Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.10.2020
г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На
15.09. 2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Бончева
търговско
дело № 204 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Х.Г. твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил на 20.06.2018г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/30/118001797405, валидна от 30.06.2018г. до 29.06.2019г., за микробус марка „Хюндай", модел „Н 1" с per. № СТ 5985 АВ.
Сочи се, че при ПТП на 17.07.2018г., около 13:00 часа, в с. Горно Сахране, общ. Павел баня, в района на кръстовището между ул. „Васил Левски" и ул. „Шипка", водачът С.И.У., управлявайки микробус марка „Хюндай", модел „Н 1" с per. № СТ 5985 АВ, виновно причинил телесни повреди на ищеца - пътник в същия микробус. Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на микробуса навлязъл в кръстовището със скорост от 86 км/ч при разрешени 50 км/ч, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при което настъпил сблъсък между управлявания от него микробус и влекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос" с per. № СТ 5056 КК.
Сочи се, че вината на водача С.И.У. била установена с решение № 76/21.02.2019г. по АНД № 107/2019г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък, като в резултат на описаното ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: Счупване на лъчевата кост на лявата ръка.
Посочва се, че медицинска помощ му била оказана в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски" гр. Казанлък. Движенията на лявата ръка на пострадалия били силно ограничени и болезнени, имало оток и деформация в лявата гривнена област. Била извършена операция на счупената ръка под локална анестезия - репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация. Ръката на ищеца била гипсирана за период от 1 месец. Възстановяването на пострадалия продължило в домашни условия. В първите месеци след инцидента ищецът изпитвал постоянни болки в контузената си ръка. Движенията на лявата му ръка били ограничени и болезнени. Изпитвал сериозни затруднения в битовото си обслужване и разчитал на помощта на родителите си. Налагало се да щади ръката си, трудно му било да държи дори леки предмети. След произшествието станал несигурен и неспокоен при возене в автомобил. Започнал лесно да се стряска, да спи неспокойно и да сънува кошмари. Травмата му причинила затруднения и притеснения и в училище. Ищецът е ученик в художествена гимназия и има специален предмет - скулптура, за който било необходимо да извършва действия и с двете ръце, което му било непосилно. Не можел да играе в часовете по физкултура и да покрива предвидените нормативи. Към настоящия момент пострадалият се оплаква от болки в счупената ръка при физическо натоварване и при смяна на времето.
Ищецът твърди, че предявил претенция към ответника за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП с молба с обратна разписка от 02.01.2019г. Ответникът не удовлетворил претенцията на ищеца. За причинените му неимуществени вреди ищецът не е обезщетяван, като на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, ответникът дължал и законна лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от страна на пострадалото лице.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 30000,00 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Моли всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски, да бъдат преведени по личната банкова сметка ***, както следва:
IBAN: ***;
BIC: *** „ЗАД Д. Ж.З." АД посочва, че оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като С.И.У., водач на автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с peг. № СТ 5985 АВ, застрахован при ответника нямал изключителна вина за настъпилото на 17.07.2018г. ПТП.
В условие на евентуалност и при доказване на вината на застрахования, моли съда да намали размера на обезщетенията, претендирани от М.Х.Г. за неимуществени вреди от получените от него травматично увреждания, които съдът би намерил за справедливи, най-малко с 90 % поради изключителното съпричиняване на вредоносния резултат, преимуществено и изцяло от самия М.Х.Г., тъй като същият в нарушение на чл. 134, ал. 2 от ЗДвП се е возил в каросерията на товарен автомобил, без да са налице предпоставките, предвидени в закона за това, както и в нарушение на чл. 137 от ЗДвП, тъй като ищецът е пътувал без предпазен колан.
Посочва, че приносът на М.Г. за вредоносния резултат е имал изключителен превес, спрямо действията на С.И.У., водач на автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. № СТ 5985 АВ, застрахован при ответника със застрахователна полица №BG/30/118001797405 от 09.08.2016г.
На самостоятелно основание в случай на уважаване на исковата претенция, моли съда да намали размера на обезщетението поради прекомерност. Счита цената на иска за завишена, защото конкретните обстоятелства по случая, сочещи за изключително рискови и небрежни действия на М.Х.Г., който с поведението си сам се е поставил в опасност, не съответстват на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена със „ЗАД Д. Ж.З." АД относно автомобил марка „Хюндай“, модел „НГ\ с per. № СТ 5985 АВ, застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/118001797405.
Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно-транспортно произшествие.
Оспорва изцяло претенцията по основание и размер.
Оспорва ПТП да е станало по описания в исковата молба начин и механизъм. Твърди, че водачът С.И.У. не е причинил процесното ПТП при наличие на негова изключителна вина така, както е описано в подадена искова молба. Водачът С.У. не носи изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като неговите действия са били съобразени с пътната обстановка и всички пътни знаци, поставени на кръстовището на ул. „Шипченска епопея“ и ул. „Васил Левски“ в с. Горно Сахране. Твърди, че Ж.Д.М. не се е съобразил с поставения знак Б2 (Знак „СТОП“) на ул. „Васил Левски“ и е навлязъл в кръстовището с ул. „Шипченска епопея“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Западно от кръстовището на ул. „Шипченска епопея“, по която се е движил автомобил модел „Хюндай“, марка „Н1“, е налице поставен знак БЗ /Път с предимство/. Несъобразявайки своето поведение с поставените пътни знаци, Живко М. е отнел предимството на л.а. марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. №СТ 5985 АВ, с водач С.У.. Всички тези действия на водача на товарен автовлекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ c per. № CT 5056 KK c прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с per. № СТ 9872 ЕХ, според ответника, са в нарушение на ЗДвП, следователно С.У. не носи изключителна вина за настъпването на ПТП, а в т.ч. и за всички претърпени от М.Х.Г. имуществени и неимуществени вреди.
Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания от ищеца размер е прекомерно завишено с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Заявява, че е налице съпричиняване от страна на М.Х.Г., доколкото последният сам се е поставил в опасност, видно от дадените му в хода на досъдебното производство показания, решавайки сам да се вози в товарната каросерия на автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, а не отпред в кабината. М.Х.Г. е пътувал на място, непредназначено за пътници без поставен обезопасителен колан, без да е налице нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 2 от ЗДвП, която да позволи превозването на лица в товарната каросерия на автомобила при наличието на товар и при осигуряване на безопасността на всички пътници. Ищецът сам се е поставил в опасност и с поведението си е допринесъл за настъпилите при него телесни увреждания.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на отделно основание, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. Твърди, че ищецът е пътувал в лекия автомобил като пътник не само в непредвидено за превоз на пътници място, но и без поставен обезопасителен колан.
Твърди, че видно от представената с отговора на исковата молба документация на ищеца му е предписана рехабилитация не веднъж (видно от Амбулаторен лист №1465 от 17.08.2018г., Амбулаторен лист № 1820 от 22.10.2018г. и Амбулаторен лист № 2021 от 22.11.2018г.), дадени са му указания за щадящ двигателен режим и избягване на големи физически натоварвания на лявата ръка. В тази връзка заявява изрично възражение за съпричиняване от страна на М.Г. на вредоносния резултат на отделно основание, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като предвид липсата на каквито и да било документи и данни по делото, счита, че ищецът не е спазил дадените му предписания и не е провел рехабилитация, като не е съобразил със собственото си здравословно състояние. Съгласно Амбулаторен лист №001465 от 17.08.2018г. имобилизацията е свалена на 17.08.2018г. и е предписана рехабилитация от страна на съответния лекар, прегледал ищеца. Следващият хронологично издаден и представен от ищеца документ е Амбулаторен лист № 001920 от 22.10.2018г. Същият е издаден 68 дни по-късно, след като цялостно проведеното лечение от ищеца е приключило с подобрение, като не ставало ясно защо ищецът, в случай че се приеме, че е изпитвал силни болки и дейностите от ежедневния му живот са били нарушени, е потърсил лекарска помощ повече от два месеца по-късно. Счита, че ако беше провел рехабилитация, ищецът щеше да се възстанови в пълен обем.
Оспорва твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП, тъй като нямало обективни данни М.Г. да се е чувствал стресиран или е имал проблеми с психиката след ПТП-то.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Процесната застрахователна полица е издадена след 01.01.2016г. при действието на новия КЗ. Съгласно чл.497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция. С оглед това обстоятелство при евентуална основателност на исковата претенция, счита, че ответното дружество ще дължи лихва за забава от 29.03.2019г., а не от 02.01.2019г., както твърди ищецът.
Ответникът заявява, че с молба c изх. № 274 от 21.01.2019r. в рамките на 15-дневния срок „ЗАД Д. Ж.З." АД е поискало от М.Х.Г. да представи допълнителни документи с цел изясняване на механизма и окончателно произнасяне по преписката. Такива документи са постъпили едва на 25.03.2019г., като по тези документи „ЗАД Д. Ж.З." АД се е произнесло едва на 29.03.2019г., поради което счита, че лихвата е дължима от тази дата.
В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че в исковата молба на стр. 1, абзац 2, при описание механизма на ПТП и пострадалите при него лица, е допусната техническа грешка и е посочено името само на единия пострадал, Г.К., който не е страна по настоящето дело, а липсва посочване на имената на ищеца М.Х.Г.. Заявява, че описаните в исковата молба травматични увреди, са претърпени от ищеца М.Х.Г..
С допълнителният отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло всички твърдения, възражения и оспорвания.
По делото е конституирано трето лице –помагач на
страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Същият е заел
становище, че не е налице правен интерес от привличането му в производството, а
алтернативно, че искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съдът приема за
установено обстоятелството, че с решение №76/21.02.2019г., постановено по АНД
№107/2019г. по описа на Казанлъшкия РС, нарушителят С.И.У., водач на товарен автомобил
марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. № СТ 5985 АВ, в който е пътувал ищеца, е признат за виновен по
чл.343а, ал.1,б.“в“ вр.с чл.343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“ вр с чл.342,
ал.1 от НК за това, че на 17.07.2018г. в с.Горно Съхране, Общ.Павел баня,
обл.Стара Загора на кръстовището на ул.“Шипченска епопея“ и ул.“Васил Левски“ при
управление на МПС -товарен автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. № СТ
5985 АВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗДвП и
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 86км/ч. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.К.К. *** и средна телесна
повреда на М.Х.Г., изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично
място, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок от около 2.5мес., като от деянието е настъпила следна телесна
повреда на повече от едно лицеи деецът след деянието е направил всичко,
зависещи от него за оказване на помощ на пострадалите.На осн.чл.78аНК виновният
водач е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба.
Вследствие на
описаното ПТП ищецът получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на
типично място, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок от около 2.5мес.
За установяване на
претърпените вреди- болки и страдания, причинени от ПТП, по делото бяха
разпитани свидетели.
От показанията на св.СТОЯН
И.У., виновния за ПТП водач на товарен автомобил Хюндай, се установява, че се движил
с товарен автомобил Хюндай, в посока изток по път с предимство в с.Горно
Съхране и внезапно видял тир. От неговата страна имало знак СТОП, но тирът не
спрял и навлязъл в платното на свидетеля. Последният не могъл да избегне удара. Твърди, че водачът
на тира не спрял на знака СТОП, свидетелят нямал време да реагира и се ударил в него – в
предната лява гума. Това станало по обяд, бил завалял дъжд и в отсрещният път
имало друга кола. Твърди, че видял тира в последния момент, на кръстовището имало
дърво – върба. ТИР бил в неговата пътна лента на движение. Ударът настъпил в
пътната лента на ищеца. Ударил се в предна лява гума на тира, с предната част
на автомобила. Посочва, че ищецът пътувал в товарното отделение, без седалка и
без колан. Свидетелят слязъл от колата да провери как са. Освен ищеца, там
пътувал още един приятел на свидетеля. Посочва, че не може да обясни защо
двамата пътници са се качили отзад, а не са седнали при него в кабината, която
е 2+1 седящи места. Имали болки, ищецът имал болки. Свидетелят звъннал на
телефон 112. Имало интензивност на движението. Твърди, че е карал с нормална
скорост преди да видя ТИР-а, но не помни с колко, с около 60 км/ч карал. Веднага като го видял, натиснал
спирачката, но тя не задействала, тъй като била загряла и го унесла в ТИР-а.
Станало много бързо. Твърди, че не помни на коя предавка е бил, както и че
ТИР-а заемал цялата лента при удара. Не бил правил опит да избегне удара, челно
се ударил. Успял да отвори вратата на автомобила.
Свидетелят посочва, че
е завалял силен дъжд, завалял 10 минути преди ПТП-то. Свидетелят употребил
спирачната система, но тя не подействала. Според свидетеля се получил
аквапланинг. Заявил е , че точно не може да обясни какво е аквапланинг, но се
досеща.
Свидетелят посочва, че има преграда между товарния
отсек, в който пътували двамата му приятели и кабината. В товарния отсек само
на калниците можело да се седне. В товарната част нямало седалки и колани.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля- в
частта относно времето и условията при което е възникнало ПТП, относно описанието
на автомобила, с който са пътували свидетелят и ищеца / товарния отсек и
кабината/ , обстоятелствата след ПТП. По отношение на обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП, причините и участието му в ПТП, скоростта, с която се е
движил, съдът не кредитира показанията му. Същият е пристрастен и заинтересован
по отношение на тези обстоятелства, тъй като самият той е предизвикал и е
виновен за ПТП, което е установено с
решение №76/21.02.2019г. по АНД№107/2019г. по описа на Казанлъшки РС.
По делото е разпитана и св. Д. Д. А., баба на ищеца.
От показанията й се установява, че е разбрала за ПТП-то по телефона, но тъй
като е на трисменен режим на работа, нямала възможност да отиде веднага в
болницата, където се установило, че ищеца има счупване на лявата ръка. На
другият ден отишла, той бил стресиран, изплашен, пребледнял. Била му гипсирана
ръката, имал доста болки, купила му обезболяващи. Според свидетелката, ищецът
бил 3 месеца в гипс. Посочва, че е присъствала на събличания, когато трябвало
да му помага някой, нямало възможност да се справя сам в банята, с обличането.
Срамувал се, но тъй като майка му била на работа, бабата трябвало да му помага
за обличане, за събличане, за тоалети. Лявата ръка била счупена. Посочва, че
ищецът е в художествена гимназия и се занимава със скулптури, ходел и на фитнес
преди катастрофата. След терапията се усещал, че му е трудно, не можел дори и
във фитнес залата да се справя, заради
болката. На скулптурата му се изморявала ръката, изтръпвала. Посочва, че лятото
е бил инцидентът, ищецът е бил във
ваканция, но се упражнявал с рисуване, със скулптура. Мислел да кандидатства
като зъботехник в Пловдив. Посочва, че травмата ще му укаже влияние. Посочва,
че променил се психически, при качване в колата той не смеел да сяда отпред,
сядал отзад и бил като в стрес. При изпреварване се сепвал, имал стрес. Към
настоящия момент това състояние продължавало. Според свидетелката, възстановяването
отнело 3 месеца. С гипс бил 45 дни, Посочва,
че ищецът си служи основно с дясната ръка. Според свидетелката, майка му 2-3
пъти го е водила на психолог във връзка със стреса. Взимал лекарства на билкова
основа за стреса и обезболяващи лекарства – аналгин, беналгин.
Съдът кредитира показанията на свидетелката. Същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, а и свидетелката е очевидец на
събитията, за които свидетелства. Същата е баба на ищеца, обгрижвала го е след
получените травми и има преки и непосредствени впечатления от състоянието му
–физическо и психическо.
По делото е разпитан и св.Г.К.К., другият пътник в
купето на товарен автомобил Хюндай, който е посочил, че също има дело с
ответника, във връзка с процесното ПТП. Свидетелят е разказал за
обстоятелствата около ПТП,посочва, че с ищеца и С.У. към 12,30 ч. решили да
отидат от с.Асен до с.Горно Сахране с
буса на бащата на У., защото само У. имал книжка. Не усетил С. да кара бързо.
Валяло стабилно. Както се возили и изведнъж чули спирачки и се ударили. Возили
се в товарното отделение, не превозвали товар. Посочва, че имало свободни
седалки отпред. Излезли от колата след ПТП-то, имало спирка, скрили се под козирката
на спирката. Свидетелят имал счупена ключица, течала му кръв от носа. М. имал
счупена ръка. Дясната част на буса се била врязала в лявата част на камиона. Посочва,
че там, където се возили нямало прозорци. Като слязъл, видял как са се блъснали
колите. Посочва, че не е възприел колите и че не може да отговори на въпроса каква маневра е
правил другият автомобил. Твърди, че не знае какво се е случило.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
същите се подкрепят и от останалите доказателства по делото – относно деня,
часа, времето на ПТП, мястото на ПТП и мястото на удара между двата автомобила,
състоянието на двамата пътници –свидетеля и ищеца по делото след ПТП, това, че
са пътували в товарното отделение на автомобила. По отношение на
обстоятелствата, свързани със самото ПТП, механизма, скоростта на движение,
свидетелят твърди, че не са му известни, тъй като е пътувал в товарното
отделение на автомобила.
До разпит е допуснат и свидетелят Ж.Д.М., другият
водач, участвал в процесното ПТП. Посочва, че е професионален шофьор от 30 години. Тръгнал от
гр.Казанлък за с.Горно Сахране, за да товари с камиона. Случило се преди да
завие надясно за паркинга, имало СТОП, намалил, подал десен мигач, от ляво имало
голяма върба и трябвало да се изнесе леко, за да може да свие. Точно завивал,
не бил излязъл на пътя и някой се ударил в буса от лявата му страна. Ръмял дъжд
и впоследствие започнало да вали силно. Не помни дали била мокра настилката.
Като слязъл, вече валяло. Камионът бил спрян. Кръстовището там било Т-образно. Ударът
настъпил в неговата лента на движение, навлязъл да погледне, защото върбата
пречела. Станало за секунда- навел се да
погледне и ищецът се ударил. е имаше място къде да избяга, всичко било
свободно. Преди кръстовището, в платното на движение на буса имало и „гърбица“ и
спирка. Посочва, че в момента нямало други автомобили, които да се движат по пътя.
Имало СТОП там, откъдето идвал. Спрял автомобила, изнесъл се напред точно до
СТОП-а. Дървото, което пречело на видимостта на свидетеля, не пречело на
видимостта на буса. Не бил навлязъл в кръстовището. Водачът У. се ударил в
предната му гума и стъпенката. Станало за секунди, постоял малко вътре и излязъл
отдясно. Погледнал буса, две момчета слезли отпред и две момчета отзад. Попитал
ги има ли ударени. Всички се движили, били ориентирани. Започнало да вали
силно. Влезли под спирката и там чакали да дойде полиция. Само полиция дошла,
за да направят протокол. Свидетелят закарал камиона си на паркинга.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са
непротиворечиви и категорични досежно сочените обстоятелства, а самият той е
участник в ПТП.
Във връзка с установяване на твърдените увреждания,
както и претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, по делото беше
назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението й, ищецът М.Х.Г.
при процесното ПТП е получил счупване на
лявата лъчева кост на типично място,т.е. в зоната над гривнената става, като тези
травми са в пряка причинна връзка и са
причинени при процесното ПТП.
Видно от експертизата, в деня на ПТП, след
диагностицирането на фрактурата на лявата лъчева кост на типично място в
МБАЛ-Казанлък е направена репозиция под местна анестезия и гипсова
имобилизация, с препоръка да се носи 4 седмици. На 17.08.2018г е свалена
гипсовата имобилизация и фрактурата е проконтролирана рентгенографски.На
22.10.2018г отново при преглед при ортопед е установен лек оток в дисталната
трета на лявата предмишница и дефицит и болки при движение в лява киткова
става. Препоръчана е рехабилитация и щадящ двигателен режим. На 22.11.2018г при
преглед при ортопед е установен лек дефицит в крайните градуси на движение на
лява радио карпална става. Дадени са указания за избягване на големи физически
натоварвания, като впоследствие няма документирани други прегледи.
Според експертизата, счупването на лъчевата кост в
областта на китката е болезнена травма, за която е характерно, че острата и
силна болка е строго локална, води до функционална невъзможност на използване
на китката, ръката и пръстите.Този болков синдром е с много силна изява през
първите часове след счупването. След осъществяване на репозиция/наместване на
фрактурата и имобилизирането на ръката в твърда гипсова превръзка болковият синдром чувствително отслабва. В
много случаи дори не се налага използване на аналгетици. След това остава една
тъпа болка през първите 10-14 дни, като впоследствие болката намаля и дори
изчезва. При започване на раздвижването на най-близката става-китката, тя
отново се засилва, но не е с остър, а по-скоро с тъп характер. След 45-60 ден
болката е нищожна в областта на китката и така бавно изчезва до края на 3
месец. В този смисъл експертът е заключил, че ищецът е претърпял остри и силни
болки през първите 1-4 дни след травматичния инцидент, като впоследствие
болката постепенно намалява. Според експерта, периодът на възстановяване на
ищеца от получената травма при процесното ПТП е равен на 3-4 месеца.
Според експерта, получените травми от ищеца
-счупването на лявата лъчева кост на типично място отговаря да е получено при
седеж в товарна част на лек автомобил, без използван обезопасителен колан и при
случило се ПТП, при тези условия на стоежа на ищеца в товарната част на автомобила.
Експертизата е категорична, че ако ищецът се бе возил в предната част на
автомобила, където има две седалки в дясната половина, освен шофьорската и би
използвал предпазни колани, би получил много по-малки травми.
Експертизата посочва, че от медицинските документи, приложени
към делото е видно, че рехабилитация му е препоръчвана/предписвана на
17.08.2018г. и на 22.10.2018г., но по делото няма данни за провеждането на
рехабилитационни процедури във връзка с увреждането. Експертизата е
категорична, че рехабилитационните процедури биха ускорили възстановяването на М.Х.Г.
от претърпяната травма - счупване на лявата лъчева кост на типично място.
В съдебно заседание от 15.09.2020г. експертът е
посочил, че е разширил периода на възстановяване на ищеца на 3-4 месеца.
Посочил е, че обичайно за възрастта на ищеца-17-18 години, нормалният
възстановителен период с провеждане на рехабилитация е 2,5 месеца. При прегледа
във връзка с експертизата ищецът споделил, че е провеждал рехабилитация, но
няма документация за нея. Експертът е
посочил, че ищецът е напълно възстановен, движенията са в абсолютна норма,
еднакви са с другата ръка, няма дефицит, няма ограничения, няма атрофия на
мускулатурата.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
добросъвестно и компетентно изготвено.
По отношение на възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът назначи
съдебно-автотехническа експертиза. От заключението й се установява точният
механизъм на ПТП,при което е пострадал ищеца, както следва: На 17.07.2018 год.
около 13.00 часа в с. Горно Сахране, общ. Павел баня, по ул. „Шипченска епопея“
в посока изток със скорост 86 км/час се е движил т.а. марка „Хюндай“ модел „
HI“ с per. № СТ 5985 АВ, управляван от У., в който е пътувал и ищецът. По
същото време по ул. „Васил Левски“ в посока север се е движила товарна
автокомпозиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес“ с per. №СТ 5056 КК и
товарно полуремарке марка „Шмитц“ с per. № СТ 9872 ЕХ, управлявана от М..
Поради нарушена линия на видимост от дърво, намиращо се в югозападната част на
кръстовището, водачът на процесната автокомпозиция навлиза на около 1.8-2 м в
него и преустановява движението. На около 77.2 м преди мястото на удара водачът
на т.а. „Хюндай“ възприема опасността и задейства аварийно спирачната система
на автомобила, но тъй като скоростта на движение е надвишавала максимално
разрешената за конкретния пътен участък, възлизаща на 50 км/час, не е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на
произшествието. Първоначалният удар между двете превозни средства е настъпил на
12 м източно и 2.7-2.8 м северно от ориентира- в лентата на движение на
товарния автомобил „Хюндай“ и е реализиран с предна дясна част на т.а. „Хюндай“
в предна лява странична част на влекача на автокомпозицията, което го определя
по характер на кос-страничен. Към този момент надлъжната ос на товарния
автомобил е била разположена около 3-4 градуса в дясно спрямо надлъжната ос на
платното за движение на ул. „Шипченска епопея“ с предна част насочена в посока
югоизток. Надлъжната ос на влекача е била разположена косо в дясно на около
34-35 градуса спрямо надлъжната ос на ул. „Васил Левски“ с предна част насочена
в посока североизток. Към момента на удара влекачът не е бил в движение, а
товарният автомобил е бил в процес на ефективно спиране. След настъпилия удар
контактните повърхности между превозните средства не са се разделяли.
Произшествието настъпва в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост.
Към момента на удара товарната композиция не е била в
движение- скоростта й на движение е била Vk = 0 км/час,, а непосредствено преди
него около 5 км/ч.
Скоростта на движение на процесния товарен автомобил
Хюндай непосредствено преди настъпването на ПТП е възлизала на Va = 86 км/час
(24 м/сек), а към момента на удара на Vay = 44 км/час (12.2 м/сек).
Произшествието настъпва в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост, на влажен, прав и равнинен
пътен участък, покрит със стар и захабен дребнозърнест асфалт. Разстоянието от
което водачът на процесния товарен автомобил „Хюндай“ е възприел опасността и
около 77,20 м.
Товарен автомобил Хюндай при възникване на опасността
се е движил по ул. „Шипченска епопея“ в с. Г.Съхране общ.Павел Баня. Товарната
композиция със седлови влекач „Мерцедес Актрос“ “ с per.№ СТ 5056 КК и товарно
полуремарке марка „Шмитц“ с per. № СТ 9872 ЕХ, управлявана от М.,*** и
достигайки кръстовището с ул. “Шипченска епопея“, поради нарушена линия на
видимост от дърво, намиращо се в югозападната част на кръстовището, водачът на
процесната автокомпозиция навлиза на около 1.8-2 м. в него и преустановява
движението. На около 77.2 м. преди мястото на удара водачът на т.а. „Хюндай“
възприема опасността и задейства аварийно спирачната система на автомобила.
Може да се приеме в конкретния случай,че разстоянието между двата автомобила
при възникване на опасността е била около 77,20 м.
Дължината на опасната зона на спиране на товарния
автомобил Хюндай Н1 при конкретните пътни условия е възлизала на 94 м.
Товарен автовлекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с рег.№
СТ 5056 КК е попаднал в опасната зона за спиране на автомобил „Хюндай“ модел Н1
при скоростта му на движение тъй като дължината на опасната му зона за спиране
- около 94 метра е по-голяма от отстоянието, на което се е намирал Хюндай от
товарната композиция - 77,20 м.
Ако товарен автомобил Хюндай се е движел с позволената
за пътния участък скорост от 50 км/ч и всяка друга по-ниска от нея, то ударът е
бил предотвратим, тъй като товарната композиция не попада в опасната за спиране
зона на тов.автомобил Хюндай и водачът на Хюндай има техническа възможност да
спре преди мястото на удара.
Товарният автомобил Хюндай при удара с товарната
композиция контактува с предните си челни състави — в дясната и централна част
с преде ляв калник и предно ляво колело на седловия влекач Мерцедес от
товарната композиция.
Причините за настъпване на процесното ПТП от
техническа гледна точка са: Движение с превишена скорост в населено място от
страна на автомобил Хюндай Н1.
Водачът на Хюндай Н1 при движение със скорост 50 км/ч
и всяка по-ниска от нея скорост има техническа възможност да спре преди мястото
на удара, ако реагира незабавно и употреби аварийно спирачната система на
автомобила си.
Експертизата счита,че в конкретния случай поведението
на Ж.Д.М., като водач на товарен автовлекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с рег.№СТ
5056 КК с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с per.JVs СТ 9872 ЕХ не е
непосредствена причина е за настъпването на процесното ПТП , тъй като поради
нарушена линия на видимост от дърво, намиращо се в югозападната част на
кръстовището, водачът на процесната автокомпозиция навлиза на около 1.8-2 м в
него и преустановява движението.
Според експертизата, каросерията на „Хюндай“, модел Н1
с рег.№ СТ 5985 АВ за пътници не е пригодена за превоз на пътници, тъй като тя
е изпълнена като товарен фургон. Хюндай Н1 е оборудван фабрично с обезопасителни
колани за седящите в кабината двама пътници и водач. Броят им е три. В случай
на ПТП коланите които са триточкови от инерционен тип се донатягат.
Според експертизата, има наличен обект /голямо дърво -
върба на югозападния ъгъл на кръстовището с голяма надвиснала на земната
повърхност корона / който ограничава силно видимостта на водача на товарния
автомобил тъй като от мястото му в кабината именно нависналите клони на върбата
са пречка за неговата видимост на ляво/запад/, по отношение на лек автомобил
Хюндай.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
добросъвестно и компетентно изготвено.
Не се оспорва от страните по делото, че по отношение
на процесния автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. № СТ 5985 АВ е налице
валидно сключена застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите
по застрахователна полица № BG/30/118001797405, със срок на действие от
30.06.2018г. до 29.06.2019г. при ответника.
Ищецът е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата 30 000лв. на 02.01.2019г. С уведомление от 07.01.2019г. ответникът
е уведомил ищеца, че изисква допълнителна информация и доказателства във връзка
с ПТП, от което и пострадал ищецът. Впоследствие ищецът е представил препис от
съдебното решение по АНД №107/2019г. на РС-Казанлък и е поискал преразглеждане
на становището на застрахователя по повод искането за заплащане на обезщетение.
С уведомление от 29.03.2019г. отново е получил отказ.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 17.07.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране
отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена надлежно
от ответника, но оставена без уважение
от застрахователя.
В случая следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
С решение №76/21.02.2019г., постановено по АНД
№107/2019г. по описа на Казанлъшкия РС, нарушителят С.И.У., водач на товарен
автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. № СТ 5985 АВ, в който е пътувал ищеца, е признат за виновен по
чл.343а, ал.1,б.“в“ вр.с чл.343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“ вр с чл.342,
ал.1 от НК за това, че на 17.07.2018г. в с.Горно Съхране, Общ.Павел баня,
обл.Стара Загора на кръстовището на ул.“Шипченска епопея“ и ул.“Васил Левски“
при управление на МПС -товарен автомобил марка „Хюндай“, модел „Н1“, с per. №
СТ 5985 АВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 86км/ч. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.К.К. *** и средна телесна
повреда на М.Х.Г., изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично
място, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок от около 2.5мес., като от деянието е настъпила следна телесна
повреда на повече от едно лицеи деецът след деянието е направил всичко,
зависещи от него за оказване на помощ на пострадалите.
От данните по делото – постановеното,
влязло в сила решение на Казанлъшкия РС, както и от назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в изложението.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 413, ал.1 НПК, влезлите в сила присъди,
решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския
съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието.
С оглед на това, съдът приема за установено, че описаното деяние е
извършено виновно от делинквента С.У. и че ответникът е надлежният ответник по
настоящото дело.
От назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се
установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан подробно
по-горе в изложението. Както беше вече посочено в изложението, ако товарен
автомобил Хюндай се е движел с позволената за пътния участък скорост от 50 км/ч
и всяка друга по-ниска от нея, то ударът е бил предотвратим, тъй като товарната
композиция не попада в опасната за спиране зона на тов.автомобил Хюндай и
водачът на Хюндай има техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Поради изложеното, съдът приема, че основна причина за
възникването на процесното ПТП, от което
е пострадал ищеца, е виновно поведение на
водача на товарен
автомобил „Хюндай“ С.У..
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от решението по АНД №107/2019г. по описа на Казанлъшкия РС, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, налице е пряка причинно-следствена връзка между полученото
травматично увреждане и настъпилото ПТП.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени
вреди съдът взема предвид възрастта на ищеца, характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични
увреждания, а именно: счупване на лявата лъчева кост на типично място,т.е. в
зоната над гривнената става.Според
експертизата, счупването на лъчевата кост в областта на китката е болезнена
травма, като острата и силна болка е строго локална, води до функционална
невъзможност на използване на китката, ръката и пръстите.Този болков синдром е
с много силна изява през първите часове след счупването. След осъществяване на
репозиция/наместване на фрактурата и имобилизирането на ръката в твърда гипсова превръзка болковият
синдром чувствително отслабва. В много случаи дори не се налага използване на
аналгетици. След това остава една тъпа болка през първите 10-14 дни, като
впоследствие болката намалява и дори изчезва. При започване на раздвижването на
най-близката става-китката, тя отново се засилва, но не е с остър, а по-скоро с
тъп характер. След 45-60 ден болката е нищожна в областта на китката и така
бавно изчезва до края на 3 месец. В този смисъл експертът съдът приема, че
ищецът е претърпял остри и силни болки през първите 1-4 дни след травматичния
инцидент, като впоследствие болката постепенно намаляла. Периодът на
възстановяване на ищеца от получената травма при процесното ПТП е равен на
3-4месеца.
След инцидента ищецът не можел да се
обслужва сам в ежедневието си, нуждаел се от чужда помощ при обличане, тоалет,
което освен физическата болка, му е създавала и емоционален и душевен
дискомфорт, тъй като е бил зависим от своите близки в ежедневието си.
Получената травма е създала проблеми и
неудобства и в училище, тъй като ищецът учел в Художествената гимназия в
гр.Казанлък и имал затруднения в часовете по скулптура, където основно се
ползва силата,сръчността и захвата на
ръцете.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова
реакция, която е довела до негативни изживявания и промяна в психо –
емоционалното му състояние. От показанията на разпитаната по делото
свидетелка /бабата на ищеца/ се установява, че инцидентът се е отразил
негативно на психиката на ищеца. Преживяното ПТП и последиците от него за
здравето му са представлявали психотравмено стресогенно събитие, което е
нарушило нормалното му психологично функциониране. След инцидента ищецът е
изпитвал страх да се вози отпред в автомобил, сядал отзад и бил доста стресиран,
което продължавало и към момента.
Съдът взема предвид освен интензитета на
преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес. В случая на ищеца е причинена средна телесна повреда,
но предвид характера и вида на увреждането, както и възрастта му, същият се е
възстановил за около 3 месеца напълно, движенията са в абсолютна норма, еднакви
са с другата ръка. Според съдебно-медицинската експертиза, няма дефицит, няма
ограничения, няма атрофия на мускулатурата.
Относно направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира същите за основателни. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В настоящия случай безспорно се установи
по делото, че ищецът е пътувал в товарното отделение на товарния автомобил -
микробус марка „Хюндай", модел „Н 1" с peг. № СТ 5985 АВ, заедно със
своя приятел –св.Г.К., което е предназначено за превоз на товари. Установи се
по безспорен начин, че в товарното отделение няма седалки за пътници,
естествено няма и предпазни колани. Следователно, решавайки и влизайки да
пътува в товарното отделение, ищецът сам е застрашил живота и здравето си,
същият с поведението си е допринесъл за
полученото увреждане. В този смисъл констатациите на експертите са категорични,
че каросерията на „Хюндай“, модел Н1 с
рег.№ СТ 5985 АВ за пътници не е пригодена за превоз на пътници, тъй като тя е
изпълнена като товарен фургон. Хюндай Н1 е оборудван фабрично с обезопасителни
колани за седящите в кабината двама пътници и водач. Броят им е три. В случай
на ПТП коланите които са триточкови от инерционен тип се донатягат.
/съдебно-автотехническата експертиза/. Според съдебно-медицинската експертиза,
получените травми от ищеца - счупването на лявата лъчева кост на типично място
отговаря да е получено при седеж в товарна част на автомобил, без използван
обезопасителен колан и при случило се ПТП, при тези условия на стоежа на ищеца
в товарната част на автомобила. Експертизата е категорична, че ако ищецът се бе
возил в предната част на автомобила, където има две седалки в дясната половина,
освен шофьорската и би използвал предпазни колани, би получил много по-малки
травми.
Съдът приема, че в случая ищецът с поведението си сам
се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите вредоносни последици,
като съдът приема, че съпричиняването е в размер на 1/3 от резултата. Ищецът,
макар и ученик към момента на ПТП, е бил на възраст съвсем разумно да оценява
поведението си и да му е известно, че не следва да пътува в товарната
част на автомобила, в която няма седалки за пътници, както и предпазни колани.
При тези данни, с оглед на всички събрани
по делото доказателства, съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди –болки и страдания, вследствие на
процесното ПТП е основателен и доказан в размер на 25 000лв. Като се оцени
приносът на ищеца за настъпилите за него вреди, който съдът приема, че е в размер на 1/3,
то следва, че искът е основателен и доказан за сумата 16 667 лв. В този
размер искът следва да се уважи, като за разликата до 30 000лв. следва да
се отхвърли като недоказан.
Съдът счита, че в настоящия случай следва
да присъди и лихва за забава. В случая лихвата за забава следва да се дължи с оглед
разпоредбите на чл.429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ. Съгласно чл.429, ал.2, т.2
от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представените по делото
доказателства е видно, че пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ищеца на 02.01.2019г.
Следователно, именно тази дата следва да се приеме за релевантна по отношение
на това от кога се дължи лихва - от 02.01.2019г.
По разноските, съдът приема следното:
Видно от данните по делото, ищецът не е
направил разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да
заплати на ответника сумата 517.90 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част на иска, от която 133.50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Следва
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да заплати в полза на Държавата,
чрез Окръжен съд- Стара Загора държавна такса върху уважената част от исковете
в размер на 667 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
Д. Ж.З." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.”, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №*
представлявано от представителите Б. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на М.Х.Г.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез адв. И.Й. ,съдебен адрес: ***, офис 4 сумата 16 667 лв. /шестнадесет хиляди шестотин шестдесет и седем
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени
болки и страдания, в резултат на претърпяното от М.Х.Г. ПТП на 17.07.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.01.2019г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16 667 лв. до
предявения размер от 30 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.Х.Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, чрез адв. И.Й. ,съдебен адрес: ***, офис 4 да заплати на „ЗАД Д.
Ж.З." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **,
район „И.”, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №* представлявано от представителите Б.
Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К. сумата 517.90
лв. /петстотин и седемнадесет лв. и 90 ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно отхвърлената част на иска, от която 133.50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Ж.З." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.”, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №*
представлявано от представителите Б. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати в полза на Държавата чрез Окръжен съд- Стара Загора държавна такса
върху уважената част от иска в размер на
667 лв. /шестотин шестдесет и седем лв./.
Присъдените
суми могат да се заплатят на личната банкова сметка *** М.Х.Г. с ЕГН **********,
както следва: IBAN:***: TTBBBG22
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –помагач на
страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: