Р Е Ш Е Н И Е
№ 2430
град Пловдив, 09.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2420 по описа за
2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано е по касационна жалба, предявена
от „Старият дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 82, ет.4, ап. 7, представлявано от управителя -
Д.Т., чрез адвокат В.Д., срещу Решение № 1112 от 16.07.2021 г., постановено по
а.н.д № 2053 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено
наказателно постановление № 558065 - F582107 от 28.01.2021 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, с което за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от
Закона за данък добавена стойност на „Старият дъб“ ООД на основание чл. 179,
ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, е наложена „имуществена санкция“ в
размер от 500 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че процесното деяние не
разкрива белезите на „маловажен случай“. Съдът не съобразил обстоятелствата, че
неподадените регистри са нулеви, тъй като дружеството не е упражнявало дейност.
Нарушението било първо по ред,
отстранено било в кратък срок и от него не били произтекли вредни последици.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за първата
инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, не изпраща
представител. С отговора на касационната жалба се оспорва същата, претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Районният съд бил сезиран с жалба предявена от
касатора срещу НП № 558065 - F582107 от
28.01.2021 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F582107 от
07.12.2020 г., съставен от Венелина Стоянова Бочукова – на длъжност инспектор
по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена служебна проверка на 17.11.2020 г. в ТД
на НАП - Пловдив било установено, че „Старият дъб“ ООД като регистрирано по
ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка –
декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС
в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2020г. – 31.10.2020 г. до 16.11.2020
г. включително. Справката - декларация била подадена на 07.12.2020г.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 500 лева.
В хода на съдебното производство пред районния съд бил
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
и пояснява, че Справката - декларация била подадена на 07.12.2020 г- по
електронен път, след като до дружеството била отправена покана за това.
Видно от административната преписка, до дружеството –
жалбоподател били отправени идентично покани от 26.11.2020 г., подадени по поща
и електронен път, за съставяне на АУАН и подаване на Справката - декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП -
Пловдив за данъчен период месец октомври 2020 г.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от
субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили
мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на
наложеното наказание.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение
за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ календарното
тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС).
Подходът на законодателя за установяване на едновременност
в изпълнение на задълженията по чл. 125 от ЗДДС е продиктуван от необходимостта
данните в подадената СД да бъдат удостоверени и в отчетните регистри, чрез
изпълнение на което задължение се контролира и изпълнението на чл. 124, ал. 1
от ЗДДС. В този аспект, по аргумент от чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, ирелевантно за
състава на нарушението се явява обстоятелството дали с подадените данъчни
документи задълженото лице ще отчете дейност, или регистърът ще бъде с нулева
стойност.
За маловажен случай на административно нарушение може
да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във
връзка с чл. 11 ЗАНН).
В конкретиката на настоящия казус не са налице
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Фактът, че
нарушението е първо не е достатъчен, за да се обоснове неговата маловажност.
Такова обстоятелство не може да бъде и липсата на дейност на задълженото лице.
В случая задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено едва след
покана от данъчната администрация и ясно указание, че на дружеството ще бъде
съставен АУАН. Това поведение не разкрива непредубедени действия за привеждане
на дължимото поведение с установения ред на държавно управление, а стремеж за избягване
на следващата се административнонаказателна отговорност, което по същество не
сочи на обстоятелство, отличаващо деянието от обикновените случаи на нарушения
от съответния вид. Нарушението засяга особено важни обществени отношения, за
които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или възстановяване. В
този аспект липсата на вредоносен резултат също не откроява нарушението от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на
типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност
законът не поставя изискване за настъпване на вреда. При липсата на смекчаващи
обстоятелства, които да откроят случая като маловажен, не може да бъде приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ ( изм., бр. 74 от 2021 г., в сила
от 1.10.2021 г.) и с оглед фактическата и правна сложност на спора, настоящият
състав намира за справедливо да определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХXI състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1112 от 16.07.2021 г., постановено по а.н.д № 2053 по описа
за 2021 г., на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Старият дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 82, ет.4, ап. 7,
представлявано от управителя - Д.Т., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: