Присъда по дело №926/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20193330200926
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                                                   2020 година                               град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                    наказателен състав

На     тридесети юни                                                                         2020 година

В публично заседание в следния състав

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. БОРИСОВ

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Б.

                                                                           Т.И.

                                                                        

Секретар: Пенка Тоцева

Прокурор: ПАВЛИНА УЗУНОВА

Като разгледа докладваното от съдията

НОХ дело № 926 по описа за 2019  година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Г.П., роден на *** ***, адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец февруари 2018 година, в гр. Лозница, обл. Разград се е заканил с убийство – „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“ на А.Х.К. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Разград.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                       2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 231/30.06.2020г. по НОХД № 926/2020г. на РС - Разград

 

 

Повдигнато е обвинение срещу В.Г.П. ЕГН **********, за  това, че на неустановена дата през месец февруари 2018 година, в гр. Лозница, обл. Разград се е заканил с убийство – „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“ на А.Х.К. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия П. да бъде наложено наказание четири месеца „ лишаване от свобода”, изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК, алтернативно, при определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК, да бъде определено наказание „ пробация „ за срок не по – малък от десет месеца, като освен задължителните пробационни мерки, съдът да наложи и наказание безвъзмезден труд.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че обвинението остава недоказано, както и че изобщо не е налице престъпно посегателство от страна на подсъдимия.

Подсъдимия В.Г.П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В.Г.П. е роден на *** ***, адрес за призоваване гр. ******, ул. ***** № **, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН **********.

Подс. В. П. и Св. К. ***, като се познавали и между тях от дълго време имало конфликтни отношения. 

На 07.02.2018г. около 16,00ч. св. Ал. К., минавайки с автомобила си покрай дома на подс. В. П., забелязал, че последният заедно със св. Ш. М.  режат дърва. Св. Ал. К. подал сигнал до полицията в гр. Лозница и решил наблизо да изчака полицаите да пристигнат. 

Малко след това на място пристигнали служителите от РУ на МВР -Лозница – св. Н. Д. и св. Л.Н., които поискали от подс. В. П., да представи документи за дървата, които се намирали пред дома му и които режел с машинка. През това време между подс. В. П. и св. Ал. К. възникнал скандал, при който двамата си разменили обидни думи и псувни, които били чути от св. Н. Д. и св. Ш. М.. При това положение св. Н. Д. разпоредил на св. Ал. К. да се отдалечи от мястото, което той и сторил. Малко преди това подс. В. П. подъл сигнал на тел. 112 с оплакване, че возач на автомобил с рег. № РР 3706 АХ  е спрял пред дома му, снима го с нещо и го заплаша, без да уточнява точните заплахи.

Малко по-късно на място пристигнали полицейските служители Н. К. и В. Б. Пред тях св. Ал. К. заявил, че подс. В. П. се е заканил, че ще му отреже главата, държейки в ръце бензинопил.

От заключението на вещото лице по  назначената и извършена в хода на ДП съдебно - психологическа експертиза, се установява следното:

Освидетелстваният А.Х.К. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът е в границите на нормата.

Към момента на събитието и месеците след него психичното му състояние покрива критериите на РАСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза от областта на граничната психиатрия, развило се в причинно следствена връзка с преживения стрес по време на събитието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение в прага на поносимост и издръжливост, умерен депресивитет в рамките на личностовата криза, социално отдръпване. Описаните характеристики на това психично разстройство не го лишават от годност за участие във фазите на наказателния процес като свидетел.

Думите и заканите отправени към освидетелствания К. по време на деянието и след това с голяма вероятност са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у него, като механизмът на това е подробно изложен в обсъждането. Негативните страхови и тревожни чувства продължили във времето с последвали конфликтни ситуации са довели да наличие на емоционални и поведенчески симптоми като отговор на стресогенното събитие, водещи до промяна на обичайното социално функциониране на личността в рамките на няколко месеца. В резултат на това възникват най-вече промени на поведенческо ниво - прекомерна тревожност и безпокойство, затвореност, социално отдръпване, спрямо обичайното му поведение от преди деянието. Тези състояния не нарушават базисните психични годности на индивида, и възникват най-вече като отговор към стресогенното събитие. В болшинството случаи адаптационното разстройство има временно негативно отражение върху психиката, вземането на решения и режима на живот и завършва с оздравяване, каквато е и прогнозата при осв. К., предвид стабилната нервна система и добрия компенсаторен капацитет.

Касае се за активна, средно общителна личност, адаптивна, уравновесена, емоционално стабилна, с изградени принципи и висока устойчивост на стресови фактори. Притежава стабилно унаследена нервна система. С интровертна насоченост наличността, т.е. по-затворен, обърнат към себе си, но с добри умения за общуване, приемане на собствения живот, осмисляне и миналото и настоящето; чувствителен, неспокоен, тревожен, обича сигурността на предвидимостта на социалните контакти; с доминантни лични интереси и тези на семейството. Устойчив и адаптиран в обичайни житейски ситуации, но в ситуации на житейски затруднения или настъпила криза на изчерпване тревожността му се повишава, което затруднява общуването и пречи да се изяви цялостния потенциал. Трудно изразява емоции и чувства, поради което във фрустриращи ситуации реакциите му се определят предимно от вътрешното му състояние. Действията му са решителни и категорични, бързо осмисля възникналите ситуации и взема решения, той е от т.нар себезащитен тип личност; разполага с добри възможности да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните последици от поведението на околните и собственото поведение, вкл. и неговото ощетяване, и в този контекст до известна степен бива подозрителен и предпазлив.

Подсъдимият В.Г.П. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на свидетелите Л. Н., Н. Д., Ш. М., които поотделно и в съвкупност са логични, последователни и взаимнодопълващи се, но не подкрепят показанията на св. Ал. К.. От така събраната гласна доказателствена съвкупност, категорично и безспорно се установява, че между подс. В. П. и св. Ал. К. са разменени реплики, но обидни и от двете страни и псувни. Не се установява по категоричен и безспорен начин, подс. В. П. да се е обърнал към св. Ал. К. с думите „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“, каквото обвинение е повдигнато. Категорично е установено времето на събитието – 07.02.2018г., за която дата са изготвени множеството писмени доказателства /докладни записки /, находящи се в ДП № 296 ЗМ – 14/2018г. по описа на РУМВР – Лозница, първоначално образувано с оглед извършено престъпление по смисъла на чл. 235 от НК и едва на 13.05.2019г. повече от година след събитието за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Като това е станало след указание на Прокурор в ОП – Разград, с Постановление от 18.02.2019г., да се проведе разследване за евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Категорични и безспорни доказателства за това престъпление, обаче Прокуратурата не представя. В същата посока следва да се тълкува и приложеното в материалите по ДП „ Съобщение за извършено престъпление „ от св. Ал. К., което е срещу подс. В. П., но единствено и само с оглед престъпление по чл. 235 НК и едва повече от една година св. Ал. К. си е спомнил, че подс. В. П. е отправил към него закана по смисъла на чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Заключението на вещото лице по назначената и извършена по ДП съдебнопсихилогическа експертиза, установява състоянието на св. Ал. К. към един доста по-късен от времето на твърдяното деяние момент.  Вещото лице, запознало се с материалите по ДП отдава това състояние единствено и само на процесното деяние. Заключението е с висока степен на вероятност. От правна страна, за да е изпълнен състава на това деяние, не е необходимо отправеното заканване да е възбудило основателен страх у отсрещната страна, а естеството на това заканване да е такова, че да е годно да възбуди основателен страх у адресата. С оглед установените конфликтни отношения, двупосочно между подс. В. П. и св. Ал. К., както и дългия период от време от датата на събитията до момента на отпочване на разследване за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и то по инициатива на органа на досъдебното производство, без сигнал или жалба за такова престъпление от страна на св. Ал. К., то съдът намира, че в процесната ситуация не са доказани осъществени от подс. В. П. каквито и да е действия, изпълващи състава на престъплението, за което на същия е повдигнато обвинение.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият В.Г.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. от НК, поради недоказаност на обвинението.

Поради изложеното подс. В.Г.П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвитнение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: