№ 2376
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110113518 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.
Образувано е по искова молба на П. И. К., ЕГН ********** с адрес **** срещу
„Интереко“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление ****, с която е заявен иск по чл.
34 ЗС за делба на недвижим имот, с предназначение- за склад с идентификатор
10135.1506.891.5.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на
ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД-14-03-464/26.04.2010г. на Началника на СГКК -
Варна, разположен в сграда № 5 в ПИ с идентификатор 10135.1506.891, находящ се адм.
адрес- гр. Варна, ул. „Цариброд" № 47, ет.1, и с площ от 116кв.м., при граници съгласно
схема- на същия етаж- няма; под обекта- няма; над обекта имот с идентификатор
10135.1506.891.5.2, основан на твърдения за възникване на съсобствеността 1/3ид.ч. за
ищеца на основание договор за дарение по НА № 94/1997г. и 2/3ид.ч. за ответника на
основание договор за замяна по НА № 77/16.03.2015г.
В обстоятелствената част на сезиралата съда искова молба ищецът излага следните
фактически твърдения, на които основава и искането си до съда:
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 13.04.1994г.
сключен между И. К. и С. К., в дял на И. К. е поставен имот представляващ склад № 1 с
площ от 116кв.м. разположен в източната част на сграда на адрес ****.
С договор за дарение по НА № 94/1997г. И. К. е прехвърлил на децата си- ищеца П.
К. и С. К. и Т. К.а правото на собственост на така придобития от него имот с доброволната
делба, запазвайки си правото на ползване. Впоследствие, с декларация от 18.10.2005г. се е
1
отказал от право на ползване.
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 72/23.12.2005г. С. К. и Т. К.а са
продали на Е. Т., действащ като ЕТ „Дионисий- Е. Димитров“ притежаваните от тях
2/3ид.части от имота.
С договор за замяна по НА № 77/16.03.2015г. ЕТ „Дионисий- Е. Димитров“ е
прехвърли собствените си 2/3ид.ч. от имота на ответника.
Между страните липсвала възможност за доброволно уреждане отношенията им по
повод прекратяване на съсобствеността.
Искането е за допускане на съдебна делба при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва да притежава
права в имота. Твърди, че само привидно се легитимира като собственик на ид.части от
имота, доколкото сделката, с която е придобил права била абсолютно нищожна.
Не оспорва, че разполага с титул за собственост, съобразно който притежава права в
съсобствеността. Оспорва твърденията за невъзможност за прекратяване на съсобствеността
по общо съгласие, като сочи, че ищецът реално никога не е търсил контакт с
представляващия ответното дружество. Отправя покана до ищеца по прехвърляне на
притежаваната от него 1/3ид.ч. от имота.
В с.з. ищецът и ответникът чрез процесуални представители поддържат исковата си
молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата,
основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Изрично при доклада на делото, съдът в о.с.з. е указал на страните, че няма да
разглежда направеното от ответника възражение за симулативност на сделката, въз основа
на която същият се легитимира като собственик на имота, изхождайки от принципа, че на
нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен
интерес от установяването на нищожността с оглед правните последици от това. Ето защо, в
делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на
договори, само когато те бранят правата на лицето, но не и когато с тях се търси защита на
права на трето лице, което не участва в производството, защото само и единствено от
неговата воля зависи това дали да се позове на последиците от нищожността или не.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
С договор за дарение от 13.12.1993г. обективиран в НА № 179/1993г. на нотариус И.
М., с район на действие ВРС, Т. Я. К.а е прехвърлила на синовете си С. Л. К. и И. Л. К.
2
собствеността върху имот представляващ- две складови помещения от 1155кв.м. и друго
имущество, което не е предмет на настоящото дело.
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 13.04.1994г.
сключен между С. Л. К. и И. Л. К. в дял на И. К. е поставен склад № 1 находящ се в ****,
разположен в източната част на сградата с площ от 116кв.м. в парцел 2, кв.111 по плана на
7-ми подрайон на града, а в дял на С. Л. К. е поставен склад № 2 находящ се в ****,
разположен в западната част на сградата с площ от 118,30кв.м. в парцел 2, кв.111 по плана
на 7-ми подрайон на града.
С договор за дарение със запазване правото на ползване, И. Л. К. е дарил при равни
квоти на децата си П. И. К., С. И. К. и Т. И.а К.а собствения си имот представляващ склад
№ 1 находящ се в ****, разположен в източната част на сградата с площ от 116кв.м. в
парцел 2, кв.111 по плана на 7-ми подрайон на града, заедно с 1/8ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата цялото от 1250кв.м. Запазил си е пожизнено право на ползване
върху така дарения имот, от което се е отказал впоследствие с декларация с нотариална
заверка на подписа от 18.10.2005г., вписана в СВп.
Следователно, в резултат на така хронологично сключените договори, ищецът се
легитимира като собственик на 1/3ид.ч. от делбения имот въз основа на извършеното в
негова полза дарение от баща му.
С договор за покупко- продажба от 23.12.2005г. по НА № 72/2005г. на нотариус рег.
№ 334 с район на действие ВРС, С. И. К. и Т. И.а К.а са се разпоредили в полза на ЕТ
Дионисий – Е. Димитров“ с притежаваната от всеки 1/3ид.ч., общо 2/3ид.ч. от процесния
имот, ведно с 2/3ид.ч. от 1/8ид.ч. от дворното място.
С договор за замяна от 16.03.2015г. по НА № 77/2015г. на нотариус рег. № 334 на НК,
ЕТ Дионисий – Е. Димитров“ прехвърля на „Интереко“ ЕООД собствеността върху 2/3ид.ч.
от имота, ведно с 1/12ид.ч. от дворното място, върху което е построен склада. Въз основа на
тази сделка именно и ответникът се явява собственик на 2/3ид.ч. от процесния имот.
Налице е съсобственост между страните на посочените основания и обем на
притежаваните права в делбения имот.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот - склад с идентификатор 10135.1506.891.5.1 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД-
14-03-464/26.04.2010г. на Началника на СГКК - Варна, разположен в сграда № 5 в ПИ с
идентификатор 10135.1506.891, находящ се адм. адрес- гр. Варна, ул. „Цариброд" № 47, ет.1,
и с площ от 116кв.м., при граници съгласно схема- на същия етаж- няма; под обекта- няма;
3
над обекта имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2 между съсобствениците и при квоти,
както следва:
- 1/3ид.ч. за П. И. К., ЕГН ********** с адрес ****;
- 2/3ид.ч. за „Интереко“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
****;
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4