М
О Т И
В И
към присъда, постановена по н.ч.х.д.№ 412/2017г. по
описа на РС-Б.Слатина
С частна тъжба Д.Г.М.
*** /по лична карта е с адрес гр.Враца е повдигнал обвинение против Д.Д.Т. ***
по обвинение за извършено престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 НК, за това, че на 12.02.2016г.
в гр.Бяла Слатина, обл.Враца във връзка
с подадена жалба до Районна прокуратура – Бяла Слатина с № 225/12.02.2016г. е
разгласила за Д.Г.М. *** позорни обстоятелства и му е приписала и престъпление,
от което са настъпили тежки последици и е извършено от длъжностно лице- Кмет на
Община – Борован.
Съдът е приел тъжбата като допустима, тъй като е предявена
в срока по чл. 81, ал.3 НПК.
По делото е предявен граждански иск от частния тъжител
за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от престъплението, който граждански иск съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В съдебно заседание частния тъжител, редовно призован,
се явява.
В съдебно заседание частния тъжител се явява с
повереник адв.Р.С. ***, а подсъдимата Д.Т. със защитник адв.П.П. ***.
По искане на съда частният тъжител Д.М. посочва, че
жалбата, която се намира на л.11 от досъдебното производство и е получена в
Районна прокуратура – Бяла Слатина под № 255/12.02.2016г. е именно
инкриминирания документ, който е разгласил позорни обстоятелства и му е
приписал престъпление. Не уточнява кои
изрази са позорящи и кои изрази са го набедили в извършване на
престъпление.
В ход на съдебни прения повереникът на частния тъжител
адв.Р.С. *** изразява становище, че делото е доказано по категоричен и
безспорен начин. Желае съдът да наложи наказание на подсъдимата Д.Т., а относно
гражданския иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата адв.П.П. ***, изразява становище,
че вината не е доказана по категоричен и безспорен начин, като прави
алтернативни искания. Подсъдимата да бъде призната за невинна и гражданският
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Ако подсъдимата бъде призната за виновна, то
тя да бъде освободена по чл.78а НК от наказателна отговорност и да й бъде
наложено минималното предвидено административно наказание- глоба, в размер на
1000,00 лева, а гражданския иск да бъде уважен в минимален размер.
Прави искане съдът да си отмени определението за
даване ход по същество, както и на съдебно следствие и да остави жалбата без
разглеждане, тъй като според него не
отговаря на изискванията на закона.
Подсъдимата дава обяснения по обвинението, като в ход
на съдебни прения, изразява становище, че не е извършила престъплението и моли
съдът да я оправдае.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
които доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата
Д.Д.Т. е родена на ***г. в гр.Благоевград. Същата е българка, българска
гражданка, с постоянен адрес ***, с висше образование, разведена, Кмет на
Община – Борован, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата Т. ***, а частния тъжител е
Председател на Читалищно настоятелство „Цани Иванов” с.Борован. При подсъдимата
Т. идвали служители от читалище с.Борован и се оплаквали пред нея, че са
принуждавани да пускат молби за неплатен отпуск. Тя ги подканвала да подадат
писмен сигнал, но те отказвали. При нея, в качеството й на кмета на Община
–Борован дошъл Председателя на Общинския съвет с.Борован, който също се
оплакал, че няма къде да си провеждат събранията на Общинския съвет, тъй като
Читалището е заключено, което наложило провеждането на заседание на Общински
съвет в кабинета на Кмета на Община – Борован. Кметът написал жалба до Районна
прокуратура – Бяла Слатина, с копие до Главна инспекция по труда гр.Враца. Във връзка с подадената жалба Районна
прокуратура – Бяла Слатина образувала досъдебно производство, като на по-късен
етап това досъдебно производство било прекратено. По това досъдебно
производство частния тъжител бил разпитан. След като се запознал с жалбата на
кмета на с.Борован – подсъдимата Д.Т., частният тъжител Д.Г.М. се почувствал наклеветен и обвинен в
престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства - обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите П. Г. Д., З.Ц.Р., И.М.И., И.Д.К..
Съдът кредитира техните
показания с уговорката, че във всички показания личи стремеж за оневиняване на
страната, която ги е поискала за разпит, т.е. която ги е довела да
свидетелстват в съда и същевременно се стремят да предадат негативни черти на
другата страна.
Свидетелят П. Д., доведен от
частния тъжител твърди, че двамата се познават от много години. Познава го от
както са работили заедно в „СМК”, че частният тъжител е добър човек, винаги е
бил услужлив и винаги е помагал на хора в нужда. Същевременно споделя, че
е бил при частния тъжител след като той
е бил ходил на разпит в полицията, и според него е бил много разстроен, бил е с
влошено емоционално състояние и е бил ядосан. Притеснявал се, че не само
служителите на полицията знаят, че той е извикван за разпити, но и хората в
селото и това можело да стане достояние на трети лица, вследствие на което ще
му бъде влошена репутацията.
От друга страна изтъква, че
с подсъдимата – Кмета на Община-Борован - Д.Т. претендира за недвижим имот,
който бил спечелил на търг през 1992г., а те му отговаряли, че това не се е
случило.
Останалите свидетели са
доведени от подсъдимата Д.Т.. Свидетелката З.Р., която е работила от месец март
2015г. до месец април 2016г., като касиер на Читалище „Цани Иванов” с.Борован,
била е на хонорар, като твърди че за 2016г. не й е платен хонорара. Също
така свидетелства, че председателят на
Читалищното настоятелство - частният тъжител е накарал четирима служители да си
подадат молби за неплатен отпуск
под претекст, че кмета на общината не е превел субсидиите за читалището. Казал
им е, че ако не си пуснат неплатен отпуск, един работник следва да бъде
освободен.
Същевременно твърди, че с
частният тъжител са били в много добри отношение, но в последствие, след като е
уволнена, не се и поздравяват. Т.е. личните им отношения са силно влошени.
Свидетелят Г.Ц.
свидетелства, че е работил като домакин в Читалище „Цани Иванов” с.Борован.
Твърди че са били принудени от Председателят на Читалищното настоятелство –
частният тъжител да излязат в неплатен отпуск и след спор с Председателят на
читалището на следващият ден е бил
съкратен от работа. Той е ходил при Кмета на Община – Борован – подсъдимата Д.Т.,
за да се оплаче, че е бил съкратен и че са принуждавани да излизат в неплатен
отпуск. Твърди, че писмена жалба не е подавал, а само устно се е оплакал на
кмета. Същият твърди, че с Председателят на Читалищното настоятелство са в лоши
отношения.
Свидетелят И.К., който е
Председател на Общинския съвет с.Борован потвърждава, че заседанията на
Общинския съвет са се провеждали в музикалната зала на Читалище „Цани Иванов”. През
месец февруари 2016г. твърди, че заседанието на Общинския съвет е проведено в
стаята /кабинета/ на кмета на Община – Борован, тъй като читалището е било
заключено.
По делото беше представен,
като писмено доказателство протокол от Общото събрание на Общински съвет
с.Борован, в който е отразено че заседанието на 25.02.2016г., за което
Председателят на Общински съвет твърди, че е проведено в кабинета на кмета,
като в протокола е записано, че заседанието се провежда в музикалната зала на
Читалище „Цани Иванов”.
Според съда записаното в
протокола е техническа грешка и заседанието е проведено в сградата на Община –
Борован, в кабинета на кмета, тъй като в досъдебното производство, което съдът
е изискал и приел – стр.14 е приложено писмо от частния тъжител, входирано в
Община –Борован, в което частният тъжител съобщава на Кмета на Община
–Борован - подсъдимата, че поради
финансови причини персоналът на НЧ „Цани Иванов 1907” е в неплатен отпуск от
01.02.2016г. до 01.03.2016г. Уведомил е кмета на общината, че в читалището ще
се провеждат „наши мероприятия, свързани с поддържане дейността си. Ваши
мероприятия нямам възможност да провеждам”.
Съдът кредитира всички писмени доказателства,
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните, с
изключение на протокол от заседание на Общински съвет, проведено на 25.02.2016г.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Престъплението „клевета” е предвидено в чл.147 от НК.
Съгласно ал.1 на този член „който разгласи позорно обстоятелство за другиго или
му припише престъпление се наказва за клевета”. Субект на престъплението
клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Под
„разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистински, несъществуващи позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до
пострадалия. За осъществяване на състава на
престъпление по чл.147 от НК от обективна и субективна страна е необходимо
деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал
престъпление с цел да се повлияе отрицателно на обществената оценка,
която това лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице
съставомерно деяние по чл.147 от НК, разгласените факти или обстоятелства,
освен опозоряващи, трябва да бъдат и неистински. Вината на подсъдимия по
чл.147, ал.1 от НК, следва да се определи въз основа на съзнанието, което е
имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства и е приписал престъпление, за което се знае, че не е извършено.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва
престъпление, което не е извършил.
Видно от тъжбата, в същата не се сочат точно инкриминирани
изрази, но при цялостен преглед съдът не намери изрази, които да набеждават
частният тъжител в извършване на престъпление или с тази жалба да се
разпространяват позорни обстоятелства за честта на частния тъжител.
Изразите в жалбата
на кмета на Община – Борован до Районна прокуратура – Бяла Слатина, с
копие до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр.Враца не
осъществяват от обективна страна състава на престъплението „клевета”, тъй като
нито разгласяват позорни обстоятелства, нито приписват престъпления на тъжителя.
В разглеждания случай, с действията си, подсъдимата не е целяла да разгласява
позорни обстоятелства или да припише престъпление. В случая не е изпълнен нито
интелектуалният, нито волевият момент, тъй като с действията си подсъдимата не
е целяла да разгласява позорни обстоятелства или да припише престъпление. В
случая в сигнала е написано, че „ако са налице основания да се извърши проверка
по случая и ако се открият данни, че…. г-н М. е извършил деяние, обявени от
закона за престъпление да образувате предварително производство против същия,
или той да бъде предупреден по съответния ред от оторизираните органи, да се
въздържа от подобни действия за напред”. Целта на подсъдимата е била да сигнализира компетентните
органи и да се потърси адекватна и бърза намеса във връзка с оплакванията,
които са постъпвали устно при нея.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че
в случая липсва умисъл – пряк или евентуален у подсъдимата за извършване на
клевета по отношение на тъжителя М.. Клеветническите твърдения със
съдържанието, очертано в чл.147 ал.1 от НК, могат да бъдат разпространявани
само умишлено при пряк или евентуален умисъл. По делото се установи, че
подсъдимата при подаване на сигнала и при извършената проверка от страна на
прокуратурата и образуване на досъдебно производство срещу неизвестен
извършител, не е имала намерение да разгласява позорни за честта и
достойнството на тъжителя обстоятелства, а да потърси съдействие от компетентен
орган. В този смисъл са както обясненията на подсъдимата, така и свидетелските
показания. Намерението на подс.Т. е било да защити правата на избирателите си и
да се вземе отношение по въпрос, който я касае лично-провеждане на заседания на
Общинския съвет. Идеята на целия сигнал е да се сезира компетентен орган, който
да вземе отношение. Предвид на това, съдът приема, че не са налице данни за
субективния състав на престъплението клевета. Липсва умисъл, който трябва да е
към унизяване достойнството на тъжителя.
Следва да се посочи също така, че в съдебната
практика, както и в правната доктрина се приема, че предмет на клевета могат да
бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, като това обстоятелство следва да бъде позорно, т.е.
недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква
еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представлява приписване
на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психическа дейност. В случая нито един от изразите не
разгласява информация за позорно обстоятелство, свързано с личността на тъжителя.
При тези данни, съдът намира, че от
обективна и субективна страна не е осъществен състав на престъпление „клевета”.
Подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинена. След като съдът намира за недоказан
основния състав на престъплението, то следователно и недоказан и квалифицирания
такъв. Поради липса на състав на извършено престъпление съдът призна подсъдимата
за невиновна на основание чл.304 от НПК и я
оправда изцяло по повдигнатото обвинение – по чл. 148,
ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 НПК съдът осъди тъжителя Д.Г.М. да заплати на подсъдимата Т. направените от нея
разноски по делото в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: