РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9838 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от Л.Ц.И., И.И.Н., З. И.Н. и Ю.И.Н. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, за сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на наследодателя на
ищците, настъпила като последица от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен на 13.01.2017 г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при
ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че на 13.01.2017 г. Й.С.П. управлявал лек
автомобил марка „Форд“ , модел „Транзит“, с рег. № ******, по второкласен път
ПП ІІ-13. В участъка на км. 99+442,
водачът навлязъл в платното за насрещно движение и ударил намиращия се в него
лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, причинявайки смъртта на
водача му И.Н.В.. Л.И. е живяла на съпружески начала с починалия, а останалите ищци
са негови деца. Поддържа се, че И.В.е бил най-близкия човек на Л.И., и двамата
създали семейство, в което отглеждали и възпитавали децата си. Той бил нейна морална
и материална опора, като двамата са имали продължителен и спокоен съвместен
живот, повече от двадесет и пет години. Заедно изградили семейство, в което
отношенията се основавали на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Л.И. все
още не може да приеме смъртта му. Не по-малка е и мъката на трите деца на
починалия, които не могат да намерят покой и да превъзмогнат загубата му.
Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина, на мястото на
всекидневното им общуване и обичта на техния близък. Сочат, че ищците изживяват
стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост и усещане
за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и
З.“ АД оспорва исковете по основание и
размер, като сочи че не е налице деликт. Счита исковете за завишени по размер. Признава
наличието на застрахователно правоотношение. Прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че И.Н.В. управлявал
автомобила с несъобразена скорост и освен това не е използвал обезопасителен
колан.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432 КЗ, дава
право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел
ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител.
Установява се от представеното
удостоверение за наследници изх. № 35 от 19.01.2017 г. от община Мизия, област
Враца, че З. И.Н. - син, Ю.И.Н. - дъщеря и И.И.Н. - дъщеря, са наследници по
закон на И.Н.В., починал на 14.01.2017 г. Същите са деца на починалия и Л.Ц.И..
По делото е представена служебна бележка изх. № ОБ-30/13.02.2017 г.,
издадена от община Мизия, област Враца, в която е посочено че Л.Ц.И. от 1990 г.
живее на съпружески начала, в общо жилище, находящо се на ул. „Ком“ № 1.
С молба претенция вх. № 327 от 17.03.2017 г. ищците са поискали заплащане
на застрахователно обезщетение от ответника, във връзка със смъртта на И.Н.В..
С влязла в сила присъда от 12.06.2018
г., постановена по НОХД № 347/2018 г., Окръжен съд, гр. Плевен е признал Й.С.П., за виновен в
това, че на 13.01.2017 г. в с. Долни Дъбник, гр. Искър, на пътен участък II-13, в района на км 99+442, в землището на гр. Долни Дъбник, обл. Плевен,
при управлението на лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, предл. II от ЗДвП, като
управлявал лекия автомобил със скорост 116.95 км/ч., и навлязъл със страничната
лява част на купето на автомобила в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил смъртта на И.Н.В. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, предл. I,
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. III от НК.
Съгласно заключението на изслушаната
в настоящето производство автотехническа експертиза, пътнотранспортното
произшествие е настъпило на път ПП II -
13, на прав пътен участък в района на км. 99+442, в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Пътят се състои от едно платно и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. Лек автомобил „Опел” (управляван от И.В.) се е движил в дясната пътна лента със скорост на движение 68 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП му е предстояло да премине по ляв
завой. В същото време, т.а. Форд се
е движил върху пътната лента за насрещно движение на л.а. Опел и в обратната му
посока. Преминавайки по десния завой за него водачът на т.а. Форд е изгубил
управлението върху автомобила, като се е отклонил вляво и е навлязъл върху
пътната лента за насрещното му движение. Реализирало се е ПТП, като ударът е
настъпил изцяло върху пътната лента за насрещно движение на т.а. Форд, който с
предната си лява част челно е ударил предната лява част челно на л.а. Опел. Водачът
на т.а. Форд е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е
движил със максимално разрешената скорост 90 км/ч или по ниска, управлявайки
автомобила по пътната лента, предназначена за посоката му на движение.
Опасната зона за спиране на лекия
автомобил Опел при определената му скорост (след изчисления от вещото лице) на
движение 68 км/ч. е около 52 м. Опасната зона за т.а. Форд при определената му
скорост 109 км/ч, при разрешена 90 км/ч., е около 111. В материалите няма
данни, чрез които може да се определи водачът на лекия автомобил Опел да е бил
или не с предпазен колан по технически път.
Съгласно заключението на приетата в
настоящето производство съдебномедицинска експертиза, при наличните данни по
делото следва да се приеме, че
основна, начална причина за настъпване на смъртта на Вълчев е тежката
множествена (черепно - мозъчна, гръдно -коремна и на опорно - двигателен
апарат) травма. Не базата на тази травма и последвалите я остър срив в
хемодинамиката (травматичен шок) и мастна емболия се е развила непреодолима
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, която е и непосредствена причина за
смъртта. При пострадалия съобразно данните от медицинската документация се
касае за травматични увреждания причинени почти едномоментно с много голяма
травмираща сила, по механизъм съчетаващ елементи на удари, притискане и
инерционни въздействия, които могат да се обяснят много добре с механогенезата
на пътнотранспортното произшествие. Между получените травматични
увреждания и настъпването на смъртта е налице пряка и непрекъсваща се
причинно-следствена връзка.
Травмите
при пострадалия Вълчев са резултат от съчетание на механизъм на удар в
интериора на лекия автомобил,
притискане от настъпили тежки пластични деформации навътре в автомобила и
инерционни въздействия върху вътрешните органи. Отчитайки вида и
локализацията на травмите, при документираните тежки деформации в предната,
лявата част и таван на автомобила, който е шофирал В., вещото лице д-р Ц.Г.,
специалист по съдебна медицина, приема че водещ механизъм на травмиране е този
от притискане. С този механизъм добре може да се обяснят както счупване на
черепни кости и черепно-мозъчна травма, така и гръдната травма със счупване на
ребра и гръдна кост. Характерна за този механизъм е травмата с двустранно
счупване отпред на тазови кости и разкъсване на пикочен мехур. При този
механизъм могат да се реализират и установените счупвания на леви крайници.
Следва да се
отбележи, че вида и предилекционното увреждане на травмите на главата, тялото и
крайниците в ляво, дава основание да се приеме, че водещо по тежест е
увреждането по механизъм на притискане на пострадалия - между тежките
деформации навътре в предната, горна и лявата части на автомобила и седалката.
Предназначението на предпазния колан е да намали инерционното движение на
тялото в началните хилядни от секундата при удара и фиксирайки го към седалката
да го предпазят от удари в части на вътрешната конструкция на автомобила, както
и от евентуално изхвърляне след удара. При употреба на предпазни колани, не се
обездвижват главата и крайниците и те могат да достигнат и да се травмират с
удар от предмети от интериора на лекия автомобила. Фиксирайки тялото към
седалката колана не е в състояние, обаче по никакъв начин да го предпази от
притискане от настъпващи травми от деформации.
По делото не е спорно обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, за процесния автомобил, валидна към датата на пътнотранспортното произшествие.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, се
определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
З.Б.Н., дава сведения, че ищците са живеели заедно с починалия в една къща
в гр. Мизия, били са сплотено и единно семейство, което е отглеждало добре
децата си. След катастрофата, ударът е бил голям, още не могат да приживеят
случилото се. Децата са станали доста затворени, не общуват с хора, Л. е „двойно
по – зле“, тя ходи само на работа и се грижи за децата. Все още живеят заедно в
къщата. Свидетелят М.С.Д.дава сведения, че семейството е било сплотен колектив,
като всичко е вървяло добре, до момента, в който е станала трагедията. При тях
са предстояли все хубави неща – И. е трябвало да се омъжва, Ю. е записала да учи, а след това се е наложила да прекъсне след случилото се.
Живеели са заедно. Свидетелят П.В.Й.сочи, че Л. и Иво живеят заедно в едно
домакинство от 90-та година, като до инцидента не са се разделяли.
Настоящият съд като съобрази задължителните
постановки на ППВС №4/68
г., като взе предвид възрастта на пострадалия към момента на ПТП, близките отношенията
между него и ищците, изградени на базата на обич и подкрепа, тежката
емоционална загуба на морална и материална опора, в лицето на бащата в
семейството и невъзвратимостта на смъртта на близкия родственик и спътник в
живота. Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната, съдът намира,
че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което Л.И. трябва да получи
е в размер на 120 000 лв., и съответно по 110 000 лв. за всяко едно от
децата на починалия - И.И.Н., З. И.Н. и Ю.И.Н.. Исковете до пълните предявени
размери от по 200 000 лв., следва да бъдат отхвърлени.
С оглед установеното в
автотехническата експертиза и медицинската експертиза, съдът намира
възраженията за съпричиняване в отговора, за неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия от 22.02.2019
г. между З. И.Н. и „Ню Лего“ ЕООД, доколкото вземането е прехвърлило, а отделно
от това, по аргумент от чл. 226 ГПК, същото е неотносимо към предмета на делото
в настоящето производство.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, началото на периода на забава е,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, като се взема предвид коя от датите е най-ранна. Видно от молба
вх. № 372/17.03.2017 г., от тази дата застрахователят е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие и от този момент дължи изплащане на законната
лихва. Искането за присъждане на законова лихва от датата на деликта е
неоснователно.
Относно
разноските
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 38 ЗА, да заплати на ищеца сумата от 11 832.75
лв. с ДДС - разноски за безплатна правна помощ, съобразно уважената част от
исковете, по представените договори от 10.02.2017 г., в минимален размер по
НМРАВ, като възражението за прекомерност, с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК, се явява
неоснователно. На
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените
разходи за експертизи и депозит за свидетел, в размер на 196.88 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 18 000 лв., представляваща държавна такса и сумата от
168.75 лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда, съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на всеки от
ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -
душевни болки и страдания от смъртта на И.Н.В., причинена в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 13.01.2017 г., по второкласен път
ПП II-13, в участъка на км 99+442, по вина на шофьора Й.С.П., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление
на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ******, към посочената дата
е застрахована при ответника, както следва:
- на Л.Ц.И. с ЕГН **********,***, сумата от 120 000 лв., ведно със законната
лихва от 17.03.2017 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000
лв.
- на И.И.Н. с
ЕГН **********,***, сумата от 110 000 лв., ведно със законната лихва
от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на З. И.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 110
000 лв., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на Ю.И.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 110 000
лв., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. ***, Булстат ******, на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 11 832.75
лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 18 000 лв., представляваща
държавна такса по делото и сумата от 168.75
лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Л.Ц.И. с ЕГН **********, И.И.Н. с
ЕГН **********, З. И.Н. с ЕГН ********** и Ю.И.Н. с ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят на Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете, сумата от 196.88 лв.
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: