МОТИВИ към Присъда № 231/30.06.2020г.
по НОХД № 926/2020г. на РС - Разград
Повдигнато е
обвинение срещу В.Г.П. ЕГН **********,
за това, че на неустановена дата през
месец февруари 2018 година, в гр. Лозница, обл. Разград се е заканил с убийство
– „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“ на А.Х.К. *** и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия П. да бъде наложено наказание четири месеца „ лишаване от свобода”,
изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание
чл.66, ал.1 от НК, алтернативно, при определяне на наказанието по реда на чл.
55 от НК, да бъде определено наказание „ пробация „ за срок не по – малък от
десет месеца, като освен задължителните пробационни мерки, съдът да наложи и
наказание безвъзмезден труд.
Защитата на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че обвинението остава
недоказано, както и че изобщо не е налице престъпно посегателство от страна на
подсъдимия.
Подсъдимия В.Г.П. не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Г.П.
е роден на *** ***, адрес за призоваване гр. ******, ул. ***** № **, български
гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН **********.
Подс.
В. П. и Св. К. ***, като се познавали и между тях от дълго време имало
конфликтни отношения.
На 07.02.2018г.
около 16,00ч. св. Ал. К., минавайки с автомобила си покрай дома на подс. В. П.,
забелязал, че последният заедно със св. Ш. М.
режат дърва. Св. Ал. К. подал сигнал до полицията в гр. Лозница и решил
наблизо да изчака полицаите да пристигнат.
Малко след това на място
пристигнали служителите от РУ на МВР -Лозница – св. Н. Д. и св. Л.Н., които поискали
от подс. В. П., да представи документи за дървата, които се намирали пред дома
му и които режел с машинка. През това време между подс. В. П. и св. Ал. К.
възникнал скандал, при който двамата си разменили обидни думи и псувни, които
били чути от св. Н. Д. и св. Ш. М.. При това положение св. Н. Д. разпоредил на
св. Ал. К. да се отдалечи от мястото, което той и сторил. Малко преди това
подс. В. П. подъл сигнал на тел. 112 с оплакване, че возач на автомобил с рег.
№ РР 3706 АХ е спрял пред дома му, снима
го с нещо и го заплаша, без да уточнява точните заплахи.
Малко по-късно на място
пристигнали полицейските служители Н. К. и В. Б. Пред тях св. Ал. К. заявил, че
подс. В. П. се е заканил, че ще му отреже главата, държейки в ръце бензинопил.
От заключението на вещото лице
по назначената и извършена в хода на ДП
съдебно - психологическа експертиза, се установява следното:
Освидетелстваният А.Х.К. не страда от умствена недоразвитост или психично
заболяване. Интелектът е в границите на нормата.
Към момента на събитието и
месеците след него психичното му състояние покрива критериите на РАСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза от областта на
граничната психиатрия, развило се в причинно следствена връзка с преживения
стрес по време на събитието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение в
прага на поносимост и издръжливост, умерен депресивитет в рамките на
личностовата криза, социално отдръпване. Описаните характеристики на това
психично разстройство не го лишават от годност за участие във фазите на
наказателния процес като свидетел.
Думите и заканите отправени към
освидетелствания К. по време на деянието и след това с голяма вероятност са
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у него, като
механизмът на това е подробно изложен в обсъждането. Негативните страхови и
тревожни чувства продължили във времето с последвали конфликтни ситуации са
довели да наличие на емоционални и поведенчески симптоми като отговор на
стресогенното събитие, водещи до промяна на обичайното социално функциониране
на личността в рамките на няколко месеца. В резултат на това възникват най-вече
промени на поведенческо ниво - прекомерна тревожност и безпокойство,
затвореност, социално отдръпване, спрямо обичайното му поведение от преди
деянието. Тези състояния не нарушават базисните психични годности на индивида,
и възникват най-вече като отговор към стресогенното събитие. В болшинството
случаи адаптационното разстройство има временно негативно отражение върху
психиката, вземането на решения и режима на живот и завършва с оздравяване,
каквато е и прогнозата при осв. К., предвид стабилната нервна система и добрия
компенсаторен капацитет.
Касае се за активна, средно
общителна личност, адаптивна, уравновесена, емоционално стабилна, с изградени
принципи и висока устойчивост на стресови фактори. Притежава стабилно
унаследена нервна система. С интровертна насоченост наличността, т.е. по-затворен,
обърнат към себе си, но с добри умения за общуване, приемане на собствения
живот, осмисляне и миналото и настоящето; чувствителен, неспокоен, тревожен,
обича сигурността на предвидимостта на социалните контакти; с доминантни лични
интереси и тези на семейството. Устойчив и адаптиран в обичайни житейски
ситуации, но в ситуации на житейски затруднения или настъпила криза на
изчерпване тревожността му се повишава, което затруднява общуването и пречи да
се изяви цялостния потенциал. Трудно изразява емоции и чувства, поради което
във фрустриращи ситуации реакциите му се определят предимно от вътрешното му
състояние. Действията му са решителни и категорични, бързо осмисля възникналите
ситуации и взема решения, той е от т.нар себезащитен тип личност; разполага с
добри възможности да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните
последици от поведението на околните и собственото поведение, вкл. и неговото
ощетяване, и в този контекст до известна степен бива подозрителен и предпазлив.
Подсъдимият В.Г.П. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на
свидетелите Л. Н., Н. Д., Ш. М., които поотделно и в съвкупност са логични,
последователни и взаимнодопълващи се, но не подкрепят показанията на св. Ал. К..
От така събраната гласна доказателствена съвкупност, категорично и безспорно се
установява, че между подс. В. П. и св. Ал. К. са разменени реплики, но обидни и
от двете страни и псувни. Не се установява по категоричен и безспорен начин,
подс. В. П. да се е обърнал към св. Ал. К. с думите „ще ти отрежа главата с
машинката за дърва“, каквото обвинение е повдигнато. Категорично е установено
времето на събитието – 07.02.2018г., за която дата са изготвени множеството
писмени доказателства /докладни записки /, находящи се в ДП № 296 ЗМ –
14/2018г. по описа на РУМВР – Лозница, първоначално образувано с оглед
извършено престъпление по смисъла на чл. 235 от НК и едва на 13.05.2019г.
повече от година след събитието за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Като това е станало след указание на Прокурор в ОП – Разград, с
Постановление от 18.02.2019г., да се проведе разследване за евентуално
извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Категорични и безспорни
доказателства за това престъпление, обаче Прокуратурата не представя. В същата
посока следва да се тълкува и приложеното в материалите по ДП „ Съобщение за
извършено престъпление „ от св. Ал. К., което е срещу подс. В. П., но единствено
и само с оглед престъпление по чл. 235 НК и едва повече от една година св. Ал. К.
си е спомнил, че подс. В. П. е отправил към него закана по смисъла на чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Заключението на
вещото лице по назначената и извършена по ДП съдебнопсихилогическа експертиза,
установява състоянието на св. Ал. К. към един доста по-късен от времето на
твърдяното деяние момент. Вещото лице,
запознало се с материалите по ДП отдава това състояние единствено и само на
процесното деяние. Заключението е с висока степен на вероятност. От правна
страна, за да е изпълнен състава на това деяние, не е необходимо отправеното
заканване да е възбудило основателен страх у отсрещната страна, а естеството на
това заканване да е такова, че да е годно да възбуди основателен страх у
адресата. С оглед установените конфликтни отношения, двупосочно между подс. В. П.
и св. Ал. К., както и дългия период от време от датата на събитията до момента
на отпочване на разследване за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и
то по инициатива на органа на досъдебното производство, без сигнал или жалба за
такова престъпление от страна на св. Ал. К., то съдът намира, че в процесната
ситуация не са доказани осъществени от подс. В. П. каквито и да е действия, изпълващи
състава на престъплението, за което на същия е повдигнато обвинение.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимият В.Г.П. не е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. от НК, поради
недоказаност на обвинението.
Поради
изложеното подс. В.Г.П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвитнение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: