№ 18
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900498 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ на основание неплатежоспособност по
чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Молителят „Х.п.“ ЕООД /в несъстоятелност/ /в несъстоятелност/ твърди, че има
ликвидно и изискуемо вземане от ответника, произтичащо от сключен на 25.03.2014 г.
договор за заем в размер на 5 000 000 евро. Посочва, че към настоящия момент ответникът
му дължи сумата в общ размер на 6 692 397,26 евро, от които 5 000 000 евро главница и
3 692 397,26 евро за договорна лихва, начислена към 17.03.2022 г. Поддържа, че е налице
хипотезата на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и при условията на
евентуалност на свръхзадълженост. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се обяви неплатежоспособността на ответника, евентуално свръхзадължеността, да
се определи начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и да се открие
производство по несъстоятелност.
Ответникът „Б.“ ЕООД не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
1
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване производство по несъстоятелност
на ответника е подадена от „Х.п.“ ЕООД /в несъстоятелност/ /в несъстоятелност/ за
вземания, произтичащи от търговска сделка – договор за заем. Приет е като доказателство
подписан между страните договор за паричен заем от 25.03.2014 г., по който „Х.п.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, в качеството на заемодател, предоставя на „Б.“ ЕООД, в качеството на
заемател сумата в размер на 5 000 000 евро, като в чл. 3, ал. 1 е уговорена годишна лихва в
размер на 9,25% за ползване на заемната сума. В чл. 4 е предвидено, че заемателят се
задължава да върне заема в срок до три години от датата на сключване на договора.
Представено е платежно нареждане от 25.03.2014 г., съгласно което ищецът е наредил в
полза на ответника сумата 5 000 000 евро. От приетото заключение на допуснатата съдебно-
икономическа експертиза се установява, че общият размер на задълженията на „Б.“ ЕООД
по договора за заем, сключен на 25.03.2014 г. към датата на подаване на исковата молба е
11 173 263,90 евро, от които главница 5 000 000 евро, договорна лихва 3 687 152,80 евро и
наказателна надбавка 2 486 111,10 евро.
С оглед обстоятелството, че „Х.п.“ ЕООД /в несъстоятелност/ се явява кредитор на
„Б.“ ЕООД за изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка, следва да се
прецени дали са налице и останалите предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на дружеството, от
който да се изведе възможността или невъзможността същото да погасява задълженията си.
На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от Агенция по вписванията
за периода от 01.01.1991 г. до 18.03.2022 г. за извършени вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на „Б.“ ЕООД, от която се установява, че са налични
извършени вписвания, отбелязвания или заличавания. От представената справка от отдел
„Пътна полиция“ при СДВР е видно, че към 29.03.2022 г. дружеството има регистрирани 4
бр. превозни средства. Видно е, че с постановление от 06.11.2014 г. са наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 ДОПК, чл. 200 ДОПК във вр. с чл. 200-202
ДОПК за събиране на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело
№ 549/2014 г. по описа на ТД гр. София, в общ размер на 41 434,21 лева.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при отговора на
задачите вещото лице се е запознало с документите по делото, с обявените в търговския
регистър към Агенцията по вписванията годишни финансови отчети на „Б.“ ЕООД за 2015 г.
и 2016 г., както и със заявения за обявяване годишен финансов отчет за 2017 г., но не е
осъществен контакт с представител на ответника и не е извършена проверка в
счетоводството на „Б.“ ЕООД.
Вещото лице посочва, че нетекущите активи на „Б.“ ЕООД през периода от 2015 г. до
2017 г. са формирани почти изцяло от дългосрочни финансови активи. В счетоводните
баланси е посочено наличието и на дълготрайни материални активи, но делът им е
незначителен – между 0,05 и 0,07% от стойността на нетекущите активи.
Най-същественият дял сред текущите активи заемат краткосрочните вземания /от 72
2
до 78,5%/, следвани от краткосрочните инвестиции /малко над 21%/. Не е посочено наличие
на материални запаси, а делът на паричните средства към края на 2015 г. и на 2016 г. е
средно 5,65%. Към 31.12.2017 г. обаче същият намалява до 0,38% от стойността на текущите
активи. Отчетени са и разходи за бъдещи периоди, но те са пренебрежимо малки спрямо
общата сума на активите.
Собственият капитал представлява съществена част от пасивите на „Б.“ ЕООД през
периода 2015 г. – 2017 г., като относителният му дял е над 46%. След отчетена текуща
печалба за 2015 г. в размер на 1 510 хил.лв., за следващите две години дружеството е
реализирало загуби като текущи финансови резултати, съответно 141 хил.лв. за 2016 г. и 96
хил.лв. за 2017 г.
Установява се, че показателите за ликвидност на „Б.“ ЕООД по данни от
счетоводните баланси към края на отчетните периоди от 2015 г. до 2017 г. вкл. превишават
многократно максималните си референтни стойности. В допустими граници са и
показателите за финансова автономност.
Експертът сочи, че от ТД на НАП София е получена информация, че към 28.03.2022
г. са налице обезпечителни мерки върху имуществото на „Б.“ ЕООД, наложени с
постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 06.11.2014 г. за публични вземания
в размер на 41 434,21 лева.
Видно е, че по данни от счетоводния баланс към 31.12.2017 г., в края на годишния
отчетен период 2017 г. имуществото на „Б.“ ЕООД е било с балансова стойност 449 744 хил.
лв., в т.ч. ДМА и предоставени аванси – 186 хил. лв., дългосрочни финансови активи /акции
и дялове/ - 412 997 хил. лв., краткосрочни вземания – 28 688 хил. лв., краткосрочни
финансови активи /облигации, акции и дялове/ - 7 734 хил. лв. и парични средства – 36 561
хил. лв. Не са налични документи, от които да се направят констатации и изводи относно
актуалната наличност и балансова стойност на имуществото на ответника.
При тези данни може да се направи извод, че до 31.12.2017 г. „Б.“ ЕООД е било в
състояние безпроблемно да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.
След 01.01.2018 г. липсват документи, които да послужат за изследване финансовото
състояние на дружеството.
С определението за насрочване на делото на ответника е указана последицата на чл.
161 ГПК, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
В случая следва да се приеме, че е създадена пречка за установяване имущественото
състояние на „Б.“ ЕООД след 01.01.2018 г., поради което настоящият съдебен състав намира
за доказано, че след 2018 г. дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията
си.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответникът не е заявил за обявяване
в търговския регистър отчетите си за последните три години. Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ,
предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1,
ако преди подаване на молбата за откриване производството по несъстоятелност не е заявил
за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. При извършена служебна справка по партидата на търговеца в търговския регистър
при Агенция по вписванията, съдът констатира, че обявените по партидата на „Б.“ ЕООД
отчети са единствено за 2015 т., 2016 г. и 2017 г., а исковата молба е подадена на 16.03.2022
г. Ответникът не ангажира доказателства за оборване въведената с чл. 608, ал. 2 ТЗ
презумпция, поради което съдът намира за доказано състоянието на неплатежоспособност
на „Б.“ ЕООД и в приложение на чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност основание
за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост.
3
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме
31.12.2018 г., към която дата съдът намира, че е налице трайна невъзможност ответникът да
обслужва задълженията си.
Не се установи „Б.“ ЕООД да има налични парични средства за покриване на
началните разноски на производството по несъстоятелност. С изрично протоколно
определение от 19.12.2022 г. са определени, на основание чл. 629б ТЗ, начални разноски и е
указана възможността на кредиторите за тяхното привнасяне в едноседмичен срок.
Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 19.12.2022 г., като в указания срок, а и
към настоящия момент никой от кредиторите не е привнесъл разноски. Ето защо съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да се
осъди да внесе държавна такса в размер на 250 лева в полза на Софийски градски съд.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „**** III“ № ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.“
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
бул. „**** III“ № ****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „**** III“ № ****.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „**** III“ № ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „**** III“ № ****.
СПИРА производството по т.д. № 498/2022 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000
4
лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „**** III“ № ****, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5