Р
Е Ш Е
Н И Е
№
264
гр. Русе, 02.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 14
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №307 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.257 и сл. ГПК.
П.И.Х. ***, е обжалвала решението на Беленския
районен съд по гр.д.№718/2018г., с което е прекратен с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство брака й със З.П.Х. от с.гр. Излага оплаквания
за неправилност на решението поради противоречието му с нормата по чл.321,
ал.1, пр.2 ГПК, тъй като по делото писвали доказателства за неявяването на
ищеца в първото съдебно заседание по уважителни причини. На това основание моли
решението да бъде отменено, а производството по делото – прекратено, като й се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава и да му се присъдят направените по делото разноски. Приложените
към жалбата писма не доказвали тезата на жалбоподателката,
тъй като изхождали от лице, различно от работодателя му.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е основателна.
Делото е образувано по искова молба за развод на З.П.Х.
***, против П.И.Х. от с.гр. Молбата е подписана от адвокат А.Е. *** на
основание дадено й от Х. изрично пълномощно да подаде искова молба за развод и
да го представлява по делото, което „да се проведе без лично участие“. Препис
от исковата молба е връчена на ответницата, която първоначално заявява, че също
желае развод без произнасяне по въпроса за вината, но иска да й се предостави
ползването на семейното жилище. В срока по чл.131 ГПК тя предявява и насрещен
иск за развод без произнасяне по вината, запазване на фамилното й име след
развода и предоставяне ползването на нея на семейното жилище. Съдът е връчил на
насрещната страна препис от исковата молба на жалбоподателката
и след изтичане на срока за отговор е
насрочил делото за 28.11.2018г., за когато двете страни са били редовно
призовани. В съдебното заседание се е явила жалбоподателката
с процесуалния си представител адв. М. Г.. Ищецът и
неговият пълномощник не са се явили. По делото има депозирана молба от адв. Е. с искане делото да бъде отложено за друга дата
поради невъзможност да се яви в съдебно заседание поради лоши атмосферни
условия. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката
е поискал да се прекрати производството по делото поради отсъствието на
уважителни причини за неявяването на ищеца и неговия процесуален представител.
Съдът не е уважил това искане, не е дал ход на делото и е указал на
първоначалния ищец в следващото съдебно заседание при неявяване на представи
доказателства за наличието на уважителни причини за това. Делото е отложено за
30.01.2019г. В това съдебно заседание ищецът не се е явил и пълномощникът му е
представил писмени доказателства за неявяването му по уважителни причини – поради
постоянното му пребиваване в Германия, където работел по трудов договор. Жалбоподателката е оттеглила иска си за развод със
съгласието на насрещната страна, заявила е, че не желае развод и моли съдът да
отхвърли иска като неоснователен. Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства, дал е ход на делото по същество и е постановил обжалваното
решение, с което е прекратил брака между страните без произнасяне по вината и е
постановил след развода жената да носи брачното фамилно име. В подадената въззивна жалба страната оспорва правилността на
постановеното по делото решение поради нарушение на правилата по чл.321, ал.1,
изр.2 ГПК, при наличие на които съдът е следвало да прекрати производството по
делото, а не да се произнася по същество по спора.
Въззивният съд намира
решението на районния съд за неправилно.
Съгласно чл.321, ал.1, пр.2 ГПК при неявяване на
ищеца без уважителни причини в първото заседание за разглеждане на делото по
иск за развод производството следва да се прекрати. В настоящия случай в
първото съдебно заседание, проведено на 28.11.2018г. ищецът е бил редовно
призован и не се е явил нито лично, нито е бил представляван от своя
процесуален представил, който е бил упълномощен с изрично пълномощно да го
представлява по делото. По делото няма данни неявяването на страната и нейния
процесуален представител да се дължи на уважителна причина, поради което съдът
е следвало да прекрати производството по делото по иска му за развод. Първото
заседание за разглеждане на делото е това, за което страните са били редовно
призовани и то не може да бъде променяно нито по инициатива на съда, нито по
искане на страните. Затова неправилно районният съд не е дал ход на делото и го
е насрочил за 30.01.2019г., когато е приел представените от пълномощника на
мъжа писмени доказателства за местоработата му в чужбина и разгледал спора.
Съдът намира, че нормата по чл.321, ал.1, пр.2 ГПК е императивна и нарушението
й има за последица постановяването на едно недопустимо решение, тъй като съдът
вместо да прекрати производството, се е произнесъл по спора по същество.
Обжалваното решение на това основание следва да се обезсили, а образуваното
производство – да се прекрати. Предвид основателността на въззивната
жалба в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски с
изключение на сумата 25лв., платена от жалбоподателката
по сметка на БРС за д.т. по предявения от нея иск за развод, който впоследствие
е оттеглила .
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №50 от 20.02.2019г. на Беленския
районен съд по гр.д.№718/2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА З.П.Х. с ЕГН********** ***, да заплати на П.И.Х.
с ЕГН********** ***., сумата 675лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: