Решение по дело №15/2022 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№  57

гр. Плевен, 16.02. 2022 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:        ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                              ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело № 15 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

             С Решение № 580 от 30.11.2021 г., постановено по а.н.д № 20214430201648 по описа за 2021 година Районен съд - Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000811 от 23.07.2021 година на Директора на ДИТ – Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр.  с чл. 414, ал. 3 от КТ на „БОЖИ ДАР ТРАНС - БМ“ ООД, град Бяла Слатина, ЕИК *********, представлявано от Ж.М. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500 лв. за извършено нарушение по чл. 62,  ал. 1, във вр. с  чл. 1, ал. 2 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „БОЖИ ДАР ТРАНС - БМ“ ООД – град Бяла Слатина, ЕИК *********, представлявано от Ж.М.,  в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че Д.Т. не е работил за дружеството жалбоподател и не е получавал заплата от последното, а е целял единствено да използва безплатен превоз от Плевен до Бяла Слатина. Сочи се, че в декларацията попълнена от Д.Т. не е декларирано, че последният работи за жалбоподателя или получава възнаграждение от него и се твърди, че същата не е достатъчна за доказването на трудово отношение, още-повече, че при проверката същият не е управлявал МПС, а просто е седял в него. Навеждат се доводи, че между  Д.Т. и жалбоподателя липсва съгласие за встъпване в трудовоправни отношения, двете страни отричат да има такова между тях, поради което твърдяното нарушение се явява недоказано. Счита се за неправилно заключението на съда, че в АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението, тъй като в обстоятелствената част на НП не се съдържат данни за всички задължителни елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, които следва да бъдат заявени от наказващия орган, за да може жалбоподателят да се защити адекватно. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и да постанови ново такова, с което  да отмени  процесното  наказателното постановление. Претендират се  разноски за  адвокатско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът „БОЖИ ДАР ТРАНС - БМ“ ООД, не  се явява и не се представлява. Постъпила е  молба от адвокат И.С. ***, пълномощник на „БОЖИ ДАР ТРАНС - БМ“ ООД, с която моли съдебното заседание да бъде проведено в отсъствие на доверетиля му. Поддържа касационната жалба на изложените в нея съображения и моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът  Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Плевен  не изпраща представител.  

 Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това,  че при извършена непосредствена проверка на 31.05.2021 година на паркинг пред завод „Леони България“ ЕООД, находящ се в град Плевен, ул. „Гривишко шосе“ № 1 и по документи на 04.06.2021г. в Д „ИТ“ Плевен е установено,  че в качеството си на работодател, в 06:00 часа на 31.05.2021г. е приел на работа лицето Д.Т.Т., ЕГН ********** да изпълнява трудови функции, а именно „шофьор на бус „Мерцедес“ с рег. № ******“ без да е сключило със същия трудов договор. Нарушението е квалифицирано по чл. 1 ал. 2 от КТ във вр. чл. 62 ал. 1 от КТ.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 04.06.2021 г. в присъствието на управителя и връчен й лично срещу подпис. М. не възразила срещу констатациите в акта.

За да потвърди наказателното постановление съдът е счел за безспорно установено, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са безпротиворечиви по безспорен начин потвърждават описаните в АУАН  и НП факти. В тази връзка е приел за установено, че  към момента на проверката на паркинг пред завод „Леони България“ ЕООД, находящ се в град Плевен, ул. „Гривишко шосе“ № 1, Д.Т. от град Бяла Слатина е полагал труд като „шофьор“ на бус „Мерцедес“ с рег. № ******, който извозвал работници до град Бяла Слатина. Приел е, че безспорни доказателства в горната насока  се   съдържат пряко в  показанията на свидетеля Б.Н., които  кредитирал като последователни,  непротиворечиви,  кореспондиращи   на  писмените доказателства по делото. Съдът е приел, че    в подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства за това, че към момента на проверката превозното средство е било със запален двигател, Д.Т. седял на мястото на шофьора и край него не е имало други лица. Дадените от страна на Т. показания съдът е отчел като непоследователни, вътрешно противоречиви, едностранчиви по своето съдържание и логически неиздържани. С оглед установените между него и съпруга на представляващата дружеството дългогодишни приятелски отношения, както и фактът, че понастоящем Т. работи именно за санкционираното дружество като „шофьор“, съдът е възприел показанията му като недостоверни и пристрастни, поради което и не ги е кредитирал с доверие.  От събраните гласни и писмени доказателства съдът е направил правен извод, че към 31.05.2021 година между Д.Т. и санкционираното дружество са били установени правоотношенията с характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Намерил е, че в случая са налице и трите съществени елемента на правоотношението, които го квалифицират като трудово, а именно определени са мястото на работа, характера на работа, уговорено и плащано трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Мястото на работа е териториално определеното пространство, където работникът предоставя на работодателя своята работна сила и където той полага труда си. Характерът на работата е трудовата функция на работника, която се определя от предмета и обема на извършваната работа и условията, при които се извършва. Предметът на дейността се определя от съдържанието на трудовите операции, които работникът следва да изпълнява в рамките на трудовата си функция, в случая трудовите операции на Т. са били извозване на работници на „Леони България“ ЕООД от град Плевен до град Бяла Слатина с бус „Мерцедес“ с рег. № ******, собственост на ЕТ „ Божи дар транс – Б.М.“ град Бяла Слатина, предоставен за ползване под наем на дружеството с ограничена отговорност. Съдът е изложил мотиви, че се налага единственият възможен извод, че Т. е упражнявал трудова дейност, възложена му от работодателя „Божи дар транс БМ„ ООД, без наличен сключен трудов договор с работодателя, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ от „Божи дар транс БМ“ ООД град Бяла Слатина. Съдът намерил като неотносими представените от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмени доказателства, касаещи трудовата ангажираност на свидетеля Т. към 07.06.2021 година. В мотивите си РС - Плевен е посочил, че от представената справка от Агенцията по заетостта се установява, че към датата на проверката 31.05.2021 г. свидетелят Т. е бил регистриран като безработен и не е имал трудов договор, а в същото време е извършвал трудова дейност като шофьор на бус и е превозвал работници.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана отговорност на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.  

Касационната съдебна инстанция приема за неоснователни възраженията на касатора, които счита за защитна позиция, която не се подкрепя от събраните доказателства. Правните изводи изложени от първостепенния съд, относно неоснователността на възраженията на санкционираното дружество, се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят.  Настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са спазени изискванията  чл. 42, т. 4   от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5  от ЗАНН  при съставянето на АУАН и НП. Цитираните норми предвиждат като задължителен реквизит на АУАН и НП описание на нарушението и посочване на разпоредбата от закона, която го въздига като такова. Първото изискване е изпълнено, когато актосъставителят, респективно административно-наказващият орган е посочил фактите, които дават основание да се направи извод за реализирано на определена дата и място нарушение от определен вид. Т. е. трябва да са отразени и индивидуализирани всички обстоятелства, съдържащи се в диспозицията на правна норма предвиждаща задължение или забрана за конкретно поведение. Второто изискване е изпълнено, когато е посочена правната норма предписваща осъществяването или забраната на определено поведение.

Отговорността на дружеството правилно е била ангажирана  по  чл. 62, ал. 1 от КТ,  във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно за това, че не е сключило с работника трудов договор в писмена форма.   Ето защо, районният съд правилно е преценил, че  законосъобразно е наложено административно наказание на дружеството за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Изложените съображения обосновават извода, че наказателното постановление е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съблюдаване на приложимите материалноправни разпоредби.  

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА № 580 от 30.11.2021 г., постановено по а.н.д № 20214430201648 по описа за 2021 година Районен съд - Плевен.

 Решението не подлежи на оспорване.

 Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

   ЧЛЕНОВЕ:  1. /п/

 

         2. /п/