Р
Е Ш Е
Н И Е №
05.10.2022 година, гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от
съдията т. дело №1934 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 124 ГПК от „Б.б.з.р. ” ЕАД ЕИК********срещу
„Т.2.“ ООД ЕИК ********, ЕТ „Т. 91 – И.Н.“ ЕИК********, И.Е.Н. ЕГН **********, Т.А.Н.
ЕГН ********** и И.И.Н. ЕГН **********.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че на 27.12.2011
година, между „Б.б.з.р. ” ЕАД и „Т.2.“ ООД е сключен
договор за банков кредит, с който банката е предоставила на кредитополучателя „Т.2.“
ООД банков кредит в размер на 375 000 евро. Твърди, че кредитът е изцяло
усвоен. Твърди, че към договора за банков кредит са сключени общо 11 анекса, с
които са изменени част от условията по договора. Твърди, че за обезпечение на
кредита банката е приела поръчителство от ответниците
ЕТ „Т. 91 – И.Н.“, И.Е.Н., Т.А.Н. и И.И.Н.. Твърди
неизпълнение на договора за банков кредит и анексите към него, изразяващо се в
неплащане на дължимите по договора главница, лихва и неустойка. Предвид
неизпълнението на задълженията по договора банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер считано от 24.08.2016 година. Твърди, че с
нотариална покана от 29.08.2016 година кредитополучателят и поръчителите са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че на
15.02.2017 година банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу
ответниците.
Твърди, че заявлението е уважено, като на 01.08.2017
година, Софийски районен съд, 143 състав е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9337/2017г. по реда на чл. 417, т.
2 от ГПК, срещу ответниците за следните суми: 373 500,00 евро- главница по
договор за банков кредит № 667/27.12.2011г. и анексите към него, ведно със
законната лихва за периода от 15.02.2017 г. до изплащане на вземането; 25
000,34 евро- договорна лихва, за периода от 01.01.2015
г. до 24.08.2016 г., включително; 22 808.12 евро- неустойка за забава, съгласно
чл. 15, ал. 1 от договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г., за периода от
01.03.2016 г. до 14.02.2017 г., включително; 8 092,49 евро- неустойка по чл. 8
(15) от договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. за неизпълнение на
реализиране на кредитни обороти, за периода от 01.01.2016
г. до 14.02.2017 г., включително; 2 903.76 евро - неустойка по чл. 15, ал. 1 от
договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. за забава плащането на лихва,
за периода от 22.08.2016 г. - 14.02.2017 г., включително; 107,76 евро-
застрахователни премии; 17 064.51 лева- разноски по делото, от които: 16 914.51
лева за държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Моли да бъде
установено по отношение на страните, че ответниците му дължат солидарно
следните суми, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК : -373 500.00 евро -
главница по договор за банков кредит № 667/27.12.2011г. и анексите към него,
ведно със законната лихва за периода от 15.02.2017г. до изплащане на вземането;
-25 000,34 евро- договорна лихва, за периода от 01.01.2015
г. до 24.08.2016 г., включително;
-22 808,12 евро- неустойка за забава плащането на главница, съгласно чл.
15, ал. 1 от Договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г., за периода от
01.03.2016 г. до 14.02.2017г., включително;
- 8 092.49 евро- неустойка по чл. 8 (15) от Договор за банков кредит №
667 от 27.12.2011 г. за неизпълнение на реализиране на кредитни обороти, за
периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г.,
включително;
-2 903,76 евро- неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за банков кредит №
667 от 27.12.2011 г. за забава плащането на лихва, за периода от 22.08.2016 г.
- 14.02.2017 г., включително;
-107,76 евро - застрахователни премии.
Претендира направените в производството разноски, както и разноските в
заповедното производство, които са присъдени в размер на 17 064.51 лв. от
които 16 914.51 лв. ДТ и 150 лв. юристконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИЦИТЕ
„Т.2.“ ООД, ЕТ „Т.9.Н.“, И.Е.Н.
и Т.А.Н. редовно уведомени, не подават отговор на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ
И.И.Н.
чрез назначения му особен представител, оспорва по размер и основание исковете.
Прави възражение за изтекъл шестмесечен срок предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в
който ищецът е има право да предяви своя иск към главния длъжник по отношение
на погасителните вноски по главницата и по разсрочените договорни лихви с падеж
31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 30.06.2016 г. и 29.07.2016 г.
както и по отношение на претендираната договорна неустойка за забава до
14.08.2016 година. Оспорва И.Н. да е бил уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита. Оспорва претендираните на основание чл. 15, ал. 1 от договора
неустойки за периода 22.08.2016 г. до 14.02.2017 година, като намира, че
двукратно му е начислена една и съща неустойка. Неустойките са начислени за
периоди, които се припокриват, а именно сумата от 22 808.12 евро е за
периода 01.03.2016г. до 14.02.2017г., като периода за втората неустойка от
2 903.76 евро също влиза в периода на първата, тъй като е от 22.08.2016г.
до 14.02.2017г. вкл. Оспорва претендираната неустойка
от 8 092.49 евро за периода 01.01.2016 г. до
14.02.2017 година по чл. 8, ал. 15 от договора, като неясен начина по който е
формирана. Моли, предявеният иск по отношение на И.Н. да бъде отхвърлен.
ОТВЕТНИКЪТ
И.Е.Н., в лично качество,
подава отговор на исковата молба, като оспорва същата по основание и размер. Не
оспорва процесния договор за банков кредит. Не оспорва, че е поръчител по
процесния договор за банков кредит,о твърди, че се е съгласил да отговаря само
при определени условия. Оспорва да е бил редовно уведомен от банката за
предсрочната изискуемост на кредита.
ИЩЕЦЪТ
подава допълнителна искова
молба, с която поддържа изложеното в исковата молба. Сочи, че ответниците са
били редовно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на договора, като
евентуално твърди, че ответниците са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост с връчването на препис от исковата молба. Допълва, че заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в рамките на 6
месечния преклузивен срок от обявяването на предсрочната изискуемост. Допълва,
че не е налице припокриване между изискуемите суми за плащане на неустойка за
забава за плащане на главница и неустойка за забава за плащане на лихва по
договора за банков кредит.
ОТВЕТНИКЪТ
И.И.Н.
чрез назначения му особен представител, подава отговор на допълнителна искова
молба, с която поддържа изложеното в исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, вкл. и по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено следното:
По делото е представен договор за
банков кредит №667 от 27.12.2011 година сключен между Б.б.з.р.
АД- кредитор и Т.2. ООД, в качеството на кредитополучател. Видно банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 375 000 евро,
за финансиране и рефинансиране на отделни плащания /чл. 1 и чл. 2/. В чл. 4 е
посочена дължима лихва, падежа на главницата е предвиден до 31.08.2018 година
/чл. 5/, а дължимите комисионни са предвидени в чл. 6 от договора. За
обезпечаване на вземанията банката като
обезпечение е учредена както договорна ипотека на недвижим имот, така и
поръчителство на следните физически лица: И.Е.Н., ЕГН **********, Т.А.Н., ЕГН **********,
И.И.Н., ЕГН ********** и ЕТ Т.9.Н. /чл. 16/. В чл.
23, ал. 3, б. „б“ са предвидени предпоставките за обявяване на кредита за
незабавно предсрочно изискуем. Към договора е приложен погасителен план. На
27.04.2012 година е сключен Анекс №1 към договора, с който е удължен крайният
срок за предоставяне на средства по кредита; Анекс № 2 от 30.07.2012 г., с
който се договаря задължение за кредитополучателя да реализира кредитни обороти
в определен размер; Анекс № 3 от 29.10.2012 г., с който се договаря гратисен
период за заплащане на дължими лихви и комисиони; Анекс № 4 от 22.01.2013 г.; с
който се договаря промяна в погасителния план и гратисен период за издължаване
на главници, лихви, неустойки и такси; Анекс № 5 от 08.05.2013 г., с който се
договаря промяна в погасителния план и гратисен период за издължаване на
главници, лихви, неустойки и такси; Анекс № 6 от 05.11.2013 г., с който се
договаря нов погасителен план и гратисен период за издължаване на главници;
Анекс № 7 от 09.06.2014 г., с който се договаря промяна в погасителния план,
гратисен период за издължаване на главници и нов лихвен процент; Анекс № 8 от
29.05.2015 г., с който се променя крайният срок за издължаване на кредита,
договаря се промяна в погасителния план и промяна на лихвата; Анекс № 9 от
16.12.2015 г., с който се предвижда задължение за кредитополучателя за
представяне на пазарна оценка на обезпеченията; Анекс № 10 от 25.02.2016 г., с който
се договаря промяна на погасителния план; Анекс № 11 от 08.03.2016г., с който
се договаря сключване на договор за изготвяне на техническа експертиза на
инсталацията за производство на негасена вар, уговорено е да не се начислява
комисиона за управление и обработка на кредита и да не се дължи комисиона за
предоговаряне.
По делото са представени 4 договора
за поръчителство сключени през 27.12.2012 година между банката ищец и ответниците И.Н., Т.Н., И.Н. и ЕТ Т.9.Н. в качеството и на
поръчители. Съгласно чл. 1 от договорите страните се договарят, че поръчителят
ще отговаря пред банката солидарно по реда на чл. 122 и сл. от ЗЗД с „Т.2.“ ООД
за изпълнение на задължението по договора за банков кредит от 27.12.2011 година
/чл. 1/. В договора е предвидено, че поръчителят отговаря за всички последици
от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите, комисионните,
таксите и разноските по събиране на вземането на кредитора.
С нотариална покана с изх. №
4704-774/29.08.2016 г. банката уведомява кредитополучателя и поръчителите за
обявената на 24.08.2016 г. предсрочна изискуемост на кредита по договор за
банков кредит № 667/27.12.2011 г., като им е предоставен 7-дневен срок от
получаване на поканата да погасят в пълен размер задълженията си в общ размер
на 403 124,17 евро.
Поканата до кредитополучателя е
връчена чрез нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК район на действие СРС на 30.09.2016
г. по реда на чл. 47 от ГПК, поканата е получена и лично от управителя И.И.Н. срещу разписка.
Поканата до поръчителя И.Н. и ЕТ „Т.
91- И.Н. е връчена чрез нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК район на действие СРС
на 26.09.2016 г. по реда на чл. 47 от ГПК
Поканата до поръчителя Т.А.Н. е
връчена чрез нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК район на действие СРС на 26.09.2016
г. по реда на чл. 47 от ГПК.
Поканата до поръчителя И.И.Н. е връчена чрез нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК район
на действие СРС на 28.09.2016 г. по реда на чл. 47 от ГПК.
От служебно изисканото ч. гр. д. № 9337/2017
г. по описа на СРС, 143 състав се установява, че на 15.02.2017 г. ищецът подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на договор за
банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. и 11 броя към него, а именно Анекс № 1 от
27.04.2012 г., Анекс № 2 от 30.07.2012 г., Анекс № 3 от 29.10.2012 г., Анекс №
4 от 22.01.2013 г., Анекс № 5 от 08.05.2013, Анекс № 6 от 05.11.2013 г., Анекс
№ 7 от 09.06.2014 г., Анекс № 8 от 29.05.2015 г., Анекс № 9 от 16.12.2015 г.,
Анекс № 10 от 25.02.2016 г. и Анекс № 11 от 08.03.2016 г. за следните суми: 373 500,00 евро по
договор за банков кредит № 645 от 17.08.2011 г. и анексите към него; дължими
лихви и неустойки: 58 912.47 евро, от които 25 000,34 евро-лихви, съгласно чл.
4 от договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. за периода от 01.01.2015 г. до 24.08.2016 г., включително; 22 808,12
евро-неустойка, съгласно чл. 15, ал. 1 от договор за банков кредит № 667 от
27.12.2011 г. за забава плащането на главница за периода от 01.03.2016 г. до
14.02.2017 г., включително; 8 092,49 евро-неустойка, съгласно чл. 8 (15) от договор
за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. за неизпълнение на реализиране на кредитни
обороти за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г.
включително; 2 903,76
евро евро-неустойка, съгласно чл. 15, ал. 1 от Договор за банков кредит № 667
от 27.12.2011 г. за забава плащането на лихва за периода от 22.08.2016 г. -
14.02.2017 г. включително и 107,76 евро- платени застрахователни премии. Заявителят
претендира законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане,
както и направените в производството разноски.
По заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.08.2017 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да
платят на заявителя претендираните суми така както са
по заявлението, както и разноски в размер на 16 914.51 лева за ДТ и 150
лв. за юр.възнаграждение. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта, ответниците длъжници възразяват
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в
рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Предвид на това така предявените установителни искове
се явяват допустими.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от страните съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че усвоената
главница е в размер на 375 000,00 евро, като непогасената главница към
15.02.2017 г. е в размер на 373 500,00 евро, а погасената главница за периода
от 15.02.2017 г. до датата на изготвяне на експертизата - 28.02.2022 г. в
резултат на извършена публична продан е в размер на 123 784,57 евро, погасена
на 09.10.2020 година. Вещото лице приема, че непогасената главница към датата
на изготвяне на експертизата 28.02.2022 г. е в размер на 249 715,43 евро.
Според вещото лице начислената договорна лихва за периода от 31.01.2012 г. до
24.08.2017 г. е в размер на 140 331,93 евро. Погасената договорна лихва е в
размер на 115 331,59 евро, а останалата непогасена договорна лихва за периода
от 01.01.2015 г. до 24.08.2016 г. е в размер на 25
000,34 евро, като за периода от 15.02.2017 г. до датата на изготвяне на
експертизата - 28.02.2022 г. е погасена лихва в размер на 25 000,34 евро,
погасена на 09.10.2020 година.Вещото лице приема, че към датата на изготвяне на
експертизата - 28.02.2022 г. договорната лихва е погасена. Според вещото лице начислената
неустойка за забава в плащането на главницата, съгласно чл.15, ал.1 от Договора
за периода от 01.03.2016г. до 14.02.2017 г. към 28.02.2022 г. е погасена. Начислена
неустойка за забава в плащането на договорна лихва, съгласно чл. 15, ал. 1 от договора
за периода от 22.08.2016 г. до 14.02.2017 г. в размер на 2 903,76 евро, която е
формирана като начисление върху сумата на просрочените лихви за периода е 14,5
% лихва е погасена на 09.10.2020 година. Според вещото лице начислена неустойка
за неизпълнение на реализиране на кредитни обороти в размер на 2 % върху
редовна и просрочена главница, съгласно чл.8.1.15 от договора за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г., в размер на 8 092,49 евро е
погасена на 09.10.2020 година. Вещото лице приема, че начислената законна лихва
за забава за периода от 15.02.2017 г. до датата на публичната продан е в размер
на 96 495,22 евро, която е погасена с получените суми от публичната продан. Начислената
законна лихва за забава върху останалата непогасена главница в размер на 249
715,43 евро за периода до 28.02.2022 г. е в размер на 63 053,15 евро. Вещото
лице сочи, че получените суми от публична продан на активи на „Т.2.“ ООД общо в
размер на 580 985,00 лева или 297 052,91 евро, с която са погасени следните задължения:
разноски 17 968,41 евро (35 143.16 лева), неустойка по чл. 15. ал. 1
(главница)- 22 808.12 евро, неустойка по чл. 15, ал. 1 (договорна лихва)-
2 903.76 евро, неустойка по чл. 8, ал. 5- 8092.49 евро, договорна лихва-
25 000.34 евро, законна лихва- 96 495.22 евро, главница
123 784.57 евро или общо всичко- 297 052,91 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно чл. 430, ал. 1-3 от ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Установените факти по делото предпоставят еднозначен извод, че страните
са били обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за банков
кредит. Установява се и валидно възникнали договори за поръчителство по смисъла
на чл. 138 и сл. ЗЗД - сключени в писмена форма, при ясно изразена воля за кой
точно дълг се поръчителства и при какви условия, което се установява от
представените копия на четирите договора за поръчителство. Съгласно чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД отговорността на длъжника и на поръчителя към кредитора е
солидарна. Такава е и отговорността на самите поръчители към кредитора, в
случаите по чл. 141, ал. 2 от ЗЗД - при множество поръчители за едно и също
задължение. По силата на чл. 139 от ЗЗД поръчителят отговаря при същите
условия, при каквито отговаря и длъжника, освен ако не е налице уговорка в друг
смисъл. Последното изключение не е установено по делото, налагащо извод за
наличие на солидарна отговорност. Съгласно ССЕ банката е изпълнила задължението си и
договорената парична сума е усвоена. Следователно в тежест на ответника -
заемател е възникнало задължението да върне предоставената в заем сума заедно с
възнаградителната лихва на договорените падежи, за
което обстоятелство носи доказателствена тежест. Заключението на експертизата предпоставя
съществуването на вземане на кредитора спрямо неговите длъжници към момента на
подаване на заявлението. Установява се, че кредиторът е упражнил надлежно
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез връчените
покани, като една от тях е връчена и лично на И.И.Николчов.
В този смисъл поръчителите следва да понесат солидарно с първоначалния длъжник
задължението да изпълнят на кредитора така, както е уговорено. Предявените установителни
искове за всички вземания се явява доказани по основание. От експертизата се
установява размера на всяка от неустойките, които са на различни основания и
върху различни забавени погашения – главница, лихви, както й неизпълнено
задължение за оборот, поради което неоснователно е възражението, че за едно и
също вземане два пъти е начислена неустойка.
Не са основателни и направените от
ответниците възражения, че искът не може да бъде насочен към тях с оглед
нормата на чл. 147 от ЗЗД, тъй като претенциите на кредитора не са били
насочени към длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение.
Падеж на банковият кредит е винаги неговият краен срок на погасяване. В
процесният случай това е 31.08.2018 г. Възможността за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е изключение, но това формира нова падежна дата. В
настоящият случай кредиторът е известил с поканата си, че в седмодневен срок от
получаването и при неизпълнение на задълженията на кредитополучателят ще счита
кредита за предсрочно изискуем. Нотариуса е удостоверил връчване на поканата на
26.09.16г.Този срок е изтекъл на 03.10.2016 година, т.е. от 04.10.2016 г.
кредитът следва да се счита за изцяло изискуем. Към момента на завеждане на
заповедното производство - 15.02.2017 г. не са били изминали твърдените шест
месеца.
Със ССЕ се установява, че за периода
от издаването на изпълнителният лист по заповедното производство след завеждането
на изпълнителното дело, въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист по
чл.217 ГПК са били погасени суми, а
именно 580 985 лева /297 052,91 евро/, с които са погасени разноски 17
968,41 евро (35 143.16 лева), неустойка по чл. 15. ал. 1 (главница)- 22 808.12
евро, неустойка по чл. 15, ал. 1 (договорна лихва)- 2 903.76 евро, неустойка по
чл. 8, ал. 5- 8092.49 евро, договорна лихва- 25 000.34 евро, законна лихва- 96
495.22 евро, главница 123 784.57 евро. Сумите са погасени само въз основа на изпълнението
и ответниците не доказват погашенията да са извършени
от тях преди това или извън изпълнението. Предвид приетото в т. 9 от ТР №
4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „в производството по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес“. В този смисъл описаните суми в експертизата
не следва да бъдат отчетени като погасени, доколкото са погасени в резултат
именно на оспорената заповед по чл.417 ГПК и издадения изп.лист
въз основа на нея. Съдът следва да
установи размера на вземанията на кредитора съобразно издадения изпълнителен лист, към момента на неговото
издаване, тъй като той слага началото на изпълнителното производство, в което
именно тези суми следва да се съберат и погасят. Погашенията след образуване на
изпълнителното дело могат да се отчетат в мотивите, но съдът следва да признае
задълженията такива, каквито са към момента на издаване на заповедта, за да се
приеме, че в рамките на изпълнението имаме правилно погасяване на суми. В
противен случай би се наложило издаване на обратен изпълнителен лист, каквато
настоящата хипотеза не е. Към настоящия момент ответниците
продължават да дължат само сумата от 249 715.43 евро- главница, но съдът
следва да признае задълженията в пълния им размер по заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК.
По същество следва да се признае за
установено, че ответниците дължат и направените в заповедното производство
разноски, но на ищеца не следва да му бъдат присъждани тези разноски, тъй като
от ССчЕ се установи, че от получените суми от публичната продан са погасени
всички разноски в заповедното производство. Разноските направени в настоящото
производство не са присъждани и по отношение на тях следва да се постанови
осъдителен диспозитив.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, че „Т.2.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „*******“, ул.
„**************в качеството на кредитополучател и ЕТ „Т.9.Н.“ ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Студентски“, ж. к. „*******, И.Е.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Т.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и И.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на
поръчители по договор за банков кредит №667 от 27.12.2011 г. и анексите към
него, дължат в условия на солидарност на „Б.б.з.р.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** към датата на издаване заповед за незабавно изпълнение на осн.чл.417 ГПК от 01.08.2017г. постановена по
ч.гр.д.9337 от 2017г., СРС, 143 св. следните суми :
-Главница в
размер на 373 500 евро /триста
седемдесет и три хиляди петстотин евро/ по договор за банков кредит № 667 от
27.12.2011г., в едно със законната лихва за периода 15.02.2017г. до изплащане
на главницата.
-25 000.34
евро договорна лихва за периода
01.01.2015г-
24.08.2016г.
-22 808.12 евро
неустойка за забава погашения по главница по чл.15,ал.1 от договора за
кредит за периода 01.03.16г.- да
14.02.17г. вкл.
-8 092.49
евро неустойка по чл.8/ 15/ от договора за кредит за периода 001..01.2016г.
до 14.02.2017г. вкл. неизпълнено реализиране на кредитни обороти.
-2 903.76
евро неустойка по чл.15,ал.1 по договора за кредит за забава плащането на
лихва за периода 22.08.2016г. до 04.02.2017г.
-107.76 евро застраховка
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искането на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „Т.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „*******“, ул. „**************в качеството на
кредитополучател и ЕТ „Т.9.Н.“ ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Студентски“, ж. к. „*******, И.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството им на поръчители по договор за банков кредит №667 от
27.12.2011 г. и анексите към него, дължат в условия на солидарност на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 17 064 лв. разноски
за заповедното производство .
ОСЪЖДА „Т.2.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. „*******“, ул. „**************ЕТ „Т.9.Н.“
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Студентски“, ж. к. „*******,
И.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и И.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в условия на
солидарност да заплатят на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 20 753.50 лева / двадесет
хиляди седемстотин петдесет и три лева и петдесет стотинки / включващи 16 914..50
лв. за ДТ и 150 лева за юристконсултско
възнаграждение, както и сумата от 3 689
лв. за особен представител/ разноски за
настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :