежедневни, трайни грижи за децата си и разполага с подходяща битова и
семейна среда.
Спорни между страните са въпросите относно жилищните възможности,
с които разполага *** П. В.и и дали определянето на режим на лични
отношения с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца би
защитил най-добрия интерес на децата. Спори се дали исковете за издръжка за
минало време са основателни, доколкото въззивникът твърди, че за
претендирания период е заплащал издръжка по банков път и на ръка; както и
дали определеният размер на издръжката за двете деца е съобразен с
имущественото и здравословното състояние на В..
На първо място, съдът изследва въпроса какъв е най-подходящият
режим на лични отношения между *** и двете *** ***, като съобразява
доказателствата по делото и критериите, заложени в ППВС №1/12.11.1974
г. и се ръководи от най-добрия интерес на децата.
От изготвения в хода на първоинстанционното производство социален
доклад се установява, че Ж. Б. живее в апартамент, собственост на родителите
й и съжителства с тях, като тя споделя едно спално помещение с М., а Д. има
обособено лично пространство в дневната.
Спорно по делото е обстоятелство къде *** се е установил да живее
трайно. При извършеното социално проучване, назначено от районния съд,
*** заявява на социалните работници, че обитава двустаен апартамент в гр.
***, ж.к. "***", заедно с приятелката си и детето й, като там се отглежда и
домашен любимец- куче. При постановеното от въззивния съд изслушване
*** заявява, че е променил местоживеенето си и към настоящия момент
обитава къща, находяща се във вилно селище „***“. Първоначално обяснява,
че живее там сам, а впоследствие променя твърдението си, като излага, че
съжителства с неговите родители и годеницата си. Съдът намира за недоказан
по безспорен начин факта относно смяната на постоянното местопребиваване
на *** от апартамента на приятелката си в гр. *** в къщата, находяща се във
вилно селище „***“. Дадените от него обяснения пред въззивната инстанция
са противоречиви и непоследователни. Още повече, че заявеното от *** се
оборва от събраните гласни доказателства чрез разпит св. К. В. /*** на П. В./,
чиито показания съдът кредитира като достоверни в частта, с която
последният свидетелства, че ***ът му посещава къщата от време на време,
когато той си прецени.
6
На следващо място, се спори дали *** разполага с възможност да
осигури пространство, в което децата да остават при него с преспиване, без
същото да се отрази по негативен начин на здравословното им състояние
предвид ***та им към кучета.
Макар да не се установява *** да се е преместил да живее в къщата на
„***“, то същата представлява ваканционно жилище с подходящите условия за
отглеждане на деца, което се установява от дадените свидетелски показания на
св. В., както и от изготвения след посещение на място от социален работник
доклад. От съвкупния анализ на същите се извежда, че имотът представлява
дворно място, в което е изградена двуетажна къща, стопански навес и
самостоятелна постройка, състояща се от една стая, кът за игра с поставен
батут. Установява се, че на първия етаж от къщата има мокро помещения,
санитарно помещение, дневна с кухненска част и спалня, като дневната стая е
обзаведена с разтегателен диван, маса, фотьойли и шкаф, а спалнята- с голямо
двойно легло, гардероб и скрин. Къщата се отоплява с камина, но има и
монтирани климатици. Социалните работници са констатирали, че в къщата са
създадени много добри хигиенно-битови условия. В доклада е посочено, че
вторият етаж от къщата се ремонтира, като се предвижда там да бъдат
обособени спални помещения. От показанията на разпитания пред въззивната
инстанция свидетел К. В., *** по бащина линия на децата, се установява, че
той и *** му- *** по бащина линия от време на време също посещават къщата
на „***“.
В хода на въззивното производство е проведено и проучване и
обследване на къща, собственост на К. В., в с.***, общ. *** като
алтеранативно мястото, където би могъл да се осъществява режима на лични
контакти с ***. От назначения социален доклад се установява, че постройката
е стара, състоящата се от един приземен и един жилищен етаж. Извежда се, че
помещенията са обзаведени със стари мебели, таваните и стените са напукани
и необезопасени. Съдът намира, че с оглед отдалечеността на къщата от
гр.***, както и занемареното състояние, в което се намира, същата не е
предоставя нужните условия за оставане на децата с преспиване в нея.
Социалният доклад на ДСП- Бургас, изготвен по първоинстанционното
производство, както и дадени от св. В. показания доказват, че *** може да
разчита на помощ от трети лица /*** и *** по б.л./.
При изслушването си М. В. е заявил, че иска да се вижда с *** си един
път в седмицата, но без да остава с преспиване при него, защото изпитва
негативни емоции към новата му интимна партньорка.
С оглед гореизложеното по отношение на подходящите мерките относно
личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, респ. ***, които следва да бъдат
определени, настоящият съдебен състав приема следното:
Правото на лични отношения е уредено, за да се осигури и гарантира
възможността за общуване и с другия родител и за да може последният да
7
участва активно във възпитанието на децата, а те от своя страна да възприемат
от него добър поведенчески пример. При своята преценка съдът изхожда
всякога от конкретните обстоятелства по случая и определя така личните
контакти между родителите и децата, така че да спомогне за създаването на
нормална обстановка при поддържането на тези отношения. Децата следва да
общува и с двамата си родители, както и с роднините им, за да се формират
като пълноценни личности.
При вземане на своето решение съдът се ръководи от най-добрия
интерес на децата на М. и Д., като преценява критериите по §1, т. 5 ДР ЗЗДет,
както и разясненията в Постановление №1/1974 г. на Пленума на ВС, които са
актуални и при действието на СК от 2009 г. Съдът съобразява изразените от
М. В. негативни емоции към новата интимна партньорка на *** си, както и
изразеното притеснение от страна на *** относно възможността *** да
предостави необходимия ресурс за оставане на децата при него с преспиване,
тъй като желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на
близките макар незадължителни за съда, се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства с оглед интересите на децата /така ППВС 1/74 г./.
Съдът отчита обстоятелството, че двете деца са на възраст /*г. и **г./, в която
не се нуждаят от постоянни и непосредствени грижи от страна на ***. Съдът
съобразява здравословното състояние на Д. В., който е диагностициран като
носител на *** *** ***(*** *** ***, ***), както и обстоятелството, че и двете
децата са с установена *** *** ***. Съдът намира, че тези медицински
състояния не са от такъв характер, който да налага ограничаването на режима
на лични отношения до такъв без преспиване при ***. По делото се събраха
достатъчно писмени и устни доказателства за място, което е с подходящи
хигиенно-битови условия, където е възможно да се осъществява режим с
преспиване. Определянето на режим с преспиване би помогнало за
запазването и задълбочаването на емоционалната връзка между децата и
техния ***, за изграждането на доверителни отношения помежду им и
нормалното им физическо и духовно развитие като пълноценни личности.
При същите съображения следва да бъде увеличен и периодът, за който ***
може да взема децата през лятната ваканция, от една седмица на 30 дни, през
който период *** не ползва платения си годишен отпуск. Съдът намира, че
този режим ще подейства благоприятстващо на децата, тъй като замяната на
кратки почасови срещи с режим, включващ преспиване ще допринесе същите
да се потопят в семейна среда, която *** следва да осигури. От друга страна,
по този начин ***, като родител поемащ ежедневните грижи, ще има
възможност да организира по-удобно своето лично време.
Предвид гореизложеното решението на Районен съд- Бургас следва бъде
отменено в частите, с които е определен режим на лични отношения между
*** П. В. и **** му деца М. В. и Д. В. всяка първа и трета седмица от месеца в
събота от 12:00 ч. до 18:00 ч. и в неделя от 10:00 ч. до 16:00 ч., и една седмица
през лятната ученическа ваканция на децата от 10:00 ч. на първия ден до 18:00
ч. на седмия ден, и вместо него да бъде постановено ново по съществото на
8
спора, с което се определи режим, при който *** може да взема децата всяка
първа и трета седмица от месеца в събота от 12:00 ч. до неделя в 16:00 ч. с
преспиване, както и за 30 дни през периода от края на учебната година до
началото на следващата учебна година, като този период не трябва да съвпада
с платения годишен отпуск на ***. Решението в частта, с която е определен
режим на лични отношения през време на коледните, новогодишните и
великденските празници, както и за рождените дни на М. и Д., следва да бъде
потвърдено.
Определените от съда мерки могат да бъдат изменяни винаги по
взаимно съгласие на родителите с оглед конкретните обстоятелства. В случай,
че не постигнат взаимно съгласие, необходимо е и двамата да спазват
постановения от съда режим на лични отношения. При настъпили разногласия
съдът указва на родителите, че следва да търсят пътя на диалога, тъй като
средата, в която растат и се възпитават децата им следва да бъде спокойна и
хармонична. При осъществяване на личните отношения *** трябва да действа
възпитателно върху децата и в същото време да не нарушава изградения им от
*** режим на отглеждане, почивка и хранителни навици. Съдът намира за
нужно да укаже на ***, че следва да положи активни, последователни и
целенасочени действия в общуването си с М. и Д., тъй като за правилното им
психо-емоционално развитие като деца от *** ***, същите имат нужда от
пример в семейството, който да им показва с действия, че държи на думата си
и поема отговорност за постъпките си. Той следва да приоритизира
комуникацията си с тях, тъй като родителската отговорност е комплекс, както
от правата, така и от задължения. *** следва да осигури при осъществяване на
режима си на лични отношения спокойна и безопасна среда, в която М. и Д. се
чувстват комфортно, като съобрази и зачете техните емоции касателно
неговото социално обкръжение, както и установените им здравословни
състояния, които изключват досега им с *** ***. Разширеният роднински
кръг, в това число баби и дядовци по майчина и бащина линия, трябва да
помагат и съдействат на родителите и децата с оглед адаптацията им с новата
действителност. Съдът намира за необходимо да укаже и насърчи родителите
и техните роднини, въпреки личните им емоции един към друг, когато става
дума за решения относно децата, да общуват помежду си.
По отношение на исковете за издръжка за минало време и за
бъдеще, дължащата се от *** П. В. на *** *** М. В. и Д. В. съдът приема
следното:
Видно от представеното от Ж. Б. удостоверение, издадено от нотариус
Виктория Дралчева, Б. работи като технически сътрудник и получава брутно
трудово възнаграждение в размер на *** лв. Представеният от П. В. трудов
договор, сключен с „Прахово Боядисване БС“ ЕООД, установява, че ***
получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на **** лв. От
съвкупния анализ на представените от *** писмени доказателства се
установява, че детето М. посещава извънкласни дейности- спортува футбол и
водна топка, а Д. посещава ***. От събраните медицински документи, в това
9
число амбулаторни лиси, рецепти, както и фискалните документи за закупени
медикаменти се извежда, че двете деца приемат лекарства за установената им
*** и боледуват често, като последното съдът намира за неизключително
обстоятелство предвид подрастващата им възраст. Установява се също, че по-
малкото дете Д. е носител на *** *** ***(*** *** ***, ***).
Изтъкнатото от въззивника влошено здравословно състояние, налагащо
ежемесечен разход за да закупуване на медикаменти, съдът намира за
недоказано обстоятелство. Представената от П. В. Епикриза, издадена МБАЛ
„БУРГАСМЕД“ установява, че за времето от 17.06.2024 г. до 20.06.2024 г. е
бил настанен в болничното заведение и му е била поставена диагноза: *** **
***, като е проведено лечение. От представения амбулаторен лист, издаден от
д-р Живко Андреев се установява, че *** е страда от ***. Установените
медицински състояния съдът намира, че не налагат постоянно лечение със
скъпоструващи медикаменти, поради което твърденията на въззивника се
явяват недоказани.
С оглед гореизложеното съдът, ръководейки се от разрешенията на
ППВС №5/30.11.1981 г., и като съобрази, от една страна, възрастта и
специфичните нужди на М. и Д., а от друга- възможностите и материалното
състояние на техните родители, обстоятелството, че *** полага преките грижи
за децата, както и икономическата обстановка в страната, намира, че следва да
определи обща издръжка за всяко едно от тях. Съдът определя издръжка за М.
В. в общ размер от 620 лв. месечно, от които 350 лв. следва да заплаща ***.
Съдът определя издръжка за Д. В. в размер на 585 лв., от които 315 лв. следва
да заплаща ***.
По отношение на претенциите за издръжка на двете деца за минало
време с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК съдът намира следното.
Исковете са предявени за периода от месец октомври 2023 г. до предявяване
на иска- 20.02.2024 г. От представените пред първата инстанция банкови
извлечения по банковата сметка на Ж. Б., както и от представените пред
въззивната инстанция извлечения по банкова сметка на П. В. се установява, че
на 17.01.2024 г. последният е превел сума в размер на 600 лв. по сметка на ***
с основание „издръжка деца януари“. Установява се, че на 16.02.2024 г. също е
извършен превод за 600 лв. с основание „издръжка деца февруари“.
Възражението на въззивника, че за претендирания период е заплащал
издръжка и в брой съдът намира за недоказано. Съдът кредитира дадените от
св. В. показания, че е давал пари на М. В. на ръка, но намира, че това действие
представлява изпълнение на морален дълг на *** към ***, а не погасяване на
задължение на трето лице по см. на чл. 73, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че
заплатените по банков път суми следва да бъдат отнесени към общо
дължимите издръжки за минало време за М. В. в размер на 1638 лв. и за Д. В. в
размер на 1474 лв., изчислени на база определените по-горе размери. П. В.
следва да бъде осъден да заплати на М. В. сума в размер на 1 038 лв., а на Д.
В.- сума в размер на 874 лв.
10
С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд в частите, с
които П. В. е осъден да заплати на М. В. и Д. В. издръжки за минало и бъдеще
време следва да бъде отменено и постановено ново по същество, като П. В.
бъде осъден да заплати на М. В. сума в размер на 1 038 лв., а на Д. В. сума в
размер на 874 лв., двете представляващи издръжки за минало време за периода
от м.октомври до датата на подаване на исковата молба /20.02.2024 г./. П. В.
следва да бъде осъден да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 СК ежемесечна
издръжка на М. В. в размер на 350 лв., а на Д. В.- 315 лв., като исковете за
сумите над тези размери до първоначално претендираните 500 лв. за всяко
дете следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските пред двете съдебни инстанции:
С оглед изхода на спора и доколкото молбите и на двете страни не са
уважени или отхвърлени в цялост, то сторените от тях разноски следва да
останат в тяхна тежест, така както са направени. /така Тълкувателно решение
№3/2023 г., постановено по тълк. д. №3/2023 г., ОСГК на ВКС/. П. В. следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по исковете за издръжка за
минало и бъдеще време на двете деца, съобразно присъдените суми в общ
размер от 1587 лв., от които 1058 лв.- държавна такса за пред районния съд и
529 лв.- за въззивното обжалване на решението.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1075/03.06.2024 г., постановено по гр. д. 534/2024
г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която е определен режим на
лични отношения между *** П. К. В. и **** му деца М.П. В. и Д.П. В. всяка
първа и трета седмица от месеца в събота от 12:00 ч. до 18:00 ч. и в неделя от
10:00 ч. до 16:00 ч., и една седмица през лятната ученическа ваканция на
децата от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на седмия ден; в частта относно
дължимата издръжка за минало и бъдеще време за всяко едно от децата, както
и в частта за разноските, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между *** П. К. В. с ЕГН
********** и двете му *** *** деца- М.П. В. с ЕГН ********** и Д.П. В. с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в
събота от 12:00 ч. до неделя в 16:00 ч. с преспиване, както и 30 дни през
периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година,
от 12:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като този период не
трябва да съвпада с платения годишен отпуск на ***.
При осъществяване на режима *** следва да взема двете деца от дома на
*** Ж. Б. и да ги връща на същия адрес в края на определеното време.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 СК на *** си *** М.П. В.
с ЕГН **********, чрез законния си представител Ж. Г. Б. с ЕГН ********** и
11
адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, месечна издръжка в размер на
350 лв., считано от 20.02.2024 г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва главницата при
забавено плащане на месечните вноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над
350 лв. до първоначално претендираните 500 лв.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 СК на *** си *** Д.П. В.
с ЕГН ********** чрез законния си представител Ж. Г. Б. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, месечна издръжка в размер на
315 лв., считано от 20.02.2024 г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва главницата при
забавено плащане на месечните вноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над
315 лв. до първоначално претендираните 500 лв.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплати на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 1 СК на *** си
*** М.П. В. с ЕГН **********, чрез законния си представител Ж. Г. Б. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, сума в размер на
1 038 лв., представляваща дължима месечна издръжка за минало време за
периода от 01.10.2023 г. до 19.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 20.02.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплати на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 1 СК на *** си
*** Д.П. В. с ЕГН ********** чрез законния си представител Ж. Г. Б. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 874 лв.,
представляваща дължима месечна издръжка за минало време за периода от
01.10.2023 г. до 19.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 20.02.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен
съд- Бургас държавна такса в размер на 1058 лв.
ОСЪЖДА П. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ж.к. "***" бл.*
вх.* ет.* ап.** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен
съд- Бургас държавна такса в размер на 529 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените издръжки и обезщетението за забавеното им плащане.
Решението подлежи на обжалване едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13