№ 265
гр. Разград , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500196 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във в. д чл.248, ал.3 ГПК
Образувано е по частната жалба на ТЮРК. ИД. К., подадена чрез процесуално представляващият я по
пълномощие –адв. П. Николов против Определение №474/11.VI.2021г. по гр.д.№1/2021 на РРС, с което по реда
на чл.248 ГПК съдът е изменил преграждащото хода на делото Определение №330/26.IV.2021г. допълвайки го с
произнасяне по искането на ответниците с присъждане на дължимите им се в хипотеза на чл.78, ал.4 ТПК
разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на
първоинстанционен съд за разноски по чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, на релевираните с подаването отменителни основания, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното производство е било образувано по иск, предявен на осн.чл.109 ЗС от ТЮРК. ИД. К.
срещу ответници- Б.А. и Н.А..
С отговор, депозиран в срока на 1.IIІ.2021г. – в срока по чл.131 ГПК и чрез процесуално
представляващата ги по пълномощие адв.С., ответниците са оспорили иска като неоснователен. В отговора е
инкорпорирано искане за присъждане на сторени от тях в производството разноски. В приложение на отговора си
са депозирали пълномощно и сключен на 25.II.2021г. договор за правна помощ с осъществилата процесуалното
им представителство-адв. С.. В Договора за правна помощ изрично е посочено, че за предоставената им правна
помощ същите са заплатили на адвоката си възнаграждение в общ размер на 500,00лв.
На 23.IV.2021г., преди дата на насроченото за 28.IV.2021г. с.з., ищцата е депозирала молба вх. №3175(вж.
л.55) за оттегляне на иска и прекратяване на образуваното по него съдопроизводство.
Със свое Определение №330/26.IV.2021г първоинстанционният съд прекратява висящото му на
производство гр.д №1 по опис за 2021г. поради оттеглянето на иска и на осн.чл. 23 ГПК като в диспозитив на
1
същото липсва произнасяне по депозираното в срок за отговор искане на ответниците за разноски.
Преграждащото хода на делото определение е връчено на ответниците на 10.V.2021г. На 12.V.2021г., в
срока за обжалването му същите депозират пред съда молба вх.№3599, с която по реда на чл.248 ГПК изискват
допълването му с произнасяне по искането им за разноски.
С постановеното по реда и в срока на чл.248 ГПК Определение №474/ 11.VI.2021г. първоинстанционният
съд изменя Определение №330/26.IV.2021г., допълвайки го с произнасяне по искането на ответниците с
присъждане на дължимите им се в хипотеза на чл.78, ал.4 ТПК разноски, доказани с приложените км отговора
доказателства в размера на 500,00лв. –заплатени за възнаграждение на представляващата ги по пълномощие и
договор за правна помощ адв. С. .
По делото установено, че адв. С. е легитимирала участието си в производството кат пълномощник на
ответниците с депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор.
Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не
съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е
сезиран, в определените от ищеца рамки, а съгл. предвиденото в чл.8 ГПК, при постановяване на актовете, с
които приключва производството по делото, съдът дължи изрично произнасяне и по искането на страната за
разноски.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде сезиран. В случая, както правилно е приел и
първоинстанционния съд, такова искане е било своевременно депозирано от ответниците в срока за отговор.
Т.е., с преграждащия хода н делото съдебен акт , съдът е дължал произнасяне по искането им за разноски,
поради което правилно и законосъобразно е уважил и молбата им за допълването му с произнасяне за разноските
по реда на чл.248 ГТПК . Същите са доказано сторени по договор за правна помощ и размера на 500,00лв.
Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е ограничена обективна отговорност, изградена изцяло
върху идеята на законодателя за отговорност за неоснователни действия.
Въпросът относно ненадлежно упражняване на правото на изменение на съдебен акт в частта за
разноските поради липса на списък по чл. 80 от ГПК е неотносим към спора поради обстоятелството, че
предявеното с молбата искане е за допълване на Определение №330/26.IV.2021г на РРС, а не за изменението му.
Липсата на списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, в която съдът въобще не се е произнесъл по отговорността за
разноските, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските съгласно т. 8 на
Тълкувателно решение № 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените мотиви, РОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от ТЮРК. ИД. К. чрез процесуално представляващият я по
пълномощие –адв. П. Николов против Определение №474/11.VI.2021г. по гр.д.№1/2021 на РРС, с което по реда
на чл.248 ГПК съдът е изменил преграждащото хода на делото Определение №330/26.IV.2021г. допълвайки го с
произнасяне по искането на ответниците с присъждане на дължимите им се в хипотеза на чл.78, ал.4 ТПК
разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3