Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 26.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 25.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря С.Ц., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7910 по описа за 2017 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
Пред *** е
депозирана искова молба от “А.з.с.н.в.” ***, със седалище и адрес на управление
***-***, против И.М.С., ЕГН ********** ***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 693,52 лева главница, 29,01 лева
договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 06.10.2015 г., 80,62 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.09.2015 г. – 06.10.2015
г., 111,39 лева обезщетение за забава за периода 06.12.2015 г. – 30.05.2017 г.,
77,50 лева такса разходи, 120 лв. такса разходи за дейност на служител, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №3892/2017 г. по описа на ***, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 20.09.2014 г.
между ***и ответника е сключен договор за кредит ***, по силата на който
ответника е получил револвиращ кредит в размер на
700,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го върне
съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, срокът
на договора бил две години, като било уговорено до всяко второ число на месеца
заплащане на текущото задължение дължимо за предходния месец. Сочи се, че
поради забава на изплащане на текущото задължение на кредитополучателя била
начислена договорна лихва в размер на 110,90 лв. за периода от 25.09.2014 г. до
06.10.2015 г. Сочи се, че поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение, е начислена неустойка в размер на
110,59 лв. за периода от 06.04.2015 г. до 06.10.2015 г. Във връзка със забава
на плащането на погасителна вноска, на кредитополучателя е начислена и такса
разходи за събиране на вземането в размер на 80.00 лв. за 06.04.2015 г. до
06.10.2015 г. Сочи се, че съгласно клаузите на подписания договор, в случай, че
кредитополучателят не е заплатил минимум
15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като поне в един месец бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост настъпва автоматично, с
изпълнение на описаните условия. Твърди се, че предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 06.12.2015 г., като считано от тази дата
кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава върху
общия размер на задължението си. На същия е начислена лихва за забава в размер
на 111,39 лв. за периода от 06.12.2015 г. до 30.05.2017 г. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
Сочи се, че
длъжникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата,
погасена до момента, възлизала на 3690,24 лв., в т.ч. главница в размер на
3575,88 лв., такса разходи за събиране в
размер на 2,50 лв., неустойка в размер на 29.97 лв., договорна лихва в размер
на 81,89 лв.
Сочи се, че на
12.07.2016 г. е подписано ***към сключен Рамков договор за цесия от 01.07.2014
г. между ***и “А.з.с.н.в.” ***, правоприемник на който е ищеца, по силата на
който вземането на ***към ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че длъжникът
е бил уведомен с писмо за извършената цесия с известие за доставяне. Сочи се,
че в случай, че съдът не приеме за редовно връчено на ответника уведомлението
за извършената цесия, съгласно практиката на ВКС сама по себе си ИМ не може да
се счете за уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
самото уведомление, макар и невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 693,52 лева
главница, 29,01 лева договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 06.10.2015 г.,
80,62 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
06.09.2015 г. – 06.10.2015 г., 111,39 лева обезщетение за забава за периода
06.12.2015 г. – 30.05.2017 г., 77,50 лева такса разходи, 120 лв. такса разходи
за дейност на служител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените деловодни разноски, както разноските от заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В о.с.з. ответникът се явява лично,
като заявява, че признава дължимостта на исковите
претенции, като ще ги изплати в бъдеще.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са
предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено
по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца за
главница, лихви и такси. В производството
в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи вземането
си по основание
и размер, както и че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищецът е подал
заявление и е издадена заповед по реда
на чл.410 от ГПК, със заповед за
изпълнение спрямо ответника, за следните
суми: 693,52
лв.,
представляваща главница;
сумата от 29,01 лв., представляваща
договорна лихва за периода от
26.08.2015г. до 06.10.2015г.; сумата от 80,62 лв., представляваща
неустойка за периода от 06.09.2015г. до 06.10.2015г.; сумата от 77,50
лв.,
представляваща такси
разходи за събиране за периода
от 06.09.2015г. до
06.10.2015г.; сумата от 120,00 лв., представляваща
такси разходи за дейност на
служител; сумата от 111,39
лв.,
представляваща обезщетение
за забава за периода от
06.12.2015г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв.
– за платена държавна такса и 50 лв.
- юрисконсулстско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по договор за кредит
***сключен на 20.09.2014г. между ****** и И.М.С.
/кредитополучател/, прехвърлено
от страна на ****** по силата
на Приложение
№1/12.07.2016г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ *** /правоприемник на който е А.з.с.н.в. ***„А.з.с.н.в.“ ***/.
Срещу
заповедта ответникът е възразил в
законоустановения срок. Това се установява и от
приложеното ч.гр.д. № 3892/2017г. по описа на ***.
Ответникът с в о.с.з.
признава размера на претендираните с исковата молба суми. Това признание
следва да се цени като
признание на факти, т.к. ищецът
не е направил искане за постановяване
на решение по реда на
чл. 237 ГПК. Подкрепящи признанието доказателства по делото са на първо място представения
договор на л.9 от делото, представените анекс от 21.11.2014 г. /л. 26/, Анекс
от 21.03.2015 г. /л.27/, видно от които на 20.09.2014 г.
между ****** и И.М.С.
е сключен
договор за кредит ***, по силата на който ответникът е получил от кредитодателя револвиращ кредит в
размер на 700 лева максимум под формата на разрешен кредитен лимит. Впоследствие
с Анекс от 15.07.2015 г. срокът на договора е удължен на шест години.
В исковата молба
ищецът твърди и ответникът не оспорва, че от предоставения му револвиращ кредит е усвоил обща сума в размер на 4269,40
лв. Ищецът твърди и ответникът не оспори, че е върнал общо сумата от 3690,24
лв., в т.ч. главница в размер на 3575,88 лв.,
такса разходи за събиране в размер на 2,50 лв., неустойка в размер на
29.97 лв., договорна лихва в размер на 81,89 лв.
В договора за кредит
е уговорено как се определя текущото задължение, общото задължение, какъв е
фиксирания годишен лихвен процент, годишния процент на разходите, неустойки и
такси при неизпълнение на задължението за плащане. В Раздел ІІ на договора е
уговорено какви са условията за ползване на кредита, а в Раздел ІІІ как се
погасява задължението. В договора страните са уговорили в случай, че
кредитополучателя не заплати в срок задължението си, той е длъжен да предостави
допълнително обезпечение. В Раздел ІV е посочено, че при непредставяне на
допълнително обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
усвоената и непогасена главница. При забава за плащане на текущо задължение,
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението, а
след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократна
такса в размер на 120 лева. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя
такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за
всеки ден до заплащане на сумите. Съгласно чл.21 ал.2 от договора, в случай, че
кредитополучателят не е заплатил минимум
15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като поне в един месец бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост настъпва автоматично, с
изпълнение на описаните условия. Твърди се и ответникът не оспорва, че
предсрочната изискуемост по кредита е настъпила на 06.12.2015 г.
По делото е приложен
Рамков договор за прехвърляне на вземания сключен между ****** и „А.з.с.н.в.“ ***,
по силата на който е извършена цесия на вземания по договор, с приложение.
Видно от представеното към договора приложение, под номер 127 е вписано името
на ответника И.М.С..
Видно от т.4.5 от
Договора страните са договорили изрична клауза, с която цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците
по договорите за кредит, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия.
Представено е изрично писмено уведомление от страна на цесионера,
в качеството на представител на цедента по реда на
чл.99 ал.3 от ГПК, изпратено на адреса на ответника. Същото е върнато в цялост,
като непотърсено. Съдът приема, че ответникът е уведомен за станалата цесия,
най – късно с получаването на исковата молба и приложенията към нея. С оглед на
това, съдът намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана
страна, с оглед на установеното му качество на кредитор спрямо ответника, а
договорът за цесия е породил валидно правно действие по отношение на длъжника
на прехвърленото вземане.
По този начин, към
датата на устните състезания по делото, ответникът се счита за надлежно
уведомен за прехвърляне на вземането към ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД при цесия прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, т. е. цесионерът
придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у
стария кредитор.
С оглед изложеното дотук
съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 693,52 лева главница, 29,01 лева договорна лихва за периода
26.08.2015 г. – 06.10.2015 г., 80,62 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 06.09.2015 г. – 06.10.2015 г., 111,39 лева
обезщетение за забава за периода 06.12.2015 г. – 30.05.2017 г., 77,50 лева
такса разходи, 120 лв. такса разходи за дейност на служител, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда -30.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски. На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение на ищцовото
дружество следва да бъде определено в минимален размер, а именно 100 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски в исковото производство в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200 лева за държавна такса.
За заповедното производство ответникът следва да заплати разноски на ищеца в
размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с
чл. 124 от ГПК, че И.М.С., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на кредитора “А.З.С.Н.В.” ***, със
седалище и адрес на управление ***-***, сумата от 693,52 лева главница, 29,01
лева договорна лихва за периода 26.08.2015 г. – 06.10.2015 г., 80,62 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.09.2015 г. –
06.10.2015 г., 111,39 лева обезщетение за забава за периода 06.12.2015 г. –
30.05.2017 г., 77,50 лева такса разходи за периода 06.09.2015 г. до 06.10.2015
г., 120 лв. такса разходи за дейност на служител, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -30.05.2017
г. до окончателното й изплащане, представляващи дължими суми по договор за
кредит ***, сключен на 20.09.2014г. между ****** и И.М.С.
/кредитополучател/, прехвърлено
от страна на ****** по силата
на Приложение
№1/12.07.2016г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014г., за които суми е издадена заповед №2548/31.05.2017г. по
чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№3892/2017г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от
ГПК, И.М.С., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ***,
със седалище и адрес на управление ***-***, разноски в исковото производство по гр.д №7910/2017г. в размер на 300.00
лв.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ
н. “А.З.С.Н.В.” ***, със седалище и адрес на управление ***-***, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №3892/2017 г. на *** в размер на 75 лв.
Решението може да се
обжалва пред ***в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: