П Р О Т О К О Л
Година 2019 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ХІV-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА ЕДИНАДЕСЕТИ МАРТ ГОДИНА 2019
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.К.
2. К.Г.
Секретар: ЕЛЕНА ПЕНОВА
Прокурор: ПЕТЯ ТАШКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия БИШУРОВ
НОХД № 1133 по описа за 2018 година
На именното повикване в 11.04 часа се явиха:
Подсъдимият А.В.М. редовно призован се явява лично и със защитника си адв. К.К. – надлежно упълномощен отпреди.
Пострадалото лице Р.М.Д.Л. – редовно призовано чрез повереника си адв. Д.П. *** – не се явява.
Явява се повереникът на пострадалия - адв. Д.П. ***.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Петя Ташкова.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. К.:- Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: - Да се даде ход на делото. Не нося медицински документи за обективна невъзможност да се явя в предходното съдебно заседание, тъй като бях задържан преди пет дни. Последният път лежах в болницата и оттам ме взеха.
Съдът поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
А.В.М.: - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работещ, ЕГН **********.
Получих препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115, ал.4 и чл.274 от НПК.
РАЗЯСНИХА се и правните му възможности по чл. 370 и чл. 380 и сл. от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах си правата.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
ДОКЛАДВА се постъпилата по делото писмена молба от пострадалия, подадена чрез пълномощника адв. Д.П., с която се иска същият да бъде конституиран като частен обвинител в процеса.
ДОКЛАДВА се и постъпилата по делото писмена молба от пострадалия, чрез повереника, адв. Д.п., с която се предявява граждански иск против подсъдимия за сума от 317 800 евро, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
АДВ. П. : - Поддържам двете молби за конституиране на доверителя ми в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
ПРОКУРОРЪТ: – Исканията са своевременно направени. Не възразявам по конституирането му.
АДВ. К. : - Молбите са своевременно предявени, но считам, че е основателна само едната – тази за конституиране на пострадалия като частен обвинител. Молбата за конституиране като граждански ищец не следва да се уважава, тъй като ще затрудни разглеждането на настоящия наказателен процес.
АДВ. П. РЕПЛИКА: - Молбата е само за причинените от деянието имуществени вреди, което на собствено основание сочи, че не било затруднено производството и не би било причина за отлагането на делото.
АДВ. К.: - В НПК не е посочено кои вреди могат да станат причина за усложняване на процеса – без да е уточнено дали имуществени или неимуществени. Посочено е като родово понятие „вреди”.
Съдът намира, че исканията на пострадалия, обективирани в двете писмени молби, подадени чрез повереника са основателни и следва да бъдат уважени.
Това е така, защото категорично лицето Р.М.Д.Л. има качеството на пострадал по делото, а от това произтича и безусловното му процесуално право да бъде конституиран като частен обвинител в процеса.
Отделно от това съдът намира, че гражданският иск е своевременно и надлежно предявен, в съответствие с изискванията на НПК, а приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да стане причина за необосновано отлагане на делото или по какъвто и да е начин да затрудни разкриването на обективната истина.
По тези съображения съдът на основание чл. 76 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като частен обвинител в процеса Р.М.Д.Л., представляван от повереника адв. Д. П..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 84 от НПК съдът
О ПРЕ ДЕ Л И :
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалия Р.М.Д.Л. против подсъдимия А.В.М. граждански иск за сумата от 317 800 евро, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса Р.М.Д.Л., представляван от повереника адв. Д.П..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:- Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Единствено по отношение на особените процедури – не са налице основания за разглеждане на делото по някоя от особените процедури, с оглед липсата на самопризнания от подсъдимия, поради което моля да се насрочи делото по общия ред с призоваване на всички лица по приложението на ОА.
АДВ. П.: - Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, с изключение на това, че аз моля съда да съобрази обстоятелството, че аз считам, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия или защитата му, но считам, че е допусната в ОА очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 248 А от НПК. Тъй като очевидната фактическа грешка е допусната на ДП и съобразно разп. на чл. 246, ал.2 от НПК, а така също и ТР № 2/2002 г. грешката е допусната и в диспозитива на ОА и в обстоятелствата му част и се изразява в датата на довършване на деянието като продължавано престъпление, а именно посочено е на първо място, че престъплението е извършено в периода до 08.02.2012 г,. като при описанията на конкретните изпълнителни деяния правилно е посочена датата 08.06.2012 г. С оглед на обстоятелствата, че всички страни имат интерес от стабилен съдебен акт тази грешка следва да бъде поправена. По отношение на другите въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК дали са налице основания за разглеждане по особените правила – това зависи от подсъдимия. Няма основания да се гледа делото при закрити врата или привличане на резервен заседател. С оглед на това че производството не можа да стартира по неуважителни причини по мое мнение. Моля да бъде назначен резервен защитник на подсъдимия, тъй като считам, че са налице предпоставките на чл. 94 ал.4 от НПК за това. По т. 8 на чл. 248 от НПК – предоставям на съда, като заявявам, че поемам ангажимент да уведомя доверителя ми за указаната от вас дата.
АДВ. К. : Споделям частично съображенията на колегите – не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице условията за разглеждане при закрити врата, нямам доказателствени искания. Подзащитният ми желае делото да се гледа по правилата по общия ред. Не споделям искането за назначаване на резервен служебен защитник, защото досега няма нито един случай за отлагане на делото по причини от страна на защитника. Когато е имало основание, това е било подкрепено с убедителни доказателства. Считам, че това искане не следва да бъде уважавано. По същата логика би следвало да се назначи и резервен повереник на пострадалия, защото и колежката може да изпадне в такава ситуация. Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. Присъединявам се към казаното от адвоката ми. Искам делото да се гледа по общия ред и нямам нужда от допълнителен защитник.
Съдът се оттегля на съвещание, за да обсъди исканията на страните по чл. 248 ал.1 от НПК.
След обсъждане на исканията на страните по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, а и след служебно обсъждане от страна на съда на тези въпроси, настоящият съдебен състав намира, че в досъдебното производство, както и със съставения обвинителен акт е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на подсъдимия, респ. на неговия защитник. Според настоящия съдебен състав подсъдимият е лишен от възможност ясно и недвусмислено да научи за какво точно престъпление е привлечен в това качество.
С внесения против подсъдимия обвинителен акт той е предаден на съд за престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, а именно за обсебване при продължавано престъпление на конкретно посочена в акта парична сума, в големи размери, собственост на пострадалия, която е владеел и пазел по силата на конкретно цитирано нотариално заверено пълномощно. При описване на престъпната деятелност на подсъдимия, в обстоятелствената част на обвинителния акт, по никакъв начин не е посочено как и на какво основание му е била предоставена сумата във владение, респективно как и от кога той я е владеел, още по-малко как я е пазел и то преди да я обсеби. Известно е в правната теория и практика, че за да е осъществен състав на обсебване следва да е доказано упражняване на фактическа власт от дееца върху чужда вещ и то на правно основание. Ако фактическата власт е установена от дееца не на правно основание, то никога не може да се говори за обсебване, а за евентуално друго престъпление против собствеността. За обсебването е необходимо още, от обективна страна, деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с чуждо имущество, в свой или чужд интерес. Иначе казано, за да е осъществено обсебване, от обективна страна, следва да е налице противозаконна, присвоителна дейност на подсъдимия по отношение на вече намиращия се у него, на някакво правно основание, предмет.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче, прокурорът е посочил, че обсебените пари са се намирали в банка, и то в банкова сметка,*** – пострадалият, откъдето на две отделни дати подсъдимият ги изтеглил, без значение и съгласие на титуляра на сметката, по силата на дадено му преди това пълномощно от самия титуляр. Никъде в обвинителния акт, не е описано, че преди твърдяното обсебване подсъдимият е имал фактическа власт върху парите. Напротив, става ясно, че той за пръв път установява фактическа власт върху тях едва на двете дати, посочени като дати на обсебването при продължаваното престъпление.
При така описаното следва, че преди обсебването парите са били във владение и пазене на банката, при което подсъдимият, очевидно не може да разбере по никакъв начин как фактически ги е владеел и пазел, респ. от кога и на какво правно основание, респ. защо се твърди, че в един последващ момент ги е обсебил противозаконно.
Доколкото с обвинителния акт се очертава фактическата и правна рамка на обвинението, то е безусловно необходимо в него да бъдат посочени всички конкретни факти, обуславящи обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление, с което да се даде възможност на предаденото на съд лице да организира адекватно защитата си, като например оборва тези факти, гради алиби, и т.н.
Непосочването на всички съставомерни факти, всякога драстично накърнява правото на защита и е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Доколкото гореописаното съществено процесуално нарушение не е отстранимо и не може да бъде компенсирано в съдебната фаза на процеса, а само и единствено в онази фаза, в която е било допуснато, т.е. в досъдебното производство, то делото следва да се върне на прокуратурата.
Предвид обстоятелството, че съдът констатира основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, то е безпредметно обсъждането на исканията, направени от повереника за назначаване на резервен защитник на подсъдимия, както и за констатиране на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт и предприемане на процедура за нейното отстраняване.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 249, ал. 1 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 4, т.1 и във връзка с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 1133/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик
И ВРЪЩА ДЕЛОТО на РП гр. Пазарджик за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране, пред Окръжен съд гр. Пазарджик, в 7-дневен срок от днес по реда на глава ХХІІ от НПК.
При постъпване на жалба или протест делото да се изпрати на ПОС в 7-дневния срок по чл. 248 А ал.1 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: