Решение по дело №53/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 421
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20227180700053
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    №  421

 

гр. Пловдив,  11 март 2022 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа КАНД № 53 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на Ю.С.С., ЕГН ********** *** против Решение № 2064 от 22.11.2021 г., постановено по АНД № 5766/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, III наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление № 85/02.08.2021 г. издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 469, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/ЗВмД/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 131, ал.2, т. 1 вр. с чл. 131, ал.1 т. 1от ЗВМД, като намалява размера на имуществената санкция на 200 лв.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в  ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, чрез юрисконсулт Ц. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена следната фактическа обстановка:

На 23.09.2003 г. касаторът С. *** заявление за регистрация по чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал. 2 от Закона за пчеларството, на стопанисваните от него на адрес *** пчелни семейства. На 12.03.2021 г. след постъпил сигнал за ужилено дете, свидетелят К. извършил проверка на посочения по-горе адрес, където установил, че касаторът отглежда 15 бр. пчелни семейства. Тъй като установил, че обектът е нерегистриран като „пчелин“  К., съставил предписание № 0001289/12.03.2021 г. за регистрация на обекта, като поставил срок за изпълнение на предписанието до 12.06.2021 г. Служителят на ОДБХ Пловдив установил и друго нарушение и съставил друго предписание № 0001288 от същата дата, в което указал да се преместят пчелните семейства в срок до 19.03.2021 г. С. преместил пчелните кошери от адреса в ***, с помощта на свидетеля Л., в срок. На 28.06.2021 г. свидетелят К. извършил проверка в електронните регистри на БАБХ и установил, че няма подадено заявление за регистрация на обекта от страна на касатора. На база на установеното бил съставен протокол № 2/28.06.2021 г., като на 02.07.2021 г. С. получил изпратената покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). При съставянето на АУАН № 195/09.07.2021 г. присъствал касатора, който възразил, че актът няма правно основание. Не били депозирани други писмени възражения от страна на нарушителя. На база на вече съставения АУАН на 02.08.2021 г. било съставено и  атакуваното наказателно постановление.

Въззивният съд е приел за доказано описаното от фактическа страна в АУАН и НП нарушение, съставомерно по чл. 131, ал.2, вр. с чл. 131, ал.1 т.1 във вр. с чл. 469, ал. 1 от ЗВмД  от обективна и субективна страна и от касатора. Съдът приел фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото доказателства показанията на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Също въззивният съд е изложил и мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При липса на процесуални нарушения съдът намерил, че правилно е приложен и материалният закон и лицето е осъществило състава на вмененото му нарушение. ПдРС е приел, че административнонаказващият орган неправилно е индивидуализирал наложеното наказание, определяйки наказанието около средния размер, като го е редуцирал до минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, отчитайки, че същото не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН.

Пловдивският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

За да постанови решението си, Районен съд – Пловдив е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Изводите на районния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по  чл. 469, ал. 1 от ЗВмД, са съответни на приложимия материален закон. Съгласно цитирания законов текст, който не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв. В случая е безспорно установено, че касаторът не е изпълнил Предписание № 0001289/12.03.2021 г., доколкото в определения му срок до 12.06.2021 г. не е предприел действия по регистрация на притежаваните от него пчелни семейства. Районният съд е изложил правилни, законосъобразни и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.

 В допълнение на същите следва да се посочи, че за съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административнонаказателен състав е напълно достатъчно деецът да не е изпълнил дадените му предписания. С оглед на това несъстоятелна е тезата на касатора, че същият е  изпълнил задължението си за регистрация още към 2003 г. Действително от събраните по делото писмени доказателства се установява, че такова е било подадено до община Пловдив, район Северен през 2003 г. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за пчеларството предвижда, че пчелните семейства се настаняват в пчелини, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Собствениците или ползвателите на пчелини подават заявление по образец до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните. Следователно компетентен да регистрира пчелини е директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните, а не общинската администрация. Освен това след като на касатора е било издадено писмено предписание за регистрация, същият е следвало да прояви едно активно поведение, а не да бездейства.

Правилни и съобразени с материалния закон са и доводите на предходната съдебна инстанция за немаловажност на санкционираната деятелност, доколкото същата не се отличава с по-ниска степен в сравнение с обикновените нарушения от същия вид.

В обобщение на изложеното касационната съдебна инстанция приема, че решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо. Същото е постановено при съблюдаване на относимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2064  от 22.11.2021 г., постановено по АНД № **********5766 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- III н.с.

ОСЪЖДА Ю.С.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     ЧЛЕНОВЕ: