РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Плевен, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430100815 по описа за 2024 година
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „ДОМОУПРАВИТЕЛ
ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
бул. „Русе“ №37А, представляван от Н.М.Г., чрез адв. С. Б. от АК-Плевен,
против В. Б. П., ЕГН **********, от ***, с правно основание – чл.422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно: ***.
Сочи се, че въз основа на решение на Общото събрание на етажната
собственост, между Етажната собственост, действаща чрез свой упълномощен
представител, от една страна като възложител и ищецът „ДОМОУПРАВИТЕЛ
ПЛЕВЕН“ ЕООД /с предишно наименование/„НМГ КОНСУЛТ ЕООД“/, от
друга страна като изпълнител е сключен Договор за услуга № 37/04.06.2021г.,
продължен с договор от 25.05.2022г., съгласно който дружеството е поело да
извършва услугата, описана в чл.1, ал.1 от Договора, а именно:
професионален домоуправител на сграда в режим на етажна собственост с
кадастрален идентификатор 56722.654.62.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, находяща се на следния адрес: ***,
1
състояща се от 60 самостоятелни обекта.
Уточнява се, че в наименованието на дружеството, предоставящо
гореописаната услуга по сключения договор е настъпила промяна, вкл. и в
ползвания от дружеството образец на договор за услуга е подписан нов
Договор за услуга № 37Д/30.03.2023г. с дружество с наименование
„ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, което дружество поема
предоставянето на услугата по предишния договор на процесната етажна
собственост. Излагат се доводи, че съгласно текстовете на сключения договор
и във връзка с разпоредбите на Закона за етажната собственост, Изпълнителят
дружеството „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД приема да управлява и
представлява Възложителя (Етажната собственост) добросъвестно и с грижа
на добър стопанин, в съответствие с действащата нормативна уредба,
Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, Решенията на Общото
събрание и съобразно клаузите на сключения договор. Ищецът се позовава на
чл.7 от Договора за услуга, че всеки етажен собственик е задължен да
заплаща определените по договора суми.
Твърди се, че ответникът, като собственик на апартамент № 58,
разположен в процесната етажна собственост с кадастрален идентификатор на
самостоятелния обект: 56722.654.62.1.58, с адрес: *** не е изпълнил
договорните си задължения по редовно внасяне на месечните си разходи по
управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна
собственост и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи се, че към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, а именно: 26.10.2023г., са налице 15 /петнадесет/ бр. неплатени месечни
вноски, дължими във връзка с поетата услуга от страна на дружеството
„ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД и на основание клаузите на сключения
договор. Във връзка с гореизложеното, ищецът твърди, че е подал до Районен
съд - Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника за сумата в размер на 150,94 (сто и петдесет лева и
деветдесет и четири стотинки) лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2023г. до
окончателното плащане на вземането. Сочи се, че по този повод е образувано
ч.гр.д. № 6076/2023г. по описа на Районен съд - Плевен и е издадена заповед
за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Във
връзка с дадените указания по ч.гр.д. № 6076/2023г. по описа на Районен съд –
2
Плевен, ищецът сочи, че е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си.
Прави се уточнение, че ответникът, в качеството си на собственик на
обект в етажна собственост и съгласно чл.6, ал.1, т.8 от Закона за управление
на етажната собственост е длъжен да изпълнява решенията на Общото
събрание на етажната собственост. Излагат се доводи, че въз основа на
решения на Общото събрание на етажната собственост, обективирани в
съответните протоколни решения от гласувани и взети решения в тази връзка,
управлението на сградата е било възложено на дружество с предишно
наименование „НМГ КОНСУЛТ“ ЕООД, която дейност е продължена от
дружество с ново наименование „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД.
Уточнява се, че осъществяваната дейност не е променяна. Твърди се, че на
база проведените Общи събрания в процесната етажна собственост и приетите
на тях решения е определена ежемесечна такса/хонорар за услугата
„професионален домоуправител“ в размер на 3 лв. за апартамент. Сочи се, че
отделно е прието решение разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата, в това число: разходите за електричество на общите части
на сградата, за ел. енергия асансьор, за поддръжка на асансьора, вкл. за
извършени дребни ремонти в жилищната сграда да бъдат разпределени
съобразно брой живущи в сградата. По отношение на разпределението на
разходите за фонд „Ремонт и обновяване“, се твърди, че е взето решение от
Общото събрание на етажните собственици в процесната етажна собственост
същите да се разпределят на база брой собственици на самостоятелни обекти в
жилищната сграда.
Сочи се, че главницата от 150,94 лева е формирана за времето от м. юли
2021г. до м. ноември 2023г. вкл. от задължение за извършени месечни разходи
за управление и поддръжка на общите части на сградата и разходи за фонд
„Ремонт и обновяване“, или по пера е както следва: 1) сума в размер на 3 лева
представляваща такса/хонорар за услугата „професионален домоуправител“
натрупана за м. ноември 2021г. вкл. 2) сума в размер на 147,94 лева,
представляваща припадаща се част от разхода за извършени ремонти в
процесната етажна собственост (ремонти извършени в периода от м. юни
2021г. до м. октомври 2023г.) и отразени в месените бюджети за следващите
отчетни периоди.
3
Излага се доводи, че всички горепосочени задължения за посочения
период произтичат от задължението за заплащане от страна на етажния
собственик на апартамент №58 и настоящ ответник, съгласно клаузите на
Договор за услуга, съответно (№37/04.06.2021г. и №37Д/30.03.2023г.) и
представляват припадащите се части от извършените разходи в етажната
собственост, разпределени съобразно взетите решения на Общото събрание
на етажната собственост и съобразно спазване разпоредбите на ЗТСУ.
Твърди се, че ответникът В. П. категорично отказва да заплати
натрупаните задължения, още преди ищецът да предприеме действия за
издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка се твърди, че дружеството -
ищец е правило опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията и
уведомяване на същия за дължимите и неплатени задължения, чрез изпращане
на уведомителни СМС, покани за доброволно изпълнение.
В заключение е отправено искане да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на 150,94 (сто и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева -
главница, съставляваща дължими суми по договор за услуга, за периода м.
юли 2021г. до м. октомври 2023г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
26.10.2023г., до окончателното й плащане.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, депозира
писмен отговор. Счита, че искът е недопустим. По същество оспорва
претенцията като неоснователна и недоказана.
Твърди, че липсва основното доказателство за наличие на облигационни
отношения - двустранен писмен договор през процесния период, в който
ответникът като физическо лице е страна по търговска сделка. Моли ищецът
да бъде задължен да представи заверени копия на издадените на ответника
валидни данъчни документи по ЗДДС – с мястото на търговската сделка
/чл.17. чл.19 от ЗДДС/ и субекта-получател и субекта – доставчик на стоката
на това място /чл.11 от ЗДДС/, респективно да приложи издадените дебитни и
кредитни известия по чл.115, ал.4 от ЗДДС.
Счита, че е неясно какво иска да докаже ищецът с приложените
доказателства към исковата молба. В тази връзка твърди, че ищецът е
4
приложил най-различни документи, нямащи нищо общо с доказване на
финансовите му претенции. Твърди, че извлечението от информационната
система на ищеца няма никаква доказателствена стойност. Моли Съдът да
санкционира ищеца, за който твърди, че отказва да издава редовни фактури и
се е отнесъл несериозно към предоставените му процесуални права. Твърди,
че „Протоколът от общото събрание на СЕС” няма приложени списъци на
собственици и такова събрание не се е провело, сочи, че липсват
изказванията, липсва проведено гласуване. Сочи, че ищецът не е представил
фактури свързани с ЕС и иска да подведе Съда с „доказателствата”
разпечатки, без подпис и с печат и издадени неизвестно от кого и на кого.
Счита, че ищецът с разпечатките ищецът „лъже“ Съда, като предоставя
разходни касови ордери без номерация. Счита, че няма издадени коректни
фактури със задължителните реквизити съгласно ЗДДС, т.е. ищецът
„автосвидетелствал“ за извършени от него данъчни нарушения. Твърди, че
заявлението доказвало, че Съдът не е имал право да издаде Заповедта по
чл.410 ГПК и е трябвало да отхвърли заявлението. Счита, че няма никакви
доказателства за наличие на облигационни отношения. Сочи, че ищецът
претендира, че продава услугата си на Етажната собственост, а не на
потребителя-физическото лице и не може да се установи коя е вярната от
двете изключващи се хипотези за мястото на доставката и получателя на
услугата на това място.
Счита, че исковата молба, в този си вид, представлява неуважение към
Съда. Сочи, че е от прерогатив на Съда да установи, че вероятно има налице
данъчни нарушения и/или престъпления. Счита, че ищецът се държи
недобросъвестно и моли да бъде санкциониран. Счита, че е налице признание
от ищеца, че е водил нередовно счетоводство, поради което дългът следва да
бъде установен с други доказателства, различни от счетоводната
документация на ищеца.
В открито съдебно заседание, ищецът се представлява адв. С. Б. от АК-
Плевен. Излага доводи, че е извършено плащане в хода на процеса на сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, както и на част от адвокатския
хонорар за исковото производство. Прави уточнение, че разноските в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение са заплатени от ответника. Адв. Б. уточнява, че останалата
5
незаплатена част от адвокатския хонорар за исковото производство е в размер
на 217,43 лева и претендира същата. Представя справка от счетоводната
система на ищеца, удостоверяваща извършени плащания от ответника.
В открито съдебно заседание, ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №6076/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 26.10.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 3340/27.10.2023г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, като с Разпореждане
№14859/29.12.2023г. Съдът, на осн. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
законоустановения срок.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си или
всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът намира, че въпреки, че самият ответник не е ангажирал писмено
доказателство, доказващо плащането на претенцията, то плащането се
потвърждава от процесуалния представител на ищеца и от представената в
открито съдебно заседание справка от счетоводната система на ищеца,
удостоверяваща извършени плащания от ответника.
Липсва спор, че главницата е заплатена след издаването на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №6076/2023 г. по описа на РС-Плевен.
По делото са представени от ищеца писмени доказателства за плащане
справки по партида, като Съдът приема това обстоятелство за доказано, на
първо място поради изявлението на ищеца, и на второ – доколкото това
признание от страна на ищеца е изявление за неблагоприятен за него факт.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС за сумата от 150,94 лева следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
6
По отношение на разноските в заповедното производство е направено
изявление от ищеца в открито съдебно заседание, че са заплатени изцяло.
По отношение на разноските в исковото производство: Съдът намира, че
длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди процеса и е станал повод за
завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се
счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По
тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските
следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл.
78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, от които са останали незаплатени 217,43 лева за адвокатско
възнаграждение. По отношение на държавната такса е направено изявление от
ищеца в открито съдебно заседание, че е заплатена изцяло от ответника.
Следва да бъде отбелязано, че по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. адвокатското възнаграждение е претендирано в минимален
размер. Във връзка с гореизложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски в исковото производство в остатъчен размер от
217,43 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе“ №37А,
представляван от Н.М.Г., чрез адв. С. Б. от АК-Плевен против В. Б. П., ЕГН
**********, от ****, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр.чл.38 ЗУЕС за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сума в размер на 150,94 (сто и
петдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева - главница, съставляваща
дължими суми по договор за услуга, за периода м. юли 2021г. до м. октомври
2023г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.10.2023г., до окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №3340/27.10.2023г.
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6076/2023г. по описа на
Районен съд – Плевен, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
7
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. Б. П., ЕГН **********,
от ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. „Русе“ №37А,
представляван от Н.М.Г., направените деловодни разноски в исковото
производство в размер на 217,43 лева за адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8