№ 232
гр. Варна , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000425 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1
ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“
АД - гр. Варна, ЕИК *, подадена чрез адв. А.Т. от САК, срещу протоколно
определение от 04.06.2021г., постановено по т. д. № 1196/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по адм. дело № 1719/2021г. по описа на АССГ.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по
съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на
делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна „УП България 6“ ЕООД – гр. София, не е подала
отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във
1
връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна
и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните
съображенията:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с
осъдителни искове на „УП България 6“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“
АД за суми, претендирана като незаплатена цена на произведена и доставена
електрическа енергия за месеците октомври, ноември и декември 2017г. от
ВяЕЦ, собственост на ищеца, за нетно специфично производство над 2 000
Квтч по приложими преференциални цени.
С обжалваното определение от съдебно заседание на 04.06.2021г.
първоинстанционният съд е спрял, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК
производството по делото до приключване на производството по адм. дело №
1719/21г. по описа на АС – София град с предмет проверка на
законосъобразността и действителността на Решение № СП-5 от 28.03.2019г.
на КЕВР. Производството пред административния съд е образувано по жалба
срещу Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено,
считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа
енергия в размер на 2 000 КВтч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение №
Ц-13 от 28.06.2006г. Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г. е издадено
след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. по отношение
на точка 1.7.
Спорно между страните по делото е как следва да се определи размерът
на дължимата цена, като твърдението в исковата молба е че единственото
приложимо НСП на електроенергия е това по т.8 и т.9 от Решение Ц-10.
Спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща
електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете
тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е
приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се
заплаща по цени за излишък. Спорът по делото касае тълкуване, с оглед
начина и на прилагане на разпоредба на индивидуален административен акт,
относим към определянето на преференциални цени за изкупуване на
2
електрическа енергия от възобновяеми източници.
Съставът на въззивния съд намира, че евентуалната нова отмяна на т.1.7
или 1.8, сега определена с решение № СП 5 от 28.03.2019г. , сама по себе си
няма да даде отговор относно тълкуването на разпоредбата в значимата за
спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието
обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на
индивидуални административни актове. /в този смисъл определение № 360 от
10.07.2019г. по търг.дело № 2655/18г., І т.о./.
На следващо място обжалваното пред административния съд решение е
предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според
който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че
искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които
посоченото попада, е недопустимо. /в този смисъл определение № 442 от
30.07.2015г. по ч.т.д.№ 1386/15г., ІІ т.о./
Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави извода, че
не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
производството по делото и обжалваното определение следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.06.2021г., постановено по т.
д. № 1196/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, и
ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4