№ 5293
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100508407 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8407/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „СД В.“ ООД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №4597 от 24.03.2023 г по гр.дело №33935/21 г на
СРС , 118 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.236 ал.2 ЗЗД на
С. С. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 7392,89 лева обезщетение за ползване след
прекратяване на договор за наем от 27.12.2013 г на поземлен имот с идентификатор
№68134.1375.2068 /част от стар имот с идентификатор №68134.1375.1249/ в гр.София
м.Северен парк ; за м.януари , май , юни и септември 2019 г ; за м.май 2020 г и за м.март и
април 2021 г ; и сумата от 996 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не е редовно призован
за о.с.з на 11.11.2022 г и не е имал възможност да представи доказателства . Въззивникът не
владее имота , а за времето , през което имотът е бил ползван сумите са платени .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С молба от
12.10.2023 г счита същата за неоснователна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника по него на
10.04.2023 г и е обжалвано в срок на 24.04.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
1
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че между страните е подписан договор за наем от 27.12.2013
г за ½ идеална част от стар имот с идентификатор №68134.1375.1249 ; с пл.№1249 ; с площ
от 2545 кв.м / в гр.София м.Северен парк , като срокът на договора е бил до 31.12.2014 г .
Договор за наем е бил подписан по твърдения на ищцата и с другия съсобственик .
Впоследствие стар имот с идентификатор №68134.1375.1249 е поделен и ищцата е станала
индивидуален собственик на имот с идентификатор №68134.1375.2068 от 1249 кв.м.
Според СРС с нотариална покана връчена на ответника на 24.06.2015 г ищцата е
прекратила договора за наем считано от 24.07.2015 г , но се твърди , че ответникът
продължил да ползва имота . Според показанията на св.Е.С. ответникът не е върнал имота ,
но спрял да заплаща за ползването му . Съгласно представена по делото сметка ответникът
платил сума за м.10.2020 г .
Според СРС размерът на наемоподобното обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД трябва да се
определи в размер на 7392,89 лева по реда на чл.162 ГПК – поне в размера на уговорения
преди това наем и без да се вземат предвид повишението на пазарните наемни цени .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Основателността на иска по чл.236 ал.2 ЗЗД е в зависимост от наличието на следните
предпоставки:
1/ между страните да е сключен договор за наем на процесния недвижим имот;
2/ договорът за наем да е прекратен ;
3/ наемателят да е продължил ползването на имота след противопоставянето на
наемодателя респ. имотът да не се ползва от друго лице.
В такива случаи по силата на закона между страните възниква "квазинаемно"
правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не
престационен характер, без това да лишава наемодателя от правото да иска овъзмездяване
на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения
наем. Обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем и същото е
съизмеримо със среднопазарната цена, ако ищецът докаже, че в периода, в който е бил
лишен от ползването, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. Следователно
средният пазарен наем на имота - предмет на прекратения наемен договор подлежи на
изследване, когато обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се претендира в размер на средния
пазарен наем, но не и когато заявената претенция за плащане на обезщетение за ползване на
2
имота след прекратяване на договора за наем е в размер на договорената наемна цена. В
този смисъл са решение №54 от 11.07.2011 г по т.д.№377/10 г на ВКС , II ТО и решение
№146 от 01.12.2010 г по т.д. № 934/2009 г. на ВКС, II ТО .
Неоснователни са твърденията на въззивника , че не е бил редовно призован за о.с.з пред
СРС на 11.11.2022 г . Видно от отбелязване върху списъка въззивникът е бил призован чрез
процесуалния му представител адв.Т. . Действително същият е посочил също върху списъка
, че не е в състояние да се яви на 11.11.2022 г . По делото обаче не са представени
доказателства , че наистина адв.Т. е бил възпрепятстван да се яви .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за доказано , че ответникът е продължил
ползването на имота и след прекратяване на договора с нотариалната покана счита от
24.07.2015 г. В този смисъл са показания на св.Е.С. , а също представена по делото сметка ,
според която ответникът е платил сума за м.10.2020 г .
Ответникът не е подал отговор на исковата молба , а доводите му , че е върнал имота на
ищцата , съответно , че е платил процесните суми са недоказани , включително и пред
настоящия съд .
Налага се изводът , че като е уважил исковете СРС е постановил правилно решение , което
трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото въззивникът трябва да бъде осъден да
заплати разноските на въззиваемата страна пред СГС /адвокатско възнаграждение/ .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4597 от 24.03.2023 г по гр.дело №33935/21 г на СРС , 118
състав .
ОСЪЖДА „СД В.“ ООД гр.София ЕИК ******* да заплати на С. С. М. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1200 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3