Р Е
Ш Е Н И Е
София, 20.**.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива И.а, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1875 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.В.З. *** искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В
исковата молба подържа
твърдения, че на 15.12.2016 г. около 18.30 часа се прибирала от работа по ул.“****“, гр.София,
ж.к.Д.в посока ул.“****“ към дома си - бл.**, в ж.к. **********гр. София била
изцяло неосветена; състоянието на пътната настилка на уличното платно в т.ч. в
близост до тротоара и бордюра било изключително влошено. Имало дупки,
деформации и сериозни пукнатини, които достигали до трошенокаменната настилка
на пътя и образували дълбоки и необезопасени ровове; тротоарната настилка била
с липсващи плочи, осеяна с неравности и камъни с различна големина. Целият така
описан участък, по твърдение, бил необезопасен. При съобразяване с тази
обстановка ищцата се движела изключително внимателно. Въпреки това обаче при
пресичане на ул.»***» с цел избягване пропадане в дупка на пътното платно
стъпила на тротоара на ул.»****» отстрани на бл.14 и десният й глезен внезапно
пропаднал в дупка на тротоара с липсващи плочи с дълбочина приблизително 20 см.
Получила усукване на глезена последвано от силна болка и паднала на земята.
Виковете й били чути от случаен минувач, който й се притекъл на помощ. Била
закарана в УМБАЛСМ «Пирогов», където след преглед от специалисти било
установено травматично увреждане: «счупване
на петната кост на десния крак - полифрагментна фрактура на калканеуса в дясно».
Необходимо било извършване на оперативна интервенция, но поради силния оток
операцията била отложена за 19.12.2016 г. На посочената дата била извършена под
локална анестезия мануална репозиция — извършено било открито наместване на
фрактурата на десния й глезен с вътрешна фиксация. Поставена била и заключваща
плака за пета с винтове за нейна сметка. Травмата наложила престой в болницата
от 8 дни. Ищцата понесла болки и страдания във връзка с травмата и инцидента,
имала ограничения в движенията във връзка с които имала необходимост от чужда
помощ. От силните болки се наложило да приема лекарства и обезболяващи,
включително поставянето на 20 инжекции за разреждане на кръвта с цел
предотвратяване на образуването на хематоми. На 23.12.2016 г. ищцата била
прегледана и от друг специалист - д-р Г.Г.- асистент в КСМД при УМБАЛ „А.” ЕАД,
гр. София, съгласно издадено Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
347/2016 г. От прегледа било установено, че освен счупването на десния крайник,
под коляното на левия крак, по предната му повърхност, има синкаво
кръвонасядане 4/3 см. Било установено и че по кожата на корема от двете страни
и на нивото на пъпа има две кръвонасядания, вдясно с размери около 4/3 см,
вляво от пъпа около 3/2 см, със синкав цвят. По твърдения, счупването на десния
глезен й причинило трайно затруднение на движенията на крайника,
а останалите увреждания й причинили болка и страдание.
След изписването от болница ищцата изпитвала усещане за инвалидност.
Чувствала се непълноценна в професионален, социален и личностен план, изпадала
в периодични депресивни състояния. Не била
в състояние да се справя с битовите нужди. Освен съпругът й, с който
живее, майка й всяка вечер оставала да пренощува при нея и да й помага да се
справи с обикновеното ежедневие. Ищцата изпитвала силна болка в крайника си, не
била в състояние да стъпва на крака си, ходила с патерици с чужда помощ; било
необходимо постоянно присъствието на някой до нея. От причинения силен стрес и
загубата на работоспособността си не можела да заспива вечер и сънувала
кошмари. Посочва, че, травмата не й позволява да полага трудова дейност, което
се отразява на финансовото и състояние. Твърди, че преди травмата е била
контактна и позитивна личност, а след инцидента се затворила силно в себе си.
Отказва да се вижда с приятелки и не излиза от дома си. Сочи, че с оглед
характера на увреждането - средна телесна повреда - счупване на петната кост на
десния крак й се наложил дълъг оздравителен процес. В резултат на преживяното станала
неспокойна, раздразнителна, припомня си постоянно инцидента. Лекарите в
болницата и споделили, че счупването на петната кост, предвид местоположението
й с оглед основното й предназначение за движението на крайника, а оттам и на
човешкото тяло, предизвиква едни от най - силните болки в човешкото тяло. Оздравителният процес, който протичал
изисквал минимум една година, през която нямала да бъде в състояние да живее
пълноценно. Тя била зависима от помощта на близките си. До настоящия момент не
се е възстановила от причинените й травматични увреждания, стрес и душевен
дискомфорт в резултат за злополуката и влошеното й здравословно състояние.
Ищцата излага правни доводи, че отговорност за вредите
има ответника СО, тъй като злополуката е предизвикана от неупражнен надзор по
поддържане на проблемния участък от общинския тротоар. Налице е неправомерно
бездействие на служителите от общината относно изпълнение на задължението им по
чл. 31 от ЗП за изграждане, ремонт и поддържане на пътищата, които са публична
общинска собственост.
Предвид
изложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди С.О.да й заплати
на основание чл. 49 ЗЗД сумата 30000.00 лв., предявен като частичен иск от общото
вземане 40000.00 лв. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди и
1721.00 лв. за обезщетяване на имуществените й вреди, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на увреждането - 15.12.2016 г. до окончателно погасяване
на задълженията. Прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете, като
недопустими с излагане на възражения срещу пасивната процесуална легитимация на
С.О.по предявените искове. Оспорва исковете по основание и размер с излагане на
възражения срещу пасивната материалноправна легитимация по исковете на С.О..
Твърди, че с договор от 24.10.2016 г. е възложила на ДЛВ ЕООД извършване на
ремонтно-възстановителни дейности по пътната инфраструктура /тротоари/ на
посочените обекти, между които и ул.“****“ и ул.“***“ в гр.София със срок на
изпълнение - 30 дни след подписване на договора. Поради това, според ответника
изпълнението по договора приключило преди настъпване на инцидента с оглед
съставен протокол от 30.**.2016 г., в който била отразена констатацията на
възложителя С.О., че работата е била извършена качествено. Оспорва фактическите
твърдения на ищеца, че описаният инцидент е настъпил именно на ул.“****“-ма.
Оспорва твърденията на ищеца, че уличното осветление не е работило на
посочената дата. Твърди, че по действащ договор с ДЗЗД „Улично осветление СМ“
било възложено възстановяване на амортизирано улично осветление на ул.“****“-ма
до бл****със срок на изпълнение - 25.**.2016 г. с контрол упражняван от Е.К.ДЗЗД.
В приемо-предавателен протокол от 28.**.2016 г. било отразено изпълнение на
възложените дейности.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване
на разпоредбите на чл.235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на 15.12.2016 г. около 18.30 часа на път от работа по ул.“****“, гр. София, ж.к.Д.в посока ул. “****“
към дома си - бл.**, в ж.к.Д.1,
ищцата пострадала като попаднала в неравност на пътното платно – дупка с размери около метър ширина
и дължина и над 20 см. дълбочина, в резултат на което й
било причинено травматично увреждане.
Установява се, чрез показанията на свидетелите Е.А.И.
и Б.И.а И.а, че улица “****“, гр. София била тъмна и изцяло неосветена, поради извършван ремонт на уличното осветление.
Същевременно на тази улица се извършвал ремонт на тротоара, като имало неравности
и дупки по платното, били разположени тротоарни плочки и бордюри във връзка с
извършвания ремонт. За посочените ремонтни дейности не била поставена
сигнализация и/или обозначения. Установява се, че при движение по тротоара на ул. “****“ отстрани на бл.14 десният
глезен на ищцата внезапно пропаднал в дупка
на тротоара с липсващи плочи с дълбочина по-голяма
от 20 см.
Така, чрез
показанията на свидетеля Е.А.И. се установява, че на 15.12.2016 г. между 18.00 -
18,30 часа, прибирайки се от работа отстрани на бл.14 в кв.Д.на тротоарната
зона на път към магазина за цигари чул, че някой вика и видял в тъмното жена
паднала в дупка, която говорела несвързано. Била в шок, говорела несвързано и
се оплаквала от силни болки, била паднала в дупката и с двата крака. Свидетелят
я извадил от дупката и позвънил по телефона на нейна колежка за помощ. След като последната
пристигнала с нейна помощ и с неговия автомобил пострадалата била закарана до
салона, в който работи в близост /на около 100 метра/. Там изчакал докато дойде
съпругът й, за да я закара в болница. Свидетелят установява, че на мястото на
инцидента било разкопано навсякъде и уличното осветление било в ремонт. Дупката
била на платното за движение и на тротоара с големина около петдесет сантиметра
дълбока и около метър широка. Имало разхвърляни бордюри, плочи, камъни, които
допълнително затруднявали движението по тротоара и платното. Нямало
обезопасителни ленти на мястото на инцидента и обозначения за извършвания
ремонт. Свидетелят сочи, че на него също му създавало затруднения придвижването
там, тъй като било и много тъмно, поради извършвания ремонт на уличното
осветление. Установява, че мястото на инцидента е улицата, на която е блок 14
/ул.****, улица *** без да е сигурен за точната номерация. Към датата на
инцидента ремонтът на улицата в т.ч. тротоара и уличното осветление не бил
завършен ремонта. Последният бил завършен лятото на 2017 г. Към м.декември 2016
г. не се извършвали дейности във връзка с ремонта, било разкопано и оставено.
Чрез показанията на свидетеля Б.И.а
И.а /сътрудник на пострадалата в салон за красота/ се установява, че на
15.12.2016 г. около 18,15-18,20 часа получила обаждане от ищцата. Съобщила й,
че си е счупила крака и има нужда от помощ. Преди това пострадалата си тръгнала
от салона в този ден към 18.15-18.20 часа. Свидетелят И.а се придвижила до
мястото на инцидента със затруднение, тъй като било много тъмно /тъмен рог/. Нямало
улично осветление и видимост. Придвижвала се с фенерче от мобилния. За да
намери ищцата започнала да вика, за да бъде ориентирана с гласа й. В
междублоковите пространства имало паркирани и автомобили. Намерила ищцата в
дупка, която била дълбока, широка и дълга – по около метър. Дупката се намирала по протежение на платното
и обхващала и тротоара. В района имало разхвърляни плочки, тротоарът бил
разкопан, извършвал се ремонт и на уличното осветление. Нямало сигнализация,
ленти, знаци, мантинели. Нищо не показвало, че се извършва ремонт на платното,
тротоара и уличното осветление. Протичали ремонтни дейности и около училището и
детската градина, които се намирали в близост. Намерила пострадалата в дупката
на тротоара, а на над нея бил надвесен свидетелят И., който й помогнал да я
закарат до колата, а след това и до салона за красота. Ищцата се оплаквала от
силни болки, пребледнявала и се налагало да я плискат с вода, за да не
припадне. Заедно със съпругът й я закарали в Пирогов. След като я изписали от
болница я виждала веднъж седмично, тъй като се налагало да работи в салона за
красота. Свидетелят И.а сочи, че дълго време след инцидента имало ремонтни
дейности в т.ч. и на уличното осветление, които приключили през 2017 г. В
болницата била направена на пострадалата първа операция, при която й били
поставени импланти. Девет месеца след първата операция претърпяла втора за
изваждане на имплантите. Около четири месеца пострадалата не можела да се
обслужва, да върши служебните и домашните си работи. Непрекъсната помощ в
ежедневието получавала от майка си, която отишла при нея. Не можела да се къпе
сама, да се движи, да си приготвя храна, да се обслужва и да се грижи за детето
си и дома си. Първоначално имала здравни показания да лежи, а след това постепенно
започнала да се придвижва с патерици. Изпитвала болки и се налагало да приема
обезболяващи. Имала нарушения в съня, споделяла, че се чувства безпомощна,
плачела често, била изнервена, не можела да се грижи за себе си и детето. След
втората операция пострадалата отново накуцвала. Свидетелят И.а сочи, че четири
месеца пострадалата не можела да работи, а след това време идвала от време на
време. Около месец след втората операция, която й била направена за изваждане
на имплантите се върнала окончателно на работа.
Чрез събраните в производството писмени документи се установява, че с
договор от 24.10.2016 г. /№ РИС 16-ДГ55-14/ С.О.е възложила на ДЛВ ЕООД
извършване ремонтно-възстановителни дейности по пътна инфраструктура /тротоари/
по обект ул. **** и ул.*** на територията на СО, Район Искър за срок 30 работни
дни след подписване на договора – 24.10.2016 г. и възнаграждение в размер на
23012 лв. с ДДС. Установява се чрез представената в производството фактура №
**********/19.12.2016 г., че сумата е била заплатена от възложителя на
изпълнителя. В съставен протокол акт обр. 19 за установяване на завършването и
за заплащането на натурални видове СМР с посочена дата 30.**.2016 г. са
посочени видове, количества и цена на извършени СМР по договора от 24.10.2016
г. , като от страна на възложителя е положен подпис от инж.П.Г.– свидетел в
производството.
Чрез показанията на свидетеля П.Д.Г./служител в СО, отдел „И.И.“/, преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /с оглед
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора/ се установява, че изпълнителя по договора е работил едновременно по три
обекта, между които и ул.**** и улица *** в гр.София. Установява се, че
свидетелят Г. е подписал протокол акт обр. 19 като „инвеститорски контрол“ на
обекта, след като било установено количество изпълнени СМР на място. Със
сключения със С.О.договор на изпълнителя било възложено текущ ремонт на
тротоара, което включвало премахване на стари тротоарни плочки и бордюр и
полагане на нов бордюр и асфалтово покритие- 5-6 см – конструктивен пласт и
износващ пласт. Свидетелят сочи, че пострадалата не е внимавала достатъчно при
преминаване на този обект, както и че изкопът не е бил повече от 20 см., поради
което не е възможно да пострада по този начин. При извършената очна ставка със
свидетелите И.а и И. установява, че след приемането на обекта на място е имало
строителни материали – палет бордюри.
Чрез представените в производството
възлагателно писмо № РИС 16-ВК08-643/24.04.2016 г. на С.О.се установява, че на
ДЗЗД „Улично осветление СМ“ е било възложено възстановяване на амортизирани
съоръжения от уличното осветление в Район Искър, ж.к*****, ул.**** и ул.***
съгласно приложената КСС, неразделна част от възлагането със срок на изпълнение
20.06.2016 г. Установява се от възлагателно писмо № РИС 16-ВК 08-**52/26.08.2016
г., че възстановяване на амортизирани съоръжения от уличното осветление в Район
Искър, ж.к*****, от ул.**** до бл.15 е било възложено с договор № СО
15-РД-55-370/18.06.2015 г. на ДЗЗД „Улично осветление СМ“ със срок на
изпълнение на СМР – 25.**.2016 г. Съответно в съставен протокол с посочена дата
29.**.2016 г. подписан от възложителя и изпълнителя е посочено, че обекта е
изпълнен без съществени недостатъци и е предаден на възложителя.
От назначената и неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът
кредитира като обективно и професионално изготвена, се установява, че в
резултат на претърпяната злополука ищцата е получила следните травматични
увреждания: „Многофрагментно счупване на
дясната петна кост. „Кръвонасядане на лявата подбедрица и корема.“ Била й оказана
спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където постъпила с болки, оток и
деформация в зоната на дясната петната кост. Изършени били хематологични,
рентгенови изследвания и консултации с ортопед, интернист и анестезиолог. По спешност под TV-контрол бил извършен опит за наместване и поставяне на временна гипсова имобилизация, който бил
неуспешен, поради многофрагметния характер на фрактурата. След поведена
предоперативна подготовка пострадалата била оперирана на 19.12.2016 г.
Извършено било открито наместване на счупената петна кост, фиксация с
Киршнерови игли, след което костта е била трайно обездвижена с метална плака и
винтове. Включена й била медикаментозна терапия. Пострадалата била изписана от
болницата на 23.12.2016 г., като лечението й продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства. Според експерта,
счупването на петната кост при ищцата
е с доказан произход. То било
получено вследствие на удар на петната кост, и има причинна връзка с пътната
злополука на 15.12.2016 г. - „пропадане на десния крак“ в необезопасена дупка
на тротоара по който се е предвижвала ищцата. Според вещото лице, доказателство
за това са: както механизмът по който се получава такъв вид увреждане, така
и представената по делото медицинска документация. Счупване на дясната петна кост е довело на
пострадалата „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца). Според експерта
претърпените кръвонасядания на лявата подбедрица и корема са причинили - болки
и страдания на ищцата.
Според констатациите на СМЕ и приетата в производството медицинска
документация, оздравителния период на пострадалата е протекъл два месеца. На
ищцата било забранено да стъпва на десния си крак, тя се предвижвала с помощта
на патерици. В началото на 3-тия месец започнала постепенно да натоварва десния
крак и до края на месеца вече е можела да се предвижва самостоятелно без
помощни средства. През този период ищцата е започнала провеждане на рехабилитация
на дясната глезенна и субталарна стави. Общо лечебният и възстановителен
(оздравителен) период при ищцата е продължил 4 месеца.
Чрез показанията на свидетеля М.Г.А.-майка на
ищцата, преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора/ се установява, че в резултат на пътната
злополука ищцата търпяла силни болки и страдания. Счупването било тежко и нормалните обезболяващи не й помогнали, наложило се да премине към по-силни.
Пострадалата не била в състояние да извършва елементарни действия, поради което
свидетеля А. била до нея от самото начало в болницата. Помагала й в ежедневното
обслужване и домакинството в продължение на три месеца и половина. Пострадалата
била ограничена в предвижването си, не можела да се обслужва, изпитвала болки.
Три месеца и половина не стъпвала на крака си, ходила с патерици, била
психически срината заради работата си като маникюристка, тъй като загубила
много клиенти.
По делото са представени разходооправдателни документи за
извършени плащания във връзка с травмите на пострадалата и проведеното лечение
- общо на сумата от 1721.00 лева- заплатени консумативи и медицински услуги,
както следва: 1581.00 лв.-извършен разход за закупуване на заключваща плака за
пета по фактура № **********/22.12.2016 г. на УМБАЛСМ Пирогов, 60.00 лв.- за
издаване на СМУ и 80.00 лв. за закупуване на лекарствени средства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице, някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на
лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то, правният субект,
който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с
чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие
или бездействие) на лицата, на които е възложил действията по поддържане на
тротоарите по улиците на територията на С.О.. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите
при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
Съгласно
чл. 31
от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините, които са публична общинска собственост /чл. 8,
ал. 3 от ЗП/. Тротоарът е част от
земното платно, съобразно § 1,
т. 2 от ДР на ЗП, или - конструктивен
елемент от пътното платно /пътя/, по аргумент от съдържащата се в § 1,
т. 4 от ДР от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, нормативна
дефиниция. Съгласно чл.
31 ЗП във вр. с чл.
48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на дейностите по поддържане на
пътищата е задължение на съответната община. Това свое задължение общините, в
конкретната хипотеза ответникът, осъществяват чрез своите служители и/или други
лица, на които са възложили съответната
дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на
тротоара, върху който е станал инцидента,
е в правомощията на ответната община. По делото е категорично установено, че
процесният участък от настилката, на
който е настъпил инцидент, в резултат на който е било причинено травматично
увреждане на ищцата е част от същинския тротоар, предназначен за придвижване на пешеходците по ул."****", ж.к*****, гр.София.
Чрез показанията на
свидетелите Е.А.И. и Б.И.а И.а се установи, че при движение по тротоар на ул.****,
ж.к*****, гр.София на 15.12.2016 г. около 18.30 ч. вечерта, ищцата е попаднала
внезапно в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоарното платно, в
резултат на което й били причинени травми, установени в съставената медицинска
документация и констатирани от възприетата в производството СМЕ. При този
инцидент, както се установи чрез последните на пострадалата са били причинени „Многофрагментно счупване на дясната
петна кост. „Кръвонасядане на лявата подбедрица и корема.“
Според даденото в т.3 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това
не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е само в случаите на
невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В случая несъмнено за общината е налице обективна
възможност за обезопасяването на улицата и тротоара чрез привеждането им в
съответствие с минималните технически изисквания, осигуряващи безопасност при
тяхното използване, както и чрез отстраняване на повреди по нея (дупки и
неравности). Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други
лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията /
бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката
на улиците на територията на населено то място.
Съдът намира, че в
производството се установи, че именно наличието на неравност- необезопасена и
несигнализирана дупка на тротоара, продължаваща до локалното пътно платно е причинила
падане на ищцата и е довело до посоченото травматично увреждане, т.е. същото е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които С.О.е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик
на улицата и тротоара, при наличие на обективна възможност за обезопасяването
й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възраженията на
ответника, че към датата на инцидента ремонтните дейности на тротоара в този
участък – по ул."****", ж.к*****, гр.София са били приключили и тротоара е бил
без неравности и дупки, съдът намира за недоказани и съответно неоснователни
при съобразявана правилата на чл.154, ал.1 ГПК. В съставения документ –
протокол акт обр.19 с посочена дата 30.**.2016 г. са отразени изгодни за
ответника обстоятелства досежно вид, количество и цена на изпълнени СМР, а не
състоянието на тротоара към момента на инцидента. Освен това и чрез показанията
на свидетеля П.Г.се установява, че след съставянето на протокола на място е
имало строителни материали – палет с бордюри. Съдът намира, че при даване на
своите показания сочения свидетел /П.Г./ прояви явна заинтересованост от изхода
на спора, като служител на С.О.с изразеното становище, че инцидентът е настъпил
поради липса на проявено достатъчно внимание от страна на пострадалата, както и
с дадената оценка, че едва ли при ремонта е имало неравност по-дълбока от 20
см. без на място да са били извършвани текущи проверки от СО за начина на
извършвания текущ ремонт от фирмата изпълнител.
Заинтересоваността на
свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите,
така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои
от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на
свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел
вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията
си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или
всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги
възпроизвежда недобросъвестно. В този смисъл са решение № 700 от 28.10.2010 г.
по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.
дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело №
4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от 06.**.2009 г. по гр. дело № 4**2/2008
г. на ВКС, ІІ г.о и решение № 800 от22.03.20** г. по гр. дело № 776/2009 г. на
ВКС, ІV г.о.
В случая, настоящия
състав намира, че възпроизведените от свидетеля П.Г.факти досежно състоянието
на тротоара в посочения участък към датата на инцидента са явно заинтересовани
и възпроизведени недобросъвестно. Последното при съобразяване установеното чрез
показанията на свидетелите Е.А.И. и Б.И.а И.а, сочещи, че към посочената дата
ремонтът както на тротоара в посочения участък, така и на уличното осветление
не е бил завършен. Последните, като пълни, последователни, логически свързани и
явно незаинтересовани се кредитират от съда при разрешаване на спора.
От своя страна по
съществото си съставеният протокол акт обр.19 е частен диспозитивен документ,
който има достоверна дата спрямо трети лица, каквато несъмнено е ищцата само
при условията на чл.181 ГПК. "Трето
лице" по см. на цитираната разпоредба е това, което черпи права от лицето
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат при условие,
че датата на възникването им предшествува датата на документа. В този смисъл е изразеното становище в постановеното
решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 742/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
което се възприема от настоящия състав.
Приложеният от ответника
снимков материал не установява релевантни към датата на инцидента обстоятелства
– не се придружава от доказателства сочещи обекта, който е заснет и времето, в
което това е станало. Поради това, съдът не е извършил оглед на фактите, които
се съдържат в него по реда на ГПК.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на
пострадалата, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в
размер 8000.00 лева би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск за неимуществените вреди е
основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, като за останалата
част – за разликата до 30 000.00 лв., предявен като частичен от сумата
40000.00 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Върху присъдената сума
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането –
15.12.2016 г. до окончателно изплащане на задължението.
По
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В производството бе установено, че извършените разходи от
ищцата във връзка с проведеното й лечение от нанесените по вина на ответника
травми възлизат на сумата 1721.00 лева- заплатени консумативи и медицински
услуги, както следва: 1581.00 лв.-извършен разход за закупуване на заключваща
плака за пета по фактура № **********/22.12.2016 г. на УМБАЛСМ Пирогов, 60.00
лв.- за издаване на СМУ и 80.00 лв. за закупуване на лекарствени средства.
Поради това, претенцията следва да бъде уважена за
предявения размер.
Върху присъдената сума
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането –
15.12.2016 г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски в размер на 323.00 лв.
според представения списък по чл. 80 ГПК.
Исканията
на ответника за намаляване на размера на присъжданото адвокатско възнаграждение
на основание чл.78,
ал.5 ГПК според установения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за
неоснователно. Изводът е формиран при съобразяване действителната правна и
фактическа сложност на спора, извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия за защита на правата му при разрешаване на спора и
проведените съдебни заседания. За формиране на този извод, съдът съобрази
минималният размер на адвокатско възнаграждение, който в случая е 1481.00 лв.
при договорен размер 2800.00 лв.
В
полза на ответника се следва, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул. *********да заплати на М.В.З.,
ЕГН: ********** действаща чрез
адв. С.Т. – САК, със съдебен адрес: ***, офис 3, на основание чл.49 ЗЗД, сумата 8000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от падане в неравност –
необезопасена и несигнализирана дупка на тротоар, станало на 15.12.2016 г.
около 18.30 по ул.“****“, гр.София, ж.к.Д.,
при което й били причинени „Многофрагментно счупване на дясната петна кост. „Кръвонасядане на
лявата подбедрица и корема“, ведно със законна лихва, считано от момента на
увреждането – 15.12.2016 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата
над сумата 8000.00 лв. до предявения размер 30000.00 лв., предявен като
частичен от общо вземане в размер на 40000.00 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул. *********да заплати на М.В.З.,
ЕГН: ********** действаща чрез
адв. С.Т. – САК, със съдебен адрес: ***, офис 3, на основание чл.49 ЗЗД, сумата 1721.00 лева- обезщетение
за имуществени вреди, представляващи заплатени консумативи и медицински услуги,
както следва: 1581.00 лв.-извършен разход за закупуване на заключваща плака за
пета по фактура № **********/22.12.2016 г. на УМБАЛСМ Пирогов, 60.00 лв.- за
издаване на СМУ и 80.00 лв. за закупуване на лекарствени средства, които
имуществени вреди са били причинени от падане в неравност – необезопасена и несигнализирана
дупка на тротоар, станало на 15.12.2016 г. около 18.30 по ул.“****“, гр.София, ж.к.Д., при което й
били причинени „Многофрагментно
счупване на дясната петна кост. „Кръвонасядане на лявата подбедрица и корема“, ведно със законна лихва,
считано от момента на увреждането – 15.12.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул. *********да заплати на М.В.З.,
ЕГН: ********** действаща чрез
адв. С.Т. – САК, със съдебен адрес: ***, офис 3, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 323.00
лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.В.З.,
ЕГН: ********** действаща чрез
адв. С.Т. – САК, със съдебен адрес: ***, офис 3, да заплати на С.О.,
гр.София, ул. ********, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, сумата 200.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: