Р
Е Ш Е Н И Е
№
91
Габрово,
31.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети май,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и
с участието на прокурор Александров от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 60 от 2021 година по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-500 от 22.03.2021 г., подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Габрово /ДИТ/, против съдебно Решение № 260023 от 17.02.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1092 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово
/РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отмененото с
него НП.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001331 от 8.10.2020
г., издадено от директора на същата администрация, с което на „*******“ ООД, Габрово,
ЕИК: *******, на основание чл. 414, ал.
3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от същия нормативен акт.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 1.09.2020
г. служители от ДИТ – Габрово са извършили проверка на дружеството, при която е
констатирано, че едно физическо лице, с описани индивидуализиращи белези, е
осъществявало трудова дейност в дружеството от 6.01.2020 г. до 11.01.2020 г.,
като е осъществявало длъжността на „шофьор“ в условията на определено работно
място – товарен автомобил с отразени марка и ДК №, собственост на дружеството,
и е извършвало превоз на стоки по международен маршрут от името на дружеството
за така посочения период, срещу уговорено трудово възнаграждение, спазване на
трудова дисциплина, но без сключен писмен трудов договор. Нарушението се
изразява в това, че работодателят е допуснал до работа това лице, без да сключи
такъв договор, в нарушение на горепосочените правни норми.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата са наведени
доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата, довели до ограничаване
правото му на защита. Налице е неправилна квалификация на деянието, както и
наличие на противоречиви обстоятелства при посочване на нарушената правна норма
и описанието на деянието от фактическа страна. Видно от представени още при
проверката документи с лицето е бил сключен граждански договор на 6.01.2020 г.,
като правоотношението е и оформено като гражданско такова, и съставлява такъв
вид, с белезите по ЗЗД, като не може да се докаже, че то по своята същност е
прикрито трудово правоотношение. При него е договорен определен резултат –
доставяне на стоки по определен маршрут, като в случая не се търси „жив труд“ в
рамките на определено работно време за изпълнение на определена продължителна
работа, а е договорен и дължим правен резултат – извършване на конкретен превоз
от лицето, с което е осъществено единично правоотношение за извършване на
посочената дейност. Представеният граждански договор е валиден, с достоверна
дата и не може да се счита, че е съставен за целите на
административно-наказателното производство. Освен това описанието на
нарушението не съответства на хипотезата на нормата на чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, т.к. тази норма предписва само форма, в която следва да се
облече едно трудово правоотношение, но тя е приложима само когато отношенията
между страните са трудови и договорени като такива, какъвто не е настоящият
случай.
За да
постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че сключването и на граждански, и на
трудов договор е допустимо, съобразно българското законодателство. Разпоредбата
на чл. 66 от КТ съдържа описание на съдържанието на трудовия договор. В дадения
случай няма основания да се приеме, че правоотношенията между жалбоподателя и
физическото лице са трудови по своя характер, т.к. в случая става въпрос за
еднократен акт на извършване на конкретно определена работа за непродължителен
период от време – 5 дни. В приложения писмен граждански договор липсват
реквизити по чл. 66 от КТ – наименование на длъжността, характера на работата, размер на основен и удължен
платен годишен отпуск, срок за предизвестие за прекратяване, уговорена
периодичност за изплащане на възнаграждението, продължителност на работния ден
или седмица. Няма фиксирано място на работа и задължение за спазване на
трудовата дисциплина. Изпълнителят по гражданския договор сам определя работното си време и място,
продължителността на работния си ден и той не се намира в йерархична зависимост
с работодател, а случаят РСГ е счел за именно такъв. В тази връзка съдът е
счел, че по отношение на дружеството – жалбоподател не е възникнало задължение
за оформяне на правоотношението с посоченото физическо лице като трудови,
респективно – да сключва с него писмен трудов договор.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против
извода на РСГ за неприложимостта на трудовото законодателство по отношение на
процесния случай и че е налице гражданско правоотношение между дружеството и
наетото от него на работа като шофьор лице. Напомня се, че законодателят е
предвидил различни възможности за оформянето на трудовите правоотношения като
такива, като целта е защита интересите на работещите. Намира, че приложения по
делото граждански договор на практика прикрива трудов такъв, като съдържа
работно място, срок на договора, трудово възнаграждение, определена работа и
спазване на трудова дисциплина. По делото е приложен индивидуален дневник на
шофьора с формат „работен ден“ за посочения в НП период, в който е посочено и
работното място – конкретен автомобил на работодателя.
По делото е
постъпил Отговор на касационна жалба от 5.03.3021 г., в който ответникът
оспорва същата и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Жалбата е депозирана
в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата.
Ответната
страна не изпраща представител, депозира Писмено становище, с което оспорва
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.
При
разглеждането на касационната жалба АСГ взе предвид следното:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така,
както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по
него адресатът не е вписал.
Процесното НП
е издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано в него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на 62, ал. 1, чл. 1, ал. 2 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма и
отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
Санкцията за
това нарушение е предвидена в посочената като санкционна норма в самото НП –
чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая наложената
имуществена санкция е в размер на 2000.00 лв.
Основен спорен
момент по делото е дали описаните в АУАН и НП отношения между санкционираното
дружество и физическото лице са трудови по своя характер.
Фактите по
делото не са спорни. От процесния договор, сключен на 6.01.2020 г., е видно, че
дружеството, като възложител, възлага на физическо лице – изпълнител, да
извърши еднократен превоз на товари „********“ за срок от датата на подписване
на договора до 12.01.2020 г. с автомобил на възложителя с посочен ДК № като
втори шофьор. Не е налице обаче нито законово изискване, нито такова по
приложим регламент или директива, според които тези отношения се уреждат само
като трудови. Принципно не е налице пречка такава задача да се възложи и по
граждански договор.
В т. 2 от
договора е посочено, че възложителят се задължава да съблюдава правилното
изпълнение на зададената работа, което също не е пречка да се осъществи и при
наличието на граждански правоотношения, вкл. и по договори за изработка и
поръчка. Възложителят е задължен да предостави всички необходими условия за извършването на
работата и в срок 15 работни дни след приемането й да заплати на изпълнителя
договорена сума. Подобни клаузи може да има всеки договор за поръчка, съгл. чл.
285 и чл. 286 от ЗЗД. Тази клауза също
не навежда на категоричен извод за наличие на трудово правоотношение. Нормално
е възложителят по един такъв договор да осъществи първо контрол за извършената
работа и едва след това да осъществи плащане за нея.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя изводите на касатора, че е налице договорено
работно място. При този тип възложена работа не съществува друг начин за
изпълнението й, освен изпълнителят да достави стоките на посочения адрес/място
с транспортното средство, в което те се намират, а то в случая е собственост на
възложителя. Срокът на договора също не е индиция за наличие на трудово
правоотношение – нормално е при договор за доставка на стоки това да става в
определени срокове, които са предмет на договаряне между страните. Превозът на
стоки не е задължително да се оформя като трудово правоотношение. Напротив, работата
по такъв един мандатен договор може да се разгледа и като дължим резултат – в
определен срок до местоназначението по договора да се доставят определените
стоки. Съгласно чл. 280 от ЗЗД, предвиден за прилагане при неуредени със
сключения на 6.01.2020 г. случаи, с договор за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия.
Точно за извършване на определена дейност и резултат от такава е сключен и този
договор – транспорт и доставка на товара до определено място. Договорът е за
еднократен превоз, няма данни и твърдения, нито събирани и приложени по делото
доказателства, че изпълнителят по този договор е извършвал и друг път такива
услуги за същия търговец. Не е налице и доказателство, че изпълнителят по него
е задължен да спазва „трудова дисциплина“ – нито са налице подобни договорки,
нито са договорени санкции за неизпълнение на служебни задължения. Единственото
задължение на изпълнителя е доставката да се извърши в уговорения срок, а при
неизпълнение на това негово задължение той дължи единствено неустойка –
финансова последица при неизпълнение на договора. Наличието на посочени смени
по дни и часове за двамата шофьори е организирано затова, защото съгласно
вътрешното законодателство, цитирания в самия договор Регламент 561/2006 и CMR конвенция се изисква водачът на МПС да има точно
фиксирани часове за работа и почивка, както и разпределение между тях в рамките
на едно денонощие, като самият възложител на транспорта би понесъл отговорност
в случай, че тези нормативни изисквания бъдат нарушени. Чрез определянето на
часове за работа на двамата шофьори на практика възложителят по договора
осигурява доказателство, че е предприел нужните действия за спазването на тези
разпоредби и не следва при евентуалното им нарушение от страна на водачите той
да носи отговорност – административно-наказателна по ЗАвтП. За възложителя по
настоящия договор е от значение не престирания труд от страна на водача на МПС,
а даден товар да бъде доставен за определен срок на определено място –
определен резултат.
В заключение
настоящата съдебна инстанция намира, че като е отменил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с едно мотивирано и законосъобразно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
За процесуално представителство, в случая изразяващо се в
изготвяне на писмено становище, с което ответната страна е участвала по делото
пред настоящата съдебна инстанция, от адвокат Д.Н. ***, по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Съгласно този договор за
процесуално представителство по настоящото дело пред касационна инстанция
ответникът се е задължил да изплати сума от 300.00 лв., като в т. 2 от договора
е отразено, че плащането е направено в брой, при подписването му, поради което
следва да се приеме, че в тази си част този договор играе ролята и на разписка
за изплатена и получена сума. В същото становище, представено преди
провеждането на делото в о.с.з., страната е поискала присъждане на деловодни
разноски. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба
следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на
основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, съгласно която норма когато
съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Съгласно ал. 2 ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, като според т. 1 от
тази норма минималният размер е също 300.00 лв., поради което АСГ не намира
така договореното и изплатено адвокатско възнаграждение за прекомерно, още
повече, че в случая наложената имуществена
санкция е в размер на 2 000.00 лв., поради което приложима по скалата се явява
т. 2, съгласно която минималното възнаграждение при
интерес от 1000 до 5000 лв. е
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. По тази причина и сумата от 300.00 лв. следва да се присъди в полза на
ответника по касационната жалба.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 260023 от 17.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1092 от
2020 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № 07-001331 от 8.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „*******“ ООД, гр. Габрово, ЕИК: *******,
за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса натруда е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв., като
мотивирано и законосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“, София, да изплати на ответника „*******“ ООД,
гр. Габрово, ЕИК: *******, деловодни разноски, съставляващи договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение, направени за настоящата съдебна инстанция,
в размер на 300.00 /триста/ лв.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.