Р Е Ш Е Н И Е № 261617
гр. Пловдив, 10.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 21232 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството е
образувано по предявени от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С А КЛОН БЪЛГАРИЯ против
М.А.Щ. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД,
както и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 910,15 лева – главница по договор за револвиращ кредит за издаване и
ползване на кредитна карта № ***, сумата от 5,44 лева – възнаградителна лихва
за периода 01.09.2018 г. – 07.02.2019 г., сумата от 54,83 лева – мораторна
лихва за периода 07.02.2019 г. – 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължени по ч.гр.дело № 15289/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Ищецът посочва, че
при сключване на договор за кредит за покупко-продажба на стоки и услуги
ответникът е дал съгласието си освен посочения кредит да му бъде отпуснат и
кредит под формата на карта MasterCard. Твърди се, че на 04.05.2018 г. М.Щ. е
активирал кредитната карта с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева.
Посочва се, че кредитът представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.09.2018 г., когато е последното му плащане
по нея, като балансът на същата е в размер на 915,99 лева. Това е принудило
ищецът да блокира използването на кредитната карта. Въпреки многократните опити
за връзка с ответника задължението не е платено. Начислена е възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. Моли се искът да се уважи. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез
особения представител е депозирал отговор в срок, като признава предявените
искове. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, в случай че бъде
постановено решение при признание на иска.
В първото по делото
съдебно заседание, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
усвояване на претендираната главница по кредитната карта, като с оглед липсата
на тези доказателства и обстоятелството, че особеният представител се е
заблудил, че сумата се претендира по договора за потребителски кредит, а не въз
основа на този за издаване на кредитна карта, съдът не е допуснал постановяване
на решение при признание на иска.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
По
делото е прието ч.гр.д. № 15289 от 2019
г. по описа на РС- Пловдив, от което се установява, че на 26.09.2019 г. ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Препис от
заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, поради и което е указано на
ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и
което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за
главница, възнаградителна и мораторна
лихва.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на
предявените искове.
По
делото е представен договор за кредит *** от 18.04.2018 г. за
усвояване на *** за предоставяне на кредит за покупка на стоки в размер на 890
лв. с посочените в него параметри.
Въз
основа на този договор за кредит е подписан на същата дата 18.04.2018 г. и
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***, в който е отразено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв. при годишна лихва и
такси, отразени в документа, а именно: лихвен процент 35 %, ГЛП 44,90 %,
теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина 2 лв. + 2% от
изтеглената сума, справка за разполагаем лимит – 0,40 лв., месечна такса за
обслужване 4 лв., годишна такса обслужване – без такса, СМС известяване и
покупка на ПОС терминал в страната и чужбина – без такса. Посочени са и
минималните погасителни вноски, съгласно усвоения кредитен лимит.
Приет
е като писмено доказателство и подписан от ответника Сертификат за застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“ и общи условия за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на
изплащане.
Приет
е и неподписан Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта.
Приети
са и служебни бонове за заплащане на стойността на финансираните с договора за
стоков кредит стоки, но същите не са предмет на настоящото производство,
доколкото се сочи, че основание за претендираните суми е сключения договор за
издаване на кредитна карта.
С
покана ответникът е поканен от ищеца да заплати суми за главница и лихви по
договора за револвиращ кредит.
Приета
е като писмено доказателство и товарителница, издадена от Ми Б М Експрес ООД, в
която е отразено, че на ответника са връчени документи по договор на 03.05.2018
г. Ищецът твърди, че тази товарителница удостоверява връчването на кредитната
карта, но липсва подобно отразяване в товарителницата и не се представя приемо
– предавателен протокол за връчване на кредитната карта.
С
молба от 05.10.2020 г. ищецът е поискал съдът да се произнесе при признание на
иска, като не е направил доказателствени искания.
Съдът
е установил, че липсват доказателства за усвояване на претендираната главница,
поради и което е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство.
Именно поради тази причина съдът е счел, че не е в интерес на представлявания
до одобри направеното от особения представител на ответника признание. Още
повече, че особеният представител изрично заявява след доклада по делото, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е
представил доказателства за предаване на кредитната карта и за усвояване на
сумата.
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания
размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който
обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като
следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и
изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума.
Не се представиха
доказателства, че сумата от 1000 лева или съответно както се сочи в исковата
молба като „усвоена сума“ в размер на 910,15 лв. е реално усвоена от ответника.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта
на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума. От
представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че
издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че
последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен
лимит. Върху представената и приета като писмено доказателство товарителница за
доставена на ответника пратка, съдържаща „документи“ липсва отбелязване да е
изпратена именно твърдяната кредитна карта. Липсват и други данни по делото
кредитната карта да е била връчена на ответника и последният сам или чрез
другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са извършвани плащания с
тази кредитна карта.
Ето защо с оглед
реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на
сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с
описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри, като приетото като
доказателство приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за кредит
на стоки и договор за кредитна карта се предвижда единствено възможност за
предоставяне на такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и
съответния пин код, нито уговарянето на основните параметри на договор за
кредит, нито се установява усвояването на сумите чрез изтеглянето им или
разплащането с кредитната карта. Гореизложеното
представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените
съображения предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С А КЛОН
БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********* против М.А.Щ., ЕГН **********, искове за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 910,15 лева –
главница по договор за револвиращ кредит за издаване и ползване на кредитна
карта № ***, сумата от 5,44 лева – възнаградителна лихва за периода 01.09.2018
г. – 07.02.2019 г., сумата от 54,83 лева – мораторна лихва за периода
07.02.2019 г. – 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.09.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължени по ч.гр.дело № 15289/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ