Решение по дело №1166/2017 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 123 / 23.5.2018г.           град Карнобат

 

Карнобатският районен съд,                                                                  граждански състав

На  двадесет и четвърти април                         две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:  

           Председател: Татяна Станчева

 

като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева

гр.дело № 1166 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по постъпилата от Гаранционен фонд против Д.Ц.А. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1890,25 лв., представляваща изплатено от фонда застрахователно обезщетение на Ц.И.Г., за причинените ѝ имуществени вреди при ПТП от 03.12.2011 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че на 03.12.2011 г. при управление на лек автомобил ***, собственост на "Промос" ЕООД, ответникът е причинил ПТП. Причината за ПТП-то е по вина на ответника, който не е спазил необходимата дистанция, вследствие на което управляваният  от ответника автомобил се удря в спрялото пред него на пешеходна пътека МПС – л.а. ***, собственост на Ц.И.Г. от гр.Камено. Твърди се, че ответникът е управлявал автомобила без да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за него, както и че с регресна покана от 16.10.2015 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови платената сума, но до момента това не е сторено.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажира са доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.).

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен поради изтичането на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

В съдебно заседание на 24.04.2018 г. особеният представител на ответника заявява, че не оспорва факта, че ПТП-то на посочената дата е  предизвикано от ответника и не оспорва размерът на разходите във връзка с щетата. Поддържа възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен протокол за ПТП № 1252370/03.12.2011 г., съгласно, който на същата дата в 21,10 ч. в гр. Бургас, бул.Стефан Стамболов, срещу Техникум за обществено хранене, на пешеходна пътека, е възникнало ПТП с две  ППС, при което ответникът, като водач на лек автомобил ***, поради неспазване на дистанция е ударил спрелия на пешеходна пътека лек автомобил с рег. ****. В протокола е посочено, че на лек автомобил с рег. № А8142ВС са били нанесени щети – задна -5 врата, заден десен и ляв калник, заден ляв и десен стоп. Видно е също така от протокола, че на Д.Ц.А. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

В протокола също така е вписано, че управляваният от ответника лек автомобил е бил собственост на "Промос" ЕООД. Посочено е че ответникът не представя застраховка „Гражданска отговороност“.

По делото е представена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд,  от която се установява, че за лек автомобил *** е бил сключен договор  за застраховка   „Гражданска отговорност“ към  ЗК ЛЕВИНС АД за периода от 29.10.2010г. до 28.10.2011г., както и че за същия не е имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"  към момента на ПТП-то.

Видно от писмо рег. № РК-22400/19.12.2012г г. на ОДП - Бургас, сектор "Пътна полиция", срещу ответника Д.Ц.А. е било издадено наказателно постановление на основание горепосочения АУАН, с което му е наложено наказание глоба по чл. 179, ал. 2 и чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП от ЗДвП, като наказателното постановление е влязло в сила на 14.12.2012 г.

На 05.12.2011 г. Ц.И.Г. е депозирала в Гаранционен фонд уведомление за имуществени вреди, с което е декларирала, че в резултата на ПТП от 03.12.2011г.  е претърпяла имуществени вреди, че няма сключена застраховка "Каско" и не е получила суми от виновния водач, както и че желае да получи обезщетение, определено по експертна оценка. Щетата е заведена в Гаранционния фонд под № 11-1299/14.12.2011г. Представено е копие от техническа експертиза по щетата от 14.12.2011г., в която описаните от експерта щети са оценени на сумата от 1890,25 лв., както и доклад по щетата, с който на увреденото лице Ц.И.Г. е било определено за изплащане обезщетение в размер на 1890,25 лв.

Сумата за обезщетение в размер на 1890,25 лева е платена на Ц.И.Г. на 05.02.2013 г. чрез банков превод, видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ГФ.

Гаранционния фонд е изпратил на ответника А. регресна покана с изх.№ ГФ-РП-860/16.10.2015г. с която е поканен да плати сумата доброволно сумата, за причинените от него щети на автомобила на Ц.И.Г.. Поканата е връчена с писмо с обратна разписка на бащата на ответника на 22.10.2015г. По делото липсват доказателства ответникът да е възстановил на ГФ претендираната по делото сума от 1890,25 лв., равняваща се на платеното на третото увредено лице застрахователно обезщетение.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в с.з. на 24.04.2018г., ищецът представи заверен препис от извлечение по сметка от Пиреос банк АД, видно от която ГФ е извършил превод по сметка на Ц.И.Г. на 05.02.2013г. с основание за плащане е щета № 11-1299/2011г. Доказателства за извършен превод по посочената щета са представените с исковата молба на лист 12 от делото - доклад по щета в който е отразено, че плащането е извършено на 05.02.2013г. и на лист 70 от делото -заверен препис платежно нареждане за плащане в полза на Цветелина Господинова от ГФ на сумата от 1890,25 лв., с основание обезщетение по щета № 11-1299/2011г.  Предвид датата на извършеното ото ищеца плащане, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - чл. 114 ЗЗД. В случая то става изискуемо не от реализиране на ПТП, а от плащането от страна на ГФ на обезщетение в полза на застрахования за репарация на вредите. Видно от  платежното нареждане и извлечение от сметката на ищеца, плащането  е извършено на 05.02.2013г., то от тази дата е настъпила изискуемостта на сумата. Общата давност от пет години по чл. 110 ЗЗД съответно изтича на 05.02.2018 г., а исковата молба е подадена в РС-Карнобат на 29.09.2017г., т.е. преди изтичане на давността. Следва да се постанови решение, с което ответникът Д.Ц.А. бъде осъден да заплати общо 1890,25 лв. на ГФ, обезщетение по щета № 11-1299/14.12.2011г.  за причинено от него на 03.12.2011г. ПТП, при което са настъпили вреди на управляваното от  Ц.И.Г. МПС –лек автомобил Пежо 206 с рег № А8142КВ, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

В съдебното заседание особеният представител на ответника направи искане при уважаване на иска, съдът да разсрочи задължението.  Разпоредбата на  чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за отсрочване или разсрочване изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. По делото липсват доказателства за влошено имотно състояние на ответника. Искането се мотивира с обстоятелството че ответникът е в чужбина, но предвид липсата на категорични данни, че лицето живее извън страната, както и на данни дали и кога се връща в страната, не може да се направи извод за основания за разсрочване на задължението, поради което същото следва да се остави без уважение. Длъжникът, при образувано изпълнително дело, може да поиска на основание чл.454 от ГПК разсрочване на задължението.

 Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 75,61 лв., представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски и сумата от 182 лева внесена от ищеца за назначаването на особен представител на ответника.

Мотивиран от горното, Карнобатският  районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, представляван от С.С. и Б.М., сумата 1890,25 лв. (хиляда осемстотин деветдесет лв. и двадесет и пет ст.), представляваща вземане за изплатено от Гаранционния фонд застрахователно обезщетение по щета № 11-1299/2011г.  на трето увредено лице – собственик на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № А8142КВ, за причинени имуществени вреди при ПТП от 03.12.2011 г., настъпило по вина на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Д.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, представляван от С.С. и Б.М., сумата от 257,61 лв. (двеста петдесет и седем лв. и шестдесет и една ст.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника за разсрочване изпълнението на задължението, на основание чл.241, ал.1 от ГПК.

 Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

СЪДИЯ: