РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000277 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: **** – чрез пълномощника и адв. Г. Й. против Решение № 21 от
16.02.2023г. постановено по т.д. № 34/2022г. по описа на ОС – П., с което са
отхвърлени предявените от М. М. М., ЕГН ********** от **** против ЗАД
"Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** искове за заплащане на сумата 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019г. в Р.У.,
причинено виновно и противоправно от И. А. при управление на лек
автомобил О. модел „В.“, рег. №* **** **, отговорността на която е предмет
на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 4 984.80
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
1
извършена операция за остеосинтетични средства и потребителска такса,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022г. до окончателното
изплащане и с което е осъдена М. М. М., ЕГН ********** от **** да заплати
на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** сумата 650 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено, а по същество – постановено друго, уважаващо изцяло
исковата претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно
приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта.
Твърди се, че изводите на съда са в противоречие със събраните свидетелски
показания и със заключението на вещото лице относно причините за
настъпване на ПТП. Счита, че неправилно съдът е кредитирал Постановление
на органите на досъдебното производство в Р.У. за прекратяване на
наказателна процедура. Намира, че това постановление не е задължително за
гражданския съд и не съставлява доказателство по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **** – чрез пълномощника
на дружеството адв. И. С., с който се изразява становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа се твърдение, че отговорността на застрахователя е
пряко обусловена от отговорността на прекия причинител – застрахован, а
отговорност на последния за ПТП не се установява, доколкото при
проведеното разследване на полицейските власти в Р.У. не се установява
допуснато от водача И. А. нарушение на правилата за движение по пътищата.
Намира, че съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелките М. и
Б. и почиващото на тези показания заключение на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Ищцата М. М. М., ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес: **** –
чрез пълномощника и адв. Г. Й. твърди, че на 02.08.2019 г. около 20.30 ч., в
Р.У., до гр. С., на 40-ти км. 183 м. от автомагистралата, е настъпило ПТП, при
което л. а. М. ****, рег. № ** **** **, управляван от П. Ч., движейки се с
несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, преминава в платното за
2
насрещно движение и се блъска в лявата мантинела. След удара се завърта
обратно на часовниковата стрелка и застава напреки на пътя. В същото време
управляваният от И. А. лек автомобил О. модел „В.“, рег. № * **** **, поради
несъобразена скорост и недостатъчно внимание блъска лек автомобил М..
Твърди се, че ПТП е настъпило, поради действията на водача И. А., който е
управлявал лек автомобил О. модел „В.“, рег. № * **** **, тъй като въпреки
наличието на препятствие на пътя не е спрял и е блъснал М. ****, намиращ на
пътното платно. Твърди, че причина за ПТП е виновното и противоправно
поведение на водача А., който се е движил с несъобразена скорост и не е
спрял при наличие на препятствие на пътя. Твърди, че вследствие на ПТП е
пострадала тя, явяваща се пътник в лек автомобил О. модел „В.“, рег. № *
**** **, возила се на една от седалките в левия край от средната редица.
Посочва, че е получила травматични увреждания: множество фрактури на
лицеви кости, счупване на костите на свода на черепа, счупване на
ъгловидната повърхност на мандибулата от дясната страна, с отчупване на
парче с отместване с около 8-9 мм, счупване на скуловата дъга в дясно,
счупвания на десния паксиларен латерален синус и мозъчно сътресение със
загуба на съзнание. Тя е приета по спешност в болница в гр. С., където са и
извършени изследвания и е насочена за оперативни интервенции и активно
лечение, но тя е предпочела да се върне в България. На 06.08.2019г.
потърсила лекарска помощ в България с оглед оплакванията и по спешност е
хоспитализирана за периода 06.08. – 12.08.2019г. Твърди, че на 08.08.2019г. е
извършена оперативна интервенция и фиксация на фрактурите с поставяне на
титаниеви пластини и винтове. Твърди, че и след изписването е продължила
да изпитва главоболие, замаяност, липса на ориентация за време и място.
Твърди, че поради тежките фрактури на лицето и челюстта е била фиксирана
с обездвижваща превръзка за период от половин година. Получила е и
разместване на зъбната редица на долната челюст с оглед получената
фрактура с дислокация на челюстта. Твърди,че за нея са настъпили трайни
последици от травмата, изразяващи се в нарушение на дъвкателната функция,
козметични дефекти и други като в продължение на година не е могла да се
храни нормално, без да изпитва болки и затруднения. Твърди, че
претърпяното ПТП се е отразило тежко и на психическото и състояние.
Поради получените дълбоки рани по цялото лице, твърди, че е изпаднала в
депресивно състояние и отказва да излиза от дома си. Често плаче, изпитва
3
тревожност, страх, чувство на безпомощност, блокиране на емоциите,
отчуждаване от околните. Твърди, че е получила посттравматично стресово
разстройство. Твърди, че тези увреждания са пряка и непосредствена
последица от пътно транспортното произшествие.
Посочва, че към датата на ПТП гражданската отговорност на твърдяния
причинител на вредите – водачът на лек автомобил О. модел „В.“, рег. № *
**** ** - е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД да и
заплати сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019г. в Р.У., причинено виновно и
противоправно от И. А. при управление на лек автомобил О. модел „В.“, рег.
№* **** **, отговорността на която е предмет на договор застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за заплащане на сумата 4 984.80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за извършена операция за
остеосинтетични средства и потребителска такса, ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД оспорва предявения иск. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” по отношение на лекия автомобил О. В., рег. № *
**** **, управляван от И. А.. Оспорва обаче описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Твърди, че водачът А. не е нарушил правилата за
движение, поради което липсва негово противоправно поведение. С оглед на
това счита, че и застрахователят не следва да отговаря по претенцията. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, поради това, че тя не е била с поставен обезопасителен колан
към момента на ПТП, както и поради неправилно лечение на последиците,
тъй като ищцата е напуснала по собствено желание болницата в Р.У., в която
е била настанена, въпреки изричните предупреждения на лекарите.
Евентуално – ако съдът намери иска за основателен - счита, че размерът на
4
претендираното обезщетение за вреди е прекомерен с оглед на твърдяните
болки и страдания. Счита, че съдът – ако намери искът за основателен –
следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на
обезщетението.
Първоинстанционният съд е намерил, че от доказателствата по делото
не може да се установи противоправно поведение на водача на лекия
автомобил О. модел „В.“, рег. №* **** ** – И. А.. Поради това е намерил, че
болките и страданията на ищцата не подлежат на обезщетяване от
застрахователя.
По допустимостта на иска: Правото на иск на М. М. М. се определя от
твърдението и, че е претърпяла болки и страдания вследствие увреждания
при ПТП, причинено виновно и противоправно от водач, чиято отговорност е
предмет на застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника.
Дали е възникнала отговорност на застрахования и дали са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, е въпрос по
същество на спора. Не се спори, че на 09.02.2021г. от страна на ищцата е
предявена претенцията пред застрахователя, но обезщетение не е определено
и заплатено. Това обуславя възможността за предявяване на иск за
обезщетение по съдебен ред.
От представената справка от информационния регистър на Г. ф. за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия
автомобил О. В., рег. № * **** ** е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на покритие от 18.01.2019 г. до 17.01.2020г., издадена
от ответника. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и
лицето, за което се твърди да е причинител на увреждането. И. А. като водач
на лекия автомобил О. В., рег. № * **** ** се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо твърдяното
застрахователно събитие.
Видно от представеното Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на
процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Ч.-Ч.,
Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С., У.
наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост
5
на ПТП, от което е последвала смърт, на основание пар. 235, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Р.У.. Разследващите органи са установили, че на
02.08.2019 г., около 20:30 ч., П. Ч. е управлявал л. а. М. **** с румънска
регистрация рег. № ** **** ** по автомагистрала ***, със скорост от около
80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен
дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение.
Описан е вида на магистралата - такава с по две ленти за движение в едната
посока и една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са
разделени една от друга със стоманена мантинела. Разследващите органи от
отдел „Пътна полиция“ – гр. С., У. са установили, че водачът Ч. е управлявал
пътното превозно средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил
управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със
скорост от около 80 км/ч. От удара автомобилът се завърта обратно на
часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки
на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение. П. Ч. и пътуващият
с него А. Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници
в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. След инцидента, в
същата посока както на лекия автомобил М. ****, се движело ППС с
непозната марка и регистрационен номер, а зад него - водачът И. И. А.,
управляващ лек автомобил О. В., рег. № * **** **, на къси светлини с
приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. В превозното средство
пътували общо 8 пътници. Приближавайки към мястото на произшествието,
водачът И. А., след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо
се пред него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия
автомобил М. ****, но поради закъснялата възможност да го забележи, се
блъснал, без да натисне спирачка, в застаналия от лявата страна, пред
предния калник на М.а, П. Ч. и в самия лек автомобил М. ****. От удара П. Ч.
се заклещил под лекия автомобил О. В., който го влачил до крайното си
местоположение, като в резултат на тежките травми, Ч. починал на
местопроизшествието. Посочено е, че травми с различен интензитет
вследствие на ПТП са получили водачът И. А. и други лица, сред които и
ищцата М. М.. В резултат на извършените действия по разследване на
инцидента, се приема, че отговорност за ПТП носи П. Ч., тъй като с
действието си е нарушил пар. 25, ал. 1 от Правилника за движение по
пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се
6
извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за
видимост, а също така и разпоредбите на пар. 21, ал. 12 от същия правилник,
според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното
платно, на лентата за спиране или в канавката, през нощта или в случай на
ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка. Поради
смъртта на водача Ч. наказателното производство против него е прекратено.
Относно водача И. А., управлявал лекия автомобил О. В. не е установено
нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в
съобразяването и действието. Прието е, че отговорността за ПТП е
единствено на водача П. Ч., който е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените в
акта лица. Независимо от осъществяване на състава на пар. 235, ал. 1 от НК,
поради смъртта му, наказателното производство е прекратено.
Вярно е, че Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по
разследване на Главно полицейски управление на окръг Ч.-Ч., Дирекция на
правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С., У. не е
задължително за съда, доколкото няма характер на влязла в сила присъда /чл.
300 от ГПК/. То обаче е част от доказателствата по делото, издадено е от
компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след
събиране на информация от различни източници. Този акт следва да се цени
и обсъжда наред с другите доказателства по делото.
Според настоящата инстанция другите доказателства – свидетелски
показания и съдебна автотехническа експертиза – не установяват различни
обстоятелства във връзка с механизма на ПТП. Не установяват и различни
обстоятелства относно приетата от разследващите органи липса на
противоправно поведение във връзка с ПТП на водача А.. Свидетелките С. М.
и Д. Б. твърдят, че са се движили с микробус от П., в посока Г. за работа. На
02.08.2019г. на магистралата в У. са претърпели ПТП. Водачът на буса карал
много бързо, говорел си с пътниците, обръщал се и пускал силно музика.
Нето една от свидетелките не посочва да е забелязала каква е била скоростта
на движение на О.а, не се уточнява през цялото време ли е карал така или е
намалил скоростта, когато се е стъмнило и е завалял дъжд. В цитираното
решение за прекратяване на процедурата по разследване се посочва, че
скоростта на О.а е била 100 -110 км/ч. Разрешената за движение по
магистралата е 130 км/ч. Субективните усещания на свидетелките не могат да
7
бъдат доказателство за скоростта на движение. Свидетелката Б. посочва, че се
е унесла на сън, усетила е трясък и е изпаднала в безсъзнание. Следователно
тя изобщо не е видяла пътната обстановка и ПТП, нито автомобила, в който
са се ударили. Свидетелката М. твърди, че е забелязала аварирала кола в
лявото платно до мантинелата и човек с жилетка и триъгълник, който
ръкомахал, но техтия шофьор не реагирал. Посочва, че не е имало трафик и
движението е било спокойно. Обстоятелството, че тя конкретно не е
забелязала движещ се преди О.а друг автомобил, не означава, че такъв не е
съществувал. Било е тъмно, валял е дъжд, жените в О.а са били полегнали на
седалките, нормално е в такава обстановка да не бъде забелязан движещо се
пред лекия автомобил друго МПС. В заключението на съдебната
автотехническа експертиза се посочва, че този неизвестен автомобил е
възприел своевременно катастрофиралия М. **** и го е заобиколил в
съседната лента. Вещото лице посочва, че при наличие на дистанция от около
60 метра между този автомобил и процесния, в момента, в който се е открила
видимостта към авариралия автомобил, О. В. би се намирал на разстояние 75-
80 метра преди лекия автомобил М.. При движение със скорост 110 км/ч са
необходими 7.2 секунди, което време е недостатъчно той да спре преди
авариралия автомобил. Би могъл да предприеме маневра „заобикаляне“, за
което са необходими около 5 секунди, но липсват данни, от които да бъде
направен обоснован извод относно възможната степен на ограничаване на
видимостта на водача на О. „В.“ от страна на неизвестния автомобил.
Движейки се зад този неизвестен автомобил, водачът А. не е могъл да
забележи своевременно катастрофиралия автомобил и се е блъснал челно в
него. В т.5.2.3 от заключението се посочва, че водачът А. се е движил с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост при движение на къси
светлини, което го е поставило в невъзможност да възприеме опасността на
пътя. Експертът посочва също, че водачът е А. при скорост от 100-110 км/ч не
е имал възможност да спре, но намира, че е могъл да заобиколи
катастрофиралия автомобил. В тази част – относно несъобразената скорост и
възможността да заобиколи катастрофиралия автомобил - заключението не
може да бъде кредитирано и правилно това не е сторено от Окръжния съд,
тъй като този извод почива на предположение и няма документи или
показания, от които да се извлекат данни за това какъв е бил интензитета на
движение по магистралата в конкретния момент, както и каква е била
8
дистанцията между двата автомобила – между О.а и неизвестния и
разстоянието между него и авариралия, в момента, в който е предприето
заобикаляне.
Скоростта на движение на О. „В.“ е била 100 -110 км/ч, което е под
допустимата от 130 км/ч за магистралата. Освен това за водача А.
катастрофиралият автомобил не е предвидимо препятствие. То не е било и
видимо за него, тъй като пред него се е движил неизвестния автомобил.
Ето защо съдът приема, че по делото не е установено водачът А. да е
нарушил правилата за движение по пътищата и виновно и противоправно да е
предизвикал или допринесъл за настъпване на ПТП. Съгласно чл.432 ал.1 от
Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 от КЗ. Това пряко право на увреденото лице възниква едновременно с
правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него.
Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право
и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този
смисъл е разрешението в ТР №1/ 2016 г. от 30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС.
В случая увреденото лице не установява наличие на свое притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования, за да обоснове
основателността на прекия си иск спрямо застрахователя.
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 21 от
16.02.2023г. постановено по т.д. № 34/2022г. по описа на ОС – П., с което са
отхвърлени предявените от М. М. М., ЕГН ********** от **** против ЗАД
"Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** искове за заплащане на сумата 50 000 лева – обезщетение за
9
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019г. в Р.У.,
причинено виновно и противоправно от И. А. при управление на лек
автомобил О. модел „В.“, рег. №* **** **, отговорността на която е предмет
на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 4 984.80
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
извършена операция за остеосинтетични средства и потребителска такса,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022г. до окончателното
изплащане и с което е осъдена М. М. М., ЕГН ********** от **** да заплати
на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** сумата 650 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
От страна на въззиваемото дружество е направено искане за
присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 540 лева за
юрисконсултско възнаграждение. То е в размер на минимума по чл.37 от ЗПП
и чл.25 от НЗПП и е дължимо на основание чл.78 ал.8 във връзка с чл.78 ал.3
от ГПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 16.02.2023г. постановено по т.д. №
34/2022г. по описа на ОС – П., с което са отхвърлени предявените от М. М.
М., ЕГН ********** от **** против ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** искове за заплащане на сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП
от 02.08.2019г. в Р.У., причинено виновно и противоправно от И. А. при
управление на лек автомобил О. модел „В.“, рег. №* **** **, отговорността
на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
10
от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане
на сумата 4 984.80 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за извършена операция за остеосинтетични средства
и потребителска такса, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022г. до
окончателното изплащане и с което е осъдена М. М. М., ЕГН ********** от
**** да заплати на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **** сумата 650 лева – разноски по делото, сторени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** от **** да заплати на ЗАД
"Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** сумата 540 лева – разноски, сторени във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11