Решение по дело №340/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. А. Х. с ЕГН * с адрес гр. С. У. " Ч. " № 4, А. А. Х. с ЕГН * с адрес гр. С. У. " К. " № 9, З. Х. Н. с ЕГН * с адрес гр. С. У. "Ч."№ 6, подадена чрез процесуалният им представител адв. Римпева, против решение № 1373/14.02.2012г на РС-Б., постановено по гр.д.№ 1647/11г по описа на с.с., в частта му, в която съда е осъдил О. С. да заплати на ищците сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от ползването на собствените им поземлен имот пл. № 1483 в кв. 72 по плана на град С. целия с площ от 313.50 кв.метра при съседи - общински пазар УПИ VI пл. 1461 и поземлен имот пл. № 1484 и улица и поземлен имот пл. № 1484 в кв. 72 по плана на град С. целия с площ от 313.50 кв.метра при съседи - общински пазар УПИ VI пл. 1461 , ПИ пл. № 1483 и улица, през периода от 26.04.2011г. до 31.05.2011г., като за разликата от присъдения до претендирания размер от 600 /шестстотин/ лева иска е отхвърлен като неоснователен. Решението се обжалва и в частта за разноските. Подадена е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С постановения съдебен акт в обжалваната му част е О. С. със седалище и адрес гр.С., У.”Х. Ботев” №27 представлявана от кмета Апостол Апостолов е осъдена да заплати на Х. А. Х. с ЕГН * с адрес гр.С. У. " Ч." № 4, А. А. Х. с ЕГН * с адрес гр. С. У. " К. " № 9 и З. Х. Н. с ЕГН * с адрес гр. С. У. "Ч."№ 6 сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от ползването на собствните им поземлен имот пл. № 1483 в кв. 72 по плана на град С. целия с площ от 313.50 кв.метра при съседи - общински пазар УПИ VI пл. 1461 и поземлен имот пл. № 1484 и улица и поземлен имот пл. № 1484 в кв. 72 по плана на град С. целия с площ от 313.50 кв.метра при съседи - общински пазар УПИ VI пл. 1461 , ПИ пл. № 1483 и улица, през периода от 26.04.2011г. до 31.05.2011г., като за разликата от присъдения до претендирания размер от 600 /шестстотин/ лева иска е отхвърлен като неоснователен. О. С. е осъдена и да заплати на ищците сумата от 387,25 /триста осемдесет и седем лева и 35 стотинки/ лева представляваща направени съдебни разноски пред РС - гр. Б. съразмерно на уважената част от исковете – тези по чл. чл.109 от ЗС и чл.93 от ЗС

Недоволен от така постановеното решение, в обжалваната му част по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 93 ЗС са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно и неправилно, излагайки съображения в тази насока във въззивната си жалба. Поради това искат неговата отмяна и уважаване на предявеният иск изцяло.

Ответната страна не оспорва жалбата, не се възползва от правото си на отговор по чл. 263 ГПК.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че част от имот пл.№1484 все още е зает от метална постройка стъкларско ателие. От заключението на съдебно-оценителна експертиза се установява, че пропуснатите наемоподобни ползи от заемащия се от павилиона терен от 313 кв.м. възлиза на 144лева месечно, доколкото средната месечна наемна цена в района през 2010г. и 2011г. е 144лв., при предпоставката че имота се ползва за търговски цел. При определяне цената на пазарния наем за процесния период вещото лице се е съобразило с наемните цени в района предлагани от агенциите за недвижими имоти. При разпита в съдебно заседание на 19.01.2012г. вещото лице инж.М. посочва, че при огледа на имоти все още стои и не е демонтиран един от павилионите бивше стъкларско ателие заемащ около 3,50 кв.м. Това са и релевантните според обжалваемата част на решението факти, които настоящата инстанция приема за обективни и доказани. В този смисъл и доколкото пропуснатите наемоподобни ползи са само за заемащия се от павилиона терен, претенцията е уважена за размера от 144 лева месечно, в който размер искът за обезщетение по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 93 ЗС е основателен и доказан. За да може собственикът да претендира обезщетение за добивите от имота по реда на чл. 93 ЗС или за ползите, които е пропуснал по реда на чл. 59 ЗЗД, във вр. с чл. 93 от ЗС, следва тези добиви да са получени или ползите да са пропуснати поради действията на трето лице, което пряко или чрез друго лице е осъществявало ползването на имота без съгласие от страна на собственика. В този смисъл за основателността на предявения иск е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. ищецът да е собственик на процесния имот; 2. ответникът да е ползвал имота за процесния период; 3. факта на обедняването на ищеца и размера на обедняването; 4. факта на обогатяването на ответника и размера на обогатяването; 5. причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

От събраните в производството доказателства се установява безспорно, че ищците са собственици на процесните имоти - пл.№1483 с площ от 313,50 кв.м. и пл.№1484 с площ от 313,50 кв.м в квартал 72 по регулационния план на гр.С., част от които за исковия период са ползвани от ответника – чрез поставянето на два павилиона за търговски цели ползвани от наематели, като по този начин ищците са били лишени от възможността да получават наемоподобни доходи от собствената си вещ, а ответникът си е спестил разходи за наем, които иначе би направил. Поради това предявеният главен иск е доказан по основание. Относно размера на същия, съдът възприема изцяло заключението на в.л. и на него следва да основе своето решение, като уважи предявения иск за пропуснати ползи за сумата от 144.00 лева през периода от 26.04.2011г. до 31.05.2011г., като за разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 600лв., като неоснователен иска правилно е отхвърлен от РС. Безспорно е установено по делото, че единия павилион е бил премахнат, но част от втория павилион, който е бившо стъкларско ателие както и бетонна плоча, все още стояли върху част от имотите на ищците. Затова и законосъобразно е възприето от РС, че пропуснатите наемоподобни ползи от заемащия се от павилиона терен възлизат на 144 лева месечно, доколкото терените не са заети и няма данни за процесния период да се ползват неправомерно изцяло.

С оглед горното, настоящата въззивна инстанция счита, че РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, признавайки съществуването на заявеното вземане в посочения размер. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

С оглед на това и по силата на разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът правилно е осъден да заплати на ищците и сторените разноски по делото от 387,25лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл. 272 ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1373/14.02.2012г на РС-Б., постановено по гр.д.№ 1647/11г. по описа на с.с., в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: