Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 15.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
29 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** твърди,
че през 2012 година с ответника живели във фактическо съжителство в гр. К., ул.
З.л.№ 5а, в наето от него жилище. Съвместното им съжителство се съпътствало с
множество прояви на насилие и заплахи. На 11.12.2012 година била обект на
поредната проява на насилие с нанасяне на тежък побой по главата и тялото.
Едновременно с това била обект и на закана за убийство, породила основателен
страх у нея, за осъществяването ѝ. Макар след тази дата да настъпила раздяла
помежду им, ответникът не преустановил проявите на насилие и закани спрямо нея,
като всяка една от тях била с висока степен на възбуждане на страх от
осъществяването ѝ. В поведението му нямало липса на сериозност или
на привидност, а начинът по който осъществявал заканите я поддържал в постоянен
страх и стрес. Закани за убийството ѝ ответникът извършил освен на посочената
дата – 11.12.2012 година и на 28.04.2013 година, 31.05.2013 година, 26.06.2013
година, 14.01.2014 година, 04.07.2014 година. Всички били извършени в
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като всяка последваща проява се явявала от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това му
негово поведение спрямо ответника било възбудено и проведено наказателно
производство, като по НОХД № 466/2014 година по описа на Районен съд К. било
одобрено от съда споразумение за решаване на делото в досъдебната му фаза, с
което ответникът бил признат за виновен, че от 11.12.2012 година до 04.07.2014
година в гр. К., при условията на продължавано престъпление се е заканил с
убийството ѝ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. І-во, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му било наложено наказания пробация, с посочени пробационни
мерки. В резултат от неправомерните действия от страна на ответника, ищцата
претърпяла значителни по размер неимуществени вреди. В продължение на немалък
период от време живяла в постоянен страх. Нямала никаква сигурност по никое
време, тъй като ответникът осъществявал заканите си по всяко време, когато той
реши. Същите били извършвани непосредствено пред нейния дом, което го лишавало
от обичайното място на сигурност и спокойствие. Многократно се обаждала на
спешен телефон да търси помощ и съдействие, даже и в дни, различни от
инкриминираните. Имала постоянно разстройство на психичното състояние,
изпитвала главоболие, имала повишено кръвно налягане. Нямала спокоен сън,
страдала от безсъние. Това състояние било твърде продължително и оказало
съществено влияние върху цялостното ѝ здравословно състояние и емоционална
устойчивост. И тъй като за посочения период нямала други, неблагоприятни
въздействащи фактори, освен поведението на ответника това нейно състояние било
в пряка причинно-следствена връзка с извършваните от ответника неправомерни
действия. Ответникът грубо погазил основно житейско правило - да не вреди
другиму. Поведението му било съзнателно, умишлено, с целени от него и настъпили
вредни последици за нея.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответника да ѝ заплати, обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, усещане за несигурност, постоянно разстройство на
психичното състояние, главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние,
емоционална неустойчивост, причинени с отправени закани за убийство, отправени
от ответника на 11.12.2012 г., на 28.04.2013 г., 31.05.2013 г., 26.06.2013 г.,
14.01.2014 г., 04.07.2014 г., за които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014
г. по описа на КрлРС, ведно със законната лихва от
датата на последното действие - 04.07.2014 година до окончателното заплащане на
обезщетението, както следва: сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 11.12.2012 г.; сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието
от 28.04.2013 г.; сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 31.05.2013 г.; сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието
от 26.06.2013 г.; сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 14.01.2014 г.; сумата от 2500
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието
от 04.07.2014 г.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът М.Г.Т. с ЕГН ********** ***
оспорва иска. Признава, че срещу него било образувано наказателно производство
за извършени от деяния по чл.144 ал. 3 от НК срещу ищцата, вследствие на което
бил осъден по НОХД № 466/2014 г. по описа на PC гр.К.. Безспорно след като
имало влязло в сила споразумение, с което бил осъден по гореописаното дело, той
признал вината си, признава и сега, че на посочените от ищцата дати 11.12.2012
г., 28.04.2013 г., 31.05.2013 г., 26.06.2013 г., 14.01.2014 г. и 04.07.2014 г.
се заканил с убийство на ищцата и че това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му. Признава, че с ищцата имали връзка, но
не семейно съжителство, защото тя ходела при ответника в неговата квартира на
адрес: гр. К., ул. „З.л.“ № 5а, като
обикновено стояла по 3-4 дни, след което си отивала в нейното жилище и после
пак се връщала при ответника. Това продължи от около средата на месец октомври
2012 г. до 26.06.2013 г. включително. На тази дата се скарали и повече ищцата
не ходила при него. Причината за караниците с нея били, че тя имала връзки с
други мъже. За времето, в което ищцата живеела с прекъсвания при него, нито
веднъж не се оплакала, че има разстройство на психическото състояние, че има
главоболие и повишено кръвно налягане. Към настоящия момент ищцата завела срещу
него иск за непозволено увреждане във връзка с нейните твърдения, че и нанасял
побой. Образувано било гр.д. № 1890/2017 г. по описа на КрлРС,
II гр.с. По това дело изслушали звукозапис направен от тел.112 на 11/12.12.2012 г., в който в три-четири обаждания на ищцата до
служителката никъде не споменава за закана с убийство, отправено от него към
нея, от която тя да се е изплашила. На датите 11.12.2012 г., 28.04.2013 г.,
31.05.2013 г. и 26.06.2013 г. ищцата живяла при ответника. Смята, че не са
налице 2-ва елемента от състава на чл.45 от ЗЗД, а именно: липсвал елементът
„вреда“ и липсвал елементът „причинно-следствена връзка между деянието и
вредата“, ако съдът приеме, че елементът „вреда“ е налице. Счита, че изложените
в исковата молба доказателства за нанесен побой са ирелевантни,
защото са предмет на друго дело. Възразява срещу твърдението, че след
11.12.2012 г. настъпила фактическа раздяла между страните като твърди, че след
около от две седмици ищцата сама отишла при него и заживели отново заедно. Възразява
срещу твърденията на ищцата, че имала постоянно разстройство на психическото и
състояние, че имала постоянно главоболие и че се повишили стойностите на
артериалното й кръвно налягане. Тъй като подобни твърдения били изложени в
заведеното друго дело срещу ответника, и се твърдяло, че вредите са в резултат
на причинените леки телесни повреди. Възразява срещу твърдението на ищцата, че
отправял закани срещу нея, пред нейният дом, като твърди, че не е ходил при
нея, тя ходела в квартирата му. Възразявам категорично срещу претенциите на
ищцата, че ѝ причинил неимуществени вреди на датите 11.12.2012
г., 28.04.2013 г., 31.05.2013 г. и
26.06.2013 г., тъй като изтекла предвидената в закона петгодишна давност
за предявяването им.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 100 от 02.09.2014 г. по
НОХД 466/2014 г. по описа на КрлРС, влязло в законна
сила на 02.09.2014 г., съдът одобрил споразумение, по силата на което
ответникът се е признал за виновен в това, че: На 11.12.2012 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** ***
и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх
от осъществяването му; На
28.04.2013 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство
на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч.,
ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На 31.05.2013 г. в гр. К.,
обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН **********
*** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен
страх от осъществяването му; На
26.06.2013 г. в гр. К., обл. П.се заканил с убийство
на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч.,
ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му; На 14.01.2014 г. в гр. К.,
обл. П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН **********
*** и това заканване би могло да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен
страх от осъществяването му; На 04.07.2014 г. в гр. К., обл.
П.се заканил с убийство на З.Д.Ч., ЕГН ********** *** и това заканване би могло
да възбуди у З.Д.Ч., ЕГН ********** основателен страх от осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144, ал.
3, пр.1, във вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”б” от НК му е било наложено наказание – пробация. тоа обстоятелство не е спорно и се установява от приетото
като доказателство НОХД № 466/2014 г. по описа на КрлРС.
Не се спори, че през периода 2012 г.-2013
г. страните са имали връзка и при нея са възникнали множество инциденти между
тях двамата. От показанията на свидетеля Д., майка на ищцата, установява, че двамата
са живели съвместно в дома на ищцата в град К. и че на 12.12.2012
г. дъщеря ѝ се обадила от болницата където постъпила след
нанесен от ответника побой. След като изписали ищцата от болница, тя отишла в
дома на родителите си в село З., защото била много зле. Два месеца останала
там. през това време ответникът непрекъснато звънял по телефона, заплашвал, че
ще махне главата на ищцата и че майка й ще я целува студена. След като ищцата
се прибрала в К., двамата с ответника отново заживели заедно, той обещал, че
нещата ще се оправят, но те не се оправили. Имало и последващ
побой над дъщеря й. И тогава не се разделили окончателно, имало последващо събиране с М.то било съпроводено с много заплахи
и побои. Ответникът ходел при ищцата и денем, и нощем, тропал, понякога чупел
прозорци. След като двамата окончателно се разделили, ответникът продължил да
се обажда на ищцата и непе3ркъснато я заплашвал. Тя приемала много зле
заплахите, заради тях непрекъснато били по болници, нощем не можела да спи и
много се страхувала. Свидетелката понякога идвала да нощува у дъщеря си в
периода 2013-2014 г. Ответникът звънял и на свидетелката, и отправял същите
заплахи към ищцата – че ще я обезглави и пр. Ищцата приемала много лично
заплахите, от кая на 2012 г. до края на 2014 г. нямало период, в който да се е
почувствала спокойна, непрекъснато плачела, често получавала припадъци.
От показанията на св. Д., брат на ищцата,
се установява, че сестра му и ответникът живели на семейни начала от 2012 до
2013 г. Постоянно се събирали и разделяли през този период и причината затова
били постоянните скандали, това, че ответникът посягал на сестра му, през
периода от 2012 г. до 2014 г. ищцата била непрекъснато обект на заплахи от
негова страна. Заплахите се отразили на здравословното й състояние, постоянно
била под стрес, кръвното й налягане се повишавало, страдала от главоболие.
Преди това нямала здравословни проблеми. Заплахите продължили и след раздялата
на страните. Т. продължил да звъни по телефона, постоянно я заплашвал и я
държал под стрес. Ищцата приемала сериозно заплахите и търсела помощ от
роднините си. Докато двамата се събирали и разделяли, свидетелят идвал в К. да
сменя прозорци в дома на родителите си, счупени от ответника. След
окончателната им раздяла Т. не посещавал ищцата, но непрекъснато звънял по
телефона и я заплашвал, държал я под стрес, че може да я обезглави, да запали
къщата. След нанесен над ищцата побой на 12.12.,
докато пътували към болницата, Т. непрекъснато звънял на телефона на сестра му.
майка му вдигнала телефона и ответникът казал, че ако пуснат жалба, ще
обезглави ищцата и ще я целуват студена. Тормозът продължил известно време и
след 2014 г. възможно било промените в кръвното налягане и главоболията на
ищцата да се дължат на побоя, но непрекъснатия стрес влияел на организма.
От показанията на св. Л., без родство със
страните, се установява, че познава и двамата. била съседка на ответника, с
ищцата се познавала също. Засичали се на входа на блока на ответника – това
станало два пъти. Единият път отишла в жилището на Т. с някакви майстори, които
щели да ремонтират нещо по апартамента на ответника. свидетелката й дала ключ.
Едното посещение на ищцата било през месец април 2014 г.
Горната фактическа обстановка са установява
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Съдът ползва като
доказателство НОХД № 466/2014 г. по описа на КрлРС,
като неоспорено. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., Д.и Л.като неоспорени, непредубедени и обективни. По делото
не са ангажирани противоречиви доказателства, които да налагат нарочен коментар
и изключването им.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи
такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да
е противоправно, от него да са причинени вреди, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение за решаване на
наказателното производство е задължително за настоящия състав. Със съдебния акт
е призната вината на ответника за извършените от него умишлени деяния, както и противоправността на същите, за което е наложено и
наказание. Фактът, че деянията са осъществени при условията на подължавано престъпление, не променя характера им на
отделни такива – за всяко едно от тях съдът следва да установи всички обективни
елементи, както и вината. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние
– действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези
въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има
деяние, същото е противоправно и е извършено виновно
– при форма на вината умисъл, доколкото престъплението закана с убийство винаги
е умишлено. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния
извод, с оглед оборването на презумпцията за вина. Обосноваващите отговорността
факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната
отговорност на ответника. Спорния в настоящия процес въпрос е наличието на
причинени неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и вредата.
Доказано е по несъмнен начин, че като
резултат на поведението на ответника, ищцата през продължителен период от време
е претърпяла стрес, изпитвала е притеснения и страх от осъществяване на заканите,
настъпили са и промени в здравословното й състояние. Стресът, страхът,
притесненията са в пряка причинна връзка с извършените престъпления по чл. 144,
ал.3 от НК – тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните в
процеса свидетели, които са последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства. Не може да се установи какви са
конкретните причини за промените в здравословното състояние на ищцата,
доколкото те могат да бъдат установени само от медицински специалист, но
безспорно стресът влияе и на физическото здраве. Според съда, вредите, които
подлежат на репариране в настоящия процес са страха, притесненията и
безпокойството, като пряка последица от деянието. Не може да се възприеме като
освобождаващо от отговорност ответника, установеното обстоятелство, че ищцата е
посетила дома му през април 2014 г., т.е. не е се страхувала от него. първо,
самите свидетели на ищцата заявиха, че независимо от влошените отношения между
двамата, те са се събирали и разделяли многократно, това обаче не изключва нито
стреса, нито страха. фактът че е възприела заплахите се установява и от жалбите
й до прокурора, от коя на 2013 г. и началото на 2014 г., въз основа на които е
било образувано наказателното производство. Страхът от последващо
поведение, а не реално обективни негови действия са вредите, които следва да се
репарират в настоящия процес, поради това доводите на ответника изложени в хода
на устните състезания, че ищцата те изпитвала страх, тъй като веднъж през 2014
г. посетила дома му се явяват неоснователни и опровергани от показанията на двамата
свидетели, доведени от ищцата. От досъдебното производство единствено
обясненията на ответника, тогава – в качеството на обвиняем, могат да се ценят
като извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 от ГПК, а при разпита си ответникът
е посочил, че се признава за виновен, не желае да дава обяснения. При предходен
разпит не е признал вината си и е заявил само, че за около две седмици през
месец май 2014 г. ищцата е живяла две седмици при него.
Моралните страдания на ищците са доказани и
несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от извършените от ответника престъпления по чл. 144, ал. 3 НК. Поради това за обезвреда им последният отговаря имуществено пред ищеца
(чл. 52 ЗЗД). Тук следва да се отбележи, че ответникът се задоволи с оспорване
на фактите, твърдени от ищеца и не ангажира никакви доказателства, които да ги
оборват или противоречат на доказателствата, допуснати на ищцовата страна или
да внесат съмнение в достоверността им. По тези съображения съдът намира
исковете за репариране на неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за
безпокойство и страх, за основателни.
Тъй като ответникът прави възражение за
изтекла погасителна давност и същото се явява основателно, доколкото от
деянията, извършени на 11.12.2012 г., на 28.04.2013 г., 31.05.2013 г.,
26.06.2013 г., исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 114, ал.3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от
откриване на дееца. В конкретния случай деецът, с оглед отношенията между
страните, е бил известен още с осъществяване на съставомерните
признаци на престъплението на всяка съответна дата, т.е. давността започва да
тече от извършването на всяко от посочените деяния. Искът е предявен на 11.01.2019
г., т.е. за посочените четири деяния, вземането на ищцата е погасено поради
изтичане на предвидената в закона петгодишна давност. За останалите две деяния,
причинените от ответника неимуществени вреди следва да бъдат репарирани.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи
размера на обезщетението за всяко от деянията, съдът отчита следните фактори:
продължителността на търпените страдания, интензитета на същите, възрастта на ищцата,
както и факта, че страните са били във фактическо съжителство през част от
периода, предмет на настоящото производство. Съдът взе предвид посочената в
показанията на свидетелите действително изживяна от ищцата реакция на
емоционален стрес и страх, които тя е продължила да търпи в резултат на
отправените от ответника закани за убийство. Съдът отчита, че притесненията са
продължили по време на конфликтните отношения между страните, като свидетелите
не установяват кога са преустановени. Установява се съществен интензитет, но в
същото време не се спори и се установява, че в същия период на ищцата двукратно
са били нанасяни побои, т.е. част от вредите не са предмет на репариране в
настоящия процес, доколкото произтичат от друго непозволено увреждане.
По изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение
за понесените от ищцата неимуществени вреди е сумата от по 2000 лева за всяко
едно от деянията, предмет на разглеждане. Не са ангажирани доказателства за
страдания над обичайните и за разликата над 2000 лева, до пълните претендирани размери от по 2500 лева исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни. В тази част претендираните
обезщетения за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени
вреди от извършените от ответника престъпления по чл. 144, ал. 3 НК надхвърлят
общественият критерий за справедливост, обусловен от установените по делото
обективни обстоятелства. По делото се установява, че ищцата неколкократно
е възобновявала връзката си с ответника, независимо от причинените й страдания
от предходните деяния, както и от причинената й телесна повреда, чието
осъществяване ответникът не оспори. С оглед уважаване на главните искове до
размера от по 2000 лева, основателна се явява и претенцията за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането – както е поискана от 04.07.2014
г. до окончателното плащане. Съдът не се произнася по иска за обезщетение за
забава, каквото искане е направено в уточняващата молба. При исковете за
непозволено увреждане, законната лихва се присъжда от датата на увреждането,
както е била поискана.
ОТНОСНО разноските.
Ищцата претендира разноски, поради което на
основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати
направените разноски съразмерно с уважената част от иска или в размер на 44.44 лева.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част
от иска в размер на 222.22 лева. при това положение следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 177.78 лева.
С оглед обстоятелството, че искът е уважен,
а при образуване на производството държавна такса не се е дължала от ищеца, то
следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд К. дължимата държавна такса в размер на 4%
върху уважената част от иска или 160 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, М.Г.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 4000 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди изразяващи
се в страх, усещане за несигурност, постоянно разстройство на психичното
състояние, главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, емоционална
неустойчивост, причинени с отправени закани за убийство, вследствие на отправените
от М.Г.Т. закани с убийство на З.Д.Ч. на 14.04.2014 г. и на 04.07.2014 г., за
които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014 г. по описа на КрлРС, от която сума 2000 лева, представляваща обезщетение
за вредите от деянието по чл. 144, ал.3 от НК, извършено на 14.01.2014 г. и
2000 лева, представляваща обезщетение за вредите от деянието по чл. 144, ал.3
от НК, извършено на 04.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 4000 лева, считано от 04.07.2014 г. до
окончателното плащане, като за разликата над 4000 лева, до пълния претендиран размер от общо 5000 лева за двете деяния,
отхвърля исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, предявени от З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** за осъждането на М.Г.Т.
с ЕГН ********** *** да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, усещане за несигурност, постоянно разстройство на
психичното състояние, главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние,
емоционална неустойчивост, причинени с отправени закани за убийство, отправени
от ответника на 11.12.2012 г., на 28.04.2013 г., 31.05.2013 г. и 26.06.2013 г.,
за които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014 г. по описа на КрлРС, ведно със законната лихва от датата на последното
действие - 04.07.2014 година до окончателното заплащане на обезщетението, както
следва: сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди с деянието от 11.12.2012 г.; сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от
28.04.2013 г.; сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди с деянието от 31.05.2013 г.; сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 26.06.2013
г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.Г.Т. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на
177.78 лева (сто седемдесет и седем лева седемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА М.Г.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К.
държавна такса в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.