РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Враца, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 04.07.2023 г. /четвърти юли две хиляди
двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД № 287
по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
касационната жалба, предявена от И.М.Б., чрез *
В.В.,
против РЕШЕНИЕ №10 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 43/2023 г. по описа
на Районен съд – Оряхово, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице
рег. № 309зз-23/06.03.2023 г., издадена от Г.Ц. – ** при РУ – *** към ОДМВР –
Враца.
В касационната жалба
са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се
формираните от решаващия състав изводи, че заповедта е законосъобразна, тъй
като същите не кореспондират с представените по делото доказателства. Излагат
се твърдения за липса на фактически и правни основания за постановеното
задържане, поради липса на данни за съпричастност на касатора към извършването
на каквото и да е престъпление. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, по съществото на правния спор, с отмяна на
Заповед за задържане на лице. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Г.Ц. – **
при РУ – ***, редовно призован не се явява в с.з. От същия е депозирана молба
на 28.06.2023 г. да не се явява в с.з., поради ползването на продължителен
отпуск по болест.
Прокурорът от ОП– Враца дава мотивирано
заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а
обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно, като моли да бъде
оставено в сила.
С касационната жалба
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият касационен
съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
производството пред Районен съд - Оряхово е Заповед за задържане на лице рег. №
309зз-23/06.03.2023 г., издадена от Г.Ц. – ** при РУ– *** към ОДМВР – Враца, с
която касаторът - И.М.Б. *** е задържан за срок от 24 часа. Като правно
основание за задържането е посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като
фактическо основание е посочено, че има достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.129 НК, за което е заведен заявителски материал №
ЗМ-69/06.03.2023 г. в РУ – ***. Със заповедта касаторът е задържан в
помещение за временно задържане на РУ – ***, като последният е получил копие от
заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му върху разписката от
заповедта.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия
материален закон. Приел е също, че за законосъобразността на задържането с
правно основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е достатъчно предположението за наличие
на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че конкретно
лице е извършител на престъпно деяние, без да е необходимо полицейският орган
да разполага с доказателства, установяващи по безспорен начин извършителя на
престъплението. Посочено е още, че е изпълнена целта на закона, тъй като
задържането като превантивна мярка, е да предотврати възможността на лицето, за
което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да
не може да бъде реализирана наказателна отговорност. От доказателствената
съвкупност е формиран извод, че актът е достатъчно обоснован от
материалноправна страна. Въз основа на горното е изведен решаващия мотив за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.
Решението е валидно, допустимо
и правилно, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение
на материалния закон, а наведените с касационната жалба доводи за неговата
незаконосъобразност са неоснователни.
Приетата за установена от РС-Оряхово фактическа обстановка и изложената
правна аргументация за законосъобразност на Заповед за задържане на лице №
309зз-23/06.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор при РУ – *** към ОДМВР
– Враца, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, поради "достатъчно
данни за извършено престъпление по чл. 129 от НК", е постановено задържане
за срок до 24 часа на И.М.Б., се споделя изцяло от касационната инстанция.
Правилно е прието от
въззивния съд, че заповедта е издадена от компетентен административен орган -
полицейски инспектор при РУ – ***, който съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
компетентен да издава заповед за задържане на лица, за които има данни, че са
извършили престъпление. Споделят се и изводите, че заповедта съответства и на изискванията за съдържание, в
същата са обективирани задължителните
реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и
часът на задържането и т. н.
По силата на
специалната правна норма - чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта трябва да е
посочено правното основание за задържането, което в случая е сторено с
посочване на нормата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и фактическото основание, което
също е посочено, а именно наличие на достатъчно данни за извършено престъпление
по чл. 129 от НК, за което е заведен заявителски материал № 3М-69/06.03.2023 г.
в РУ – ***. Правната уредба на материята не изисква като задължителен реквизит
на издадената заповед, обстоятелствено да се описват данните и доказателствата,
въз основа на които е установено конкретно престъпление, защото това е предмет
на ДП, което се осъществява под ръководството на друг орган, различен от
издателя на заповедта. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че
в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно
фактическата обстановка за извършеното престъпление. Обикновено тя се
възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, както е и в случая с Докладна
записка рег. № 309р-2968/06.03.2023 г. Това е така, тъй като фактическите
основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с
наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не
с категоричното му уличаване в извършването на такова. При налагането на ПАМ
"задържане до 24 часа" по чл.72 ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с
него, което дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. В тази връзка възраженията в касационната
жалба относно липсата на мотиви са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорената заповед. В
съответствие с изискването на чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 ЗМВР задържаното лице е
уведомено за правото да бъде информирано на разбираем за него език за
основанието за задържането му, за правото да обжалва задържането, правото да
има адвокат от момента на задържането, както и правото да бъде уведомено лице,
посочено от него, за което собственоръчно се е подписало. Дори тези права на
задържаното лице да бяха нарушени, то не би съставлявало съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, допуснато при издаване на
оспорената заповед, тъй като по закон тези действия се извършват след издаване
на заповедта за задържане и след фактическото задържане на лицето. Правният ред
за защита на лицето, чийто права по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 от ЗМВР са нарушени,
е различен от оспорването законосъобразността на издадения административен акт,
поради което и установяването на такива факти е ирелевантно за настоящия спор.
Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в
съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и
неговата цел е правилен и законосъобразен, а възраженията от касатора в тази
насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към
настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на
защита, а не релевантен по делото факт.
При осъществения касационен
контрол, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
При този изход на
делото на касатора не се дължат разноски.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№10 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 43/2023 г. по описа на Районен съд –
Оряхово, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. №
309зз-23/06.03.2023 г., издадена от Г.Ц.
– ** при РУ – *** към ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.