Решение по дело №9518/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1889
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20183110109518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 07.05.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9518 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Е.М.Д., ЕГН **********,*** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-     870,02 лева /осемстотин и седемдесет лева и 2 стотинки/, представляващи главница по договор за потребителски кредит, ведно със  законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението;

-     171,60 лева /сто седемдесет и един лева и 60 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 15.02.2016 г. до 12.12.2016 г.;

-     36,23 лева /тридесет и шест лева и 23 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 4.04.2016 г. до 12.12.2016 г.;

-     688,47 лева /шестстотин осемдесет и осем лева и 47 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 15.02.2016 г. до 12.12.2016 г.;

- 73,62 лева /седемдесет и три лева и 62 стотинки/, представляващи обезщетение за забава: за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС. Претендират се и направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС и в настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 17.10.2015 г. Е.М.Д. в качеството на Кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1 200,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236,68 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1436,68 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 23,94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 26.10.2015 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 12.12.2016 г.

Твърди се, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 60,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,00 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Ищецът сочи, че по избор на Кредитополучателя, Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“, като за предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 939,92 лв. Таксата за услуга „Кредит у дома“ била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 15,67 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.

Твърди, че така, общата сума, която Кредитополучателят се  задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит се равнявала на 2436,60 лв., която включва: главница в размер на 1200,00 лв., договорна лихва в размер на 236,68 лв., такса за оценка на досие в размер на 60,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 939,92 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 40,61 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 23,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,00 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 15,67 лв.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 12.12.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в.“, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 73,62 лв.

Сочи, че Кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, само сумата от 670,28 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома“ 251,45 лв., такса за оценка на досие: 23,77 лв., договорна лихва: 65,08 лв., главница: 329,98 лв.

Твърди, че така заявеното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/17.10.2015 г., му е прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски,  съгласно , сключен между него и „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* на 19.05.2017 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че на ответника е редовно връчено уведомление за извършена цесия.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1517/06.03.2018 г., издадена по ч.гр.д. №3140/2018 г. по описа на ВРС, ответникът Е.М.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД процесните суми.

С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №********* от 17.10.2015 г. (л.5) между „Провидент Файнешъл България” ООД и Е.М.Д., ЕГН **********, съгласно който дружеството предоставя на ответника заем в размер на 1 200 лв. Съгласно договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 31,82%, годишният процент на разходите за заема е 48%. В договора е уговорена и такса Кредит у дома в размер на 939,57 лв. и такса оценка на досие в размер на 60,00 лв., като  общата дължима сума от заемателя, посочена в договора е в размер на 2463,25 лв., която трябва да се погаси чрез 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 40,61 лв. За посочения срок е установен и общия размер на дължимата лихва – 236,68 лв. Към договора е приложени формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кередит.

Представен е и договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. (л.10) и извлечение от Приложение 1 към него (л.20), сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД като продавач и „А.з.с.н.в.” ООД като купувач, съгласно които продавачът прехвърля на Купувача вземания предмет на прехвърляне (вземания на Цедента от длъжниците, произтичащи от договорите за кретид, които ще бъдат прехвърлени от Цедента на Цесионера по силата на настоящия Договор, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в списък, представляващ Приложение 1 към договора) Представено е и приложение №1/19.05.2017 г. (стр.20) със заличени други данни, в което под №1069 е записан процесният договор за паричен заем №********* с длъжник Е.М.Д., ЕГН ********** на текуща стойност на дълга към датата на засичане 1766,32 лв. Представено и е потвърждение за сключена цесия (стр.19) без посочена дата на която е направено обективираното в него изявление.

С исковата молба е представено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на цесията (стр.24) от 06.06.2017 г. от „Провидент Файнешъл България” ООД чрез „А.з.с.н.в.” до Е.М.Д. и обратна разписка към него (л. 25). Същото е изпратено до посочения от последната постоянен адрес ***, но не и  до посочения от нея в договора за паричен заем настоящ адрес *** и видно от представеното на л.38 известие, писмото е върнато като непотърсено.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че към дата на изготвяне на експертизата по кредита са отразени общо плащания в размер на 670,28 лв., отнесени от кредитодателя по пера, както следва: 

 

 

По Договор за кредит

Сума по Договора

Погасени суми

Непогасен остатък

 

 

 

 

Главница

1200.00

329.98

870.02

Такса "Оценка досие"

60.00

23.77

36.23

Такса "Услуга у дома"

939.57

251.45

688.12

Договорена лихва

236.68

65.08

171.60

 

 

 

 

Общ сбор:

2436.25

670.28

1765.97

 

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Провидент Файнешъл България” ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 1200 лв. срещу задължение за връщането й на 60 седмични вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на „кредит у дома“, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Провидент Файнешъл България” ООД  в качеството му на цедент, е сключен валиден договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., както и че е подписано приложение №1, с които вземането на цедента от ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба от назначения му особен представител.

Между „Провидент Файнешъл България” ООД и Е.М.Д., ЕГН ********** е сключен валиден договор за потребителски кредит №********* от 17.10.2015 г., по силата на който на ответницата е отпусната в заем сумата от 1200,00 лв., която сума кредитополучателката се е задължила да върне ведно с договорената лихва в общ размер от 236,68 лв. на 60 равни седмични вноски, или общо сумата от 1 436,68 лв. на 60 вноски от по 23,95 лв. всяка. Заемната сума е предадена на ответницата в брой при подписване на договора, съгласно чл.7 от цитирания договор. Цедираното вземане произтича от сключен между ответника Е.М.Д., ЕГН ********** и „Провидент Файнешъл България” ООД договор за паричен заем №********* от 17.10.2015 г. С оглед на изложеното за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 670,28 лв., поради което с изтичане на договорения срок за връщане на получената в заем сума, Е.М.Д., ЕГН ********** дължи непогасената главница и договорна лихва.

Претенцията на ищеца освен главница и договорна лихва включва и такса „Кредит у дома“ и такса „Оценка на досие“. Доколкото процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителсия кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът следва служебно да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва действителността на клаузите на договора.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за сумата от 60,00 лв., представляваща Такса „Оценка на досие“, като тези си изводи води от разпоредбите на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно този текст кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на понятието „управление на кредита”, но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на банката по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от банката по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че таксата за разходи при изискуем кредит е такава по управление на кредита, без значение, че е наименувана по този начин.

Съдът намира, че за неоснователна претенцията на ищеца за  такса „кредит у дома”, доколкото дължимостта на същата е обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тази такса е уговорена. Въпреки разпределената му тежест да установи, че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, в които задължения се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата. Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител на кредитора да предаде на ответницата на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира вноските по кредита. В същия този чл. 25 е посочено, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на тази услуга (напр. транспортни разходи). Т.е. ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, за кредиторът е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство. Отделно от горното начинът на уговаряне на размера на дължимата такса за извършването на тази услуга противоречи на закона и  „добрите нрави“ доколкото същата е уговорена в процент към размера на кредита, а не е съобразена с броя на нужните посещения до адреса и местонахождението му. Или така уговорена тази такса излича, че само 30 % от общия ѝ размер е за компенсиране разходите на кредитора (с неустановен реален размер), следователно останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК.

Поради нищожност на посочените разпоредби от договора за заем, съдът следва след съобразяване с извършените от ответника плащания да присъди остатъка от дължимата сума, като бъдат редуцирани плащанията извършени от длъжника и отнесени от кредитора за погасяване на вземания, основани на нищожните разпоредби. Така постъпилите плащания от ответника следва да се отнесат за погасяване само на главницата и договорната лихва при условията на договора. Или от ответника до монета са погасени общо 670,28 лв., с които кредитополучателят е погасил приблизително 28 вноски, от които 559,68 лв. – главница и 110,60 лв. – лихва. Дължимият остатък от главницата е 640,32 лв., а дължимата договорна лихва е в размер на 126,08 лв.

Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 73,62 лв. също се явява само частична основателна за сумата от 50,87 лв., която лихва съдът изчислява с с помощта на електронен общодостъпен лихвен калкулатор ("Calculator.bg") върху просрочената главница от 670,28 лв. за претендирания период от 19.05.2017 г. до 28.02.2018 г.

В заключение съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до следните размери: 640,32 лева просрочена главница, 126,08 лева – непогасена договорна лихва и 50,87 лева лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до 28.02.2018 г. Претенциите за разликата над тези размери до предявените размери за главница, договорна лихва и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени, а претенциите за такси „Оценка на досие“ и „Кредит у дома“ следва да бъдат отхвърлени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС, 42 състав, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 793,20 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 163,20 лв., възнаграждение за особен представител – 360,00 лв., депозит за вещо лице – 220,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 349,01 лв. В производството по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС, 42 състав ищецът е направил разходи в размер на 86,80 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 36,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 38,19 лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че  Е.М.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ н.  „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 640,32 лв. (шестстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ********* от 17.10.2015 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД  и Е.М.Д., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 640,32 лв. (шестстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки) до претендираните 870,02 лева /осемстотин и седемдесет лева и две стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че  Е.М.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ н.  „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 126,08 лв. (сто двадесет и шест лева и осем стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.02.2016 г. до 10.12.2016 г., по договор за паричен заем № ********* от 17.10.2015 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД  и Е.М.Д., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 126,08 лв. (сто двадесет и шест лева и осем стотинки) до претендираните 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и 60 стотинки), за което е издадена Заповед за изпълнение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че  Е.М.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ н.  „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 50,87 лв. (петдесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 640,32 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 28.02.2018 г.,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50,87 лв. (петдесет лева и осемдесет и седем стотинки) до претендираните 73,62 лева (седемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки),  за което е издадена Заповед за изпълнение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Е.М.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 688,47 лева /шестстотин осемдесет и осем лева и 47 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 15.02.2016 г. до 12.12.2016 г. на основание договор за паричен заем № ********* от 17.10.2015 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД  и Е.М.Д., ЕГН **********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1517/06.03.2018 г. по ч.гр.д.№3140 по описа за 2018 г. на ВРС, 42 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Е.М.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36,23 лева /тридесет и шест лева и 23 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 4.04.2016 г. до 12.12.2016 г. на основание договор за паричен заем № ********* от 17.10.2015 г., сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД  и Е.М.Д., ЕГН **********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1517/06.03.2018 г. по ч.гр.д.№3140 по описа за 2018 г. на ВРС, 42 състав.

ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 349,01 лева /триста  четиринадесет и девет лева и една стотинка/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 38,19  лева /тридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3140/2018 г. на ВРС, 42 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: