и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 19 от 03.04.2007 г., постановено по гр. дело № 1037/2006 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот- апартамент № 18, находящ се в гр. Кърджали, бл. 1 вх. А ет. 4 в ж. к. "Възрожденци", кв. 23А, със застроена площ 65.69 кв. м., ведно с избено помещение № 1 със светла площ 4.06 кв. м., както и 0.783 % от общите части на жилищната сграда и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при граници на жилището: изток- ап. 17, север- стълбище, горе- ап. 22 и долу ап. 14 и на избеното помещение: изток- мазе № 14; запад- мазе № 2 и север- коридор, между Юксел Мустафа Хайрула и Айсел Мустафа Хакиф при дялове - по ½ идеална част за всеки един от тях. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Айсел Мустафа Хакиф от с. Гърбище, обл. Кърджали, която чрез процесуалния си представител го обжалва. Поддържа в жалбата, че за да постанови решението си, съдът не приел за основателно оспорването на предявения иск за делба от страна на ответницата, на основание изтекла в полза на праводателя й Рамадан Юсуф Емин придобивна давност. Решението на първоинстанционния съд било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Направените от съда изводи, че спорният имот бил съсобствен между ищеца и ответницата не били в съответствие със събраните по делото доказателства. При постановяване на решението си, съдът не съобразил разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ГПК- не преценил обективно всички доказателства по делото, не преценил и доводите на страните. В мотивите на решението съдът едностранно обсъдил гласните доказателства, а някои въобще не бил обсъдил като тези на св. Фетие Юсуф- майка на страните по делото, при което направил погрешни и произволни изводи относно факта и времетраенето на теклата в периода 1989- 1999 г. придобивна давност в полза на праводателя на ответницата по иска. Съдът изградил убеждението си за неизтекла в полза на Рамадан Юсуф Емин придобивна давност въз основа на съмнителните и хипотетични показания на родствениците на ищеца. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли иска за делба. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата чрез процесуалните си представители я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. В писмена защита излага съображения. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. Предявен е иск за делба на съсобствен имот и производството се движи по реда на глава XXVIII от ГПК във фазата по допускане на делбата с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. чл. 278 и сл. от ГПК. Ищецът Юксел Мустафа Хайрула твърди в исковата молба, че с ответницата Айсел Мустафа Хакиф били съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 18 вх. А ет. 4 в блок № 1 в кв. 23А в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” със застроена площ 65.69 кв. м., ведно с избено помещение № 1 с площ 4.06 кв. м. Описания имот бил придобит от Рамадан Юсуф Еминов и Фетие Рамаданова Хайрулова по нот. акт № 300 том ІІ нот. д. № 796/1981 г. С нотариален акт № 113 том І нот. д. № 243/1983 г. Рамадан Юсуф Еминов прехвърлил на ищеца ½ ид. част от процесния имот. С нот. акт № 123 том І рег. №18661 нот. д. № 164/1999 г. Рамадан Юсуф Еминов и Фетие Рамаданова Хайрулова прехвърлили останалата част от имота на ответницата Айсел Мустафа Хакиф. Не можели да разделят доброволно имота, поради което моли съдът да допусне делба при дялове ½ идеална част ищеца и ½ идеална част за ответницата. Ответницата Айсел Мустафа Хакиф оспорва предявения иск и твърди, че е собственик на процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява следното: С нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 300 том ІІ нот. д. № 796/1981 г. Рамадан Юсуфов Еминов и Фетие Рамаданова Хайрулова били признати за собственици на недвижим имот- жилище № 18, находящо се на ІV етаж в жилищна сграда- блок № 1 вх. А кв. „Възрожденци” в гр. Кърджали със застроена площ 65.69 кв. м., ведно с избено помещение № 1 със застроена площ 4.06 кв. м. На 22.08.1983 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, том I, нот. дело № 243/1983 г. Рамадан Юсюфов Еминов продал на Юксел Мустафов Хайрулов собствената си ½ идеална част от апартамент № 18, ет. 4 в блок № 1 в кв. 23а по плана на гр. Кърджали комплекс „Възрожденци” със застроена площ 65.69 кв. м., ведно с ½ идеална част от избено помещение № 1 със светла площ 4.06 кв. м. и ½ идеална част от 0.783% от общите части на жилищната сграда и ½ идеална част от припадащото се право на строеж за сумата 828 лв. на Юксел Мустафов Хайрулов. Впоследствие Рамадан Юсуф Емин и Фетие Рамадан Юсуф с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 123 от 30.06.1999 г., том I, дело № 164/1999 г. прехвърлили процесния имот изцяло на ответницата по иска Айсел Мустафа Хакиф. А от удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 08.01.2007 г., издадено с. Повет, общ. Кърджали се установява, че имената Рамадан Юсуф Емин, Рамадан Юсюфов Еминов и Рамадан Юсуфов Еминов са имена на едно и също лице. Процесният имот видно от писмо изх. № 53- 00- 257-1/02.03.2007 г. на Община Кърджали бил деклариран от ищеца Юксел Мустафа Хайрула /Юлиян Маринов Христов/ по реда на чл. 14 от ЗМДТ на 08.08.2000 г. като от началото на същата година му били начислени данъци за ½ идеална част от имота, а като втори съсобственик била посочена Фетие Рамадан Юсуф, която през 1998 г. декларирала имота като единствен собственик. Представени са доказателства, че през 2000 г. ищецът и майка му Фетие са заплатили местни данъци и такси за процесния имот. С оглед на горното съдът приема, че всяка от страните по делото е собственик на по ½ идеална част от процесния имот, като ищецът е станал собственик на основание договор за продажба от 1983 г. и се легитимира като такъв с нотариален акт № 113 по нот. д. № 243/1983 г., а ответницата по иска- на основание договор за дарение от 1999 г. Макар че на ответницата по иска- жалбодателка пред тази инстанция, с договора за дарение от 1999 г. е бил прехвърлен целия имот, след като Рамадан Юсуф Емин вече бил прехвърлил на ищеца по иска своята ½ ид. част от процесния имот, то не се е породил неговия вещен ефект. Чрез този договор, макар и действителен, действителният собственик не е загубил правото си на собственост. И тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има, то и правоприемникът му- в случая Айсел Мустафа, не е станала собственик на тази ½ идеална част по договора за дарение. Твърдението на ответницата по иска, че праводателят на ищеца Рамадан Юсуф Емин след продажбата през 1983 г., отново е придобил продадената на ищеца ½ идеална част от имота и като собственик е дарил същата през 1999 г. на ответницата, е несъстоятелно. Неоснователно е възражението й за изтекла придобивна давност в полза на праводателя на ищеца Рамадан Юсуф Емин след 22.08.1983 г.- датата на продажбата на ½ идеална част от жилището на ищеца Юксел Мустафа до 30.06.1999 г., когато Рамадан Юсуф Емин отново е прехвърлил ½ идеална част от същия имот и ответницата не е станала едноличен собственик на процесния имот. От обясненията на ищеца и събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че след 1983 г. ищецът, а след 1985 г. и съпругата му, са живяли в процесния апартамент до 1989 г. включително, когато се изселили в Турция. До 2000 г. ищецът не се е завръщал в страната, но през 1992 г. съпругата му се завърнала и заедно със св. Реджеб Али и св. Хайрула посетила апартамента, от където взели диван. След заминаването на ищеца през 1989 г., патронът на външната врата на процесния имот бил сменен и св. Расим Али- тъст на ищеца, не могъл да влезе в апартамента. След 2000 г., когато ищецът се завръщал в страната, майка му Фетие му казвала, че апартамента бил в ремонт и ключовете били в майстори, поради което той отсядал при нея. През 2005 г. или 2006 г. при поредното си завръщане отишъл до апартамента и изкъртил вратата като установил, че вътре не били извършвани никакви ремонти. Установява се също, че ищецът не е ползвал лично процесния имот през периода от 1989 г., когато е заминал за Република Турция и до 2000 г. Самото неупражняване обаче на фактическа власт в продължение на повече от 10 години върху собствен недвижим имот, в т.ч и идеална част от него, не е достатъчно, за да загуби собственикът правото си на собственост и друг да го придобие по давност. По делото не са събрани безспорни доказателства Рамадан Юсуф Емин след заминаването на ищеца за Р. Турция през 1989 г. и до 30.06.1999 г. да е владял за себе си непрекъснато имота в продължение на 10 години явно и необезпокоявано съгласно чл. 79 от ЗЗД. В тази насока се съдържат данни в показанията на св. Фетие Юсуф- майка на страните по делото, които обаче са вътрешно противоречиви и съдът ги кредитира частично, още повече, че същата свидетелства за това, че ищецът не е ползвал апартамента. Така, свидетелката пред първоинстанционния съд твърди, че Юксел живял в апартамента около 7- 8 месеца през 1989 г. заедно със жена си и детето им, след което заминал за Турция и се върнал през 2000 г. като започнал да се интересува от апартамента, тъй като си мислел, че е негов и през 2005 г. счупил вратата на апартамента. Самата свидетелка живеела на пазара в къща, състояща се от две стаи и салонче. Разпитана повторно пред тази инстанция свидетелката твърди, че през 1989 година ищецът по делото Юксел изобщо не бил живял в апартамента. Противоречиви са показанията на същата свидетелка и в частта, в която веднъж твърди, че самата тя живеела в къща на пазара, състояща се от две стаи и салонче, а пред тази инстанция твърди, че в процесния апартамент след 1989 г. до дарението на имота на дъщеря й живяли тя, баща й Рамадан и дъщеря й. Обстоятелството, че тази свидетелка е живяла на друг адрес в града, а не в процесния апартамент, се потвърждава от показанията на св. Руска Бечева, която твърди, че със св. Фетие били съседи от 40 години на ул. „Дъбрава”, която се намирала до пазара. В тази насока са и показанията на св. Нуредин Махмуд, разпитан пред тази инстанция, който твърди, че при посещенията му в процесния апартамент, там живеели бай Рамадан, Айсел и съпруга й Идриз. Същият свидетел твърди обаче, че бил ходил в апартамента през 1990 година, след това пак бил ходил, но не помнел кога, респ. същият не може да установи периода от време, за който твърди, че тези лица и конкретно Рамадан Еминов са живяли в апартамента. Обстоятелството, че до заминаването за Турция през 1989 година, ищецът със семейството си е живял в процесния апартамент, се потвърждава от показанията на свидетелите Расим Али, Акиф Хайрула и Реджеб Али. Твърденията на ответницата се оборват и от показанията на майката на страните по делото- св. Фетие Юсуф, която сочи, че преди тя и нейния баща да дарят имота на дъщеря й- ответница по иска, баща й развалил дарението, което направил на Юксел, тъй като последният не полагал каквито и да е грижи за баща й. От тези показания може да се направи извода, че Рамадан Юсуф Емин е прехвърлил имота на ответницата, поради това, че бил недоволен от незаинтересоваността на ищеца, а не поради това, че е станал собственик на имота на основание упражнявано давностно владение. В тази насока следва да се отчетат и показанията на същата свидетелка, която сочи и това, че сина й Юксел живял в имота около 7- 8 месеца през 1989 г. Или, дори да се приеме, че Рамадан Емин е владял имота след заминаването на ищеца за Р. Турция, то до 30.06.1999 г. не са изминали 10 години съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС. В подкрепа на този извод, са и показанията на св. Реджеб Али и св. Акиф Хайрула, които заедно с·с съпруга на ищеца през 1992 г. са посетили процесния имот, откъдето изнесли от мебел, без да са били възпрепятствани от някого за това. От писмените доказателства, представени пред тази инстанция- писмо рег. № 722811.07.2007 г. на МВР- НСП- Кърджали се установява, че ищецът по иска е влязъл в Р. България на 22.07.2000 г., като е посещавал България и през 2004, 2005, 2006 и 2007 година, а от приложения паспорт на съпругата му Зехра, ведно с превод, се установява, че същата е влязла в страната на 21.04.1992 година и на 08.04.2000 година. С оглед изложеното, съдът намира за недоказани възраженията на ответницата, а искът за делба- за основателен, поради което следва да се уважи като се допусне делба на процесния имот, чрез която да се трансформира създалата се между страните имуществена общност в имуществена разделност, при дялове- ½ идеална част за ищеца и ½ идеална част за ответницата. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 03.04.2007 г., постановено по гр. дело № 1037/2006 г. по описа на Кърджалийският районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30 – дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |