Р Е Ш
Е Н И Е
№ 738
гр.Бургас,
10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 1799 по описа на БРС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „***”
ЕООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. Р.П. – БАК, с посочен съдебен адрес:***,
против Наказателно постановление № 398964-F391495 от 17.10.2018г., издадено от Даниел
Вълканов, Началник Отдел „ОД“- Бургас, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че неправилно АНО е приел,
че е налице разлика в касовата наличност, водеща до ангажиране на отговорността
на дружеството. В тази връзка се застъпва, че откритите в повече пари в размер
на 140 лева за били дадени на продавачката малко преди проверката с цел
закупуване на стока и същата неправилно ги е прибрала в касата. Под евентуално
се застъпва, че нарушението не е довело до укриване на приходи, поради което
неправилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС, когато в същност
е следвало да приложи тази на ал.1 на същата норма. В тази връзка се иска цялостна
отмяна на НП или под евентуалност – изменение на същото, чрез намаляване на
санкцията.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от управителя – И.Р.и от пълномощник –
адв. П. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в
нея доводи, които допълват и развиват.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Азманов, който
оспорва жалбата. Посочва, че и АУАН и НП са издадени при стриктно спазване на
материалните предпоставки и процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на
НП, като в условията на евентуалност прави искане за преквалифициране на
извършеното нарушение и налагане на по-ниска санкция.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 5 гръб) - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 28.03.2019г., а жалбата е депозирана на 01.04.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не се спори, че към 16.06.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – зоомаркет, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 18.
На 16.06.2018г. в 11.28 часа св. А.А. –инспектор
по приходите в ТД на НАП-Бургас, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Същият извършил контролна покупка,
при което служителката в обекта му издала фискален бон. След направената
покупка св. А. се легитимирал и пристъпил към проверка в обекта, като констатирал,
че там е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на
продажбите – „Daisy Perfect S-KL” с ФУ – DY330769, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства В КАСАТА от страна на лицето, работещо на обекта – Радостина
Христова, като се установила касовата наличност в размер на 142,00 лева (опис
на наличните парични средства на л.16 от делото). Съгласно данните от
разпечатания от устройството дневен финансов отчет (л.15), разчетената касова
наличност възлизала на 2 лева - т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 140 лева, за
които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно
въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. А. съставил Протокол за извършена проверка бланков № 0266021 от 16.06.2018
г, копие от който връчил на представител, с указание пълномощник на търговеца
да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. ***на 26.06.2018 г. и да представи
посочените в протокола документи, както и за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. На 26.06.2018г. управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-Бургас, като в негово присъствие бил съставен
АУАН с № F391495.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 16.06.2018г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние св. А. квалифицирал
като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при
съставянето му, срещу подпис. В графата за възражения последният посочил, че ще
представи писмени възражения в срок. В законоустановения срок такова възражение
не било депозирано.
В последствие на 17.10.2018г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, като
признава, че действително в касата е имало повече пари от колкото разчетената касова наличност, като
обяснява това с пропуск от страна на работещата в обекта продавачка, която не е
следвало да поставя в касата сумата от 140 лева, дадена й преди това за
закупуване на стока.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 23-25 - Заповед№ ЗЦУ – ОПР -17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (освен по отношение на
приложимата санкционна норма), а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и
разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението
си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая
е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или
не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Твърдението,
че сумата от 140 лева неправилно е поставена в касата е ирелевантно. Щом сумата
се е намирала В КАСАТА на обекта, то
е следвало вкарването й там да се отчете посредством съответните функции, което
в случая не е сторено и именно което прави поведението на дружеството
противоправно по посочения текст на Наредбата.
Съдът счита, обаче, че анализът на така
цитираната правна норма обосновава извод, че нарушението, осъществяващо състава
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки или услуги.
За така констатираното административно
нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по
реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно посочената
норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че, за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче,
не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията на разпитания
свидетел. Нещо повече, видно от изложеното от свидетеля – при извършената
контролна покупка фискален бон е бил издаден – т.е. продажбата е била надлежно
отчетена, което допълнително води до извод, че разликата в касовата наличност
не е формирана от неотразяване на приходи, респективно – не води до укриване на
данъци.
Предвид така цитираните правни норми,
настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не води до
неотразяване на приходи, то санкцията следва да се определи по реда на чл. 185,
ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият наказващ орган
не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да
бъде приложена в случая е чл. 185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл. 185, ал.1
от ЗДДС, съгласно която имуществената санкция за юридически лица и еднолични
търговци е в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Наказващият орган неправилно е
санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция
в размер на 3 000 лв., независимо че не е установил нарушението да води до
неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно закона, следователно
процесното наказателно постановление в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо приложението на
чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и
практиката на Административен съд ***- Решение
№ 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 943/2017г.; Решение № 1251 от 6.07.2017 г. на АдмС - ***по
к. а. н. д. № 1235/2017 г.; Решение
№ 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
Относно конкретния размер на санкцията, съдът отчита, че това е първо нарушение
на жалбоподателя, както и че се касае до малък магазин с ниски обороти, поради
което следва да се приеме, че е налице неволен и инцидентен пропуск, който не
може да обоснове налагане на завишен размер на санкцията.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид, а тъкмо напротив – касае се за
типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява
неоправдано.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 398964-F391495 от 17.10.2018г., издадено от
Даниел Вълканов - Началник Отдел „ОД“- Бургас, с което за нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като на основание чл. 185,
ал.2, изр. посл., във връзка с ал.1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция – 500,00
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.