РЕШЕНИЕ
№ 105
Сливен, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Сливен - VII състав ,
в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ |
При
секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ
административно дело № 20237220700145 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 46а от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
С Решение № 28 от 06.04.23 г., по адм. дело № С-12/2023 г.
на ВАС, Четвърто отделение, Решение № 57 от 17.02.2023 г., постановено по адм. дело № 51/2023 г. по описа на Административен съд
Сливен е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Делото е образувано по жалба на А.Ю.А.А., против Заповед № 3-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност", с която на основание чл. 44,
ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/,
жалбоподателят А.Ю.А.А., г. на Държавата Л., роден на
*** г. в гр. З., е н. п. в Специален дом за временно настаняване на ч. към
Дирекция „Миграция"- МВР, за срок до 6 месеца, с цел организиране на е. му
от Република България, във връзка със Заповед № 3-289/01.02.2023г. на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност" за налагане на
принудителна административна мярка „е." спрямо А.Ю.А.А.,
предвид наличието на о. ч. да се у..
В жалбата
се твърди, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.
44, ал. 6 от ЗЧРБ, във връзка с §1, т. 4в от ДР на същия закон. Заповедта е получена
на 03.02.2023 г. в Дирекция „Миграция" гр. Сливен и веднага е връчена,
защото жалбоподателят не се у.. Същият бил на възраст … години и повече от ….
г. живеел в Р България и гр. С. Имал с. б. г., както и адресна регистрация в
гр. С.. Имал множество к. в Р България и работел като „к." в гр. С..
Твърди се , че жалбоподателят никога не се е у. и не е з. органите на Дирекция
„Миграция". Счита, че целта може да бъде постигната и чрез някоя от
мерките предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, като н. му в Специален дом за
временно настаняване на ч. не съответства на целта на закона, а дори и да влезе
в сила заповедта за е., тежкото политическо и икономическо положение в Л. може
да доведат до значително увеличаване на срока по организиране на е. на
жалбоподателя.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата. Моли съда да отмени обжалвания
административен акт. Претендира направените по делото разноски и иска срок за
писмени билежки.
Ответникът
- Председател на Държавна агенция „Национална сигурност", в с. з. се
представлява от Т. П., служител с ю. о. в Държавна агенция „Национална
сигурност", която оспорва жалбата. В хода по същество моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и иска срок за писмени бележки.
Окръжна
прокуратура Сливен, редовна призована, не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на
страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят А.Ю.А.А. е гражданин на
Държавата Л.,
роден на *** г. в гр. З. Същият е със статут на п. п. в Република България, с
разрешение за п. № *********, издадено от ДБДС на ***г., валидно до *** г., ЕГН
**********, ЛНЧ **********. Ч. притежава национален паспорт № ***********, издаден на ***** г.
Оспорващият
А. има завършени няколко к. в Република България и е работил като „к." в
гр.С.. Същия е б. на А. Ю. А. Т., род. на *** г., ученик в …клас на ПГПЗЕ
„Захарий Стоянов" гр.С.. Ч. е е.с. на капитала и
у. на „Биел инвестмънт" ЕООД, „ЕЗК" ЕООД и
„КЗК" ЕООД всички със седалище гр.С., ул."Ц. С." ***. Същият е с.
съвместно с „ЕЗК" ЕООД по договор за кредит с „Интернешънъл Асет Банк" АД и е
регистрирал НПО, което е пререгистрирано през 2018 г.
Със Заповед
№ 3-289/01.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност", на основание чл.42 ал.1 т.2 във вр.
с чл.10 ал.1 т.1 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ, спрямо А.Ю.А.А.
е наложена принудителна административна мярка „е.", като е отнето п.на п.
и е наложена з. за в. и п. на територията на държавите-членки на Европейския
съюз, тъй като с действията си ч. може да постави в о. с.на българската
държава.
Със Заповед
№ 3-290/01.02.2023 г., на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност", на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, във връзка със
Заповед № 3-289/01.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност, който е взел предвид изложеното в доклад рег. № СЛ-6- 464 от
31.01.2023 г., че е налице о. ч. да се у., оспорващият А. е н. п. в Специален
дом за временно настаняване на ч. към Дирекция „Миграция"- МВР, за срок до
6 месеца, с цел организиране на е. му от Република България.
Не се
твърди по делото и не се представят доказателства спрямо А.А.
да е образувано производство по реда на ЗУБ и към настоящия момент същият е със
статус - ч.
По делото
са представени извлечения от доклад рег. № СЛ-6-463 от 31.01.2023 г. и доклад
рег. № СЛ-6-464 от 31.01.2023 г. на /ДАНС/, отделени в самостоятелен к. том № 1,
с ниво на к. „П.", получени с вх. № Р-02-2 от 16.02.2023 г. и вх. № Р-02-4
от 16.02.2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.
След издаването
на процесната заповед органите на ВМР-„Миграция“ са
провели специална операция за установяване на жалбоподателя, с цел връчване на
административния акт и о. му Специален дом за временно настаняване на ч.
към Дирекция „Миграция"- МВР. В хода на тази операция било установено, че
оспорващият не живее на декларирания от него адрес, на който е бил търсен, а
обитава жилище на адрес ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена чрез административния орган, в преклузивния
срок по чл. 46а, ал.1 от ЗЧРБ, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване
административен акт. Като прецени доказателствата по делото и обсъди
основанията, и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността
на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168 от АПК, съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
Предмет на
оспорване е Заповед № 3-290/01.02.2023 г., издадена от за
п. на Държавна агенция „Национална сигурност", съгласно Заповед
ЧР-з-55/26.01.2023 г. - С. С., с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) лицето е п. н. в специален дом
за временно настаняване на ч. (СДВНЧ), до изпълнение на принудителна
административна мярка "е.", наложена със заповед № 3-289/01.02.20223
г., тоест организиране и. на ч. от Република България, но не повече от 6 (шест)
месеца. Процесната заповед е издадена от компетентния
орган, с цел да се запази о. интерес и
по-конкретно с. на страната, чрез и. на оспорващия от Р България.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила, същата е мотивирана, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби. Съдът, след анализ на относимите правни
норми, стигна до извода, че установените от Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност" факти, а именно че жалбоподателят представлява с. з.
за н. сигурност, е обосновал извода, че оспорената мярка ще се противопостави
на о. от у. на А.А. и респективно ще осигури
изпълнението на е. му. Според теорията и практиката е допустимо
мотивите на един административен акт да се съдържат в друг, предшестващ и
издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният
орган е възприел. Посочените фактически обстоятелства се субсумират
от нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, като приложимото за
случая правно основание за издаване на акта. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена в надлежната писмена форма и в нея се
съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, а твърдението в
жалбата, че липсва обосновано предположение за у. на жалбоподателя, за
неоснователно.
Съгласно
чл. 44, ал.10 от ЗЧРБ н. на ч. в специалните домове се извършва въз основа на
заповед за п. н. на ч., издадена от компетентни длъжностни лица, като в
заповедта изрично се посочва необходимостта от н., законовото основание и се
прилага копие от заповедта по ал. 6.
Съгласно
чл. 44, ал. 7 от ЗЧРБ към дирекция "Миграция" се създават специални
домове за временно настаняване на ч., на които е издадена заповед за п. о. до
границата на Република България или за е.. Н. на ч. се извършва въз основа на
заповед за п. н., издадена от компетентни длъжностни лица, като в заповедта
изрично се посочва необходимостта от н. и законовото основание. Заповедта, с
която е наредено п. н. в специален дом за временно настаняване на ч., е издадена
от името на Председателя на ДАНС, в режим на заместване т.е от компетентен
орган, в кръга на правомощията, предписани му от закона - чл. 44 ал. 6 във вр. с ал. 1 от ЗЧРБ. Издателят на административния акт е
надлежно оправомощен да изпълнява функциите на титуляра на длъжността със Заповед ЧР-з-55 от 26.01.2023 г.
Заповедта е мотивирана - в същата е посочено, че е издадена във връзка със
Заповед № 3-289/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС и изложеното в доклад
рег.№ CЛ-6-464 от 31.01.2023 г. В заповедта е
посочено и правното основание за издаването й - чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ. В
оспорената заповед изрично е посочено, че п. н. в специален дом за временно
настаняване на ч. се налага с цел е. на ч. от Р България, но не повече от 6
месеца. В оспорената заповед е посочена необходимостта от н. и законовото
основание за издаването й, с което е спазена разпоредбата на чл. 44, ал.10 от
ЗЧРБ. При издаването на заповедта не са били допуснати нарушения на
административно производствените правила, актът съдържа мотиви - в
обстоятелствената му част има позоваване на правнорелевантните
факти, а удостоверяващите ги доказателства са приложени към административната
преписка. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е.
да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от издаването на
заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ.
При
наличието на законовите предпоставки - Заповед № 3- 289/01.02.2023 г. на
Председателя на ДАНС за е. на жалбоподателя от територията на държавите-членки на
Европейския съюз, която ПАМ подлежи на предварително изпълнение,
административният орган е имал законово право да нареди п. н. в специален дом
за временно настаняване на ч. по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Не са налице нарушения
на материалноправни разпоредби.
Като мотив
за издаването на обжалвания административен акт, е посочена о. ч. да се у.,
което би възпрепятствало изпълнението на заповедта.
Според
дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "о. да се у.ч., спрямо
когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3"
е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано
предположение, че същото лице ще се опита да се о. от изпълнението на
наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето
не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на
предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето,
независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на
предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се
съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви
документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило
забрана за влизане и други.
Следва да се отбележи, че е безспорно
установена една от предпоставки предвидени в чл. 15/1 Директива 2008/115 – о. лицето да се
у. и правилно Председателят на ДАНС е наложил процесната
обезпечителна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6
ЗЧРБ, в случаите, когато ч., спрямо когото е
приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства
изпълнението на заповедта или е налице о. от у., органът, издал заповедта, може
да издаде заповед за п. му н. в специален дом за временно настаняване на ч. с
цел организиране на връщането или е.. Оспорената мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ
има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна
мярка по ЗЧРБ.
С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива
2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то
освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други
достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице о. от у.,
или когато засегнатият гражданин на т. страна избягва или възпрепятства
подготовката на в. или процеса по и.
С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано
понятието "о. от у.", като "наличие в конкретния случай на
основания, породени от обективни критерии, които са определени в
законодателството, да се смята, че гражданин на т. страна, по отношение на
когото са образувани процедури за в., може да се у.." Въз основа на
делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е
дадена национална легална дефиниция на "о. да се у. Ч. с наложена
принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е
прието, че о. е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи
обосновано предположение, че лицето ще се опита да се о. от изпълнение на
наложената мярка.
В настоящия случай е безспорно установено, че А.А. е н. в СДВНЧ, с оспорената заповед на Председателя на
Агенцията във връзка с организиране изпълнение на заповед peг. № 3-289/01.02.2023 г. отново на председателя на ДАНС, с която е наложена
принудителна административна мярка "е.", като именно са налице
останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите
констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване
на заповедта е била налице реална о. ч.да се у. (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ)
и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на
него ПАМ. Прието е, че в конкретния случай о. от у. е налице.
При така извършената преценка от административния
орган за наличието на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, съд намира за
законосъобразно н. на оспорващия в СДВНЧ, именно до е. на същия до страната по
месторождение – Л., т.е. до изпълнение на наложената спрямо ч. принудителна
административна мярка, което обстоятелство обосновава приложението на ал. 6 на
чл. 44 от ЗЧРБ. Това е така, защото фактическите констатации на органа водят до
извод, че има реална о. ч. да се опита да о. изпълнението на приложената по
отношение на него ПАМ, с оглед контактите на същия с о. и. за с. служба лица и
освен това обитаването на адрес, различен от постоянния такъв на жалбоподателя.
Необходимо е да
се има предвид, че административната мярка принудителното н. в СДВНЧ е
приложена от Председателя на Агенцията, единствено с цел да обезпечи
изпълнението на приложена принудителна административна мярка - "е.",
доколкото са налице конкретни установени данни за реална о. лицето да о.
изпълнението на принудителната мярка. Процесното з.
се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на е. на А.А.. Пряката цел, която преследва с процесната
обезпечителна мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато
съществува непосредствена о. ч. да се у., респективно да възпрепятства
изпълнението на приложената по-рано принудителна мярка. В случая
административният орган е установил, че не е налице възможност спрямо ч. да
бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ
обезпечителни мерки, въз основа на което, съдът счита че правилно е издаден
обжалвания административен акт за п.н. в СДВНЧ.
От приложените
по делото извадки от докладите, касаещи налагането на принудителна
административна мярка „е." и настаняването на А. А. в Специализиран дом за
временно настаняване на ч., компетентните органи са анализирали и респективно
отчели освен продължителността на пребиваване на ч. на територията на Република
България, разрешението за п. П. на жалбоподателя, което е издадено
непосредствено преди р. му със свидетелката Ч. Неоснователно се твърди в
жалбата, че оспорената заповед е неправилна, предвид предоставените по
административната преписка множество доказателства, свързани със с. положение
на жалбоподателя, местата на които отсяда, контактите му с о. и. лица и
дейността ми в Р България.
Именно след преценка на индивидуалните обстоятелства, и по конкретно че
жалбоподателя не живее на посочения от него адрес, и освен това детайлно са
обсъдени контактите на същия, с оглед на което е обоснован изводът за наличие
на опасност от у., респективно о. на е. му. В обжалвания административен акт са
посочени, както правните основния, така и тяхното съдържание, предвид
разглеждането на случая в контекста на з. за н. С.. Административният акт е
мотивиран до степен, лицето точно да разбере предвидените правни последици и
приложимия материален закон. В тази връзка, твърдяното за допуснато процесуално
нарушение в касационната жалба до ВАС, при издаването на АА, поради липса на
обосновано предположение за у., настоящата инстанция намира за неоснователно и
недоказано.
Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, свързано с незабавното
връчване на заповедта, защото жалбоподателя пребивавал на адреса и не се у.. Процесната заповед е била връчена почти веднага, защото е
проведена с. операция,
от органите на МВР, за установяване на жалбоподателя, с цел връчване на
административния акт и о. му в Специален дом за временно настаняване на ч.
към Дирекция „Миграция"- МВР и тогава е било установено, че оспорващият не
живее на декларирания от него адрес, на който е бил търсен, а обитава жилище на
адрес : ***.
Факта, че жалбоподателят
работи като к. и от неговите с. имат нужда, една част от хората, предимно от
Югоизточна България, не следва да бъде противопоставен на обществения интерес,
свързан с н. с. и с.на всички останали хора в Р България.
При
повторното разглеждане на делото съдът даде възможност на жалбоподателя и
неговия процесуален представител да се запознаят с административната преписка,
включително с доказателствата, които съдържат к. информация. Това обаче не се е
случило при първоначалното разглеждане на делото от първостепенния съд,
защото А. А. не се е явил в съдебно заседание, но съществуват доказателства, че
неговия процесуален представител са е запознал подробно с админстративната
преписка и с всички доказателства по нея.
От жалбоподателя, по делото пред ВАС, е представена
справка от Имотен регистър, с аргументи че п. жилище, придобито по време на б.
му, тоест според него адреса на същото е и негов, на това са неоснователни
твърдения, доколкото отново от същата справка се установява, че от 2019 г., б.му
с. се разпорежда с недвижимо имущество сама. Следователно това не може да се
приеме за известен адрес на лицето, доколкото от 2019 г. същият се е р.със
свидетелката Ч., което обосновава извод, че за да наложи оспорената
обезпечителна мярка, Председателят на Агенцията е изяснил релевантните факти.
Декларацията
от б. с. на оспорващия приложена по касационното дело, с която декларира, че
имат от б. си с., жалбоподателят притежава с. и пребивава на тези адреси,
настоящата инстанция не възприема за новооткрити обстоятелства. Тази декларация
не е била известна на съд разглеждал първоначално делото, но към момента настоящият
съд счита, че твърденията за имотното състояние, семейния статус на А. А. и това, че
има с. са били известни от самото начало, още преди да бъде издадена
обжалваната заповед. По делото не се спори, че оспорващият има с. в Р България,
че е с р. б. и има с., който обаче е п., б. му с. работи и може да се издържат
от имуществото, което притежават. На жалбоподателят е о. правото на п. и е н. з. за
влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за
определено време и ако о. за н. с. отпадне, вероятно той отново може да п. в
страната, а отделно от това съвременните средства за комуникация дават
възможност за постоянен аудио и визуален контакт, между него и б. му.
Недоказани останаха твърденията на
жалбоподателят, че същият обитава известен и деклариран адрес. Дори напротив,
видно от приложената справка
същият обитава неизвестен за органите на Дирекция „Миграция" адрес, тоест
недеклариран такъв, което от своя страна е в нарушение както на чл. 18 от ЗЧРБ,
така и на разпоредбите на ЗБР. Неоснователно е твърдението, че
жалбоподателят не би се у., доколкото същият не доказа твърденията си. Предвид
което съдът приема, че по отношение на ч.гражданин не може да бъде приложена
никоя от другите по -леки мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че оспорената
заповед е необоснована. Мотивите за о.от о. са формирани на база възприетите
факти от компетентите дължностни
лица както от Дирекция „Миграция", така и от ДАНС.
Наред с това по отношение на жалбоподателя не следва
да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, доколкото
оспорената заповед цели единствено същият да бъде е., респективно няма
необходимите предпоставки за налагане на по-леките мерки, които се следват при
наличието на законоустановени факти, тъй като
жалбоподателя не обитава постоянния си, и то деклариран адрес, по реда на чл.
18 от ЗЧРБ.
Позоваването от страна на жалбоподателя, че на двата
адреса в *** постоянно пребивават лица, които са негови б., са в постоянна
връзка с него и са б. г., не се доказаха в това производство с убедителни
доказателства.
Допълнително предоставения от процесуалния представител на
жалбоподателя, при повторното разглеждане на делото в първата инстанция,
договор за кредит от 07.04.2020 г., свързан с работата на жалбоподателя, анекс
към него и справка от НАП, от която е видно, че се о. постоянно, съдът намира
за неотносим към предмета на делото.
Представената,
от процесуалния представител на ответната страна в с.з.на 12.04.23 г., за
сведение на съда извадка от базата данни на МВР, с оглед постоянния адрес
посочен от лицето, така както е регистриран той в общината, съдът приема като
доказателство и от него става ясно, че това не е адреса, който всъщност се
обитава от А. А..
Съдът
кредитира представените извлечения от доклад рег. № СЛ-6-463 от 31.01.2023 г. и
доклад рег. № СЛ-6-464 от 31.01.2023 г. на /ДАНС/, отделени в самостоятелен к.том
№ 1, с ниво на к. „П.", получени с вх. № Р-02-2 от 16.02.2023 г. и вх. №
Р-02-4 от 16.02.2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, от които
става ясно, че с действията си ч. може да постави в о. с. на българската
държава и съществува о. от у. с цел о. на обезпечителната мярка.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите
С. Д. Д., В. И. П. и Д. И. К., защото техните показания са последователни,
логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. С тези показания се установява, че жалбоподателя не живее на посочения от него адрес, и освен това детайлно са
обсъдени контактите на същия, с оглед на което е обоснован изводът за наличие
на о. от у., респективно о. на е. му и че той може да постави в о. с. на българската държава.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ч.,
защото тя е в б. отношения с А. А., з. е от изхода на делото, двамата имат о. интереси, още повече в регистрираното НПО, което е
пререгистрирано през 2018 г. от жалбоподателя, у. св. Ч., наред с о. и. за
службите лица.
Съдът кредитира показанията на свидетелката П.,
относно дейността на оспорващия, като к.. Действително по делото съществуват
неофициални данни, че А. А. работи като ф., к., с. по к.
м., а., т. м. и е п. от доста нуждаещи
се, но намира
тези показания за неотносими към предмета на спора по
настоящото дело. Факта, че жалбоподателят работи като к. и от неговите с. имат
н. една част от българските граждани, не следва да бъде противопоставен на о.
интерес, свързан с н. с. и с. на всички останали граждани в Р България.
Предвид установеното,
съдът приема, че оспорваната заповед не противоречи на разпоредбите на закона,
при издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдена,
а подадената срещу нея жалба - отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във чл. 46а от ЗЧРБ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Ю.А.А., против Заповед № 3-290/01.02.2023 г., издадена от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност", с която на
основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/, жалбоподателят А.Ю.А.А., г. на Държавата Л.,
роден на *** г. в гр. З., е н.п. в Специален дом за временно настаняване на ч.
към Дирекция „Миграция"- МВР, за срок до 6 месеца, с цел организиране на е.
му от Република България, във връзка със Заповед № 3-289/01.02.2023г. на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност", за налагане на
принудителна административна мярка „е.", спрямо А.Ю.А.А.,
предвид наличието на о. ч. да се у.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: