Протокол по дело №119/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 108
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20212000600119
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 108
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600119 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.К..
Жалбоподателят подсъдим С. Т. Б., се явява лично, конвоиран
от органите на ОЗ „Охрана“ – Бургас. За него се явява и упълномощеният
защитник адв. Н.Д. от АК – Бургас.
Частните обвинители А. А. С. – лично и като майка и законен
представител на малолетните Д. С. С., Е. С. С. и М. С. С., както и
частните обвинители Е. Т. С. и Ф.Р. С., редовно призовани, не се явяват.
Явява се повереникът на частните обвинители адв. Я.С. от АК – София.
Не се явява повереникът на частните обвинители адв. Д.М.,
редовно уведомен.
АДВ. С.: Адвокат Д.М. също повереник на частните обвинители,
няма да се яви поради служебен ангажимент в друг съд. Само аз ще
представлявам частните обвинители.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Б.: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание.
Частните обвинители са редовно призовани, не са посочили уважителни
причини за неявяването си. Същите са представлявани от редовно
упълномощен повереник адвокат Я.С., който заявява, че е съгласен да се
разгледа делото в отсъствие на неговите доверители.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ. С.: Също няма да сочим нови доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
АДВ. Д.: Моето искане е отхвърлено, така че нови искания няма
да правим.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Б.: Нямам искания по доказателствата.
На основание чл. 283 НПК съдът ПРОЧИТА приложените по
делото писмени доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, срещу присъдата по
НОХД № 239/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с която подсъдимият Б. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 2 и
предл. 3, вр. чл. 115 НК, и му е определено и наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 17 години при „строг“ режим, е подадена въззивна жалба от
2
защитника му - адв. Д. от БАК. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
постановена в нарушение на процесуалните правила, изразило се в отказ на
първоинстанционния съд да допусне повторна комплексна психолого-психиатрична
експертиза. Иска се и квалифициране на процесното деяние по чл. 118 НК.
Подадена е въззивна жалба и от частните обвинители, чрез повереник -
адв. С. от САК. Жалбата е срещу наложеното наказание, като се иска налагане на по-
тежкото по вид – „доживотен затвор“ или, алтернативно - увеличаване на размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Считам жалбите за неоснователни по следните съображения:
Производството пред ОС-Ямбол е протекло по реда на чл. 371, т.1 НПК,
като в хода му няма допуснати процесуални нарушения. Обективната истина по случая
е напълно изяснена. На съдебно следствие е приобщено заключението на извършената
по досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза и е
назначена допълнителна такава. От извършените на досъдебното производство и
допълнителната експертизи, са очертани личностните особености на подсъдимия.
Категорично е установено, че същият е разбирал свойството и значението на своите
постъпки и е осъзнавал своите действия и последствията от тях. Безспорно е
установено и че същият не е действал в състояние на физиологичен афект.
Заключенията на извършената от вещите лица комплексна и допълнителна експертиза,
са пълни и ясни и няма съмнение в правилността им. В този смисъл съдът правилно е
отказал да назначи повторна експертиза. В съдебната практика е безспорно, че
неуважаването на искане от някоя от страните в процеса за събиране на доказателства,
не представлява процесуално нарушение, още по-малко такова от категорията на
съществените. В този смисъл твърдението във въззивната жалба на защитата, че
присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, изразило се в отказ
на първоинстанционния съд да допусне исканата експертиза, считам за неоснователно.
Присъдата е правилна и обоснована. В мотивите към същата е подробно
описана установената фактическа обстановка, която не се различава съществено от
тази, описана в обвинителния акт. Възприетите от ОС-Ямбол фактически положения,
се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата
събрани на съдебната фаза, както и събраните на досъдебната, приобщени по
надлежния ред на съдебното следствие. В мотивите са анализирани всички
доказателства, обсъдени са подробно и заключенията на експертизи. В този смисъл
присъдата е обоснована, тъй като въз основа на всестранен, пълен и задълбочен анализ
на събраните и относими към обвинението доказателства, съдът е направил правилни
правни изводи, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението - убийство по особено мъчителен начин и с особена
жестокост.
Материалният закон е правилно приложен, като съдът е мотивирал
изрично защо деянието се квалифицира по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115 НК, а не по чл.
118 НК, като направените правни изводи следва да се споделят от настоящата
инстанция.
По отношение на наказанието - при определяне на вида и размера му
съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
3
като е наложил 17 години “лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
Считам определеното наказание за законосъобразно, справедливо и адекватно на
извършеното. Съдът правилно е определил този вид наказание, тъй като макар и с
висока степен на обществена опасност процесното деяние не е изключително тежко.
Няма основание за увеличаване на размера му, като считам, че в определения вид и
размер ще постигне целите на наказанието. Затова предлагам да приемете, че жалбите
срещу присъдата са неоснователни и да я потвърдите изцяло.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да уважите
депозираната от частните обвинители жалба, по изложените в нея
съображения. Ще бъда кратък. Подробни съображения сме изложили в самата
въззивната жалба, защо считаме първоинстанционната присъдата за
неправилна в частта за наказанието.
На първо място, не споделям становището на прокуратурата, че
деянието не е изключително тежко. Напротив, деянието е изключително
тежко. Това е един от нашите доводи, които сме изложили във въззивната
жалба, както от гледна точка на самото деяние, така от гледна точка на
изпълнителното деяние, така и от гледна точка на самия резултат. Отделно,
обществената опасност на самия деец също е изключително висока. Видно от
събраните по делото доказателства, същият още като непълнолетен е
извършил множество противообществени прояви, някой от тях са минали и
през местната комисия за борба с такива прояви. От *** до ***-годишна
възраст има две осъдителни присъди, които са влезли в сила и след това
извършва това тежко деяние, за което сме събрани днес, предвид на което, аз
считам, че няма как, очевидно същият не се поправя от така наложените до
тук наказания и стремежът към неспазване на закона е ясно видим в него,
поради което считам, че наказанието „лишаване от свобода“ в настоящия
случай е неоправдана снизходителност, именно поради което ние в жалбата
си сме искали „доживотен затвор“, каквото е и настоящото ни искане, това
поддържаме. Алтернативно, както сме посочили, ако прецените, че следва да
остане видът наказание „лишаване от свобода“, то моля да бъде при
съответния максимум предвид отегчаващите вината обстоятелства и
предходните многократни осъждания. Молим за решение в този смисъл.
АДВ. Д.: Почитаеми апелативни съдии, поддържам жалбата
срещу първоинстанционната присъда, по съображения посочени в нея. Както
и пред първата инстанция посочих, считам, че заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза е неправилно, нелогично и
компрометирано. В съдебно заседание експертите не успяха да защитят
същата и дадоха уклончиви отговори в противоречие с правилата на науката
„Логика“. Същото не е съобразено с личностните характеристики, които
правилно са описани от експертите, дали биха довели тези отклонения в
нормалното поведение на подсъдимия, в конфликта, до едно по-лесно
4
състояние на раздразнимост, което в конкретния случай както прокуратурата,
така и първоинстанционният съд е приел, че е имало повод за раздразнение и
самият подсъдим е бил раздразнен от поведението на жертвата, и тази
ситуация би следвало, според мен, да се квалифицира като „силно
раздразнение“ по смисъла на чл. 118 НК. В случая първоинстанционният съд
неправилно е ценил заключението на експертизата, според която няма
наличие на физиологичен афект, като същата не успя да отграничи трите
етапа на афекта и в самата експертиза говори само за последната фаза след
като вече деянието е извършено, какво е било поведението на подсъдимия. За
действията му преди това не споменава нито дума.
В този ред на мисли, моля съдът да измени присъдата, като
приложи закон за по-леко наказание - разпоредбата на чл. 118 от НК.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ С.Б.: Поддържам казаното от защитника ми. Искам само да
кажа, че много съжалявам и се разкайвам и че не съм съгласен с експертизата,
която казва, че е имало раздразнение, но не чак толкова, а е точно обратното.
По такъв начин никога не съм бил толкова много раздразнен, така да се
ядосам, че да не мога да се контролирам по никакъв начин.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ С.Б.: Моля да ми се преквалифицира деянието в по-леко
наказуемо и да ми се намали наказанието, защото съм извършил това под
влияние на афект.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5