№ 360
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261900/22.03.2021 г., постановено по гр. дело № 10220/2019 г. по описа
на СГС, ГО, І-15, частично са уважени предявените от М. И. П. срещу „Айсиен Консулт”
ООД и В. С. К. пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД и по
чл. 93, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 101 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 61408 евро (този
иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 81408 евро), както и за
заплащане солидарно на сумата от 4420 евро, представляваща уговореният в сключения на
07.09.2017 г. Предварителния договор за продажба и строителство на недвижим имот
задатък, ведно със законната мораторна лихва от 19.11.2019 г. до окончателното им
заплащане (по исковете срещу „Айсиен Консулт” ООД), респ. от 27.11.2019 г. до
окончателното им заплащане (по исковете срещу В. С. К.).
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта, в
която са отхвърлени предявените срещу двамата ответници пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД
за връщане (солидарно) на авансово заплатената продажна цена по договор за покупко-
продажба на два недвижими имота – над сумата от 61408 евро до пълния им предявен
размер от 81408 евро (при възникнало и надлежно упражнено потестативно право за
разваляне на договора с едностранно волеизявление на купувача - поради виновно
неизпълнение на договорно задължение на обещателя по предварителния договор).
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е достигнал до
правния извод, че последно заплатените 20000 евро (с две отделни плащания) не са
престирани на ответното търговско дружество - чрез своя управител. Счита, че и тази сума е
заплатена на надлежен органен представител на кредитора - чрез управителя на търговското
1
дружество-обещател В. С. К., поради което е следвало да се приложат разпоредбите,
уредени в чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, приемайки, че плащанията, извършени след промяната в
органното представителство на ответното търговско дружество, са надлежно осъществени.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответникът „Айсиен Консулт” ООД е
подал писмен отговор на въззивната жалба, в която се поддържа становище за нейната
неоснователност - счита, че е неприложима правната норма, уредена в чл. 75, ал. 2 ЗЗД,
поради неустановяване на материалните предпоставки, включени в нейния хипотезис.
Подадена е в срок въззивна жалба и допълнение към нея от ответника-търговско
дружество в частта, в която са уважени предявените срещу него кумулативно обективно
съединени осъдителни искове. Въззивникът излага правни доводи за неправилност на
обжалваното решение, тъй като СГС незаконосъобразно е приел, че ищцата е заплатила
претендираната сума на обещателя по процесния предварителен договор. Счита, че от
събраните по делото доказателства се изяснява, че сумата, чието връщане се претендира
(при отпаднало с обратна сила годно правно основание), е заплатена на ответника-
физическо лице не като органен представител на търговското дружество-обещател, а в
лично качество, т.е. ищцата не е извършила това плащане в изпълнение на породените от
процесния предварителен договор прани задължения, а по друго правоотношение,
възникнало между нея и В. С. К.. Не навежда правен довод за необоснованост на
обжалваното решение, с което е прието за съществено - с оглед интереса на кредитора
(ищеца-купувач), неизпълнението на уговореното в клаузата на чл. 1.8. от предварителния
договор правни задължение до сключване на окончателния договор в предписаната от
закона нотариална форма обещателят да не прехвърля правото на собственост върху
процесните имоти в полза на трети на процесното облигационно правоотношение лица,
респ. те да не са предмет на наложени обезпечителни мерки (вкл. възбрана) за
принудителното удовлетворяване на парични вземания на трети лица към търговското
дружество-обещател.
Въззивницата-ищца е подала в законоустановения срок писмен отговор на въззивната
жалба, предявена от ответното дружество, в която излага подробни правни съждения за
нейната неоснователност.
Подадената от ответника В. С. К. въззивна жалба, с която е обжалвано
първоинстанционното решение, е върната с влязло в сила Разпореждане от 06.07.2021 г.
Наистина, при учреденото пасивно обикновено другарство, каквото е възникнало между
ответниците в настоящото исково производство, всеки необжалвал обикновен другар може
да се присъедини към въззивната жалба, предявена от другия обикновен другар - но в
преклузивния срок, уреден в чл. 265, ал. 1 ГПК, т.е. до края на първото редовно открито
съдебно заседание пред въззивния съд. Такова процесуално искане не е релевирано в този
срок от ответника В. С. К., поради което по отношение на уважените срещу него
кумулативно обективно съединени осъдителни искове първоинстанционното решение е
влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Този ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивните жалби, не
взема становище по тях, като не се явява и не изпраща в проведеното пред САС о. с. з.
процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, І-15 състав е бил сезиран с пасивно субективно и кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87,
ал. 1, чл. 101 ЗЗД и по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 101 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правния
извод, че между страните е учредено действително облигационно правоотношение по
предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, като обещателят по
тази сделка не е изпълнил своето основно договорно задължение да не прехвърля правото на
собственост върху недвижимите имоти, обект на този договор, в полза на трети лица, респ.
да не ги обременява с вещни и облигационни тежести и възбрани, поради което за изправния
кредитор - ищцата, е възникнало субективното потестативно право с едностранно
волеизявление да развали процесния договор, като претендира последиците от развалянето,
а именно връщане на платените суми - съобразно уговореното в договора. СГС е приел, че
купувачът надлежно е заплатил на обещателя сумата общо от 61408 евро, като
същевременно е счел за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че с последните две
вноски (общо в размер на 20000 евро), макар и да са получени от органния представител на
ответното дружество - от управителя В. С. К., надлежно е извършено плащане на
уговорената продажна цена по процесния предварителен договор на овластен представител
на търговското дружество - това изпълнение е следвало да бъде извършено и на двамата
управители при съществуващото към момента на плащането активно и пасивно съвместно
(колективно) органно представителство. Като е счел, че с Декларация от 19.07.2019 г.
ответникът-физическо лице е предоставил персонално обезпечение (пасивна солидарност
при встъпване в дълга на търговското дружество - обещател по процесния предварителен
договор), както и че страните по това облигационно правоотношение са уговорили задатък в
размер на сумата от 4420 евро, учреден при нейното предаване, който обезщетява
причинените имуществени вреди при разваляне (при „отказа” - арг. чл. 93, ал. 2 ЗЗД) на
договора, е уважил предявените пасивно субективно и кумулативно обективно съединени
искове за заплащане солидарно на кондикционното задължение (връщането на даденото по
разваления договор) и на уговореното обезщетение за причинените вреди от „отказа” от
договора - задатъка.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения възникването на
спорното материално право по кондикционния иск се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание (при отпаднало с обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил
прекратен годният юридически факт, пораждащ действително облигационно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а именно
предварителният договор да е бил надлежно развален от изправния кредитор поради
3
виновно неизпълнение на договорното задължение от ответника.
От предварителен договор, сключен между ищцата и ответното търговско дружество
на 07.09.2017 г., се установява, че между тези страни е породено облигационно
правоотношение, чието предметно съдържание включва поето задължение за „Айсиен
Консулт” ЕООД като обещател да прехвърли на М. И. П. като приобретател правото на
собственост върху процесните апартамент и гараж срещу насрещната парична престация -
заплащане на продажна цена в размер на сумата общо от 88400 евро (73500 евро за
жилището и 14900 евро за гаража), безкасово (по банков път) и разсрочено. В клаузата,
уговорена в чл. 1.8. от договора, обещателят е поел правно задължение до сключване на
окончателния договор в нотариална форма да не прехвърля имотите, обект на процесното
облигационно правоотношение, на трети лица, респ. да не ги обременява с вещни тежести,
като не допуска за обезпечение принудителното удовлетворяване на вземания на трети лица
срещу продавача да бъдат наложени възбрани върху процесните имоти.
В чл. 2.1., б. „А” от договора страните са постигнали съгласие, че за обезпечаване
точното изпълнение на породените от предварителния договор правни задължения
приобретателят е предоставил като задатък на обещателя сумата от 4420 евро, която служи
и като авансова вноска от уговорената продажна цена (т. нар. антиципирано изпълнение).
Тъй като всеки изправен кредитор притежава потестативното право като крайно
правно средство да се освободи от облигационната обвързаност, когато е налице субективно
(виновно) неизпълнение на договорно задължение, упражняването на това преобразуващо
право нито може да бъде ограничено, нито по уговорка на страните кредиторът може да се
откаже от него, когато неизпълнението е съществено с оглед неговия интерес (с аргумент от
обратното основание от правната норма, уредена в чл. 87, ал. 4 ЗЗД). Следователно,
изправният кредитор по двустранен договор не може да бъде заставен (дори и на договорно
основание) да търпи съществуването на едно облигационно правоотношение, по което
длъжникът - поради своето виновно и противоправно поведение, нито изпълнява, нито е
готов да осъществи уговорената насрещна престация, поради което потестативното право за
разваляне на договора с едностранно волеизявление от кредитора е уредено с повелителни
материалноправни правила и те не могат да бъдат дерогирани по волята на страните по
договорното правоотношение. В този смисъл, ирелевантно е обстоятелството дали в
предварителния договор, респ. в Анекс № 1/07.09.2017 г. към него страните изрично са
уговорили конкретни основания (неизпълнение на конкретни договорни задължения), които
да породят потестативното право за разваляне на двустранния договор от изправния
кредитор.
Тези материални предпоставки са уредени с императивни правила в закона: 1)
възникване и съществуване на облигационно правоотношение, породено от действителен
двустранен договор; 2) неизпълнение на поетото задължение от насрещната страна по
договора, което да се квалифицира като пълно, забавено, лошо или да е налице частично
неизпълнение, т.е. то да не е съответно на уговореното между страните, като
неизпълнението трябва да е значително, съществено; 3) неизпълнението да е виновно, като
4
вината в гражданското частно право се предполага, вкл. и при договорните правоотношения
(арг. чл. 81, ал. 1 ЗЗД) и 4) кредиторът да бъде изправен, т.е. да е изпълнил насрещната
престация или да е изразил готовност за изпълнение, вкл. когато е създал всички
предпоставки за изпълнение.
Тъй като основанието на предварителния договор за покупко-продажба по смисъла
на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (непосредствената цел на волеизявленията на страните за
постигане на признат от закона правомерен правен резултат) е насочено към пораждане на
вещно-транслативното действие на окончателния договор (обективиран в нотариална
форма), съществено за приобретателя-купувач представлява договорното задължение на
обещателя (продавача) да прехвърли правото на собственост върху имотите, предмет на
предварителния договор, които не трябва да бъдат обремени с вещни тежести или с
обезпечителни права на трети на облигационното правоотношение лица. В този смисъл, за
да бъде удовлетворен кредиторовият интерес на купувача по предварителния договор,
обещателят трябва да е собственик на вещите, обект на договора (само в този случай той
може да изпълни основното си правно задължение - при сключване на окончателния договор
да прехвърли правото на собственост върху имотите), респ. да осигури на купувача
несмущавано от права на трети лица упражняване на право на собственост върху
прехвърлените недвижими вещи. Поради тези правни съображения неизпълнението на тези
основни договорни задължения от обещателя винаги ще бъде съществено за кредитора -
купувач по предварителния договор, което ще обуслови възникването на потестативното
право за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на поетите от обещателя
правни задължения.
Следователно, ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на
настоящото исково производство, представлява обстоятелството дали Анекс № 1/07.09.2017
г. към процесния предварителен договор, е сключен от управителя на ответното търговско
дружество - В. С. К., след като е възникнала колективна (активна и пасивна) представителна
власт между двамата управители и то само за целите на настоящия процес.
Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че за страните, съставили
документа, достоверната дата е тази, която е удостоверена в него (арг. чл. 181 ГПК). В този
смисъл, когато се оспорва датата на съставяне на документа от бивш органен или законен
представител на юридическо лице-издател на документа, това юридическо лице не е трето
лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, но документът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, именно нему принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) да установи това оспорване – с всички доказателствени средства
(в този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 17/13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., ТК; Решение №
32/18.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1109/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167/3.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 213/15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
856/2017 г., III г. о., ГК и пр.). Макар и ответникът да се е домогвал да установи това
5
обстоятелство, то остана недоказано от събраните по делото доказателства, вкл. и от
приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ (както и от
установените факти, че от 16.03.2018 г. ответното търговско дружество се представлява
само заедно от двама съдружници; заплатените от ищцата суми не са постъпвали в
патримониума на обещателя, респ. не са били надлежно осчетоводени в изпълнение на
задължението за заплащане на уговорената продажна цена).
Фактът, че при изпълнение на парично задължение на надлежен органен
представител на търговско дружество получената сума не е била осчетоводена при този
търговец, респ. с нея не е била дебитирана сметка 501 „Каса”, не обуславя нито липсата на
надлежно изпълнение на договорно задължение чрез плащане, нито антидатиране на
допълнителния анекс към предварителния договор, с който само се пояснява, че в
патримониума на изправния кредитор - купувача, ще се породи потестативно право с
едностранно волеизявление да развали предварителния договор поради виновното
неизпълнение от страна на обещателя-продавач при сключване на окончателния договор в
нотариална форма да е собственик на вещите, предмет на предварителния договор за
покупко-продажба, респ. да не е станал причина за обременяването им с вещни права или
възбрани, вследствие на които придобитото от купувача право на собственост ще бъде
смутено или прекратено. Както бе изяснено, с оглед целта на този договор неизпълнението
на тези договорни задължения винаги се явява съществено, поради което дори и да бе
установено в процеса на доказване поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция
оспорване за антидатиране на процесния анекс, при неизпълнение на поетото в уговорената
в клаузата на чл. 1.8. от предварителния договор непарично задължение в полза на
изправния кредитор - купувача, е породено преобразуващото право с едностранно
волеизявление да развали процесния предварителен договор. От друга страна, при
безспорните между страните правнорелевантни обстоятелства (те се установяват и от
събраните по делото доказателства), че преди да бъде сключен окончателният договор,
обещателят е прехвърлил на трето лице правото на собственост върху гаража, като поради
своето недобросъвестно поведение е позволил на трето на процесното правоотношение лице
да обремени апартамента с възбрана - за удовлетворяване на свое изискуемо вземане към
ответното търговско дружество, изпълнението на поетото задължение в клаузата на чл. 1.8.
от предварителния договор е станало изцяло невъзможно, поради което е приложима
правната норма, уредена в чл. 87, ал. 2 ЗЗД - ищцата е могла без да даде допълнителен
подходящ срок за изпълнение да развали предварителния договор. Именно тези
законоустановени правни последици са уговорени в оспорения Анекс № 1/07.09.2017 г.,
поради което, както бе вече изяснено, е ирелевантно дали това допълнително съглашение е
било антидатирано - то единствено пояснява уредената в закона правна възможност за
изправния кредитор - купувача, да развали договора без да дава допълнителен срок за
изпълнение поради неизпълнение на поетите непарични задължения от обещателя, които са
съществени за пълното удовлетворяване на кредиторовия интерес. Следователно, този
довод за неправилност на обжалваното решение се явява неоснователен.
6
Установява се от приложените към исковата молба разписки, че процесната сума
(общо в размер на 81408 евро) е предадена от ищцата лично на В. С. К. в изпълнение на
поетото задължение за антиципирано (авансово) заплащане на уговорената продажна цена
(ирелевантно е обстоятелството, че тези суми са предадени не безкасово, както е било
уговорено в договора, а касово, „на ръка”). От тяхното предметно съдържание се
установява, че всяко едно плащане представлява съответна авансова вноска („капаро 1”,
„капаро 2”, „3-та вноска”, „4-та вноска”, „плащането е № 5”, „6-то плащане”, „плащане № 7”
и „плащането е № 8”, като посоченото основание за получаване на сумите представлява
„плащане по договор за закупуване на недвижим имот (обект) в ж. к. „Редута”, ул.” Атанас
Узунов” № 31” - този административен адрес съвпада с адреса на жилищната сграда, в която
се намират имотите, предмет на процесния предварителен договор за покупко-продажба.
Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че за периода след
16.03.2018 г. (поради вписаната промяна в органното представителства на ответното
дружество, което вече се представлява съвместно от двамата управители) плащането общо
на сумата от 20000 евро единствено на управителя В. С. К. е ненадлежно, поради което в
тази част е отхвърлил иска за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила годно
правно основание.
Юридическите лица формират и изразяват правна воля чрез законоустановените
органи. Не е спорно, а и това обстоятелство се установява от събраните по делото
доказателства, че до 16.03.2018 г. В. С. К. е единственият органен представител на
ответното търговско дружеството. Но и след вписването в ТР на промяната в органното
представителство, вследствие на която е възникнала съвместна представителна власт между
него и втория управител В. М. В., това обстоятелство не опорочава извършеното плащане на
надлежен представител (само на единия от двамата управители), тъй като всеки един от
органните представители може да приема адресирани до дружеството изявления, респ. и
такива, с които се изпълнява възникнало парично задължение на договорно основание. В
случай че органният представител, получил плащането по предварителния договор за
покупко-продажба, не е осчетоводил тези суми в счетоводството на дружеството (този факт
не е спорен, като той се установява както от приетата от първоинстанционния съд ССЕ, така
и от признанието на управителя В. С. К., обективирано в Протокол от заседание на ОСС на
„Айсиен Консулт” ООД от 08.01.2020 г.), респ. не е използвал тези парични средства в
интерес на ответното дружество, това обстоятелство не обуславя ненадлежното изпълнение
от ищцата на своите парични задължения, а единствено пораждане на отговорност на
управителя във вътрешните отношения между него и търговското дружество за причинените
му имуществени вреди - арг. чл. 145 ТЗ.
От друга страна, съвместният начин на представляване е свързан с активната
представителна власт на членовете на управителния орган и цели да ограничи възможността
дружеството да бъде задължавано по еднолично решение. При пасивната представителна
власт, дори и друго да е установено във вътрешните отношения между дружеството и
неговите органни представители, всеки управител може самостоятелно да я упражнява –
7
може сам да получава волеизявления, адресирани до дружеството. Обратното схващане
неоправдано би ограничило правата на трети лица, като накърни техните субективни права и
законни интереси. Този категоричен правен извод се обуславя и при прилагането по
аналогия на разпоредбата на чл. 269, ал. 2, изр. 2 ТЗ, уреждаща нормативното правило, че
при съвместно представителство от няколко ликвидатори (те по своето правно естество са
органни представители на прекратеното търговско дружество) всеки от тях може сам да
приема волеизявления към дружеството, т.е. недопустимо е да се въвеждат ограничения в
пасивната представителна власт на всеки един от органните представители. Както бе
изяснено, такива ограничения в пасивната представителна власт пораждат действие
единствено във вътрешните отношения между търговското дружество и управителите, но не
и спрямо трети лица, отправящи волеизявления, съответно извършващи престации към
дружеството. Следователно, неоснователен се явява правният довод на ответника, респ.
неправилно е правното съждение на СГС, че след учредяването на колективна (съвместна)
представителна власт между двамата управители извършеното плащане на последните две
авансови вноски (общо в размер на 20000 евро) на В. С. К. е ненадлежно, респ. че с тях не е
било изпълнено правното задължение, уговорено в процесния предварителен договор.
Нещо повече, съгласно правната норма, уредена в чл. 75, ал. 2 ЗЗД, длъжникът се
освобождава не само, когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или
на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил
задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява
овластено да приеме изпълнение. Релевантна е цитираната и от въззивницата-ищца каузална
практика на ВКС, в която е прието, че разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е приложима и по
отношение на длъжник, платил валидно само на единия от управителите, когато кредиторът
е дружество, което се представлява съвместно от двамата управители. Добросъвестността на
ищцата не се обуславя от знанието относно активната представителна власт на дружество,
нито се изисква тя да престира и на двамата управители, за да се счита нейното поведение за
добросъвестно. В Решение № 237/11.01.2019 по дело № 2687/2017 на ВКС, ТК, I т.о. е
разяснен нормативният смисъл на понятието „добросъвестност” по чл. 75, ал. 2 ЗЗД, а
именно: „Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД произтича
от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението”.
Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да
приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти – дали тези факти сочат, че
условията, при които се приема престацията, са създадени и одобрени от кредитора, който
сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението.
Правилото на чл. 75, ал. 2 ЗЗД не изисква сумата да е отишла в полза на
представлявания (в конкретния случай в полза на търговското дружество) или същото да е
потвърдило получаването й, за да се приеме, че плащането е валидно. Следователно,
ирелевантно е дали исковата сума е била осчетоводена и дали дружеството се е възползвало
от тях. Съгласно практиката на ВКС е без значение и дали уговореният начин за плащане е
бил по банкова сметка на дружеството, а в действителност ищцата е заплатила процесните
8
суми в брой. От представените по делото разписки се установява, че В. С. К. в качеството си
на органен представител е одобрявал така извършваните плащания, което е достатъчно да
обоснове приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се изяснява по категоричен начин, че всички
отношенията между ищцата и ответното дружеството са се развивали през целия период
единствено и само чрез В. С. К. в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител до 16.03.2018 г., а след учредяване на съвместната представителна власт (заедно с
другия управител) той е продължавал да приема извършените плащания. Процесният
договор между страните е сключен от дружеството чрез В. С. К., като авансовото заплащане
на уговорената продажна цена, извършвано от ищцата, е приемано също от него. В този
смисъл, той се е явявал овластено лице да приеме изпълнението въз основа на
„недвусмислеността на обстоятелствата” - времевият промеждутък между изпълнението,
извършено преди вписването на колективното представителство в ТР, и след това е около
месец и половина (01.03.2018 г. и съответно 20.04.2018 г. ), което не е продължителен
период от време. В този смисъл, основателен е правният довод на въззивницата-ищец, че тя
е изградила и затвърдила обективно убеждение, че, плащайки на К., в действителност
осъществява плащане на обещателя „Айсиен Консулт” ЕООД.
Наличието на облигационно правоотношение предполага взаимно доверие между
страните, включително и при договорите, които не са intuitu personae. Доверието между
страните по един двустранен договор се изгражда в преговорите, касаещи сключването на
бъдещия договор, включително и по време на неговото изпълнение. Доверието, което се е
създало у ищцата не е голословно, а е основано на един продължителен период на общуване
с В. С. К. в качеството му на органен представител на ответното дружество - подписването
на договор между ищцата и обещателя, както и последващ, но повтарящи се еднородни
престации от купувача. Тя е извършила общо 8 плащания, като всичките са били в
идентична обстановка и по тъждествен начин. Фактът, че при последните две плащания е
съществувала правно-организационна промяна в ответното дружество, респ. в неговата
органна представителна власт не е повлияло по никакъв начин на погасителното действие
на тези престации, респ. на приемането от страна на кредитора. В случай че е налице
недобросъвестно поведение от органния представител В. С. К., би възникнала имуществена
отговорност към търговеца (във вътрешните отношения), респ. вземане на кондикционно
основание към него - право на иск от истинския кредитор срещу лицето, получило
изпълнението – арг. чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но трябва да се приеме, че длъжникът е
престирал точно и добросъвестно, както предписва правната норма, уредена в чл. 63, ал. 1
ЗЗД. В този смисъл, не може да бъдат възлагани негативни последици на едно лице в
резултат на недобросъвестно поведение на ответна страна по двустранен договор.
Съобразно събраните по делото доказателства и изложените правни доводи
необосновано се явява и поддържаното от въззивника-ответник правно съждение, че, тъй
като в процесните разписки не е удостоверено, че В. С. К. е получавал процесните
престации в качеството си на управител на търговското дружество, заплатените суми били в
9
лично качество. Изрично във всяка една от разписките е обективирано правнорелевантното
обстоятелство, че са заплатени осем последователни вноски (вкл. „капаро 1” и „капаро 2”) за
„покупка на недвижим имот”, като при тълкуването на действителната воля на страните се
изяснява, че плащането е за придобиване на процесните недвижими вещи, намиращи се в
сградата, която е следвало да бъде построена на административен адрес гр. ***, ж. к. „***”,
ул. „***” № 31 (процесната), поради което без да е установено в процеса на доказване и
пред настоящата съдебна инстанция, че между ищцата и ответното дружество, респ. между
нея и управителя В.К. е съществувало друго облигационно правоотношение
(доказателствената тежест е на ответното дружество, поради което за правилното решаване
на правния спор, предмет на делото, е ирелевантно дали контролирано от свидетеля и
съпруг на ищцата търговско дружество е било в определени търговски отношение с
обещателя; с оглед на неговата неотносимост е оставено без уважение доказателственото
искане за допускане като годно доказателствено средство представеният като приложение
към въззивната жалба на ответника в заверен препис Договор за изработка и монтаж от
04.03.2018 г.), следва да се приеме, че заплащането на исковата сума е извършено в
изпълнение именно на породеното от релевантния предварителен договор облигационно
правоотношение, респ. че В. С. К. е действал не в „лично качество”, както поддържа
въззивникът-ответник, а като надлежен органен представител на обещателя-продавач. Дори
индиция (доказателствен факт) в тази насока не представлява обстоятелството, че в първите
две разписки е посочено, че извършеното плащане представлява капаро в размер, който е
по-висок от уговорения в предварителния договор. Страните са били властни да изменят
своите уговорки, вкл. и да постигнат съгласие, че първите две авансови плащания ще
притежават действието на задатък. Същественото е обаче, че всички извършени от ищцата
парични престации са в изпълнение на породените договорни задължения по процесното
облигационна правоотношение, респ. че се претендира задатък в уговорения в договора, а не
в удостоверения в разписките размер. Обстоятелството, че тези суми за заплащани на В. С.
К. като управител на търговското дружество-обещател в изпълнение именно на
предварителния договор за покупко-продажба на процесните имоти се установява и от
субективните възприятия на разпитания по делото свидетел - съпруг на ищцата (преценени
по правилата на чл. 172 ГПК, и въззивният съд ги приема за правдиви, достоверни, тъй като
те са последователни и житейски логични, като се подкрепят изцяло и от установените с
писмените доказателствени средства правнорелевантни факти; в останалата част тези
показания не разкриват правнозначими за решаването на настоящия спор обстоятелства).
Фактът, че процесната сума е заплатена на В. С. К. се изяснява и от признанието на
дружеството-обещател, удостоверено в представения от него пред САС Протокол от
заседание на ОСС на „Айсиен Консулт” ООД от 08.01.2020 г.
Неоснователен се явява и последният правен довод на ответника за неправилност на
обжалваното решение, а именно че ищцата не е изпълнила своето правно задължение за
авансовото заплащане на уговорената продажна цена по банков път, както било уговорено в
предварителния договор (в него обаче не е посочена банкова сметка). Парите като
универсален изразител на стойност могат да бъдат обективирани както върху хартиен
10
носител, така и да представляват т. нар. електронни пари, поради което е ирелевантно дали
плащането ще бъде извършено касово или безкасово, респ. дали с плащането ще бъде
нарушен Законът за ограниченията на плащанията в брой (в този случай би възникнала
единствено административно-наказателна отговорност за платеца - „под угроза от
значителни санкции”). Същественото за правилното решаване на правния спор, предмет на
делото, обаче е обстоятелството, че плащането на исковата сума е било извършено на
надлежен органен представител на ответното търговско дружество в изпълнение на
породените парични задължения по процесния предварителен договор.
С оглед на обстоятелството че ответникът не е изпълнил едно от съществените за
удовлетворяване на кредиторовия интерес на ищцата непарични задължения - до сключване
на окончателния договор в нотариална форма да не прехвърля на трети лица и да не
обременява процесните имоти с вещни тежести, вкл. и да не допуска чрез своето
недобросъвестно поведение те да бъдат обект на обезпечителна или изпълнителна възбрана,
вследствие на което да бъде прекратено правото на собственост в патримониума на
купувача (арг. чл. 1.8. от предварителния договор), в обективната действителност са
проявени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав, при
проявлението на който е възникнало потестативното право с едностранно волеизявление да
бъде развален процесният предварителен договор и да се искат последиците от развалянето
(това преобразуващо право е било надлежно упражнено с предявяване на исковата молба).
Тъй като развалянето на процесния предварителен договор притежава ретроактивно
действие, е настъпила реституцията на даденото по него, вкл. възникнало е и предявеното
кондикционно вземане за връщане на заплатената по разваления с обратна сила договор
(„отказания” при упражняването на правата по дадения задатък) продажна цена за
придобиване правото на собственост върху обособените обекти, предмет на това
съглашение, общо в размер на исковата сума - 81408 евро, поради което предявеният
кондикционен иск за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание е
изцяло основателен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 93 ЗЗД, възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните; 2) даден задатък от една от страните по облигационното правоотношение;
3) неизпълнение от страната, получила задатъка.
Тъй като бяха установени всички юридически факти, при проявлението на които
възниква потестативното право за „отказ” от договора по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за
причинените на ищцата имуществени вреди от развалянето на предварителния договор
поради същественото неизпълнение на договорното задължение на обещателя (по т. 1.8. от
предварителния договор) се дължи компенсаторно обезщетение, което е в размер на
уговорения в чл. 2.1., б. „А” от предварителния договор задатък - 4420 евро, поради което и
акцесорният иск с правно основание чл. 93, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
11
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която предявените
срещу солидарния длъжник В. С. К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове
са уважени (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените искове
срещу този ответник са установени със сила на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на
породената пасивна солидарност - при встъпване в дълга по смисъла на чл. 101 ЗЗД (този
факт е благоприятен за търговското дружество - арг. чл. 127 ЗЗД). Поради тези правни
съображения двамата ответници отговарят за всички претендирани вземания солидарно.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявените пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във
вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 61408 евро до пълния им
предявен размер от 81408 евро, като тези искови бъдат изцяло уважени от въззивния съд.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в размер на 1471,78 лв., сторени от „Айсиен
Консулт” ООД, респ. за извършените от В. С. К. съдебни разноски в размер на 349,54 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата трябва да бъдат присъдени допълнително
съдебни разноски пред СГС в размер на сумата от 1565,12 лв. (над определения размер от
5149,48 лв. до дължимия - 6714,60 лв.), а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК и сумата от 6782,33 лв., представляваща сборът от заплатената държавна такса за
въззивното обжалване и заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261900/22.03.2021 г., постановено по гр. дело № 10220/2019 г.
по описа на СГС, ГО, І-15, в частта, в която са отхвърлени предявените от М. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж.к. „***”, бл. ***, вх. „Г”, ет. 4, ап. 78 срещу „АЙСИЕН
КОНСУЛТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ж. к. „Редута”, ул. „Попова шапка” № 26, вх. „Б”, ет. 2 и В. С. К., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, район „***”, ул. „***” № 25, ет. 7, ап. 17 искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с 87, ар. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД (за заплащане солидарно) над сумата
от 61408 евро до сумата от 81408 евро, представляваща заплатена сума по развален
Предварителен договор от 07.09.2017 г. за продажба и строителство на недвижим имот,
ведно със законната мораторна лихва от 19.11.2019 г. - за „АЙСИЕН КОНСУЛТ” ООД, а за
В. С. К. - от 27.11.2019 г., до окончателното й заплащане, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. П. е осъдена да заплати на „АЙСИЕН КОНСУЛТ” ООД
12
сумата от 1471,78 лв., а на В. С. К. сумата от 349,54 лв. - съдебни разноски пред СГС, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АЙСИЕН КОНСУЛТ” ООД и В. С. К. да заплатят солидарно на М. И.
П. по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с 87, ар. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД
допълнително сумата от 20000 евро (общо за 81408 евро), представляваща заплатена сума
по развален Предварителен договор от 07.09.2017 г. за продажба и строителство на
недвижим имот, ведно със законната мораторна лихва от 19.11.2019 г. - за „АЙСИЕН
КОНСУЛТ” ООД, а за В. С. К. - от 27.11.2019 г., до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АЙСИЕН КОНСУЛТ” ООД и В. С. К. да
заплатят солидарно на М. И. П. допълнително сумата от 1565,12 лв. – съдебни разноски
пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК солидарно и сумата от
6782,33 лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13