Р Е Ш Е Н И Е № 260024
гр. Варна, 11.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, на единадесети август през две хиляди
и двадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар
Десислава Чипева
като
разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 286/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ВГ-5“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против решение № 1215 от 30.12.2019 г., постановено по т. д. № 1719/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 129 650.41 лева, представляваща
незаплатената част от цената за произведена и доставена електрическа енергия по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г., за м. октомври 2015г., обективирана
във фактура № 84 от 31.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението,
както и сумата от 38 003.57 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015
г. до 26.10.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че решението е постановено при наличие на
основание за спиране на производството поради висящото производство за проверка
на законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. За неправилен
намира извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от
Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР до достигане на 2 250 часа. За
несъобразена от съда счита отмяната на т. 1. 7. от СП № 1 от
31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 5284/2018 г.. Излага доводи за необходимостта за
произнасяне по валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда
по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК. За необсъдени намира обстоятелствата
за съвместно приложение на две точки от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на
ДКЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Изложените изводи
на съда по същество на спора намира за необосновани. Моли за отмяна на
решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени
искания.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“
АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. Сочи, че
административното производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
на КЕВР не е преюдициално по отношение на настоящото производство, поради което
не е налице противоречие с ТР № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС. В продължение на
горното излага доводи за законопредвидената предварителна изпълняемост на акта
по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. За правилни намира мотивите за съда за
приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. по отношение
на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа
енергия. Твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не ограничава
производството на електрическа енергия, а само ограничава преференциалното й
изпупуване. Посочва, че отмяната на т. 1. 7. Решение № СП- 1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното
специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата
цена. За правилни и мотивирани намира изводите на съда за приложимост на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Доколкото
не е наведено искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен
контрол върху административния акт, намира наведените възражения в тази насока
за неоснователни. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
Няма
доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Д.П., в който се сочат аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Намира, че правилно първоинстанционният съд е
съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Сочи за приложимо към спора
последващо постановеното Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, което е
съобразено от съда. Първоинстанционното решение счита за мотивирано и
обосновано. Моли за потвърждаването му.
Няма
доказателствени искания.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В о.
с. з. процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността
на въззивната жалба. В писмена защита релевира твърдения, че не следва да бъде
съобразявано Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР предвид обжалването на
същото, както и за възможността за извършване на производство в една календарна
година до 2 250 и над 2 250 ефективни часа. Претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски.
В о.
с. з., както и в писмена защита, процесуалният представител на въззиваемата
страна „Енерго - Про Продажби“ АД изразява становище за правилността на
решението, както и за липсата на основание за спиране на производството. Моли
за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
В
проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“
ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.
Разгледана
по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред
Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД
да заплати сумата от 129 650.41 лева, представляваща незаплатената част от
цената за произведена и доставена електрическа енергия по Договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от
17.02.2010 г. за м. октомври 2015 г., обективирана във фактура № 84 от
31.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението, както и сумата
от 38 003.57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.11.2015 г. до 26.10.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367
от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата
на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на
цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на
нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че ищецът е в
неизпълнение на договорното си задължение да не променя продажната цена на
извършената доставка на електрическа енергия за м. октомври 2015 г.. Твърди, че
ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2000 КВтч през
м. сптември 2015 г.. Посочва, че на 11.11.2015 г. ответникът връща фактура № 84
от 31.10.2015 г. за корекция на цената поради отказа на „НЕК“ ЕАД да заплати
електрическата енергия над първия лимит по преференциялната цена. Твърди, че
ищецът е получил плащане на сумата от 8 396,14 лева, представляваща
дължима цена по тази за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане
на ефективните годишни часа е невъзможно преминаването към друга категория.
Намира ищеца за неизправна страна по договора по подробно изложени съображения,
от където извежда аргументи за невъзможността за предявяване на иска по чл. 79
от ЗЗД.
С определение № 1248 от 03.04.2019 г., постановено по т.
д. № 1719/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице
– помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за
неоснователни доводите на насрещната страна. Счита, че в рамките на един
годишен период е възможно производителят да попадне в два критерия на
производство на електрическа енергия, съответно до и над 2250 ефективни часа.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният
представител на „Енерго – Про Продажби“ АД посочва, че ищецът от началото на
2015 г. е демонстрирал принадлежността си към групата на производителите по т.
1. 7. от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, отменено с решение на ВАС по
адм. д.№ 5284/2018 г.. Намира за неоснователно твърдението за едновременно
приложение на т. 1. 7. и т. 1. 8. от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Посочва, че след приемане на горепосоченото решение се определя за всяка група
нетно количество електрическа енергия, което ще се заплаща по определената
преференциална цена.
В депозираното становище от страна на третото лице –
помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за
неоснователността на исковата претенция. По силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ
ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на
балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД като обществен доставчик е задължено по силата на чл. 94 от ЗЕ
да изкупува от „Енерго - Про Продажби“ АД същата тази енергия по цената, по
която е купена от производителя. Посочва, че ищцовото дружество отнапред е
определило, че централата попада в категория на работа до 2 250 годишни
ефективни часа. Предявените искове намира за неоснователни.
Безспорно в производството е сключването между
страните на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г., по силата на който „Е. ОН
България Продажби“ АД се задължава да изкупува произведената електрическа
енергия от “ВГ-5“ ЕООД за срок от 15 години.
В производството е спорна единствено цената на
доставената електрическа енергия за м. октомври 2015 г..
В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 17.02.2010
г., страните са определили цена за изкупуване на електрическа енергия,
съответно до 2250 годишни ефективни часа при цена, определена от Решение № Ц- 04
от 30.03.2009 г. на ДКЕВР. Макар и изрично да не са посочили размер, в
производството е безспорно, че произведената електрическа енергия до 2250
годишни ефективни часа е била фактутирана, респ. заплащана в размер на 189 лв./МВтч
без ДДС. В разглежданото решение на ДКЕВР е определена цена за изкупуване на
електрическата енергия за производители над 2250 годишни ефективни часа при
цена от 172 лв./МВтч без ДДС. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на
задължението на купувача след получаване на фактура /чл. 24 от Договора за
изкупуване/.
В първоинстанционното производство е представена
фактура № ********** от 31.10.2015 г., издадена от „ВГ-5“ ЕООД, за сумата от
138 046.55 лева с ДДС, представляваща цена за доставената електрическа
енергия за м. октомври 2015 г. /л. 44/. Същата стойност е калкулирана за 427.260
МВтч при цена от 188,29 лв./ МВтч без ДДС и за 200 МВтч при цена от 172.95 лв./ МВтч
без ДДС.
В производството е безспорно, че през м. септември
2015 г. централата достига производство от 2 250 годишни ефективни часа,
както и че част от претендираната сума по фактура е произведена през м.
октомври 2015 г., съответно след достигането им и е платена по цена за излишък
на балансирания пазар – 8 369.14 лева с ДДС.
От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и
неоспорено от страните, се установява, че 1./ в България условно има две
ветрови зони – зона с пълни ефективни годишни часа на работа на ВяЕЦ до 2 250
часа и зона с над 2250 часа, 2./ нетното специфично производство е в размер на
2 300 КВтч, 3/. доставената електрическа енергия по цената за излишък на
балансиращия пазар /0,********* лв./КВтч/ е 6 996.78 лева без ДДС или 8 396.14
лева с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда достига до следните правни
изводи:
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 129 650.41 лева с ДДС, представляваща дължима, преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „ВГ-12“, за м. октомври 2015 г., за която е издадена фактура №
0000000084 от
31.10.2015 г. с обща стойност от 138 046,55 лева с ДДС, обезщетение за забава в размер на 38 003.57 лева
върху главницата, изчислено за периода от 30.11.2015 г. до 26.10.2018 г., ведно
със законна лихва за забава върху сумите от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите
правни изводи съобрази, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на
КЕВР, с ново Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно
нетното специфично производство на електрическа
енергия и следва на основание чл. 235 от ГПК да бъде съобразявано. Последното
макар и да е прогласено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на Административен съд –
София-град, същото към настоящия момент не е влязло в законна сила. Доколкото
обжалването на решенията не спира изпълнението им. Те се подлежат на
предварително изпълнение съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от
ЗЕ и обвързват страните. Според последващо приетото решение нетното специфично
производство на електрическа енергия за съответните групи производители, за
които са определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР,
следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията,
съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над
2 250 часа. С Решение Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР определя преференциална
цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата
инсталирана мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за
България ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са
съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните
от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България
може условно да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на
работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/. зона с пълни ефективни годишни часа на
работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа на горните показатели
в решението се определят два вида преференциални цени за електрическа енергия,
произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с пълни ефективни
годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение № 91 от 12.02.2019
г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
В чл. 18, ал. 3 на Договора за
изкупуване на електрическа енергия, страните са определили цена на изкупуваната
електрическа енергия по Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР. Не се оспорва
фактурирането по цена от 189 лв./МВтч без ДДС. Същата е идентична с тази,
определена в т. 2.1. от Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР, изменена с Решение
№ Ц-018 от 31.03.2018 г. на ДКЕВР и Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР на
188.29 лв./МВтч без ДДС и представлява първоначално определената цена за работа
на ВяЕЦ с режим до 2 250 пълни ефективни годишни часа на работа. Следователно
самият производител е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен
източник за централата му по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа на
номинална мощност. Следва да се посочи, че би бил различен правния извод при
наличие на представени от ищцовото дружество доказателства в обратна насока, а
именно за поставяне на ВяЕЦ в друга ценова категория.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 2.1. от
Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 189
лв./МВтч без ДДС /сходна с тази по Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР – 188.29 лв./МВтч без ДДС /.
В светлината на разглеждания
казус, за правоотношението, в което се намират страните не се прилага принципът
за свобода на договарянето между страните доколкото цените на които производителите продават електрическа
енергия, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от
компетентния държавен орган. В чл. 18, ал. 1 от Договора за изкупуване на
електрическа енергия е предвидено, че при промяна на преференциалната цена от
компетентен орган, променената цена се прилага между страните. Следователно след влизане в сила на
изменението на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между
страните са изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на
основание пар. 17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР в частта относно подлежащото
на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това изкупуване,
посочена в чл. 18, ал. 3 от Договора.
След
влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по
чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, че след
достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часа на работа на електрическата
централата за следващите пълни ефективни часа на работа до края на календарната
година произведената електрическа енергия да се изкупува по втора
преференциална цена, не намира приложение, тъй като противоречи на въведеното с
изменението на закона ограничение за изкупуване по преференциална цена. В този
смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на
закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата
на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални
цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на
последните /така Решение № 226 от
09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. №
303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от
14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от
12.01.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. №
527/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 643 от
16.11.2018 г., постановено по т. д. № 1454/2018 г. на ВКС и други/.
С оглед
на горното, възраженията на дружеството производител за едновременно приложение
на две преференциални ценови категории за календарната година, съответно при
работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни часа, е
неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ. Настоящият
съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната цена за
производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни ефективни
часа – 188.29 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на балансиращия
пазар.
Съобразно фактическата
обстановка, въззивният съдебен състав приема за установено, че през м. септември
2015 г. ВяЕЦ „ВГ-12“ е достигнала пълни годишни ефективни 2 250 часа. Произведената
енергия в размер на 627.26 МВтч за м. октомври 2015 г. следва да бъде заплащана
по цени на балансиращия пазар, публикувани в сайта на Електроенергийния
оператор. Същият е съобразен и от вещото лице при изчисляване на цената на
произведената електрическа енергия по цена за излишък на балансиращия пазар –
0.********* лв./КВтч или в общ размер на 6 996.78 лева без ДДС /8 396.14
лева с ДДС/. Признат и съответно безспорен е и фактът на полученото плащане,
предложено от ответника като цена определена по данните на НСП /идентична с
изчисленията по експертизата/, поради което следва да се приеме, че произведената
от ищцовото дружество електрическа енергия за м. октомври е надлежно заплатена
/което не се и оспорва в производството/. Предвид горното, следва да се приеме,
че производителят е получил гарантираната му от закона преференция на
енергийния пазар.
Въззивният съдебен състав,
предвид изхода от спора не дължи произнасяне по кумулативно предявените
акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по
процесната фактура.
Вън от горното, следва да се
посочи, че доводите във въззивната жалба за наличие на основание за спиране на
производството по делото, са неоснователни поради предварителна изпълняемост индивидуалните
административни актове на КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13,
ал. 9 от ЗЕ. В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че
обжалването на административния акт е ирелевантно за междувременно регулираните
с акта субективни права, поради което не представлява предпоставка за спиране
на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение №
597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение
№ 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г. на ВКС, Определение № 498 от
29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС, Определение № 514 от
01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното,
първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода
от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 5 868 лв.
с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по общия сбор
от исковите претенции по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 5 860
лева с ДДС. С оглед на това, настоящият съдебен състав, намира наведеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждние за неоснователно.
Предвид горното, в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД следва да се присъди
сумата в размер на 5 868 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1215 от 30.12.2019 г.,
постановено по т. д. № 1719/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „ВГ-5“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 5 868 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач на страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр.
София, ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен
съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.