Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Сливен, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ЗЛАТИНКА Х., като разгледа докладваното от председателя АНД № 444  по описа за 2019 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от "П.  Й.  И СИНОВЕ-СЛИВЕН" ООД против НП № F423867 от 12.11.2018 г. издадено от Директор офис – Сливен на ТД на НАП-Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.3, ал.3, т.1, б.”А” и чл.3, ал.1, т.5 от Наредба Н-8/25.09.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В с.з. жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.  

В с.з. административно – наказващият орган се представлява от юриск. Желева, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

          На 21.06.2018 г. дружеството жалбоподател е подало по Интернет с КЕП в ТД на НАП-Сливен декларация образец № 6 за месец 04.2018 г. с код "4 - За възнаграждения изплатени по договори за работа без трудово правоотношение". Декларацията е подадена с вх. № 20000183061997/21.06.2018 г., като в нея е декларирано, че възнаграждението е изплатено на 30.04.2018 г. Тъй като срокът за подаване на тази декларация бил изтекъл на 25.05.2018 г., на   лицето е била изпратена покана за явяване и съставяне на АУАН, като е указан 7-дневен срок за явяване.

        В указания срок в сградата на ТД на НАП-Сливен се е явило упълномощено лице и на същата дата - 15.10.2018 г. актосъставителката Х., в присъствието на св. Т. и упълномощеното лице, съставила АУАН за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.3, ал.3, т.1, б.”А” и чл.32, ал.3, т.5 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за това че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен декларация образец № 6 за месец 04.2018 г. с код "4 - За възнаграждения изплатени по договори за работа без трудово правоотношение", в законоустановения срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. Жалбоподателят е подал възражение срещу съставения АУАН, в което е посочил, че декларацията обр.6 е подадена заедно с обр.1, както се изисква по Наредбата и не е налице допуснато нарушение на закона. Подаденото възражение не е било прието за основателно и въз основа на съставения акт, е издадено обжалваното НП.

  Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:   

Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице имащо правен интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява основателна.

          Видно от приложените по делото писмени доказателства, както и от изслушаните гласни такива – показанията на актосъставителката и свидетеля по акта, дружеството управлявано от жалбоподателя формално е допуснало нарушение на разпоредбите на КСО и Наредба № Н-8. Законоустановеният срок по смисъла на чл.3, ал.3, т.1, б. "а" от Наредбата за подаване на декларация образец № 6 за месец 04.2018 г. с код "4 - За възнаграждения изплатени по договори за работа без трудово правоотношение", е бил от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. В декларацията е посочено, че възнаграждението е изплатено на 30.04.2018 г. и затова срокът е бил до 25-то число на месец май. В този смисъл подаването на декларация обр. 6 след законоустановения срок представлява нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.3, ал.3, т.1, б.”А” от Наредба Н-8/25.09.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.  

В същото време съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар и формално да е налице нарушение, реално такова не е допуснато. Декларирано е, че възнаграждението е изплатено на 30.04.2018 г. и при това положение действително срокът за деклариране е бил до 25.05.2018 г., но в същото време от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че възнаграждението е изплатено на 30.05.2018 г., а не на 30.04.2018 г. и при този срок на изплащане на възнаграждението, срокът за подаването на декларация обр.6 е именно до 25.06.2018 г.  Действително законът дава възможност за корекция на данните, което не е било сторено, но към датата на съставяне на АУАН двумесечния срок, в който може да се направи тази корекция е бил изтекъл. 

Отделно от това нарушението е допуснато за първи път и е с ниска степен на обществена опасност, фискът не е ощетен и не е настъпил вредоносен резултат /поне липсват доказателства в тази насока/. С извършеното нарушение неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и същото е извършено за първи път.

Ето защо, въпреки че формално има допуснато нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, то поради своята малозначителност това нарушение не е общественоопасно. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. След като го е приложил за следващия месец, при едни и същи доводи и при едни и същи доказателства, то е следвало да приложи тази разпоредба и за предходния месец, базирайки се на същите доказателства.  

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

            Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № F423867 от 12.11.2018 г. издадено от Директор офис – Сливен на  ТД на НАП - Бургас, с което на "П.  Й.  И СИНОВЕ-СЛИВЕН" ООД, представлявано от Е.Д.М. и Хр.  В.  В.  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.3, ал.3, т.1, б.”А” и чл.3, ал.3, т.5 от Наредба Н-8/25.09.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: