Решение по дело №577/2012 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

                                            

                                             №         /27.11.2012 г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 577 по описа за 2012 год. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Ищците К.Г.Г., **********, Е.К.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г.,***, действащи чрез пълномощника си адвокат В.Т. ***, излагат в исковата молба, че с ответното дружество „Търговска къща Европа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.Цар Симеон І № 29, представлявано от Румен Симеонов Стоянов, са били съсобственици на недвижим имот - МАСИВНА ТРИЕТАЖНА СГРАДА, находяща се в гр.В., ул."Ц. С. *" № **, състояща се от три магазии, всяка една с маза и тавански етаж, със застроена площ от 716, 30 кв.м. по нотариален акт № 185/35 г., заедно с дворното място, в което е построена сградата с площ на същото 716,30 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1, в кв. 39 по плана на 7-ми микрорайон на гр.Варна, при граници: ул."Ц. С. ", ресторант "КООП", брокерска къща "Леди ВСМ" и ул."С.", а по скица изх.№ 700/04.05.2007 г. с площ от 761 кв.м., представляващо ПИ № 484, идентичен с част от ПИ №1 в кв. 89 по предходния КП на 7-ми микрорайон, при граници: ПИ № 483, ул."Цар Симеон I", ПИ № 485, ПИ № 487 и четириетажна масивна железобетонна сграда. Твърдят, че собствеността върху процесния имот е възстановена със Заповед № 279/19.09.1992 г. на кмета на Община Варна на бившите собственици на акционерно дружество "Братство" АД (одържавен през 1949 г. от АД "Братство", гр.Варна с акт № 120/49 г. по ЗОЕГПНС) и техните наследници, част от които са и те, като след възстановяването на собствеността, имота е бил отписан като държавен. Излагат, че към настоящия момент съсобствеността върху целия имот е прекратена със съдебна делба, при части за отделните съсобственици, посочени в решението по допускането й, а с решение № 1708/12.06.2006 г., постановено по гр.д. №1198/1999 г., потвърдено с решение от 10.07.2007 г. по въззивно гр.д. № 1867/2006 г. на ВОС, е постановено имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем. Сочат, че общата застроена площ на имота съгласно удостоверение за данъчна оценка за търговски обект е в размер на 1998, 93 кв.м., като същият се е състоял от – ИЗБЕН ЕТАЖ (мазе) със ЗП от 545 кв.м.; ПЪРВИ ЕТАЖ със ЗП от 588,92 кв.м., състоящ се от два магазина, фоайе със стълбище, два склада на две нива, склад, сервизни помещения, две антрета, коридор и навес; МЕЖДИНЕН ЕТАЖ със ЗП от 162,48 кв.м, състоящ се от стълбище, помещение - офис и тераси; ВТОРИ ЕТАЖ със ЗП от 636,20 кв.м., състоящ се от стълбище, четири търговски зали, сервизни помещения и тераси; ТРЕТИ ЕТАЖ със ЗП от 611,33 кв.м, състоящ се от стълбище, четири търговски зали, сервизни помещения и тераси и тавански етаж със ЗП от 545 кв.м. Твърдят, че преди прекратяването на съсобствеността върху процесния имот чрез изнасянето му на публична продан К.Г.Г., е притежавал 26/100 ид.ч. от описания имот (на основание чл.5, ал.1 от ЗН), равняващи се на ликвидационния дял от дружеството на неговия наследодател, бивш акционер в ликвидираното след 1949 г. акционерно дрежество "Братство" АД. Излагат, че през 1995 г. с нотариален акт № 50/14.03.1995 г., т.VIII, дело № 2537/95 г. на варненски нотариус, К.Г.Г. дарява на Е.Г. и Г.Г. по 13/100 ид.ч. от възстановения недвижим имот, а с договор за покупко-продажба оформен с нотариален акт № 49/95 г. на варненски нотариус К.Г.Г. е закупил от сестра си 6/100 ид.ч. от посочения по-горе имот, като тримата ищци общо притежавали 32/100 ид.ч. от собствеността върху имота. Излагат, че ответникът "Търговска къща Европа" АД е придобил на 06.12.2002 г. чрез апортна вноска 8/100 ид. ч. от процесния имот. Сочи се като праводател на ответника друго търговско дружество - "Търговски център Галактика" АД. Последното от своя страна е придобило гореописания имот на същото основание (апортна вноска) на 23.11.1999 г. от единия от съсобствениците, който е и наследник на бившите акционери на АД "Братство" и съделител по делбеното дело – Ж. З. Г.. Сочат, че след влизане в сила на решението за делба във фазата на извършването й, процесния имот е бил изнесен на публична продан, като за целта е образувано изпълнително дело № 2007716040380 на ЧСИ Н. Г. с рег. № 716 с район на действие ВОС, по което след проведен търг с постановление на ЧСИ Н.Г. за възлагане на недвижим имот от 14.04.2008 г., влязло в законна сила на 04.07.2008 г., процесния имот е възложен на един от съделителите, участвал в наддаването, а именно - на Л.В. П. за сумата от 2 350 500 лв. С протокол от 18.07.2008 г. за разпределение на сумите по горепосоченото изпълнително дело получената сума е разпределена между съделителите, съобразно квотите им, като на съделителя – Ж.З. Г. при участието на трето лице - помагач "Търговска къща Европа" АД, в качеството на правоприемник на "Търговски център Галактика" АД е определена сума за получаване на квота 8/100 ид.ч. в размер на 180 267, 34 лв. С протокол за принудително отнемане на недвижим имот (въвод във владение) от 24.07.2008 г. на ЧСИ Н. Г., процесния имот е предаден във фактическо владение на спечелилия търга съделител – Л. В. П. чрез отстраняване на досегашния владелец - "Търговска къща Европа" АД и предаване на ключовете на новия собственик, като на  25.07.2008 г. с Н.А. № 18 от на нотариус П.М., рег. № 478 на НК спечелилия търга съделител Л. В. П. с договор за покупко-продажба продава процесния имот на лице, извън кръга на бившите съделители. След възстановяване на собствеността върху процесния имот през 1992 г. със заповед № 279/19.09.1992 г. на кмета на Община Варна в качеството им на наследници на бившите собственици на АД "Братство", имотът е предаден във владение на ищците. Твърдят, че през 1995 г. процесния имот бил реконструиран и модернизиран, а предназначението му променено на "Търговски дом", като  сградата е приета от държавна приемателна комисия през 1995 г., и е издадено разрешение за ползване за I и II етаж изцяло, ІІІ-ти етаж в строително отношение. Излагат, че през 1995 г. в качеството си на наемодатели са отдали двата магазина, разположени на три етажа от описания имот под наем на Кооперация "Наутик интернационал", със седалище гр.Варна и адрес на управление бул."Приморски" 91, представлявана от В.слав Стоянов Стойков. Тъй като наемателят Кооперация "Наутик интернационал" считано от 01.07.1996 г. прекратило плащането на уговорената наемна цена, договорът за наем е бил развален, а наемателя Кооперация "Наутик интернационал" осъден с влязло в сила решение на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД да им върне двата магазина, разположени вертикално на трите етажа, заедно с две складови помещения на всеки етаж от описания недвижим имот. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 12055/2001 г. по описа на СИС при ВРС, VII район с длъжник Кооперация "Наутик интернационал", по което дело ищците като взискатели са отправили искане за връщане държането върху имота. При осъществяване на насрочения на 25.04.2001 г. въвод в процесния недвижим имот, лицето В.слав Стойков заявило, че представляваната от него кооперация "Наутик Интернационал" не държи имота, както и че имота бил във владение на друго търговско дружество - "Търговски център Галактика" АД, праводател на ответника. По това време като представляващ, както на кооперацията, така и на "Търговски център Галактика" АД се е легитимирало лицето В. С. С..  В деня на въвода пред съдия-изпълнител на СИС при ВРС е било заявено, че като трето за изпълнението лице - "Търговски център Галактика" АД притежавало върху имота права - 8/100 ид.ч. от правото на собственост върху имота, придобити като апортна вноска в капитала на акционерното дружеството от един от съсобствениците на гореописания имот – Ж. З. Г., които изключвали правата им като взискатели - съсобственици на ид.ч. да придобият владението върху процесния имот. В дадения срок за спиране на изпълнението и за предявяване спрямо ищците на установителен иск по чл.97, ал.1, вр. чл.417 от ГПК (отм.) от страна на "Търговски център Галактика" АД е бил предявен срещу тях отрицателен установителен иск по чл.417 от ГПК (отм), с искане съда да постанови, че ние като взискатели нямат право да получат владението върху процесния имот. С решение № 339, влязло в сила на 18.04.2005 г., постановено по гр.д. № 76/2004 г. на ВКС, търговска колегия, второ отделение предявения срещу тях иск по чл.417 от ГПК (отм.) е отхвърлен. На 14.10.2005 г. съдия - изпълнител формално ги е въвел в два от трите магазина на гореописания недвижим имот срещу длъжника - кооперация "Наутик интернационал", за което е бил съставен и протокол. Излагат, че ответника не е бил отстранен от имота, а оставен във владение на същия, поради обстоятелството, че лицето В.слав Стойков, действащ като пълномощник на "Търговска къща Европа" АД е отказал да опразни двата магазина. Ответното дружество отказало да освободи магазина, находящ се в дясно на първия етаж, както и другите помещения, в които е имало вещи, с аргумента, че като собственик на 8/100 ид.ч. дружеството има право да владее и да се разполага навсякъде в имота преди да имало реална делба. На 28.10.2005 г. при проведено Общо събрание на всички съсобственици е взето решение част от процесния имот да се отдава под наем като се отделят средства за ремонтни работи, а останалите средства да се разпределят съобразно дяловото участие на всички съсобственици, като единствено лицето В. С., в качеството си на представител на ответника не е изразил съгласие. Твърдят, че въпреки взетото решение, ответното дружество е продължило да ползва всички помещения, като същевременно активно е възпрепятствало останалите съсобственици да ползват и управляват имота съобразно своите права. Излагат, че на 23.12.2005 г. с нотариална покана до "Търговска къща Европа" АД, дружеството е било поканено да освободи първия етаж на процесния недвижим имот, както и да заплати на останалите съсобственици сумата от 36 000 (тридесет и шест хиляди) евро, представляваща обезщетение за ползване на имота, но въпреки отправената покана, не е последвало изпълнение. Твърди се, че въз основа на решението на общото събрание на собствениците, част от имота да се отдава под наем, били проведени разговори с потенциални наематели, като последователно с две търговски дружества са подписани два договора за наем (на 25.01.2006 г. договор за наем с нотариална заверка на подписите с "Бултекс" ООД, гр.Варна), впоследствие прекратен поради независими от ищците причини, както и поради невъзможността дружеството - наемател да започне да ползва нормално и необезпокоявано отдаденото под наем помещение. Твърди се, че в последствие от името на съсобствениците, притежаващи 62/100 ид.ч от процесния имот на 28.02.2006 г. е сключен друг договор за наем отново с нотариална заверка на подписите с фирма "Водолей - 82" ООД, гр.Варна като в него е уговорено, че на 07.03.2006 г. следва да бъдат предадени на наемателя ключовете от отдаденото под наем помещение. Поради отказ от страна на ответното дружество да опразни отдаденото под наем помещение, по силата на съдебно решение същите са били осъдени от "Водолей - 82" ООД да предадат ключовете от отдаденото под наем помещение, а по-късно този договора за наем също е бил прекратен, тъй като наемателят е бил непрекъснато възпрепятстван от ответника да ползва необезпокоявано имота. Предвид обстоятелството, че ответното дружество - "Търговска къща Европа" АД през цялото време еднолично е ползвало имота, извършвало е търговска дейност и упражнявало фактическа власт върху целия недвижим имот, като същевременно по всевъзможни начини е възпрепятствало останалите съсобственици да упражняват правата си съобразно притежаваните от тях квоти, молят съда да постанови решение, с което "Търговска къща Европа" АД, със седалище гр.Варна и адрес на управление ул."Цар Симеон I" №29, ЕИК *********" да бъде осъдено да заплати общо на тримата ищци сумата от 30 000 лв., предявена като ЧАСТИЧЕН иск за периода от 18.04.2006 г. до 18.01.2008 г., за сумите - 5 625 лв. за К.Г.Г. /6/100 ид.ч./; 12 187.50 лв. за Е.К.Г. /13/100 ид.ч./ и 12 187.50 лв. за Г.К.Г. /13/100 ид.ч./, представляващи обезщетение за за ползите, от които ответникът ги е лишил, вследствие на това, че последния еднолично е упражнявал фактическата власт върху целия недвижим имот за посочения период. С молба от 18.01.2012 год. ищецът Г.К.Г., чрез процесуалния си представител е направил искане по чл.214, ал.1 от ГПК за увеличаване на иска от 12 187.50 лева на 36 562.50 лева. Съдът с определение № 1369/20.01.2012 год. е допуснал изменение на иска като същия се счита за предявен за сумата от 36 562.50 лева. Претендират се и направени по делото разноски.

В съдебно заседание на 20.04.2012 год. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат предявеният иск. По същество моли ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно с направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 01.06.2012 год., съдът с оглед настъпилата смърт на ищеца - К.Г.Г., ЕГН ********** /видно от удостоверение за наследници № 120539/30.05.2012 год. – Община Варна/, е заличил същия от списъка за призоваване, като производството по делото е продължило по отношение на другите двама ищци - Е.К.Г. и Г.К.Г., при равни квоти и в качеството им на единствени наследници на К.Г.Г..     

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва исковете, като признава съсобствеността между страните по отношение на процесния имот, както и заявява че дружеството ползва имота, но само до размера на собствените си идеални части. Възразява, че не е получавал покана от ищците, чрез която същите да са предявили претенциите си за обезщетение за процесния период като сочи, че получената в дружеството на 23.12.2005 г.  покана касае друг период от (06.12.2002 г. до момента на получаването й), както и че поканата е отправена само от Г.К., а от другите ищци липсва такава. Твърди, че през процесния период ответното дружество не е ползвало изцяло лично съсобствения имот и не е препятствало възможността на останалите съсобственици да го ползват. Оспорва  претендираните суми като счита същите за завишени.

         В съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и поддържа депозирания отговор. По същество моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от удостоверение № А-41/24.03.1992 год. на Община Варна, сектор “Имоти”, че на основание ЗВСОНИ, публикуван в ДВ бр.15/21.02.1992 год. и по искане на “Братство” АД, че по акт за ДС № 120/15.08.1949 год. по отчуждителна преписка № 180 227 е одържавен процесния имот /л.35/, отписан от актовите книги въз основа на Заповед № 279 на Кмета на Община Варна.

Видно от нотариален акт № 49, том VІІІ, дело 2536/1995 год. – на нотариус при ВРС, че ищецът К.Г.Г. е придобил чрез договор за покупко-продажба 6/100 ид.ч. от процесния имот.

Видно от нотариален акт № 50, том VІІІ, дело № 2537/1999 год., че ищецът К.Г.Г. дарява на синовете си – Е.К.Г. и Г.К.Г. по 13/100 ид.ч. или общо 26/100 ид.ч. от процесния имот.

Видно от решение № 1708/12.06.2006 год. по гр.д. № 1981/1999 год. - Х състав по описа на ВРС, че е постановено процесния имот да бъде изнесен на публична продан, като след извършване на проданта получената сума да бъде възстановена, както следва – за К.Г.Г. – 6/100, за Е.К.Г. – 13/100, за Г.К.Г. – 13/100, за И. К.Г. – 30/100, за Л. В. П.а – 16/100, за Р. В. С. – 4/100, за Л. Г.Г. – 5/100, за М. Д. Г. – 2.5/100, за Т. Ж. Г. – 2.5/100 и за Ж. З. Г., при участието на негова страна на трето лице помагач на “Търговски център Галактика” АД, представлявано от изпълнителния директор – В. С. – 8/100.

С решение от 10.07.2007 год. по гр.д. № 1867/2006 год. по описа на ВОС е оставено в сила № 1708/12.06.2006 год. по гр.д. № 1981/1999 год. - Х състав по описа на ВРС, в частта, с която е изнесен на публична продан процесния имот.

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.04.2008 год. на съдебен изпълнител – Н. Г., рег. № 716 в КЧСИ, с район на действие ОС – Варна по изп.дело № 20077160400380,  вписано в книгите по вписванията на 10.07.2008 год., том ХІІ, № 129, вх.рег. 20004, че с протокол от 08.04.2008 год. е обявен за купувач на имота – Л. В. П. и същият й е възложен на нея, а с протокол за разпределение на сумите по изп.д. № 20077160400380 сумата от публичната продан е разпределена съобразно квотите на съделителите.

Видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот /въвод във владение/ от 24.07.2008 год. по изп.дело № 20077160400380, че Л. В. П. е въведена във фактическо владение на процесния имот.

Видно от Нотариален акт № 18, том ІІІ, рег. № 3640, дело № 393/25.07.2008 г., че имота е продаден от Л. В. П. на “Фендер” ЕООД, представлявано от Ю. Г. А..

Видно от протокол от 28.10.2005 год. /л.53 – л.55/, че е проведено Общо събрание на съсобствениците на имота, че за лице, което да управлява имота е избран Г.К.Г..

Видно от нотариална покана от 21.12.2005 год. с рег. № 17481, том І, № 144, на нотариус А. Г., връчена на 23.12.2005 год. на “Търговска къща Европа” АД, чрез Александрова, че Г.К.Г., в изпълнение на решение от 28.10.2005 год. на Общото събрание на съсобствениците на недвижим имот, представляващ триетажна масивна сграда, заедно с избено помещение и тавански етаж, находяща се на адрес гр.В., ул.Ц. С. ** и дворно място от 716,30 кв.м., върху което е построена сградата, кани “Търговска къща Европа” АД да освободи първия етаж на сградата в тридневен срок от връчване на поканата, както и да заплатят сумата от 36 000 евро, представляващи обезщетение за ползване на имота за периода от 06.12.2002 год. до настоящият момент, която сума ще бъде разпределена между съсобствениците на имота, съобразно взетото от тях решение на Общото събрание /получаването на същата е потвърдено в жалба вх.№ 13993/30.01.2006 год. на л.59 по делото/.

Видно от определение № 2759/22.03.2006 год. по ч.гр.д. № 1663/2006 год. по описа на ВРС и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 23.03.2006 год., че ищците по настоящото дело са осъдени да предадат на “Водолей-82” ООД държането върху недвижим имот, представляващ Магазия на първи етаж на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.Цар Симеон І № 29, предадено въз основа на протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп. дело № 4128/06 год. от 26.05.2006 год.

Видно от представените по делото писмени доказателства – жалба от 02.06.2006 год. /л.70-71/, писмо вх. № 52275/19.12.2006 год. на ВОС по в.гр.д. № 1069/2006 год., протокол по т.д. № 1069/2006 год. по описа на ВОС /л.74-75/, че “Търговска къща Европа” АД е съсобственик на имота и от месец ноември 2005 год. ползва първия етаж от него.

Видно от пълномощно от 26.05.2006 год. /л.58/, че Г.Т.Г., в качеството си на изпълнителен директор на ответното дружество е упълномощил В. С. С., да представлява дружеството във връзка с управлението и поддържането на недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.Ц. С.  № **, представляващ триетажна масивна сграда със ЗП – 716.3 кв.м., заедно с дворното място, върху което е построена с площ от 716.3 кв.м., съставляващо част от имот с пл.№ 1 в кв.89 по плана на седми район на гр.В.

Видно от решение № 514/15.03.2012 год., постановено по гр. д.№ 151/2012 год. по описа на VІІІ състав на ВОС е потвърдено решение № 4081/26.10.2011 год., постановено по гр.д. № 3767/2010 год. – ХХІ състав по описа на ВРС, поправено с решение № 4807/01.12.2011 год., с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от допуснато с определение от 21.04.2003 год. по гр.д. № 224/2003 год. на ВОС обезпечение, представляващи пропуснати ползи от неполучен наем от търговски площи за периода 15.03.2005 год. – 14.10.2005 год.

Видно от декларация вх. № 30820/21.11.2005 год. – ТДД - гр.Варна, ДП Одесос, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 21.11.2005 год., тъжба вх. № 13993/03.02.2006 год., че ответното дружество ползва две магазинни помещения, находящи се в гр.Варна, ул.Цар Симеон І № 29.

Видно от телеграма от 08.05.2001 г. с податели - К.Г.Г., Е.К.Г., Г. К. Г., А. И. Г., като пълномощник на И. К. Г., Л. В. П., Р. В. С., М. Д. Г. и Т. Ж. Г. – общо за 92/100 ид.ч., че в качеството си на съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.В.у л.Ц. С. № ** са поканили “Търговски център Галактика” АД - гр.Варна, на основание чл.31, ал.2 от ЗС да им заплаща месечно обезщетение по 4000 долара, доставена на 08.05.2001 год.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. М. И. С. и свид. М. О. Ш. /без родство със страните/, които съдът изцяло кредитира като обективни, безпротиворечиви, отразяващи техни преки впечатления, от които по несъмнен начин се установи, че съсобствения имот е бил ползван от началото на 2006 год. от ответното дружество, като по този начин ищците не са могли да го ползват до 2008 год. От тези гласни доказателства се установява и факта, че част от помещенията на първи етаж - в ляво се е ползвало от ответното дружество като мебелен магазин; в дясно - е имало разхвърляни щендери, столове, офис – оборудване и по този начин е препятствано на евентуалните наематели да имат достъп до тях.; по стълбите нагоре са се помещавали офисите на лицето – В., а помещенията на втория етаж са били празни. Видно от показанията на свид. Т.Г. и свид. П. Т., които съдът, преценявайки на основание чл.172 ГПК с оглед на възможната им заинтересованост, кредитира в тази част, че ответното дружество е ползвало двете помещения на първия етаж, на междинния етаж са имали офис, а втори и трети етаж не е ползван.

Предвид настъпилата смърт на ищеца - К.Г.Г., ЕГН ********** в хода на процеса /видно от удостоверение за наследници № 120539/30.05.2012 год. – Община В./, и заличаването му списъка за призоваване, както и обстоятелството, че наследници на същия се явяват другите двама ищци, то и в този смисъл е изготвеното заключение вх. № 33021/01.11.2012 год. по СТЕ. Видно от същото по изслушаната съдебно - техническа експертиза, кредитирано от съда, се установява, че общата сума на пазарната наемна цена за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год. е в размер на 317 520 лева, като съответстващата на притежаваните от двамата ищци 32/100 ид.ч., равняващи се на 639.66 кв.м. ид.ч. разгърната застроена част е равна на сумата от 101 606 лева, като частта съответствуваща на 16/100 ид.ч. от имота, собственост на Е.К.Г. е равна на 50 803 лева, а частта която съответствува на 16/100 ид.ч. от имота, собственост на Г.К.Г. е в размер на 50 803 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

За да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС следва да се докаже наличието на кумулативните предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване от някои от съсобствениците и възпрепятстване правото на ползване от страна на останалите съсобственици, писмено поискване от неползващия съсобственик за ползване, съответно – за заплащане на обезщетение – доказателствената тежест за което носи страната, черпеща благоприятни последици от установяването – в случая ищците. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на предявеният иск.

Не е спорно наличието на първия от кумулативно изискуемите се елементи – съсобственост върху имота между страните по делото към претендирания период, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства - удостоверение № А-41/24.03.1992 год. на Община Варна, сектор “Имоти”, нотариален акт № 49, том VІІІ, дело 2536/1995 год. – на нотариус при ВРС, нотариален акт № 50, том VІІІ, дело № 2537/1999 год., решение № 1708/12.06.2006 год. по гр.д. № 1981/1999 год. - Х състав по описа на ВРС, че е постановено процесния имот да бъде изнесен на публична продан, решение от 10.07.2007 год. по гр.д. № 1867/2006 год. по описа на ВОС /оставено в сила № 1708/12.06.2006 год. по гр.д. № 1981/1999 год. - Х състав по описа на ВРС/, Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.04.2008 год. на съдебен изпълнител – Н. Г., рег. № 716 в КЧСИ, с район на действие ОС – Варна по изп.дело № 20077160400380,  вписано в книгите по вписванията на 10.07.2008 год., том ХІІ, № 129, вх.рег. 20004, протокол от 08.04.2008 год., протокол за разпределение на сумите по изп.д. № 20077160400380, протокол за принудително отнемане на недвижим имот /въвод във владение/ от 24.07.2008 год. по изп.дело № 20077160400380, нотариален акт № 18, том ІІІ, рег. № 3640, дело № 393/25.07.2008 г., с който имота е продаден от Л. В. П. на “Фендер” ЕООД, представлявано от Ю.Г. А..

Относно личното ползване от ответното дружество и възпрепятстване правото на ползване от страна на останалите съсобственици – ищци по делото: Фактът, че ответниците са упражнявали през процесния период фактическа власт върху имота в обем – по-голям от притежаваните от тях права – 8/100, се установява от събраните по делото писмени доказателства (жалба от 02.06.2006 год. на л.70-71, писмо вх. № 52275/19.12.2006 год. на ВОС по в.гр.д. № 1069/2006 год., протокол по т.д. № 1069/2006 год. по описа на ВОС на л.74-75, че “Търговска къща Европа” АД е съсобственик на имота и от месец ноември 2005 год. ползва първия етаж от него), както и гласните доказателства чрез разпита на свид. М. И. С. и свид. М. О. Ш. /без родство със страните/. Фактът, че съсобственият имот в по-голямата си част се ползва от ответниците не се опровергава и от показанията на св.Т.Г. и свид.П. Тодорова, които съдът преценява с оглед разпоредбата на  чл.172 от ГПК. В подкрепа на извода, че имота се ползва от ответното дружество е и обстоятелството, че в представените по делото писмени доказателства, а именно декларация вх. № 30820/21.11.2005 год. – ТДД - гр.Варна, ДП Одесос, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 21.11.2005 год. и тъжба вх. № 13993/03.02.2006 год., че ответното дружество ползва две магазинни помещения, находящи се в гр.В., ул.Ц. С.  № **, и че е сочил за свой адрес, този на процесния имот.

В този смисъл, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта. Значение има само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще бъде основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; когато ползващия съсобственик не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея; когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. /в този смисъл е Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 год. на ВКС/.

От така събраните по делото доказателства се установи, че ответното дружество е ползвало процесния недвижим имот, представляващ МАСИВНА ТРИЕТАЖНА СГРАДА, находяща се в гр.В., ул."Ц. С." № **, състояща се от три магазии, всяка една с маза и тавански етаж, със застроена площ от 716, 30 кв.м. по нотариален акт № 185/35 г., заедно с дворното място, в което е построена сградата с площ на същото 716,30 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1, в кв. 39 по плана на 7-ми микрорайон на гр.В., при граници: ул."Ц. С. ", ресторант "КООП", брокерска къща "Леди ВСМ" и ул."С.", а по скица изх.№ 700/04.05.2007 г. с площ от 761 кв.м., представляващо ПИ № 484, идентичен с част от ПИ №1 в кв. 89 по предходния КП на 7-ми микрорайон, при граници: ПИ № 483, ул."Ц. С. I", ПИ № 485, ПИ № 487 и четириетажна масивна железобетонна сграда в периода от 2005 год. до 2008 год. като е препятствало ищците по делото да го ползват.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение, че ответното дружество не е получавало покана от ищците, с която да заявяват, че претендират обезщетение за процесния период, с твърдения, че получената покана на 23.12.2005 год. касае различен период, както и че същата изхожда лично и само от Г.К.Г., съдът не споделя същото, доколкото задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, като писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Същото е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД като след получаването му съсобственикът изпада в забава - веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.  Това право на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Без правно значение е посочването на конкретен размер на обезщетение, тъй като в поканата не е необходимо да се сочи нито квотата на съсобствениците, нито размера на задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението /в този смисъл е решение № 351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК/.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че са доказани предвидените от чл.31, ал.2 от ЗС предпоставки за заплащане на обезщетение от съсобственик, поради което претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателна за ползването на съсобствения имот и следва да бъде уважена.

По отношение размера на обезщетението – същото се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. С оглед определянето му, съдът възприема заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според което общата сума на пазарната наемна цена за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год. е в размер на 317 520 лева, като съответстващата на притежаваните от двамата ищци 32/100 ид.ч., равняващи се на 639.66 кв.м.ид.ч. разгърната застроена част е равна на сумата от 101 606 лева, при 16/100 ид.ч. от имота - собственост на Е.К.Г. същата е равна на 50 803 лева, а частта която съответствува на 16/100 кв.м. ид.ч. от имота, собственост на Г.К.Г. е в размер на 50 803 лева

 С оглед на установеното по-горе ползване от ответника искът се явява основателен за заплащане на сума в общ размер на 54 375 лева, от които 15 000 лева, съответстваща на притежаваната от Е.К.Г. квота в съсобствеността на имота – 16/100 ид.ч., за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год. и сумата от 39 375 лева, съответстваща на притежаваната от Г.К.Г. квота в съсобствеността на имота – 16/100 ид.ч., за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год.

Доколкото обаче по делото не е направено изменение във връзка със заключението по изготвената СТЕ по смисъла на чл.214 ГПК, то съдът намира, че иска следва да бъде изцяло уважен в претендираните размери, а не съгласно заключението на вещото лице.

При този изход на спора формулираното искане от ищците с правно основание чл.78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно с оглед уважената част от исковата претенция, поради което ответника следва да бъде осъден да им заплати сумата от 2345 лв, съобразно приложен по делето списък по реда на чл.80 от ГПК (за внесени държавни такси и депозит за вещо лице по СТЕ).

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Търговска къща Европа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.”Цар Симеон І” № 29, представлявано от Румен Симеонов Стоянов ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г., ЕГН **********,*** Х. **, чрез адвокат В.Т. ***, СУМАТА 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ масивна триетажна сграда, находящ се в гр.В., ул."Ц. С. " № **, състояща се от три магазии, всяка една с маза и тавански етаж, със застроена площ от 716,30 кв.м. по нотариален акт № 185/35 г., заедно с дворното място, в което е построена сградата с площ на същото 716,30 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1, в кв. 39 по плана на 7-ми микрорайон на гр.В., при граници: ул."Ц. С. ", ресторант "КООП", брокерска къща "Леди ВСМ" и ул."Софроний", а по скица изх.№ 700/04.05.2007 г. с площ от 761 кв.м., представляващо ПИ № 484, идентичен с част от ПИ №1 в кв. 89 по предходния КП на 7-ми микрорайон, при граници: ПИ № 483, ул."Ц. С. ", ПИ № 485, ПИ № 487 и четириетажна масивна железобетонна сграда, за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.31 ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА „Търговска къща Европа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.”Цар Симеон І” № 29, представлявано от Румен Симеонов Стоянов ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********q*** Храбър 19, чрез адвокат В.Т. ***, СУМАТА от 39 375 (тридесет и девет хиляди триста седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ масивна триетажна сграда, находящ се в гр.В., ул."Ц. С. *" № **, състояща се от три магазии, всяка една с маза и тавански етаж, със застроена площ от 716, 30 кв.м. по нотариален акт № 185/35 г., заедно с дворното място, в което е построена сградата с площ на същото 716,30 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1, в кв. 39 по плана на 7-ми микрорайон на гр.Варна, при граници: ул."Ц. С.", ресторант "КООП", брокерска къща "Леди ВСМ" и ул."С.", а по скица изх.№ 700/04.05.2007 г. с площ от 761 кв.м., представляващо ПИ № 484, идентичен с част от ПИ №1 в кв. 89 по предходния КП на 7-ми микрорайон, при граници: ПИ № 483, ул."Ц. С. ", ПИ № 485, ПИ № 487 и четириетажна масивна железобетонна сграда, за периода от 18.04.2006 год. до 18.07.2008 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.31 ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА „Търговска къща Европа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.Цар Симеон І № 29, представлявано от Румен Симеонов Стоянов „Търговска къща Европа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.Цар Симеон І № 29, представлявано от Румен Симеонов Стоянов ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г., ЕГН ********** и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** Х. **, чрез адвокат В.Т. ***, сума в общ размер на 2345 (две хиляди триста четиридесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :