О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
03.09.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 03
септември
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 3753 по описа за 2018 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като писмени доказателства представените документи от
ищеца, тъй като са допустими и относими към спора.
Предвид
разпоредбата на чл.159 ал.2 от ГПК съдът счита, че с оглед изясняване на
обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит двама свидетели в полза
на ищеца при режим на довеждане.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
делото, следва да се назначи съдебно-медицинска експертиза, която след като
извърши преглед на ищеца и справки, навсякъде, където е необходимо, да отговори
на въпросите, поставени в исковата молба.
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва да бъде
указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение
съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по
делото.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът Г.И.Ч. твърди в исковата си молба, че на 06.06.2018
година около 11.30 часа, заедно със съпругата си, се връщали от пазаруване в
магазин БИЛА-филиалът на ул.Х.Д.Асенов 95. Стигнали до североизточния ъгъл на
кръстовището на ул.Х.Д.Асенов с бул.Цар Симеон Велики – там където бил офисът
на мобилния оператор Мтел /сега А1/ и където започвала реконструкцията на
централната градска част. Знаейки това, заявява, че се движел от север към юг,
като целта му била пешеходната пътека на кръстовището, по която да пресече
безопасно ул.Х.Д.Асенов. За жалост, не било възможно да избегне разкопания ъгъл
пред Мтел. Не можал да се придвижи и по уличното платно, тъй като там имало
паркирани автомобили. Трафикът на коли бил интензивен и той нямал алтернативен
маршрут, освен да продължил по компрометирания тротоар. На ъгъла били
отстранени тротоарни плочки. Принуден бил да слезе от по-високия тротоар върху
пясък и пръст и внимавал да не се подхлъзнел при слизането върху пясъка. След
1-2 крачки на това място бил принуден да направи усилие да се качи върху
запазената вело-алея, за да достигне вдясно до пешеходната пътека. Там били
запазени два фрагмента от бордюр, в който се препънал и паднал с цялото си тяло
върху вело-алеята, а главата му била на пешеходната пътека. Заявява, че знаел,
че вляво от неговия маршрут била поставена за клиентите на Мтел талашитена
плоскост за улесняване качването върху вело-алеята. Не посмял да я използва, защото
талашитът отдавна вече бил компрометиран от дъждовете, пружинирала под тялото
му и заплашвала да се счупи. До скоро този ъгъл пред Мтел бил отделен с
предпазна мрежа. Отварянето за пешеходци го заблудило, разчитал, че опасностите
били отстранени. За да илюстрирал описанието на мястото на злополуката е приложил снимки.
Бил принуден да се движел в тази опасна среда, и въпреки
вниманието му паднал и счупил дясното си рамо. Почувствал, че рамото му изхрущяло.
Болката била нетърпима. От тежестта му, въздухът в гръдния му кош бил изтласкан
със сила и той дълго време не можел да си поеме дъх. Лежал абсолютно безпомощен
и изплашен. Опитал, но не успял да се надигне поне до седнало положение. Жена
му също не можела да го изправи. Помогнал му млад мъж, който го прихванал под
мишниците и го вдигнал, а болката, която го пронизала била чудовищна. Дясното
му рамо висяло, а ръката му не можел да я движи. Вече било очевидно, че имал
нещо счупено и му бил нужен лекар. Станало му ясно, че бил смачкал с тялото си и
всичките продукти, които носел от магазина. Много бавно и с голямо усилие се
придвижвали до отсрещната градинка при църквата „Св. Никола”. Трябвал да седне,
понеже му прилошало от болката. Живеели на 50 метра, но нямал сили да се
прибере вкъщи. Боляло го силно и лявото коляно, което кървяло и започнало да се
подува. В лявата му ръка се бил набил едър пясък и също боляло. Изпаднали в
паника, те извикали по телефона сина им, който бил на работа. Ищецът бил
дотолкова дезориентиран, че не се сетил да повикат Спешна помощ. Синът му пристигнал
и го закарал до там.
След лекарски преглед и рентгенова снимка било констатирано, че
имал фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото
коляно. Изпратил сина си да купи раменна ортеза на стойност 52,45 ст. лева, и
травматоложката фиксирала ръката и рамото му с нея. Указанието било да носи
непрекъснато ортезата, като я свалял единствено при къпане, в продължение на
четиридесет дена. В следващите 24 часа не му било разрешено да пиел обезболяващи
лекарства, за да не направил вътрешен кръвоизлив и тромб. Прекарал кошмарна
нощ. Предписаните от следващия ден лекарства имали много слаб ефект и до сега.
Болките били много силни. Ортезата, която носи му причинявала допълнителни
неудобства в летните горещини, защото била направена от дебела изкуствена
материя. На 20.06.2018 г. отново посетил ортопед-д-р Радичев, който го изпратил
за контролна снимка в Медицински център „Трета поликлиника” ЕООД. Отново му
била направена контролна рентгенография на раменна става. Лекарят му обяснил,
че поне няколко месеца ще изпитва болки, ще се нуждае от рехабилитация, защото
бил възрастен човек и трудно се възстановявала костната тъкан и мускулите.
Денонощно изпитвал болки в счупената част, изтръпване на пръстите и китката на
дясната ръка. Налагало се денонощно да пие обезболяващи, които за пенсионер с
ограничени доходи, си бил сериозен разход. До този момент бил закупил
обезболяващи аналгин, долоксиб, хексалгин на обща стойност- 38,53 лева, предписани
ми от лекуващия лекар.
Вече един месец бил абсолютно безпомощен в бита. Принуден от
обстоятелствата, се мъчел да извършва нещо с лявата си ръка, но почти нищо не
можел да прави с нея. Обслужвала го за къпане, хранене, ежедневна хигиена и
дори за тоалетната съпругата му. Тя била онкоболна, имала астма и до сега той
се грижел за нея. Особено трудно му било да става от леглото без нейна помощ, а
му се налагало да ходи до тоалетната на всеки час, защото имал доброкачествени
възрастови изменения на простатата. Невъзможно било да става без чужда помощ,
защото леглото му било пружина, която под тежестта му била провиснала. За да
станел сам, му било необходимо да използва двете си ръце. Заявява, че е много
едър човек и болната му жена го вдигала от леглото с голямо усилие. От преживения
стрес и от продължаващите силни болки, ищецът непрекъснато се страхувал да не
паднел отново и не смеел да излезе на улицата. За цял месец бил излизал само
два пъти-за контролен преглед и снимка при ортопед и посещение при адвокат. И
двата пъти ползвал такси. Преди инцидента, ежедневно пазарувал, грижел се за
съпругата му, правел разходки, които били задължителни за болестта му – инсулинозависим
диабет. С оглед стреса и обездвижването се влошили показателите на кръвната му
захар. Наред с това преди сам си поставял инжекцията с инсулин, три пъти на
ден, а сега бил изцяло зависим от съпругата си, която върши това. Без нея бил
обречен на гибел. За летния период имал планове за належащи ремонти в дома си,
които се осуетили в резултат на състоянието му. Не виждал в близко бъдеще да
може да направи ремонти, както и да цепи дърва през зимата, за да се отоплява
по обичайния, икономичен начин. Имал уговорка през летния период да поработи
няколко месеца, да изкарал допълнителни доходи, за да си подпомогнел бюджета.
Нарушен му бил обичайния ритъм и начин на живот, причинен му бил наред с
физическия и емоционален дискомфорт.
Съгласно пар.7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината била собственик
на общинските пътища, улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1 т.2 от
ЗПътищата и пар.6 т.6 от ДР на ЗДвП определят тротоара като част от пътя, което
налагал извода, че Община Стара Загора била собственик и на процесния тротоар.
Нормата на чл.11 от ЗОбС задължавала общината да управлява имотите и вещите,
общинска собственост в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Освен това с оглед
разпоредбите на чл.31 от ЗПътищата и чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП общината била
длъжна да поддържа тротоара и участъка около него в изправно състояние, да
сигнализирала незабавно за препятствия по него и да ги отстрани в най-кратък
срок. В резултат на бездействието на Община Стара Загора, необезопасяването и
несигнализирането за разбит участък, му били причинени посочените по-горе
имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да осъди Община Стара Загора
да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания, трайно увреждане на
здравето за повече от 30 дни, трайни последствия от претърпяното вследствие
фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото коляно,
причинени му на 06.06.2018 г., при падане в резултат на повредена настилка на
тротоар и улица, необезопасени и необозначени от ответника, в гр.Стара Загора,
на кръстовището на ул.Хаджи Димитър Асенов и бул.Цар Симеон Велики, до офиса на
МТЕЛ, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането-06.06.2018
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Също
тала и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 90.78 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди-закупуване
на ортеза на стойност 52,45 лева и обезболяващи на стойност -38,33 лева, във
връзка с получена от ищеца травма-фрактура на главата на дясната раменна става
и контузна рана в лявото коляно, причинени му на 06.06.2018 г., при падане в
резултат на повредена настилка на тротоар и улица, необезопасени и необозначени
от ответника, в гр .Стара Загора, на кръстовището на ул.Хаджи Димитър Асенов и
бул.Цар Симеон Велики, до офиса на МТЕЛ, ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на увреждането-06.06.2018 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
В законоустановения
срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, представлявана
от кмета Живко Тодоров, в който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че в
исковата молба се искало обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като
били изложени твърдения за противоправно поведение на Община Стара Загора
относно оставени два фрагмента от бордюр, в които ищецът се бил препънал,
находящи се на ъгъла на ул. „Х.Д. Асенов” и бул. „Цар Симеон Велики” гр. Стара
Загора.
Моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна, поради това че ищецът не бил
съобразил ситуацията и невнимателно е извършвал движението си. Сам ищецът
описвал в исковата молба, че е имало поставена талашитена плоскост за
улесняване качването на вело-алеята, но той е взел решение да не я използва.
Счита, че неточната преценка в този момент от страна на пострадалия била причина
за претърпения инцидент.
Оспорва предявеният
иск както по основание, така и по размер. Община Стара Загора не следвала да
носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца, тъй като не били налице
съответните предпоставки за ангажиране на отговорност от страна на Общината.
Считам, че не били налице комулативност на деяние, причинна връзка и вина за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не бил осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане.
Определянето
на размера на обезщетението зависило от обстоятелства, като налице ли били
трайни увреждания за здравето. Оспорва
размера на иска като прекомерен. Ищецът искал обезщетение сумата от 8000 лв. (осем
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тази
сума била прекомерна и не съответствала с наложената съдебна практика от
българските съдилища.
Същият трябвал
да е съразмерен с вредите и да отговарял на конкретните данни по делото, както
и на обществените представи за справедливост.
От
представените с исковата молба документи, а именно Лист за преглед на пациент в
ДКБ/СО от 06.06.2018 г. анамнезата била снета само и единствено по данни на
пациента, което в никакъв случай не доказвало истинността на твърдяното. В
документ Амбулаторен лист с № 771/20.06.2018 г., аналогично била посочена
същата анамнеза. В медицинските документи, които били представени към исковата
молба никъде не било отбелязано дали ищецът имал някакви предишни или
придружаващи заболявания, които били повлияли за адекватното му поведение и
реалната преценка при осъществяване на неговите движения.
Навсякъде в
документите, които били приложени по настоящето дело анамнезите били снети по
данни на потърпевшия, въпреки че е бил придружаван от сина си, което говорило,
за добро негово общо състояние и за недостатъчна обективност на данните, които
са отразени в документите приложени по делото.
В исковата
молба били описани като доказателства: изследване рентгенография от 20.06.2018
г., експертно решение № 2136 от 092 28.09.09 г. на ТЕЛК -Стара Загора и експертно
решение № 1606 от 075 11.07.13 г. на ТЕЛК – Стара Загора, които не били
приложени към исковата молба до Община Стара Загора.
За
установяването на степента на телесни повреди, които бил претърпял ищецът,
както и прякото им въздействие върху здравословния му статус била поискана
съдебно-медицинска експертиза. Моли съда същата да бъде допусната.
Не възразяват
на искането за разпит на трима свидетели.
Моли съда да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че искът следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.49 от ЗЗД. Община Стара
Загора изпълнява дейностите по обезопасяване на улиците на нейната територия
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на тези
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност по
чл.49 ЗЗД за действията или бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката
на улиците на територията й. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/1975г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.4 ЗЗД,
съответно по чл.4 ЗЗД,
при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като
отговорността му по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите й свойства. В това производство в тежест на
ищеца е да докаже, че е получил посочените в исковата молба увреждания в
резултат на движението му по посочената улица, която не е била обезопасена,
както и причинната връзка между вредите и състоянието на улицата, преживените
болки и страдания. В тежест на ответника е да докаже, че е управлявал
дейностите по ремонта на улицата с грижата на добър стопанин, като улицата е
била обезопасена.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: лист за преглед от 06.06.2018 г., амбулаторен лист от
20.06.2018 г., изследване от 20.06.2018 г., 2 бр. фискален бон от 06.06.2018
г., фискален бон от 09.06.2018 г., фактура
от 19.06.2018 г., рецепта, експертно решение № 1606 от 075/11.07.2013 г.,
експертно решение № 2136 от 092/28.09.2009 г., удостоверение от 25.06.2018 г., декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от 30.06.2018 г., 3 бр.
снимков материал.
ПРИЛАГА към делото пълномощно на мл. експерт
Надежда Грозева.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама свидетели в открито съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице Мариус Кирков, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 150 лева, който следва да се заплати от бюджета на Районен съд –
Стара Загора.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито
съдебно заседание на 02.10.2018г. от 09.50часа, за която дата да се призоват страните
и вещото лице.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на
ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: