№ 66
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901000 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет е за разглеждане осъдителен иск, предявен от Е. Й. М., ЕГН
**********, от ***, чрез адвокат А.С., САК, сл. адрес: *** срещу ЗК
„УНИКА" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Тодор Александров" № 18
представлявано от изп. директори Т. и Г., чрез юрк. Г.В. за заплащане на
остатък от 60 000лв, претендиран като горница над изплатен размер на
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди от смърт на баща му, причинена от водач- застрахован
собственик на МПС с ДКН *** при ПТП в района на с. Слънчево на
19.11.2019г, ведно със законна лихва до окончателно плащане на
обезщетението по банковата сметка на ищеца в БАНКА ДСК АД с IBAN: ***.
Ищецът твърди, че водач на МПС(л.а. Мерцедес с ДКН ***),
застрахован за периода 02/08/2019 – 01/08/2020 по полица
№BG/05/119002154308, издадена от ответното дружество, е причинил на
19.11.2019 год. на автомагистрала Хемус след отбивка за с. Слънчево в
посока гр. Варна смъртта на баща му Й. М., настъпила в резултата на
1
множество телесни увреждания понесени от мотоциклетист, останал
заклещен между автомобила и крайпътно дърво след удар отзад, нанесен от
лекия автомобил. Тъй като емоционалната връзка, изградена приживе между
сина и бащата като единствен родител, който го отгледал и възпитал била
много силна, ищецът изживял смъртта му като незаменима, изключително
тежка лична загуба. Сочи, че изживява и понастоящем болезнена мъка поради
непреодолима празнота в семейството, породена от края на получаваната от
сина опора от бащата. Като признава, че след уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие е получил
определено обезщетение за неимуществените вреди, заявява, че сумата от 90
000 лв е явно несъразмерно с интензитета на страданията му и претендира
допълнително още 60 000 лв до покриване на справедлива компенсация за
своята загуба.
По същество упълномощен от ищеца адв. В. пледира за уважаване на
претенциите, като се позовава на установените в практиката критерии за
еквиваленти на такъв вид неимуществени страдания и моли претенцията за
горницата да бъде уважена в цялост.
Ответното застрахователно дружество признава отговорността си за
покритие на риска от ангажиране на гражданска отговорност на виновен
автомобилист, но като сочи вече изпълненото задължение по компенсиране на
пострадалия възразява за пълно покритие на щетите с изплатено вече
обезщетение от 90 000лв. Оспорва твърденията за изживяната мъка и
страдания на опечаления син с интензитет над обичайните за родствена
връзка между вече независим в социално и битово отношение пълнолетен
син, като сочи че допълнителния паричен еквивалент, търсен от ищеца не е
несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди от този характер.
В пледоарията по същество юрисконсултът акцентира на установения
обичаен интензитет на връзка между самостоятелен зрял човек и негов баща,
който вече е бил отчетен от застрахователя при определянето на справедлива
компенсация. Моли за отхвърляне на неоснователно искане за присъждане на
горница над платено в достатъчен размер обезщетение.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани по размери в
2
неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л.127 и 128).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение №27/07.1.2021г.(л.107), а
окончателната правна квалификация и по-подробно изложение на
твърденията и възраженията на страните се съдържа в устен доклад, обявен
за окончателен в открито съдебно заседание (л. 129) по проекта, възприет от
страните без възражения (л. 108).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелствата относно застрахователно правоотношение са признати
въз основа на удостоверени от контролните органи данни за регистрирана
полица №BG/05/119002154308, издадена от ответното дружество за периода
на покритие 02/08/2019 – 01/08/2020, съпоставени с общодостъпна
информация на интернет сайт на Гаранционен фонд.
Изрично са признати и фактите по определянето на обезщетение от
застрахователя за щети по събитие, установено от протокол, съставен от
контролни органи и документацията за началното разследване на ПТП,
прекратено поради смърт на виновния извършител. Съдът е приел за
безспорни установените обстоятелства от фактическия състав на настъпило
транспортно произшествие, при което е причинена смърт на друг участник в
движението: на 19.11.2019 год. на автомагистрала Хемус в посока гр. Варна
след отбивка за с. Слънчево при управляване на МПС( л.а. Мерцедес с ДКН
***), водачът Б.И. причинил множество телесни увреждания на водач на
мотоциклет, като го ударил отзад, а след сблъсък останал заклещен между
автомобила и крайпътно дърво. Множеството травми на мотоциклетиста Й.
М. довели до смъртта му около два часа по-късно въпреки опити за
реанимация в лечебно заведение.
Като признати обстоятелства, безспорни са и фактите по родствена
връзка на ищеца и починалия мотоциклетист– негов баща и полученото от
пострадалия парично обезщетение в размер на 90 000лв, изплатено от
застрахователя по банков път.
3
Съдът приема, че прякото родство между пострадалия син на 37г и
починалия му баща дава основание да се компенсират претърпени
емоционални страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък
човек(тогава на 59г) и от загубата на морална опора и подкрепа в най-тесния
семеен кръг. С ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., в частите, незасегнати
от по-новото ТРОСНГТК№ 1/2016 г. именно низходящите са посочени като
родственици, които поради съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя
родител.
Показанията на свидетелката М. разпитана в с.з. на 26.02.2021г.(л. 130)
описват отношения между вече възрастен родител и пълнолетен син, който
обаче все още не бил създал свое семейство и отделно домакинство.
Свидетелката, близка приятелка с преки и продължителни контакти с членове
на това семейство и ежедневието на ищеца, излага впечатленията си от
живота в задружна семейна среда и изградена силна привързаност на
единствен син с бащата, в резултат на ранна загуба на починала в детската му
възраст майка. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и
мъчителното изживяване на особено травматичните обстоятелства по
причиняването на смъртта при управление на мотоциклет, което пострадалия
е възприемал не като начин за транспорт, а като споделено любимо
развлечение. Свидетелката споделя наблюденията си за промени в
настроението и отношението на сина към околните, което след
първоначалното стресово емоционално разстройство („не можеше да осъзнае
какво се е случило“), е преминало в продължителна тъга и дистанцираност от
дотогавашни интереси и апатия, която засяга както битови контакти, така и
служебните му задължения. Показателна за загубата на житейския център на
емоционални интереси във фигурата на грижовния баща, прераснала с
израстването на младежа в лице на най-близък негов приятел, споделящ общ
бит, приятелски кръг, хобита и забавления (описани подробно от
свидетелката), е реакцията на затваряне на контактите и опита да се съхранят
неизменни последните следи от присъствието на загубения родител.
Свидетелката описва външни прояви на традиционните траурни ритуал на
почит (снимка с черна лента, посещения на гробища, организиране на помен и
4
задушница), но същевременно е категорична, че страдащият е отказал да
раздаде вещи на починалия (също типична част от траурна традиция) и
забранява на посетителите в дома да пипат спомените за баща му и особено
моторите, които двамата са ползвали.
Така установените факти по показанията на свидетелката, които съдът
изцяло кредитора като последователно и убедително депозирани, налагат
извод за преживяна от ищеца тежка житейска ситуация - загуба на
предпочитан в социално общуване до момента родител, върху когото са били
концентрирани както положителните спомени и признателност на дете,
получило заместваща майчина грижа и подкрепа при израстването си, така и
очакване на взаимност и споделяне на вече самостоятелно натрупван
житейски опит между възрастни, ползващи се с изключително взаимно
доверие и общи интереси. Като фактор, имащ значение за прилагане на
критерия за житейска справедливост следва да се преценява естественото и
предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред
(Решение №158/22.03.2016 по т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). В случая
връзката между ищеца и баща му е била водеща и не може изцяло да бъде
компенсирана с отношенията с други, външни за семейството лица, още
повече че до момента синът не е създал по-силни емоциални връзки,
адекватни на ново семейство, а възприеманата от него като невъзвратима
лична загуба ограничава понастоящем социалното общуване извън семейния
кръг, където би могло да се изграждат в бъдеще новите връзки с доверени
лица.
Тези обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на
неимуществените вреди в размер около средния според установените в
практиката на съдилищата обезщетения, обичайно свързвани със загуба на
близък в семейство със среден стандарт на живот(Решение № 179 от
29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2143/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 120 от
10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1735/2017 г., I т. о., ТК). Със сигурност,
мъката и страданията на син, загубил единствен родител не би могла да бъде
компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за
възмездяването им. Съдът счита, че мъката на сина следва да бъде
обезщетена със сума от 150 000лв, като еквивалент на негативните
емоционални преживявания, утежнени и от възприемането на самия
5
мъчителен начин, по който е причинена смъртта (след тежка реанимация от
катастрофа с мотоциклет) и обективната невъзможност на този етап от
живота си поради последиците от психичната травма да замести пълноценно
загубата си с друг сходен по вид общуване с положителен емоционален
еквивалент. По този начин е постигнат справедливият баланс между
претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на пострадалия. Съдът отчита и действащите към момента на
застрахователното събитие завишени размери на лимитите на минималните
застрахователни суми (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
634/2010 г., II т. о., ТК), като критерий за обществена оценка за стойността на
накърняване на лични права. Обезщетение в размер на около 1.5% от
нормативния лимит на покритие за такова вредоносно събитие по чл. 492 КЗ е
изцяло адекватен на съобразената от законодателя икономическа конюнктура
в страната към релевантния за настъпване на увреждането момент.
Изплатеното обезщетение в по-нисък размер освобождава
застрахователят само отчасти от задължението по застрахователния договор,
съответно и претенцията на ползващото се от застраховката лице за горница
от 60 000 над получените 90 000лв съдът намира за изцяло доказана и
основателна.
Съответно на този извод, дължимата главница следва да се присъди
ведно с натрупана лихва след предявяване на претенцията.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски по списък, включващ
държавната такса, внесена при завеждане на делото (2400лв) и
възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на ищеца.
Макар в приложения договор с възложителя на адвокатската услуга да е
посочена хипотеза по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА и документа да удостоверяла
изрични съвпадащи волеизявления на страните по мандатната сделка за
безплатно предоставена услуга на лице в затруднено финансово състояние,
съдът не може да пренебрегне признатия от доверителя чрез довереника факт
на получена вече значителна парична сума. Това изключва основанието за
безплатното представителство, поради което и съдът приема за доказани само
6
разходите по внасяна на такса и възлага на ответната страна само сумата от
2400лв като причинени от неоснователно породен спор дължими съдебни
разноски.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Тодор
Александров" № 18 представлявано от изп. директори Т. и Г. ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Й. М., ЕГН **********, от ***, по банковата сметка на ищеца в БАНКА
ДСК АД с IBAN: *** следните суми:
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляващи допълнителна
горница над определено и изплатено от застрахователя обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди
от смърт на баща му, причинена от водач- застрахован собственик на МПС с
ДКН *** при ПТП в района на с. Слънчево на 19.11.2019г, ведно със законна
лихва до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл.499 КЗ вр. чл.45
ЗЗД.
2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляващи направени
по делото разноски за внесена държавна такса на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7