Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр. Севлиево, 20.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 662/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет.
2, срещу М.А.М., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 31.10.2012 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и М.А.М.
(кредитополучател) от друга, бил подписан договор № 996060 за отпускане на
потребителски паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 2 500,00
лева. Това било сумата, която получил кредитополучателят. Общата стойност на
кредита била 2 811,72 лева, в които освен чистата стойност на кредита били
включени още 95,00 лева - такси/комисиони и 216,72 лева - застрахователна
премия. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 36
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 103,10 лв., като първата
падежна дата била 28.11.2012 г., а последната падежна дата - 28.10.2015 г..
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя
в края на периода, била в размер на 3 711,60 лева. Вследствие на възникналите
между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а
за него възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по
сключения договор за кредит. Кредитополучателят М.А.М. погасил 12 пълни вноски
по дълга, всяка по 103,10 лв., и една частична вноска в размер на 30,13 лв.,
като заплатил и начислени лихви за просрочие в размер на 9,97 лв. или общо
внесените суми по задължението били в размер на 1277,30 лева. По този начин,
чрез постъпилите суми, били погасени 12 пълни дължими вноски с настъпили
падежи, съответно на 28.11.2012 г., 28.12.2012 г., 28.01.2013 г., 28.02.2013
г., 28.03.2013 г., 28.04.2013 г„ 28.05.2013 г., 28.06.2013 г., 28.07.2013 г.,
28.08.2013 г., 28.09.2013 г. и 28.10.2013 г., както и една частична вноска с
падежна дата на 28.11.2013 г. - след тази дата длъжникът не направил оставащите
23 пълни и една частична вноски и
съобразно уговорения погасителен план изпаднал в забава. На 12.06.2014 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания договор
за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/. Съгласно договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
прехвърлил на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски
кредити, които били подробно описани в приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 12.06.2014
г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 996060 от
31.10.2012 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и М.А.М..
Придобитото от ищеца, съгласно приложение № 1, вземане възлизало на 2 228,45
лева, от които: 2 217,37 лв. остатък от непогасена главницата и 11,08 лв.
остатък от възнаградителна лихва за периода от 31.10.2012 г. /датата на
сключване на договора за кредит/ до 12.06.2014 г. /дата на цесия/. С пълномощно
от 12.06.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения договор за цесия,
предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор
за цесия от 12.06.2014 г.. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника
си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, изпратил чрез препоръчана поща до
длъжника М.А.М. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката
била изпратена на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит. Същата била
получена на посочения адрес на 20.06.2014 г., като това било надлежно
отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка, копие от която била
приложена към исковата молба. В случай че М.А.М. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, преди делото, следвало да се приеме, че
това е станало с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
прехвърляне на вземания. Всички непогасени вноски по горепосочения договор за
кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД М.А.М. изпаднал в
забава и претендираното вземане било изискуемо в пълен размер. Поради
неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника,
кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 290/2019
г. по описа на Районен съд - Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление
срещу ответника. С оглед гореизложеното ищеца иска постановяване на решение, с което
да бъде установено съществуването на вземания, представляващи незаплатени суми
по договор за кредит № 996060, в негова полза срещу ответника в размер на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 290/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, а
именно: 2 217,37 лева остатък от непогасена главницата и 11,08 лева остатък от
възнаградителна лихва за периода от 31.10.2012 г. /датата на сключване на
договора за кредит/ до 12.06.2014 г. /дата на цесия/, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда
/21.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. В отговора
особения представител на ответника претендира неоснователност на исковете.
Заявява, че претендираните вземания са погасени по давност, като развива
подробни съображения за приложимост на 3 годишна давност, при твърдение че
ищеца претендира периодични платежи.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява неоснователност на исковете по доводите изложени в отговора.
Изрично заявява, че не оспорва изчисленията в извлечение от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД по договор № 996060 към 30.05.2019 г..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор № 996060 за отпускане на
потребителски паричен кредит № 996060/31.10.2012 г., погасителен план и общи условия
към него и от преводно нареждане от 01.11.2012 г., че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
предоставило на ответника и кредитополучател М.А.М., кредит в размер на 2
500,00 лева, като последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. М.А.М.
се е задължил да заплати на кредитора 36 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер 103,10 лв., като първата падежна дата била 28.11.2012 г., а
последната падежна дата - 28.10.2015 г.. Общата дължима сума, която следвало да
бъде върната на кредитодателя в края на периода, била в размер на 3 711,60
лева. Уговорен е годишен процент на разходите 23,80 % и лихвен процент 19,00 %.
Установява се от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.06.2014
г. и приложение № 1 към него, че
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, е сключен
договор за цесия по силата, на който вземането по договор № 996060, по
отношение на М.А.М. е прехвърлено в полза на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД.
Видно от пълномощно от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД за "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, уведомление
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез пълномощника "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и известие за доставяне, че ищеца е упълномощен
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
12.06.2014 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника, е получено от
същия на 20.06.2014 г..
Видно от извлечение от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД по договор № 996060 към 30.05.2019 г., че по посочения
договор след приспадане на платените от длъжника суми е налица остатък от общо
цедирани вземания 2 228,45 лева, включващ сумите: 518,97 лева, просрочена
главница; 172,60 лева, просрочена лихва; 11,08 лева, лихва за просрочие и 1
525,80 лева, редовна главница.
От приложеното ч. гр. д. № 290/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр.
д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу М.А.М., заповед № 174/21.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 2 217,37 лева -
непогасена главница по договор за кредит № 996060; сумата 11,08 лева - лихва за периода от 31.10.2012
г. до 12.06.2014 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
както и сумата 44,57 лв. - заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по
заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево,
в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения предмет;
изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на
задълженията на ответника за главница и лихва начислена до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на
ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и праводателя му;
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на
ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
Установи се от договор № 996060 за отпускане на
потребителски паричен кредит № 996060/31.10.2012 г., погасителен план и общи
условия към него и от преводно нареждане от 01.11.2012 г., че между праводателя
на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е предоставило на ответника и кредитополучател М.А.М.,
сума в размер на 2 500,00 лева, която е получена от М., съобразно преводното
нареждане от 01.11.2012 г.. Ответника и кредитополучател М.А.М. се е задължил с
договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор
за кредит между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията
на последния по този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита.
Установи се от договор № 996060 за отпускане на потребителски паричен кредит №
996060/31.10.2012 г., погасителен план и общи условия към него, че ответника се
е задължил да върне заетата сума от 2 500,00 лева, на 36 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер 103,10 лв., като първата падежна дата е
определена на 28.11.2012 г., а последната падежна дата на 28.10.2015 г.. Общата
дължима сума, която кредитополучателя се е задължил да върне на кредитодателя в
края на периода, е в размер на 3 711,60 лева. Уговорен е годишен процент на
разходите 23,80 % и лихвен процент 19,00 %. От извлечението от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор № 996060 към 30.05.2019 г. се установи и, какъв е размерът на задълженията на
ответника, доколкото за същото особеният представител на ответника изрично
заяви, че не оспорва изчисленията в извлечението, поради което и предвид
липсата на доказателства за други плащания от ответника, извън взетите предвид
при изчисленията описани в обсъждания документ следва да се приеме, че размерът
на претендираните от ищеца вземания е посоченият в извлечението. Установи се по
делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и лихва,
доколкото за всички вноски по договора е настъпил уговореният падеж.
Установи се от договора за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 12.06.2014 г., приложение № 1 към него, пълномощно от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, уведомление от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез
пълномощника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и известие за
доставяне, и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му –
кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД –
цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай още на 20.06.2014 г., преди
връчване на исковата молба на ответника.
С оглед изложеното установиха се по делото
предпоставките за частично уважаване на предявените искове. Размерът за който
следва да се уважи иска за главница е сумата 2044,77 лева (сбор от сумите 518,97 лева, просрочена главница и 1 525,80 лева, редовна
главница), установен от извлечението от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор №
996060 към 30.05.2019 г., като следва да се уважи и претенцията за законната
лихва от подаване на заявлението до изплащането на сумата, за посочената част
от главницата. Вземане за главница в посочения размер е притежавал праводателя
на ищеца и в същия размер то е придобито от ищеца. Обстоятелства, които да
обосновават съществуване на вземане за главница срещу ответника над сумата 2044,77
лева до сумата 2 217,37 лева не са изложени от ищеца в исковата молба и в хода
на делото, като такива обстоятелства не
се и установяват от събраните доказателства, поради което иска за главница в
тази част следва да се отхвърли, като неоснователен.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност на процесното вземане, в частта за главницата. По делото се установи от
договора за кредит и останалите обсъдени по – горе документи, че предсрочна
изискуемост не е настъпила преди настъпване на уговорената такава. Основанието
на иска не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което
настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по кои месечни погасителни
вноски претенцията би била погасена по
давност. В случая страните са уговорили връщането на кредита да стане на
вноски, всяка от които покрива част от главницата и част от договорната лихва.
При договора за кредит/заем обаче уговорката връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични
плащания, за всяко от които да тече отделна давност. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от
чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора. Изискуемост на всички суми за главница дължими
по процесният договор за кредит е настъпила на 28.10.2015 г., като до
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение през месец март
2019 г., не е изтекъл 5 годишния
давностен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. Изтекъл е обаче за вземанията за
лихви, 3 годишния давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което
в тази част възражението на особения представитена ответника е основателно и претенцията
за сумата 11,08 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.10.2012 г. до
12.06.2014 г., следва да се отхвърли, като погасена по давност. В посоченият
смисъл е и съдебната практика, с която настоящият състав се солидаризира - решение
№ 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т.о., ВКС; решение №
114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г., Върховен касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение и решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011
г., т. к., І т. о. на ВКС.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в общ размер на сумата от 415,13 лева, за заплатена държавна такса, за
заплатено възнаграждение за особения представител на ответницата и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 290/2019 г. по
описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 178,53 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин -
6", ет. 2, съществува парично вземане за: сумата от 2044,77 лева,
представляваща главница, дължима по договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № 996060/31.10.2012 г., договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12.06.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, и приложение № 1 към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника М.А.М., с ЕГН **********,***; като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове, в частта за разликата над сумата 2044,77 лева до сумата 2 217,37 лева,
представляваща главница, като неоснователен; а за сумата 11,08 лева,
представляваща лихва за периода от 31.10.2012 г. до 12.06.2014 г., поради погасяване на вземането по давност; за
които вземания е издадена заповед № 174/21.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 290/2019 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М.А.М.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, направените по гр.
д. № 662/2019 г. по описа на Районен съд
– Севлиево разноски в размер на сумата
от 415,13 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, М.А.М., с ЕГН **********,*** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет.
2, направените по ч. гр. д. № 290/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски
в размер на 178,53 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: