Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 06.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на шести декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 2200
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 7250/25.09.2019г.,
подадена от Р.С.Р. – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20187160400649 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 и
с район на действие, този на ВОС по определяне на разноски.
В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на действията на ЧСИ по определяне разноските по изпълнението. Изложени са
доводи, че изп.д. е образувано на 02.04.2018г. по
молба на Община Варна – ДМД за събиране на вземане в размер на 438.04 лв.
главница и 27.62 лв. – законна лихва. ПДИ му е била връчена на през м. юни
2018г. Дължимите данъци за МПС жалбоподателят платил на 24.04.2018г., като след
получаване на ПДИ уведомил ЧСИ за извършеното плащане, както и отправил искане
за определяне остатъка от дълга. На 21.08.2018г. отново отправил искане за
определяне остатъка от дълга, както и искане за вдигане на наложения запор
върху банковите му сметки. През м. май 2019г. получил уведомление от ЧСИ, че
дължи сумата от 222.17 лв. такси, без посочено конкретно основание. На
18.09.2019г. получил уведомление за наложен запор върху вземанията му по аренден договор и възбрана върху недвижим имот за
обезпечаване на разноските по изп.д. в размер на
322.18 лв. С тези си действия ЧСИ е нарушил правилото на чл. 73а и чл. 442а от ГПК за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприети изпълнителни
способи с размера на задължението. Начислените такси след тези, обективирани в ПДИ са незаконосъобразни и в ущърб на
длъжника. Моли в заключение за отмяна на постановлението за разноски, начислени
след извършеното плащане.
В срока и по
реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят Община
Варна не е депозирал писмено възражение.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, съобразно
което разноските по изпълнението са определени правилно, а жалбата е
неоснователна.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението
за разноски е връчено на длъжника на 18.09.2019г. /л. 42/, а жалбата е
депозирана на 25.09.2019г./, от процесуално легитимирана страна - длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.
7 от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на Община Варна от 02.04.2018г. въз основа
на Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 106, 107 от ДОПК №
МД-АУ-10523-1/19.09.2017г., влязъл в сила на 02.02.2018г.,
в който е удостоверено правото й на принудително изпълнение на парично
задължение на Р.С.Р. в общ размер на 515.87 лв., ведно със законна лихва,
формиран като сбор от задължения за местни данъци и такси.
ПДИ е връчена
на длъжника на 21.06.2018г. Видно от съдържанието й задължението по изп.д. възлиза на 754.13 лв., от които 210.22 лв. – такси
по Тарифата на ЧСИ, дължими към 04.05.2018г.
С Разпореждане
на ЧСИ от 28.05.2018г., на основание чл. 458 от ГПК в качеството на взискател по делото е присъединена и Държавата в лицето на
ТД НАП, гр. Варна за публични задължения на Р.Р. в
общ размер на 2 210.38 лв. съгласно Удостоверение от 17.05.2018г.
На
05.07.2018г. по делото е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощника му адв. Елена Евстатиева обективираща
твърдение, че дължимите към взискателя Община Варна
суми са платени на 24.04.2018г., както и искане за определяне на остатъка от
дълга, ведно с дължимите по делото такси.
На
02.05.2019г. взискателят депозирал пред ЧСИ молба с
искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
от ГПК, след събиране на дължимите от длъжника такси и разноски.
С
Постановление от 12.05.2019г. определените по делото разноски са в общ размер
на 222.17 лв. с ДДС /л. 30/. За последното длъжникът е уведомен чрез пълномощника
му по електронна поща на
17.05.2019г. /л. 31, 32/.
На
22.08.2019г. ЧСИ констатирал, че задължението към присъединения по право взискател, както и определените такси и разноски по отношение
на първоначалния взискател не са заплатени от
длъжника в рамките на повече от три месеца, поради което предприел
последователни способи за събиране на задълженията чрез налагане запор на
вземания на длъжника, произтичащи от сключен договор за аренда и възбрана върху
недвижим имот. Постановил и такси и разноски в общ размер на 100 лв. с ДДС.
На
18.09.2019г. Р.Р. е уведомен чрез пълномощника му за
предприетите способи за изпълнение върху вземанията и недвижимия му имот, както
и че към 10.09.2019г. разноските по изпълнението възлизат на 322.18 лв.
При така установената
фактическа обстановка, СЪДЪТ формира
следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,
в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния
изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да
пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на
чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя
или сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 4.10.2010г. по
гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. №
1891/2010г. на ВКС, IV ГО/.
В конкретния
случай, от доказателствата по делото е установено, че Актът за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е бил предявен пред ЧСИ на 02.04.2018г.,
когато е образувано и изпълнителното производство. Към момента на получаване на
ПДИ от длъжника паричното му задължение към взискателя
Община Варна е било в размер на 543.91 лв., а начислените разноски по
изпълнението – 210.22 лв. От приетата по изпълнителното дело Приходна квитанция
е установено, че на 24.04.2018г. Р.Р. платил
дължимите от него данъци и лихви за МПС по АУЗ от 19.09.2017г. в размер на
533.47 лв. С писмо от 25.04.2019г. взискателят Община
Варна уведомил ЧСИ, че задълженията по АУЗ от 19.09.2017г. са платени /л. 17/,
а на 02.05.2019г. депозирал писмена молба пред ЧСИ с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, след събиране на
дължимите от длъжника такси и разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят е поискал това
писмено. Взискателят има правото да поиска
прекратяване на производството по делото и преди да е удовлетворен изцяло.
Когато обаче по делото участват като взискатели
няколко лица, изпълнителното производство може да се прекрати само ако всички
тези лица са поискали то да бъде прекратено, тъй като съгласно чл. 457, ал. 1
от ГПК присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател,
като извършените до присъединяването изпълнителни действия, ползват и
присъединения взискател. В случая по изп.д. е присъединена Държавата в лицето на ТД на НАП, гр.
Варна на основание чл. 458 от ГПК. Доколкото по делото липсват данни искане за
прекратяване на изпълнителното производство да е постъпило и от този взискател, то предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК
в случая не са били налице.
На
12.05.2019г. ЧСИ с Постановление определил размер на дължимите по
изпълнителното дело разноски възлизащ на 222.17 лева, за което уведомил
длъжника на 17.05.2019г. /л. 31/. В този размер жалбоподателят дължи разноски
по изпълнителното производство.
Предприетите
след този момент служебно от ЧСИ действия с Постановление от 22.08.2019г. по
насочване на изпълнението към вземания на длъжника по аренден
договор и върху собствен на длъжника недвижим имот са в извършени при
превишаване пределите на служебните му правомощия. Господар на изпълнителния
процес е взискателят, а диспозитивното
начало е основен принцип в изпълнителния процес. ЧСИ пристъпва към изпълнение
по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение, а в същата взискателят
посочва начина на изпълнението /чл. 19 от ЗЧСИ и чл. 426, ал. 2 от ГПК/. Правомощието
на СИ да иска вписване на обезпечителни мерки, включително и възбрана върху
недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, предвидено в чл. 431, ал. 4
от ГПК е с оглед възлагане от взискателя на действия
по проучването на имущественото състояние на длъжника и запазване на това
имущество, с оглед насочване на изпълнението върху него. В случая, доколкото с
оглед изричното му изявлението, първоначалният взискател
Община Варна е удовлетворен по представения акт за изпълнение, а присъединеният
такъв не е възложил и посочил на ЧСИ начин на изпълнение, то служебно
предприетите от последния изпълнителни действия и приложени способи поради това
са незаконосъобразни. Като продиктувани от незаконосъобразни действия на ЧСИ, в
нарушение на закона са и начислените за тези действия такси и разноски. На това
основание определените разноски в Уведомление от 10.09.2019г. в общ размер на
322.18 лева като незаконосъобразни следва да се отменят. Дължимите от длъжника и
законосъобразно начислени разноски по изпълнителното дело са определените такива с Постановление от 12.05.2019г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК действие на
частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20187160400649
по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 и с район на действие, този на ВОС
по определяне на разноски обективирано в Уведомление изх. № 9637/10.09.2019г. в
размер на 322.18 лв.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да съобрази постановеното с
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.