Решение по адм. дело №386/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. И. И., [ЕГН], с адрес: гр. Добрич, [улица] , вх. В , ет. 6 , ап. 11 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0436-000109, издадена на 07.05.2025г. от П. Н. Ч. - началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, с която спрямо жалбоподателката е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. А ЗДвП - ПРЕКРАТЯВАНЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, считано от 07.05.2025г.

Заповедта се оспорва с основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК- постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва изложената в акта фактическа обстановка. Сочи, че към момента на предоставяне на автомобила на водача В. С. Г., нито тя нито самия водач са знаели, че той е загубил правоспособност. Сочи, че от съдържанието на акта не става ясно кога и по какъв начин водачът е загубил правоспособност. Счита, че е нарушен принципът за съразмерност съгласно чл. 6 АПК и е накърнено правото му на собственост гарантирано с чл. 1 на Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи, че водачът не е бил лишен от правоуправление, поради което приложената мярка е в нарушение на закона. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – началникът сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна оспорва жалбата чрез процесуален представител. Счита, че се установяват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На В. С. Г. e съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3349705/07.05.2025 г. , за това че на 07.05.2025г. около 23:12 в гр. Варна по [улица] посока бул. В. Левски, управлява л.а Ауди АЗ с рег. № [рег. номер], собственост на В. И. И. [ЕГН], като след извършена справка в автоматизираните информационни системи "Административнонаказателна дейност" и "Български документи за самоличност" - МВР, се установи, че В. С. Г. [ЕГН] е загубил правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки - неправоспособен водач.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0436-000109 от 07.05.2025 г. от началник група към ОД на МВР-Варна, 02 РУ, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ауди АЗ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 07.05.2025г.

По делото от страна на ответника е представена Справка за нарушител/водач на водача В. С. Г. [ЕГН], от която надлежно да се установява с кои наказателни постановления са отнемани негови контролни точки по колко точки са отнети с всяко от НП и дали тези НП с влезли в сила.

С Докладна записка №436р-15857/08/05/2025г. на П. А. до началника на 02 РУ към ОДМВР Варна е сведена описаната в АУАН Серия GA № 3349705/07.05.2025 г. фактическа обстановка.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а ЗДвП на началниците на сектори в РУ при ОД на МВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма.

Обжалваната заповед за налагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Нормата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП определя, че водач на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Правното основание на което е издадена обжалваната заповед, а именно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП определя, че се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице включително обстоятелствата за управление при липса на правоспособност или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДвП. В случая, видно от съдържанието на обжалваната заповед, адм. орган е приел хипотезата за загубена по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП правоспособност от водача, поради което за казуса е без значение наличието или липсата на наложена ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Независимо от последното, в приложената на л. 18 и 19 от делото като писмено доказателство справка за нарушител водач, се съдържа информация за фактическите основания за налагането на тази ПАМ, което в случая е релевантно за законосъобразността на обжалваната заповед, а именно, че преди датата 07.05.2025 г. на водача Г. са били отнети всичките притежавани от него 26 контролни точки с влезлите в сила НП, както следва: с НП № 23-0439-000291/24.03.2023 г. по описа на Сектор "ПП" при ОДМВР-Варна, влязло в сила на 11.04.2023 г. са отнети 6 контролни точки; с НП № 23-0433-000494/27.04.2023 г. по описа на сектор "ПП" при ОДМВР-Варна, влязло в сила на 12.04.2024 г. са отнети 10 контролни точки и с НП № 23-8703-001450/09.01.2024 г. по описа на Сектор "СПС" при ОДМВР-Варна, влязло в сила на 09.02.2024 г. са отнети 10 контролни точки. От същата справка от информационния масив на МВР се установява също, че на водача Г. е издадено СУМПС на 06.10.2022 г., към който момент той придобива съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП две трети от максималния брой контролни точки, т.е. 26 контролни точки съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Изложените в справката данни не са оспорени от жалбоподателя И., като от съдържанието на същата се установят фактите за отнетите на водача Г. контролни точки.

Към датата 09.02.2024 г. (датата на която последното НП № 23-8703-001450/09.01.2024 г. по описа на Сектор "СПС" при ОДМВР-Варна е влязло в сила) водачът Г. няма придобит 24 месеца стаж като водач на МПС считано от 11.10.2022 г, поради което той не получава допълнителни 13 контролни точки съгласно чл. 2, ал. 3 от цитираната Наредба. С оглед последното, преди датата 09.02.2024 г. той е имал общо 16 контролни точки и след като на 9.02.2023 г. са му отнети още 10 контролни точки, на същата тази дата той загубва придобитата от него правоспособност, съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

По тези съображения, на посочената в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ дата 07.05.2025 г, Г. е управлявал без да е правоспособен водач собствения на жалбоподателя И. лек автомобил, поради което са налице всички материално-правни предпоставки за налагане на собственика на предвидената в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП принудителна адм. мярка "Прекратяване регистрацията на ППС". В съответствие с целта на закона, ПАМ е наложена за минималния предвиден в нормата срок от 6 месеца.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя И., че не е била наясно с обстоятелството, че контролните точки на Г. са били отнети в цялост, както и че самият той също не е бил наясно с това обстоятелство. При осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ, който в случая е определен в предвидения от закона минимален срок. За да бъде приложена процесната принудителна мярка, законът не възлага в тежест на административния орган установяване на обстоятелството, дали собственикът на автомобила е знаел, че го предоставя на неправоспособен водач, респ., че е разрешил автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните мерки и да не предоставя, респ. да не допуска, собственият му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. След като в случая собственикът на автомобила не е положил дължимата грижа следва да понесе и неблагоприятните последици, които законът свързва с такова поведение.

Нормата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП е категорична, ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай не е такъв.

Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ОД на МВР - Варна следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. И. И., [ЕГН], с адрес: гр. Добрич, [улица] , вх. В , ет. 6 , ап. 11 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0436-000109, издадена на 07.05.2025г. от П. Н. Ч. - началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, с която спрямо жалбоподателката е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. А ЗДвП - ПРЕКРАТЯВАНЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, считано от 07.05.2025г..

ОСЪЖДА С на В. И. И., [ЕГН], с адрес: гр. Добрич, [улица] , вх. В , ет. 6 , ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Варна сумата от 200 (двеста) лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП..